Защо се провалиха демократичните партии, които свалиха от власт Милошевич?



Защо се провалиха демократичните партии, които свалиха от власт Милошевич?

         Предсрочните парламентарни избори в Сърбия, проведени на 16 март 2014 г. Доведоха до логичен, макар и не съвсем очакван, безапелационен резултат. Предварително прогнозираната убедителна победа на Сръбската прогресивна партия (СПП) на Александър Вучич се случи, но по начин, който политическите анализатори не се осмеляваха да предричат. СПП спечели половината от гласовете на избирателите и 156 места в 250-членния сръбски парламент и пълната свобода да управлява по своя воля, независимо дали  в еднопартийно или в коалиционно правителство. Следва да се отбележи, че и най-благоприятните за СПП социологически изследвания не даваха повече от 44% гласове за партията на изборите.

         Другият, до някъде очакван, резултат бе провалът на опозиционните партии – онези, които през септември 2000 г. свалиха от власт по парламентарен път режима на Слободан Милошевич. Само две от опозиционните партии прескочиха изборния праг от 5% - Демократическата партия (ДП) с лидер Драган Джилас и Новата демократическа партия (НДП) с лидер бившият президент Борис Тадич. НДП се отцепи от ДП, като по този начин бившият президент и създател на ДП Борис Тадич разби основната опозиционна партия, която поне донякъде беше в състояние да се конкурира със Социалистическа партия на Сърбия (СПС).

 

         Под избирателния праг от 5% останаха Либерално- демократическата партия (ЛДП) на Чедомир Йованович и Демократическата партия на Сърбия (ДПС) на бившия министър-председател Воислав Кощуница. Именно Кощуница, като общия кандидат за президент на Демократическата опозиция на Сърбия, спечели убедително президентските избори срещу Слободан Милошевич през септември 2000 г. Няколкото други политически формации, участвали на изборите получиха незначителен процент от гласовете и едва ли в бъдеще ще получат някакво по-съществено влияние в политическия живот на страната.

         В допълнение към провала на опозиционните политически партии на общонационалните избори трябва да се добави и загубата на кметското място в Белград, което за пръв път след падането на Сл. Милошевич бе спечелено от кандидата на СПС. Тази загуба е знакова за ДП, тъй като кандидат за кмет на Белград беше нейният лидер Драган Джилас – досегашен кмет на столицата. Загубата на този изключително важен пост в държавата ще доведе до по-нататъшен спад на влиянието на Демократическата партия и персонално на лидера й Драган Джилас.

         Освен СПП на парламентарните избори на 16 март влиянието си затвърди и Социалистическата партия на Сърбия с лидер досегашният премиер Ивица Дачич. Тя не само че запази и дори увеличи подкрепата на избирателите, но и затвърди позициите си на втора политическа сила и с получените над 14% от гласовете и 45 депутатските мандата и в бъдеще си гарантира важна роля в политическия живот.

         Как се стигна до провала на онези политически сили, които свалиха режима на Слободан Милошевич и обърнаха посоката на развитие на Сърбия към демокрация? Това е един дълъг процес повлиян от различни фактори – вътрешнополитически, икономически, външнополитически и не на последно място личностни.

         Демократическата партия на Сърбия, оглавявана от Войслав Кощуница, постепенно губеше влияние главно поради линията на изолационизъм, национализъм и противопоставяне на Европейския съюз по въпросите, свързани с Косово. Националистическата анти- европейска риторика отдалечи партията от останалите политически формации, лиши я от съюзници, а постепенно и от електорална подкрепа. Самият лидер на партията Кощуница е напълно лишен от харизма, известен като твърд “легалист”, за когото приоритет над всичко имат правните норми. Такива убеждения биха били отлични за един главен прокурор или върховен съдия, но едва ли са достатъчни за адекватна преценка на политическа ситуация и политически действия от лидер на партия. Откритият евроскептицизъм на В. Костуница допълнително ограничи влиянието на неговата партия.

         Демократическата партия се разцепи, като от нея се отдели нова формация, начело с бившия президент Борис Тадич – Нова демократическа партия. Факт е, че и двете, вече малки партии успяха да прескочат изборния праг и влязоха в парламента, получавайки по 17-18 депутатски места. Всъщност те се оказаха единствените опозиционни формации в новия състав на Скупщината.

         Към Борис Тадич бяха отправени обвинения, че е разцепил ДП, за да създаде нова партия, която да бъде евентуален коалиционен партньор на СПП. Тадич отхвърли тези обвинения, като мотивира решението си за разцепление в ДП с принципни различия и преди всичко с несъгласие с корупцията в ръководството на партията. Лидерът на ДП Драган Джилас, който беше и кмет на Белград, се оказа замесен в корупционни схеми и партийни и роднински назначения в общинските предприятия, общинското здравеопазване и образование в столицата на Сърбия. Закономерен резултат на спада в доверието към Др. Джилас беше и загубата му на кметските избори, когато за първи път от почти 15 години насам ДП отстъпи тази важна позиция на кандидат на СПП.

         Отцепилата се от ДП формация, оглавена от Б. Тадич – Нова демократическа партия, се представи приблизително на равнището на очакваното. Макар някои да й предричаха пълен неуспех , тя прескочи изборния праг и дори постигна малко по-добър резултат от ДП на Драган Джилас. Ситуацията след изборите показа, че НДП е по-близо до евентуално сътрудничество със СПП, отколкото ДП. Б. Тадич не го изключи и заяви, че е готов на разговори със СПП, ако получи такава покана. От ръководството на ДП заявиха, от своя страна, че партията трябва да остане извън управлението, тъй като страната има нужда от опозиция, макар и слаба в този парламент.

         Представянето на Либерално – демократическата партия (ЛДП) на Чедомир Йованович с получените малко над 3% беше доста под прогнозираните около 6%. През целия период преди свалянето на Сл. Милошевич от власт и след това ЛДП се самоопределяше като най-демократичната и проевропейската политическа формация. Същевременно ЛДП влизаше на местни избори в доста странни безпринципни коалиции, а лидерът й Ч. Йованович се оказа замесен в бизнес-сделки, несъвместими с политическата му дейност.

         Парламентарните избори в Сърбия от 16 март маргинализираха всички политически партии, които преди 14 години свалиха от власт с обединени усилия режима на Сл. Милошевич. По парадоксален начин тотален превес на сръбската политическа сцена получи Сръбската прогресивна партия, произлязла от антиевропейската и националистическа Сръбска радикална партия, основана от Воислав Шешель. А на втората позиция се утвърди Социалистическата партия на Сърбия, чийто лидер приживе беше Слободан Милошевич. Обяснението е, че и двете партии успяха да се променят и да еволюират от национализма и противопоставянето на НАТО и ЕС към реализъм, отчитане на реалностите в Косово и интереса към Сърбия за интеграция в ЕС.

         След изборите се водят разговори за съставяне на ново правителство. СПП е в комфортната позиция да преговаря, без да търси допълнителна парламентарна подкрепа. Тя сама има категорично мнозинство в Скупщината и когото и да избере за коалиционен партньор, ако реши да управлява в коалиция, той ще има по-скоро декоративна роля. Същевременно на Сърбия и предстоят отлагани с години структурни промени в икономиката и най-вече в силно раздутия публичен сектор. Без такива реформи започналият преговорен процес за пълноправно членство в ЕС не може да бъде успешен. Изключително слабата опозиция в Сърбия при сегашното съотношение на силите трудно би могла да играе ролята на коректив в тези процеси.

 

 

Публикувано на 29 Март 2014 в 21:46 часа от
Чавдар Балкански


Ключови думи:Сърбия, парламентарни избори, 2014

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас