Алжир и арабските страни в района на Сахел

Отличителна черта на водената външната политика от Алжир е активното и целенасочено отстояване на националните интереси на страната. Това обстоятелство традиционно я позиционира като държава с независима външна политика. Алжирската народнодемократична република (АНДР) поддържа балансирани отношения с водещите световни сили. Страната има съществена роля в международните и регионалните организации – ООН, Лигата на арабските държави, Африканския съюз, Организацията за ислямско сътрудничество, Движението на необвързаните.

Събитията през последните години в арабските страни и Сахел принудиха алжирското ръководство да внесе корекции в своя външнополитически курс. Определяща роля оказа нестабилната политическа обстановка в съседните държави. Счита се, че тя може да повлияе негативно на ситуацията в страната, която и без това е сложна. Сегашните управляващи продължават да се придържат стриктно към недопускането на чужда намеса във вътрешните работи на страната и отхвърлят доктрината за т. нар. „хуманитарна интервенция”.

В условията на нарастваща заплаха от страна на радикалните ислямски групировки алжирското държавно ръководство се обяви за координиране на действията на арабските страни в борбата срещу екстремизма и тероризма.

Алжир е най-голямата и най-силна в икономическо и военно отношение държава в Арабския Магреб. Всестранното укрепване на лидерската роля на страната в този регион е един от главните приоритети на външната политика на правителството. Същевременно отношенията на Алжир със съседните страни имат сложен характер.

На първо място това най-вече се отнася за Мароко. Между двете страни има натрупани много противоречия и са налице негативни отношения, свързани с териториални спорове и съперничество за лидерство в северозападната част на Африка. Главен конфликтогенериращ елемент е проблемът за Западна Сахара. Алжирската страна не признава присъединяването на тази територия към Мароко и подкрепя правото на народа на Западна Сахара на самоопределение. Алжир и Рабат периодично полагат усилия за нормализиране на двустранните отношения, но до момента те нямат особен успех. Тези отношения периодично се изострят. Същевременно двете страни се стремят да не се стига до критично състояние в междудържавните отношения. Независимо от това, Мароко взе решение (31.10.2013 г.) да отзове посланика си в Алжир за консултации. Причина за това решение на Рабат бяха провокационните и враждебни действия от страна на Алжир по въпроса за сахарските провинции на Кралството.

Президентът на АНДР - Абделазис Бутефлика заяви, че е изключително актуален въпросът за създаване на механизъм за мониторинг и контрол върху спазването на правата на човека в Западна Сахара. В тази връзка Бутефлика изрази своята убеденост за необходимостта от разширяване на мандата на миротворческата мисия на ООН в Западна Сахара за да бъде осъществена тази задача докрай. Призивът на Бутефлика за разширяване на мандата на мисията на ООН беше оценен от мароканските управляващи като враждебен акт на Алжир, демонстриращ преднамерено желание за изостряне на обстановката и запазване на статуквото. Като цяло алжиро-мароканското съперничество се очаква да продължава и в перспектива.

Алжирското правителство призна формално през 2011 г. новата власт в Либия. Отношенията обаче със страната далеч не са добросъседски. Влияние оказва обстоятелството, че алжирското ръководство не подкрепи противниците на Кадафи и даде политическо убежище на членове на неговото семейство. Държавното ръководство на Алжир отчита, че хроничната нестабилност в Либия, наличието на многобройни екстремистки въоръжени групировки, в т. ч. в приграничните райони с АДНР и безконтролното разпространение на оръжие в съседните страни, придобило мащабен характер, представляват реална заплаха за сигурността на алжирската държава.

Алжир предприема превантивни мерки за въздействие върху обстановката в съседната държава като осигурява финансова помощ и снабдява с оръжие представителите на различни племена, противопоставящи се на джихадистите, особено в южните и югозападните райони на Либия.

Смяната на властта в Тунис промени характера на отношенията между двете страни. Нарастващото влияние на ислямистите и активизиране дейността на радикалните въоръжени групировки в Тунис се разглеждат от алжирските управляващи като едно от главните огнища на напрежение в близост до държавната граница и източник на ислямистка заплаха. В тази връзка Алжир развива сътрудничество с Тунис в сферата на сигурността, като обменя информация за дейността на радикалните ислямски и терористичните групировки. Освен това Алжир работи активно за отслабване на салафитската опасност и вътрешно противопоставяне на различните радикални ислямски групи в Тунис. Командването на въоръжените сили на Алжир прехвърли (в периода 20 - 26.10.2013 г.) в района на алжиро-туниската граница допълнително 12 хил. души от състава на специалните части и жандармерията, бронирана техника и бойни вертолети за оказване на противодействие срещу засилващата се активност на бандитските формирования в Тунис. Между командванията на ВС на Тунис и Алжир е установена пряка връзка с цел контролиране действията на ислямските радикални бойни групи. В същия период допълнителни войски са били изпратени и по границата с Либия.

Алжир разглежда района на Сахел като зона от стратегическо значение за страната. АНДР се стреми да играе ролята на „по- големия брат” и защитник на държавите от региона срещу терористична заплаха. Първостепенна задача за страната е оказването на помощ на Мавритания и Мали. Въоръженият конфликт в Мали (започнал през януари 2012 г.) показа ограничените възможности на АДНР да влияе на ситуацията в Сахел, особено в условията на активна дейност на силни външни политически субекти като Франция. В началото на конфликта Алжир се обяви срещу чуждестранна интервенция в Мали и поиска иницииране на преговори между всички участници в конфликта (включително и радикалните ислямисти от групировката „Ансар ад-Дин”). Провалът на политическите усилия и изострянето на обстановката в съседната страна, нарастващата заплаха за сигурността в южните райони на Алжир и разбирането, че Алжир няма реални възможности да попречи на провеждането на военна операция в Мали, принудиха алжирското ръководство да промени позицията си. То се съгласи с провеждането на международна военна операция и дори предостави своето въздушно пространство на западните страни. Позицията на Алжир по отношение на конфликта в Мали обаче не остана пасивна. През цялото време на операцията, властта в страната настояваше за политическо решаване на кризата с цел минимизиране на заплахата за собствената сигурност.

Алжирските управляващи внимателно следят развитието на обстановката в Египет. Отстраняването на президента Мохамед Мурси от военните беше възприето позитивно. Същевременно Алжир се опитва да използва нестабилната обстановка, за да затвърди позициите си като водеща сила в Африка и арабския свят

По отношение на конфликта в Сирия, алжирското ръководство се разграничава от позициите на западните и някои от арабските страни. В частност Алжир се придържа към политиката на остро противопоставяне на опитите на Саудитска Арабия и другите страни да използват Лигата на арабските държави срещу Сирия. Освен това Алжир оказва фактическа подкрепа на официален Дамаск по дипломатически канали, въпреки че периодично отправя критики по адрес на сирийските власти, в т. ч. и лично към президента Башар Асад за неадекватното използване на сила и др.

Отношенията на Алжир с арабските монархии остават сложни. С някои от тях страната развива сътрудничество в икономическата област, но като цяло алжирското ръководство се отнася към тях изключително предпазливо. Пример за това са отношенията със Саудитска Арабия.

АНДР се стреми да противодейства на опитите на Катар за оказване на финансова помощ на радикални ислямски групировки, чрез които той засилва влиянието си в страните от Магреба, Либия и Тунис. Определени опасения съществуват и по отношение на „газовата експанзия” на Катар, както и от перспективите за активно проникване на катарски инвестиции в страната. Независимо от това, Алжир продължава успешно да си сътрудничи с Катар по общи бизнес - проекти.

Позицията на Алжир за обстановката в Близкия изток продължава да следва същата линия, свързана с извеждането на израелските войски от всички окупирани арабски територии, възстановяване на законните права на народа на Палестина и създаване на собствена държава. Президентът на Алжир - Абделазис Бутефлика нееднократно е заявявал, че неговата страна няма да възстанови дипломатическите отношения с Израел, докато те не признаят правото на палестинците за създаване на собствена държава и не напуснат Голанските възвишения.

Алжир се обявява за стабилизиране на обстановката в Ирак и запазване на териториалната цялост на страната.

Алжирското правителство се стреми да води независима външна политика и да поддържа балансирани отношения с водещите държави в региона и света.

Алжир ще продължи да работи за разрешаване на спорните проблеми със съседните държави и укрепва лидерската си роля в района на Магреба.

 

 

Публикувано на 8 Април 2016 в 14:10 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Алжир, външнополитически отношения, Мароко, Либия, Тунис, Египет

1 Коментара
От публикуван на 03 Nov 2017 10:58 pm
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас