Ангела Меркел в борба за четвърти канцлерски мандат

„Да съм подготвена да бъда лидер на Християндемократическия съюз, това за мен винаги е означавало да съм подготвена да бъда канцлер. Кандидатирам се отново за поста на изборите догодина.“ - с тези думи немският канцлер Ангела Меркел обяви своята кандидатура за четвърти мандат на парламентарните избори през края на лятото или началото на есента на 2017 г. Въпреки това, тя определя решението си по-скоро като „сложно“, а не „тривиално“, а бъдещите избори за Бундестага- като „най-сложните от времето на Обединението на Германия.“ От 22 ноември 2005 г. Меркел е първата жена федерален канцлер на Германия и към момента тя е най-влиятелната жена в света. Канцлерът изрази увереност в правилността на избора си и подчерта, че има желание да измине този път заедно със страната.
Германското общество се намира в етап, в който  е силно поляризирано, признава Меркел, уверявайки, че тя и ХДС имат достатъчно аргументи и мотивация за възстановяването на консенсуса. Дали обаче това е възможно? Ще успее ли Ангела Меркел да достигне рекорда на своя някогашен покровител Хелмут Кол, който 16 години беше канцлер на Германия или вече е загубила доверието на немското население и е време за промяна?
Далеч не всички приеха добре новината за кандидатурата на Меркел за четвъртия мандат на канцлерския пост, макар тя да не е изненадваща за политическите кръгове в Берлин. Политическите конкуренти на Християндемократическия съюз разтълкуваха кандидатурата като начало на предизборната кампания. Според Ралф Щегнер, заместник-председателят на Германската социалдемократическа партия, решението на Меркел „не е нито неочаквано, нито плашещо“. Откритият социалдемократ заяви, че тя е надхвърлила своя апогей и че митът за непобедимостта й вече е разбит. Според генералния секретар на Германската социалдемократическа партия Катарина Барли кандидатурата на канцлера за четвърти мандат е знак за политическа промяна. Барли защитава тезата, че Меркел няма отговор на реалните проблеми и грижи на хората в страната. Въпреки че Щегнер подчертава, че „сме далеч от това да я подценяваме“ и „това би било огромна грешка“, той твърди, че самата Меркел едва ли отговаря на ролята й на спасител на свободния свят, която й беше приписана. И макар Щегнер да е част от федералния коалиционен кабинет, той отправя питането към Меркел дали дори нейната партия е все още зад гърба й.
За немалко хора промените, направени от Меркел са прекалено много. Старите консерватори в ХДС са недоволни от „социалдемократизирането” на партията, а всеки втори германец е на мнение, че бежанците, които канцлерът пусна в страната им, са прекалено много. Мнозина твърдят също така, че Меркел е направила твърде малко, за да намали дългосрочните рискове от своята политика. От цялото това недоволство се възползва най-вече дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия”. И докато от чужбина пристигат много положителни отзиви по адрес на Меркел, мненията за нея вътре в страната  продължават да бъдат противоречиви.
Според проучвания антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ представлява най-голямата заплаха за Християндемократическия съюз. Страхът от бежанците и мигрантите се явява благоприятен фактор, на който дясно политическата партия вербува привърженици и избиратели, тъй като много хора в момента изпитват несигурност именно от този фактор. Тя вече влезе в регионалните парламенти на десет от шестнадесетте германски провинции и се очаква да спечели значителен брой места в Бундестага на предстоящите избори през 2017 г. „Алтернатива за Германия“ изпреварва Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и е втора на проведените през септември избори в родната провинция на немския канцлер Мекленбург- Предна Померания. Предлага ли обаче тя конструктивни и реалистични идеи за бъдещето на Германия и възможно ли е да измести Християндемократическия съюз и настоящия канцлер? Лидерите на партията критикуват както глобализацията, така и Европейския съюз като нейн проводник. Често подкрепящите ги са личности, които са на мнение, че трябва да се засили чувството на национализъм у немското население, но този възглед сам по себе си води до една историческа забрава. Критиците на „Алтернатива за Германия“ я определят като расистка, антидемократична и противоконституционна. И макар Християндемократическият съюз да губи избиратели за сметка на дясната антиимигрантска партия, то Ангела Меркел все още е фаворит за канцелр на федерална република Германия. Над 55% от избиратели отново биха гласували за нея, това показват предварителните проучвания. Тя възвръща доверието на избирателите си и това е причината над половината германци да желаят преизбирането й за още един мандат.
След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и надигащата се сила на крайната десница и на популистките движения в Европа, някои смятат, че Меркел остава последният мощен защитник на либералните ценности в Западния свят. Откакто стана канцлер през 2005г., тя е постоянна величина на редовните международни срещи на върха. Надмина повечето от своите съвременници по политическо дълголетие.
„Несигурността при смяната на ръководството в друга страна обикновено кара хората да си мислят, че идва краят на сътрудничеството"- казва генералният секретар на партията на Меркел, Петер Таубер. В този ред на мисли, Ангела Меркел демонстрира точно обратното и по този начин е налице тезата, че би било добре ако тя остане „стълб на стабилността“ сред държавниците на Западния свят.
След избирането на Тръмп миналия месец, Меркел отбеляза, че спазването на либералните ценности е предварително условие Берлин да остане в добри отношения с Вашингтон. „Германия е готова да защитава достойнството на всяка човешка личност, и то независимо от религия, произход, сексуална ориентация, пол или други признаци", казва Меркел. Самият Обама създаде впечатлението, че „предава щафетата“ на Меркел, заявявайки, че вероятно тя е била най-близкият му международен партньор през последните осем години. И докато обикновено фразата „лидер на свободния свят“ се отнася за президента на Съединените американски щати, то сега бихме могли да кажем, че лидер на свободния свят е Ангела Меркел.
На срещата на шестимата лидери, проведена в Берлин, кандидатиралата се за четвърти мандат като канцлер на Германия Ангела Меркел и президентът на САЩ Барак Обама обсъдиха по-нататъшните стъпки в Сирия и Ирак, обвързани с опасността от Ислямска държава, с останалите членове на срещата, а именно- френският президент Франсоа Оланд, британският министър-председател Тереза Мей, министър-председателят на Испания- Мариано Рахой Брей и италианският министър председател Матео Ренци (сега министър-председател в оставка). Те се съгласиха, че хуманитарната ситуация трябва да се подобри в укрепените източни части на Алепо, съобщава Меркел след срещата. Освен това, разглеждаха ситуацията в сирийския град Ракка и в Мосул, намиращ се в Ирак така, сякаш и двата града са в ръцете на ИД. Анти-джихадистката коалиция се страхува да освободи и двата града. Участниците в срещата заявили единодушно, че е важно да се стабилизират освободилите се райони в по-ранна степен.
Меркел и Обама имат консенсус относно това, че Европейският съюз и САЩ трябва да продължат стремежа си към финализиране на търговските споразумения, придавайки на глобализацията човешки облик.
Канцлерът определя отношенията със САЩ като крайъгълен камък на германската външна политика. Тези отношения се определят както от интереси, така и са основани на определени ценности. „Намираме се на съвместна платформа на демокрация, свобода, увеличаване на човешките права по целия свят и усилията да постигнем отворен и либерален световен ред“, заявява Меркел. В допълнение, канцлерът благодари на американския президент за приятелското и интензивно сътрудничество през последните осем години и гарантирал, че ще направи всичко по силите си, за да работи добре и с новоизбрания президент.
Що се отнася до гледната точка на Обама относно „състрадателното и силно лидерство, демонстрирано от Ангела Меркел и немското население“ след възстановяването и обединението на Германия през 1990 г., той смята, че всеки, който иска да създаде спокойно общество, би било добре да погледне в Берлин и примера на Ангела Меркел.
По думите на Меркел, тя винаги би оказала помощ и подкрепа на търговско споразумение между САЩ и Европейския съюз- двата най-пространствени индустриални центъра в света. И двамата споделят убеждението, че глобализацията трябва да притежава човешки облик, че трябва да взема участие на политическо ниво, и че няма връщане назад към ерата, в която глобализацията още не е фактор.
Обама определя Меркел като честен и принципен човек, на когото винаги може да се довери, човек, опитващ се да направи целия свят по-добър. Той е горд с партньорството и подкрепата, която винаги е получавал от страна на Германия в много аспекти.  
Близки съюзници на Меркел, казват, че тя осъзнава както своята отговорност, така и ограниченията на своята власт. Норберт Рьотген, шеф на комисията по външните работи при германския парламент, я определя като „абсолютно решена, желаеща и готова да съдейства за укрепване на международния либерален ред“. В допълнение той заяви, че това може да стане, „ако действаме заедно в рамките на Европа, и ако имаме подкрепата на трансатлантическия алианс“.
На този етап германските политици се надяват, че Тръмп, който нарича имиграционната политика на Меркел „катастрофална“, ще смекчи реториката си след като встъпи в длъжност. Те осъзнават, че Берлин не е в състояние да реши проблеми като кризите в Близкия изток без американска помощ.
Дори и след референдума за Брекзит Германия и Обединеното кралство възнамеряват да продължат работата си като партньори срещу глобалните политически проблеми, уверява немският канцлер Ангела Меркел и британският министър-председател Тереза Мей още преди двустранната им среща в Берлин. Предметът на обсъждане на дневен ред включвал икономическата ситуация в Европа и бежанската политика.
„Това е една чудесна възможност да обменим своите възгледа, сърдечно Ви приветствам тук в Берлин, Тереза“ – с тези думи Меркел топло посрещна британският министър-председател в Берлин. На проведената на 18 ноември среща Ангела Меркел и Тереза Мей планирали да обсъдят въпросите, които „заедно трябва да уредят в рамките на Европейския съюз“, подчертава Меркел. Тя застъпва позицията, че Обединеното кралство е важен партньор в усилията да се разрешат многобройните глобални политически проблеми.
Едно от нещата, които германският канцлер желал да обсъди с Тереза Мей бил проблемът с миграционния поток и стратегическото партньорство с Африка. Другият въпрос, към който Меркел призовавала бил свързан с икономическата ситуация в Европа и света, и в този контекст, тя насочила вниманието към немското председателство на Г20, влизащо в сила от 1 декември 2016 г. На тази дата Меркел обяви политическите приоритети, които ще се фокусират върху основата на три елемента - гъвкавост, отговорност и подкрепа.
Тереза Мей съобщила, че Кралството подкрепя всяко едно усилие на Европейския съюз да се справи с миграционните процеси и преселването от родните държави. Като други предизвикателства, с които биха могли да се справят заедно тя посочила Ислямска държава и тероризма, войната в Сирия и отношенията с Русия.
Тук обаче Ангела Меркел среща съпротивата на французите, които след проведения във Великобритания референдум обещават да направят Brexit-а колкото се може по-болезнен за Великобритания. Връзката между Берлин и Париж от десетилетия насам представлява двигателят за задълбочаване на европейската интеграция. И именно тази връзка би могла да спомогне за определянето на това дали Меркел ще продължи да играе важна роля във формирането на политика в Европа, или ще остане фигура на заден план. Ако очакванията Франсоа Оланд да загуби поста си през пролетта, се превърнат в реалност, и той бъде заменен от Ален Жупе, бивш центристки премиер на Франция, то пред Меркел се открива възможността до известна степен да възстанови консенсуса и курса на Европа. Съществува твърдението, че в идеалния случай, в края на предстоящата година „ще имаме канцлер Меркел и президент Жупе и  тогава Германия и Франция ще могат отново да се превърнат в двигателя на една по-дълбока европейска интеграция".
Налице е обаче и възможността бившият президент Никола Саркози да победи на изборите във Франция и в следствие на това ситуацията да се превърне в непредвидима. През последните месеци, Саркози застана в опозиция на Меркел по много ключови въпроси като бежанците и националната сигурност, Русия, Брекзит-a и други. Ако той бъде избран, това може да се окаже безкраен проблем за Меркел и началото на процеса, в който тя губи Европа.
Въпреки поредицата от неуспехи на регионалните избори и спора с коалиционния й партньор- Християнсоциалистическия съюз, заради политиката й на посрещане на бежанците с „добре дошли“, шансовете на Ангела Меркел да успее да спечели четвърти мандат на изборите догодина остават много високи.  Според някои, ако това се случи, канцлерът все пак ще спечели като отслабена фигура както в Германия, така и в Европа. Според други, канцлерът успява да възвърне доверието на по-голямата част от немското население и освен това, Берлин и Ангела Меркел могат да послужат за един истински пример на спокойно общество.
Безспорен факт е, че Меркел претърпя поражение в преследването на своята цел да убеди партньорите на Берлин от Европейския съюз да приемат мигрантски квоти. Но при подготовката за срещата на върха на двадесет и седем от двадесет и осемте страни членки на Европейския съюз в Братислава, тя се съгласи да освободи източноевропейските страни от този ангажимент и прие предложението им за „гъвкава солидарност“ в кризата с бежанците.
Германците единодушно споделят, че не са изненадани от кандидатурата на Ангела Меркел за четвърти канцлерски мандат, но не всички са привърженици на твърдението, че тя е най-добрият човек за позицията. Някои казват, че не подкрепят Християндемократическия съюз и въпреки това на този етап не виждат по-добра алтернатива за поста от Меркел. Освен това тя има авторитет и добра позиция за световната икономика и политика. Други пък са на мнение, че изборът й не би бил удачен, сравнявайки системата в Германия с тази в Америка и твърдейки, че след два мандата трябва да бъде избран нов човек, а не винаги един и същи. Консервативният съюзник на Християндемократическия съюз, Християнсоциалният съюз, приветства решението на канцлера за кандидатурата. Лидерът на Християнсоциалния съюз, Хорст Зеехофер обяви своята подкрепа към Меркел, въпреки обтегнатите отношения между двете партии, причина, за които е политиката на отворени врати за имигранти. Зеехофер заяви, че за него по-важно е доверието на населението за още четири години и в този ред на мисли е добре, че вече има яснота.
По думите на Меркел още след първото и встъпване в длъжност през 2005 г., тя е искала да служи на Германия. От тогава винаги се е опитвала да прави всичко по силите си, следвайки тази политика. Шейсет и две годишната канцлерка е световно призната като най-опитният и най-дълго служилият лидер на Западния свят. Тя ще продължава да търси отговори на всички възможни настоящи предизвикателства, включително това как да се очертаят отношенията в Европа и САЩ под ръководството на Доналд Тръмп, как Европейският съюз да се справи с Брекзит-a и отношенията с враждебността от страна на Русия. Продължаващото нашествие от бежанци в Европа, както и растящата криза на еврото са сред главните въпроси, които биха доминирали през нейния следващ мандат. „Европейският съюз се намира под страхотен натиск от евро кризата, от въпроса с бежанците, последван от решението на Великобритания да напусне ЕС и от враждебността от страна на Русия“, казва Меркел. Дори и при тези обстоятелства, тя твърди, че се чувства напълно готова да заеме отново канцлерския пост, но ситуацията в света, особено след изборите в САЩ, с която се очаква тя да се справи сама е „откровено абсурдна“. „Никой човек, дори и с най-богатия опит не може да се изправи самостоятелно пред ситуацията в Германия, в Европа, в света, дори и канцлерът на Германия“, съобщава Меркел. Усилията за решаване на проблемите трябва да бъдат положени от всички държавни глави, осъзнали общите проблеми и желаещи тяхното предотвратяване.
Меркел очаква предстоящите избори да бъдат най-трудните до момента, отдавайки това на нарасналата подкрепа на антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ и поляризацията, която всява тя в обществото. Тя споделя, че очаква ожесточена борба още в подготовката за изборите, „но борбата не означава омраза“. Нейната основна цел е „Германия да бъде единна“.
Ангела Меркел е начело на канцлерския пост от единадесет години, а от шестнадесет- стои начело на Християндемократическия съюз. През това време тя постигна много- прекратено бе трупането на нови дългове, безработицата бе намалена почти наполовина, разходите за научни изследвания се увеличиха двойно. Гласът на Германия се чува много по-силно и във външната политика. Ако бъде избрана отново за канцлер на Германия, Меркел ще получи нова възможност да продължи или да коригира подетата от нея политика, най-вече по отношение на бежанците. А фактът, че не бяга от отговорност и е готова да се изправи срещу това предизвикателство, несъмнено ще ѝ донесе нов поток от симпатии.
Сред нарастващата подкрепа на екстремистките партии в Германия и недоволството от  политиката на Меркел спрямо бежанците, изборите през 2017 г. несъмнено ще бъдат паметни. Въпреки миграционната криза и нарастващите икономически проблеми Ангела Меркел управлява сама. През последните 10 години в политиката няма друг такъв човек, способен да заеме нейната позиция. И въпреки нарастващата подкрепа на антиимигрантската партия, поредицата от неуспехи на регионалните избори и обвиненията към Меркел относно политиката на отворени врати за бежанците, няма алтернатива, която да заеме канцлерския пост, особено сега, когато налице е Брекзит, продължаващата криза с еврото, Русия и миграционната криза. Начело на канцлерския пост от 2005 г., Меркел все още получава подкрепата на по-голямата част от населението, но как ще се развият събитията в Германия, и дали тя ще достигне рекорда на Хелмут Кол, или вече е загубила доверието на Германия, тепърва предстои да разберем.

 

Публикувано на 16 Декември 2016 в 16:35 часа от
Карина Николова


Ключови думи:Ангела Меркел, Германия, избори, политически партии, вътрешна политика, канцлер

1 Коментара
От zanshinrei публикуван на 08 Jan 2017 02:29 pm
Щом искаме да сме в ЕС, ще се разпределяме за изучаване и анализиране на чуждо национални особености с цел успешно имплементиране. Успех в анализа на хаоса в България първо и после на прецизно подредена Германия...
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас