Д-р Аббас Кадим: за войната в Ирак, чуждото влияние и вътрешните проблеми

Д-р Кадим е старши чуждестранен сътрудник на Школата за перспективни международни изследвания към университета John Hopkins, САЩ и президент на новосъздадения Институт за изследване на шиизма. В интервюто за сайта musingsoniraq.blogspot.com той коментира ролята на Иран и САЩ в борбата срещу Ислямска държава, споровете между кюрдите и централното правителство и намеренията на премиера Абади за реформи.

- Падането на Мосул през м. юни 2014 изглеждаше като шок за иракското правителство и общество. Какво беше настроението в страната по това време?

- Падането на Мосул предизвика промяна в начина, по който се говори за съвременен Ирак. То извади наяве дълбокото разделение сред различните общности в страната, слабостите в системата за сигурност и крехкостта на съюзите на Ирак с регионалните и западните му партньори. Същевременно то разкри и някои аспекти на гъвкавост в иракската система за самоотбрана, които не бяха изпитани до тогава. Най-важният от тях е институцията на шиитската марджаийя (религиозно водачество) представена от Великия аятолах Али ал-Систани. Много наблюдатели очакваха какво ще направят САЩ и Иран срещу Ислямска държава (ИД), но фатвата на Систани беше най-важното събитие, което спаси Ирак от пълен колапс. Най-големият проблем на Ирак непосредствено след падането на Мосул беше сриването на морала, а фатвата успя да го възстанови. Това стана чрез мобилизирането на голямо количество бойци-доброволци с по-високи качества от тези на войниците и полицаите, които напуснаха своите постове и позволиха ИД да постигне лесна победа.

- Това се случи преди повече от единадесет месеца. Какви са настроенията в Ирак днес?

- Ирак преодоля несигурността относно това дали ще продължи да съществува като държава, след като спря напредването на ИД отвъд естествените й зони на комфорт (провинциите със преобладаващо сунитско население Мосул, Саладин и Анбар), но други проблеми продължиха да съществуват: междуетническото и междурелигиозно недоверие, липсата на добро управление и неспособни сили за сигурност. Предвожданата от шиитите кампания за освобождаването на завзетите от ИД иракски градове трябваше да излекува някои от нанесените рани, но реваншистките нагласи сред шиитските политици създадоха условия за нови източници на недоволство. Освободителите, които проляха кръвта си в Тикрит бяха обвинени в кражби на шампоани, паста за зъби и домашни уреди.

- Иран се опитва да представи себе си като спасител на Ирак и защитник на шиитите. Тази линия изглежда че набира популярност в Ирак. Какво мислите за медийната кампания в Иран?

- Не е тайна, че Иран изигра важна роля в оказването на помощ на Ирак при спирането на ИД. Федералното правителство на Ирак обяви, че Иран е предоставил оръжие по време на ранните етапи на бойните действия, а кюрдски официални лица също отдадоха дължимото на Иран за предоставяне на важна помощ за предотвратяване напредването на ИД на териториите населени с кюрди. Иран също така поддържа няколко иракски паравоенни организации, които получават финансова помощ и оръжие от Ислямската република, но тяхната численост не беше достатъчна да посрещне предизвикателствата от юни и юли 2014 г. Фатвата на Великия аятолах Систани беше това което преобърна нещата в полза на Ирак. Увеличаването на позитивния имидж на Иран е основно поради съществуването на неговата голяма пропагандна система в Ирак и слабостта на  конкурентите й да достигнат до същата аудитория.

- Техеран изглежда има безпрецедентно влияние в Ирак точно сега. Сякаш Иран не желае един слаб Ирак, който би бил причина за постоянен хаос в близост до границите си. Същевременно не иска и силен съсед, който отново да му бъде съперник. Иран исторически погледнато и друг път е надценявал своето значение и е нанасял вреди на иракчаните. Може ли да предположите как сега Иран ще изиграе своята роля в Ирак?

- Иран е  по-скоро националистическа от колкото религиозно-сектантска шиитска държава. Така да се каже, основна цел на Иран винаги е била да бъдат защитени иранските национални интереси. Ако това стане като се помогне на шиитите, още по-добре. Но никога до сега не е имало ситуация, при която Иран да се отклони от своя път за да защити шиитите за сметка на своите национални интереси. Това също така е водещ принцип на иранската политика в Ирак.  Основна цел е да се подкрепят иракските шиити достатъчно, че да се предотврати завръщането на сунитската държава, което би застрашило Иран. Това не означава, че се цели засилване на ролята им до степен те да станат независими от Техеран и да се сложи край на неговото влияние върху вътрешната политика на Ирак. Най-големият помощник на Иран в Ирак е продължаващото разединение между различните иракски етно-религиозни общности. Докато има недоверие помежду им, шиитите ще се държат близко до Иран, така както другите общности се отнасят към други регионални сили. Решението за неутрализиране на влиянието на регионалните фактори в иракската политика очевидно е един обединен Ирак.

- Основният противник на Иран в Ирак са САЩ. Има много обвинения сред иракчаните за това колко дълго отне на Вашингтон да предостави подкрепа срещу ИД и дали прави всичко предвид своите възможности да помогне на Багдад. Увеличават се слуховете сред иракчаните, че американците тайно подпомагат ИД. Могат ли САЩ да обърнат тази ситуация в своя полза и какво трябва да се направи за да стане това успешно?

- На слуховете относно подкрепата на ИД от страна на САЩ не трябва да се обръща внимание. Въпреки това е основателно да се посочи, че САЩ извършваха погрешни действия в отговор на кризата още в началото й. Обвързването на военната помощ за борба с ИД с провеждане на политически реформи през юни и юли 2014 г. беше погрешна политика, която накара много иракчани да изгубят доверие в съюза между Ирак и САЩ. Това позволи на други регионални и вътрешни политически фактори да поемат водещата роля при разрешаването на кризата за сметка на американските интереси в Ирак. Трудно е да се каже какво е бъдещето на иракско-американските отношение в светлината на протичащия в момента дебат относно възможността САЩ да взаимодейства директно с отделни общности и региони в Ирак, като изолира федералното правителство в Багдад. Обсъжданите в момента бюджетни закони (Defense Authorization Bill) в Конгреса събуждат старите подозрения, че САЩ имат намерение да разделят Ирак.

- Отношенията между Багдад и Ербил изглеждаха близо до точка на скъсване при администрацията на Малики. Сега със смяна на премиера, заплахата от ИД и бюджетните проблеми на страната има нови възможности за сътрудничество. Виждате ли бъдеще в тези взаимоотношения?

- Нещата винаги ще изглеждат близо до точката на скъсване между Багдад и Ербил. Важно в случая е че кюрдските лидери никога няма да допуснат прекъсване на тези отношения, защото все още имат много полза от това да останат в състава на Ирак. Кюрдският народ е заслужил своето право да направи окончателно решение дали да образува независима държава или да остане в Ирак. Това право им е отказано от техните лидери, които спекулират с емоциите му и водят безпринципна политика. Същевременно правителството на Кюрдската автономна област е също толкова корумпирано, колкото федералната администрация и много по-авторитарно. Кюрдският елит няма план и политическа воля да работи за създаване на жизнеспособна самостоятелна държава. Всичко, което правят е да използват самоопределението като разменна монета, за да получат повече концесии от Багдад, докато чрез лъжливи обещания събуждат надежди в хората. Това много скоро ще рефлектира обратно върху тях. Багдад играе заедно с кюрдските управляващи и показва половинчато сътрудничество. Накратко - няма добри страни в този спор.

- Премиерът Абади настоява за програма за реформи. Той предложи няколко проектозакона - за създаване на Национална гвардия и промени в правосъдието и процеса за отчетност на държавните институции. Той нареди на министерствата на отбраната, правосъдието и вътрешните работи да следват съществуващите правила и да използват заповеди при арестите, а хората, които са задържани без такива да бъдат освободени. Колко подкрепа има премиера и стига ли му тя да изпълни своята програма?

- Не трябва да считаме, че практиките от времето на Малики са приключили след 2014 г. Внимателно изследване на ситуацията в Ирак разкрива, че нещата са по-зле при премиера Абади отколкото при Малики. Съществува влошаване на качеството на услугите, сигурността, отчетността на институциите и стандарта на живот. Правителството по време на Малики беше корумпирано и силно, сега то е корумпирано и слабо. Много от назначенията в кабинета на Абади и в армията са по-лоши от тези при Малики. Не е ясно какъв курс е поела страната. Правителството има влияние само в шиитските провинции, докато сунитските в по-голямата си част са без управление, Кюрдистан е на практика независима държава, финансирана от нефта на Басра. Международният експеримент за „ръчно” управление на иракската политика след 2014 г. се оказа ужасно упражнение.

- Най-накрая, правителствените сили изглежда, че сега имат инициативата във войната. Как мислите ще се развие конфликтът?

- Ирак достигна границата на своите военни възможности срещу тероризма. Следващият ход трябва да е намиране на политическо решение. ИД е въплъщение на сунитското отхвърляне на шиитското управление. Настоящата иракска система на управление няма да позволи да съществува мир в Ирак. Трудно може да се обясни фактът, че Ирак е единствената страна, където управлението на мнозинството е отхвърлено и на малцинство е позволено да отнеме бъдещето на цяла нация. Ако това продължи и в бъдеще, скоро ще дойде време разделението на Ирак да стане неизбежно. Искания на малцинство, когато са подкрепени с бомби не водят до политическо равенство, както и сепаратистките заплахи.

Публикувано на 14 Май 2015 в 21:23 часа от
Боян Иванов


Ключови думи:Ирак, Иран, Кюрдистан, шиити, сунити, Ислямска държава, Иракска война

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас