Арабският център за изследвания: Сирийското положение след Астана

Непосредствено след сключването на споразумението за спиране на престрелките между Русия и групировките от въоръжената сирийска съпротива в Анкара на 29 декември 2016 г., Москва отправи покана за среща в Астана (Казахстан). Срещата се състоя в рамките на месец след подписването на споразумението за опазване на мира. Срещата в Астана се проведе в периода 23 - 24 януари 2017 г., въпреки нарушението на примирието от правителствения режим и съюзниците му – милициите с иранска подкрепа, извършено в околностите на Дамаск (Уади Барда – Източна Гута), град Махджа в северната част на Дараа и други райони. Домакините на срещата - Русия и Турция, отправиха покани за присъствие към делегацията от правителствения режим и групите от въоръжената сирийска съпротива, подписали споразумението в Анкара. Целта на срещата е гарантиране спазването на примирието, прекратяване на престрелките и изпълнение на споразумението чрез предоставяне на хуманитарна помощ на районите под обсада и освобождаване на неправомерно арестуваните и военнопленниците. САЩ присъства като наблюдател чрез своя посланик в Казахстан. Техеран изразяват недоволство от поканата, отправена от Русия към ръководството на САЩ, което също предизвика силна негативна реакция, изразена публично от руската страна. Специалният пратеник на ООН за Сирия Стефан де Мистура присъства лично на срещата, след като по-рано обяви, че ще изпрати свой заместник.

Спор относно ролята на Иран

         Всички страни присъстваха на церемонията за откриване на събранието, но разговорите не бяха проведени директно между делегациите на опозицията и правителствения режим, а чрез специалния пратеник на ООН и домакините - Русия и Турция. Руснаците не успяха да намалят напрежението преди започването на преговорите и то продължи по време на цялата среща. Това напрежение се дължи на опита на Иран да се наложи като домакин на срещата заедно с Турция и Русия, докато в същото време милициите и бойците от Хизбуллах продължават да нарушават примирието като бомбардират селищата и градчетата на Уади Барда в опит да ги завземат.

         Иран се опита да използва срещата в Астана, за да излезе от наложената му изолация след турско-руските усилия за намиране на решение на сирийската криза. Иран инициира подписването на споразумение за излизане на сирийската опозиция от Алепо в средата на декември 2016 г. и продължи да изразява своето несъгласие по време на срещата в Aнкара от присъствието на сирийската въоръжена опозиция, тъй като я счита за „терористична групировка“. От своя страна, отричайки участието на Иран в разрешаване на сирийката криза, сирийската опозиция оспорва легитимността на Иран като посредник в каквото и да е споразумение, защото е страна в конфликта. Също така сирийската опозиция отказа да преговаря извън темите, посочени в дневния ред (прекратяване на престрелките, предоставяне на помощи на обсадените райони, освобождаване на неправомерно арестуваните), поради притеснение от заобикаляне на Висшата комисия по преговорите или превръщане на срещата в Астана в заместник на тази от Женева с подписаното споразумение, което практически се счита за основното приемливо решение на проблема според опозицията. Независимо че срещата в Астана не постигна основните цели на въоръжената съпротива, като незабавно спазване на примирието и прекратяване на всички военни действия на сирийска територия, освен тези насочени срещу ИД, то най-голямото постижение е, че получава от правителствения режим и съюзниците признание за легитимността на представителството на опозицията, след като дълго време руснаците и иранците настоятелно я определят като терористична групировка. Особено показателен е фактът, че на срещата за постигане на политическо решение за първи път са поканени да участват различните групировки от въоръжената опозиция.

Изненадващата Конституция

         Цялата среща бе посветена на дискусията за прекратяване на престрелките и е основна стъпка в хода за намиране на политическото решение, заложено на срещата в Женева, на която специалният пратеник на ООН за Сирия Стефан де Мистура обяви, че обсъждането може да бъде продължено на 8 февруари 2017 г. Руската страна - домакин изненада всички като представи чернова на нова сирийска конституция, изготвена от руски специалисти, като първа стъпка за разрешаване на кризата, от която страната страда вече шест години. Очевидно чрез представяне на проекта за нова конституция, Русия се стреми да намери решение далеч от договореностите в Женева и да ограничи решението в рамките на тристранен мониторинг от Астана (Турция, Русия, Иран), докато САЩ е заета с предаване на властта в ръцете на Доналд Тръмп и назначаване на администрацията, и докато международният интерес към сирийския въпрос е намален с поемането на водеща роля от Русия в решаването на кризата в Сирия. Според част от участниците в изготвянето на проекта на конституцията Русия се стреми да привлече на своя страна части от опозицията (военната най-вече), чрез ограничаване на властта на Президента на Републиката като част от цялостното решение на проблема. Чл. 44 от проекта на предложената от Русия конституция гласи, че парламентът има следните правомощия: решаване на въпроси, свързани с война и мир;  отстраняване на президента от неговия пост; назначаване на членовете на Висшия конституционен съд; назначаване и освобождаване от длъжност на управителя на Сирийската централна банка. От друга страна, проектът на конституцията подчертава, че въоръжените сили не могат да бъдат използвани за цели, различни от националните. Чл.10, т.4 гласи, че „въоръжените сили и другите военни групи са под наблюдение на обществото“ и целите им са защита на Сирия и опазване на суверенитета и единството на територията й, както и че те не се използват срещу сирийски граждани, не се политизират и не участват в прехвърлянето на властта“.

         Опозицията отказа да обсъжда проекта на конституцията като изтъкна, че изготвянето й е въпрос, за който е отговорен сирийския народ, и че конституцията възниква в резултат на политическо действие, а не като предпоставка за такова. От друга страна, сирийската въоръжената опозиция не е упълномощена да обсъжда този политически въпрос при условие, че отсъства Висша институция за водене на преговори. Що се отнася до правителствения режим, който винаги е изразявал своята прекомерна чувствителност по този въпрос, то той не коментира публично руския проект.

Декларацията Астана

         След обявяването на проекта за нова конституция, преговорите завършиха с тристранно комюнике на Русия, Турция и Иран, с което те се ангажират да създадат механизми за контрол на примирието и с договорка работата им по подготовката за Женева да започне в началото на февруари 2017 г. в продължение на търсене на политическо решение. Представителите на опозицията обаче не подкрепят участието на Иран в този механизъм. Комюникето призовава към незабавно прилагане на описаните стъпки в Резолюция №2254/2015г. на Съвета за сигурност, включително предоставяне на хуманитарна помощ в районите под обсада. Страните, подписали Декларацията, държат на продължаването на водене на военните действия срещу Фатх-аш-шам (бившата Джабхат-ан-наср) и организацията ИДИЛ, както и разграничаването им от останалите групировки на въоръжената опозиция, които бяха поканени на преговорите в Женева наравно с политическата опозиция.

Неразбирателство в опозициите

         Отрицателните страни на преговорите от Астана не закъсняха и възникнаха тежки спорове между групите от опозицията, участващи в преговорите, и тези, които отричат договореностите от Астана и описват участващите в преговорите като „изменници.” Скоро пререканията прераснаха във въоръжени офанзиви - Фатх-аш-шам напада групировките от опозицията, които участват на срещата в Астана, поради съмнения че по време на преговорите, е сключено споразумение за нападение над Фатх-аш-шам. Тези съмнения са подхранени и от представители на руската страна, които намекват за предаване на карти с разполагането на силите на Фатх-аш-шам, едновременно с извършените въздушни атаки, довели до стотици жертви, като това групировката приема като опит за премахването й.

         Проблемите между Фатх-аш-шам, от една страна, и останалите групировки в опозицията, от друга, започват още преди това и прерастват в словесна битка след военните действия в Алепо. Още тогава Фатх-аш-шам отправя обвинения към някои групи от опозицията, тъй като според групировката именно те са виновни за падането на града и разселване на жителите му, защото са отказали да напуснат източната част на града (въпреки малкия брой на бунтовниците в Алепо) в замяна на прекратяване на руската офанзива в града. Разделението между Фатх-аш-шам (пред. ал-Джабха) и съюзниците, както и с останалите групировки от опозицията, достига кулминация с извършването на операции за сливане на опозиционните сили срещу Фатх-аш-шам. Едва седмица след затварянето на преговорите в Астана, групировките “Джабхет-фатх-аш-шам”, Движението “Нур ед-дин аз-зинки”, “Лиуаа-алхак”, “Джабхет-ансар ас-сунна” и “Джейш-ас-сунна” обявяват, че обединяват силите си под наименованието “Организация за освобождаване на Леванта”. От друга страна, преди това няколко групировки в провинцията на Алепо и Идлиб - “Алуиет сукур аш-шам”, “Джейш-ал-ислам” в Иблиб, “Джейш-ал-муджахидин”, “Ал-джабха-аш-шаабия” в западната част на провинцията на Алепо - се присъединяват към движението “Ахрар-аш-шам” с молба за защита поради задълбочаващите се конфликти с “Фатх-аш-шам”. Тези конфликти са резултат от участието на някои от тези групировки в Астана и съгласието им с резултатите от преговорите. Съответно, ставаме свидетели  как сирийската опозиция се разделя на два големи блока с два различни проекта и виждания: първият е джихади, воден от “Фатх-еш-шам”, стремящ се да наложи определен начин на живот на сирийското общество в района и премахване на сегашния режим, а вторият е народен, воден от “Ахрар-аш-шам”, според който най-важната задача е да бъде свален режима на управление.

Зоните на сигурност на Тръмп

         След като Русия зае водеща роля в политическите преговори за намиране на решение за кризата в Сирия и във военните действия, водени на сирийска територия, получи главна роля в политическото положение и на сирийска земя, слабата американска позиция бе изразена още с присъствието на САЩ на срещата в Астана. По време на преговорите САЩ присъства единствено като „наблюдател”, докато Русия и специалният пратеник на ООН за Сирия Стефан де Мистура изиграват водещата роля като посредници между двете страни на конфликта в Сирия. Въпреки това, тяхното отсъствие от активната политика за кризата в Сирия не продължава дълго. Още през първата седмица след встъпването си в длъжност Американският президент подновява предложението си за създаване на зони за сигурност в Сирия, с идеята, че това е основно решение на проблема с бежанците. По време на управлението на президента Барак Обама, този план е винаги отказван. Тръмп постанови Министерствата на отбраната и на външните работи да изготвят в рамките на 90 дни план за създаване на зони за сигурност на територията на Сирия. Руската страна не скрива възмущението си от това предложение, което показва пренебрежение на техните усилия в Астана и успяха им да положат основите за решаване на сирийската криза чрез събиране на всички активни страни в конфликта, водещи военни действия на сирийска територия, за да защитят своята позиция за решаване на конфликта.

         Срещата в Астана е следващата стъпка за постигане на договореност по споразумението за  сирийската криза, въпреки че както изглежда Русия е заинтересована повече от когато и да е било за намиране на решение, което покрива нейните интереси за политическо влияние по сирийския въпрос. Много пречки все още съществуват пред постигането на споразумение за разрешаване на конфликта, най-важните от които са ролята на Иран и правителствения режим, отказващ да прекрати престрелките в стремежа си да убеди Русия в необходимостта от военни действия. Иран и правителственият режим се стремят към обединение на опозицията от района на Дамаск в Идлиб (където е Джабхат-ан-нусра и други групировки), с надеждата Русия или Международната коалиция да ги елиминира с довода, че са терористични групировки, определение заложено в споразумението от Анкара. Съществуват и други предпоставки с неясна посока на развитие - като например действията на администрацията на Тръмп, резултатите от напрежението от взимането на решения по заложените проекти между някои от групировките от опозицията, които според тях не защитават интересите на сирийския народ и дори удължават живота на насилствения режим.

Необходимо е на този етап, сирийските бунтовници (политически, народни и въоръжени групировки) да определят изрично, че всяко предложено решение трябва да предвижда премахване на настоящия правителствен режим и установяване на демократичен многопартиен режим на управление в Обединена Сирия. Необходима е яснота и непоклатимост на тази позиция, предвид на преплитащите се регионални и международни предпоставки, многобройните платформи и опити за диалог.

Материалът е превод на статия от сирийското електронно издание all4syria.info

Публикувано на 8 Февруари 2017 в 11:06 часа от
Нора Муса Шехаби


Ключови думи:Сирия, мирни преговори, Астана, Иран, Турция, Русия, прекратяване на огъня, опозиция, правителствени сили

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас