Конфликтът в Йемен

През 1978 г. президент на Йеменска Арабска Република (северен Йемен) става Али Абдуллах Салех. Той успява да обедини народа в твърдата си хватка и печели президентските избори след обединението на страната през 1999 г. с 96,2% и през 2006 г. с 77,2%.

Арабската пролет, започнала в Тунис и Египет през 2011 г., не подминава и Йемен. Младото и образовано население в Сана започва да показва своето недоволство чрез масови протести, целящи демократични реформи в страната, борба с корупцията, както и свалянето от власт на Салех. Опозиционните партии се възползват от протестите и ги оглавяват.

Една от тези партии е "Ал-Ислах". Тя представлява политическа организация с ислямистки, строго сунитски – уахабитски идеи, черпеща финансова и идеологическа подкрепа от донора на сунитския радикализъм - Саудитска Арабия. От информация публикувана в WikiLeaks за тайните планове на лидера на "Ал-Ислах" – Хамид Ал Ахмар, става ясно, че влиятелният бизнесмен, който е и лидер на най-голямото племенно обединение в Йемен, планира и организира масови демонстрации с цел свалянето на Салех от власт.

След избухване на протестите (2011) е установено, че е използвано насилие срещу протестиращото население, което довежда до 13 парламентарни оставки на съмишленици на Салех. През следващите месеци при случаи на насилствено разпръскване на стачкуващите тълпи има десетки загинали и стотици ранени. Силовият метод за справяне с демократичните инициативи е присъщ за лидерите от арабския свят, точно поради това те биват нарицателно сочени от Западните сили като авторитарни, дори тиранични режими. Трудно е да се даде красноречив отговор на въпроса – кой пръв използва сила в т. нар. „демократични простести“? Дали протестиращите, дали внедрени лица сред тях, или органите на реда? В случая с Йемен резултатът е стотици ранени, а това е само началото...

Трябва да се отбележи значимата роля на регионалната организация от Арабския полуостров – Съвет за Сътрудничество и съдействие на арабските държави от Залива (Gulf Cooperation Council). Лидерската позиция в Съвета заема Саудитска Арабия. Тъкмо в Съвета за сътрудничество се решава и разразилата се криза в Йемен. На 23.11.2011 г. в Рияд Салех се договаря със страните членки, че ще сдаде властта на своя вицепрезидент Абд Раббух Мансур Хади. Мандатът на Хади продължава от 2012 до 2014 г., след това бива удължен с още една година, докато не избухва конфликтът от 2015 г.

Тъкмо в този двугодишен период политическата битка в Сана е жестока и довежда до редица погрешни решения. Парламентарните партии не се разбират и не предпиемат национални инициативи с цел да спасят влошаващото положение на йеменската икономика. Партията на Салех – Генерален народен съвет (General People’s Congress) и опозиционните партии (една, от които Ал-Ислах) водят държавата до буквален фалит, като населението живее на ръба на оцеляването. По това време Йемен е поддържал най-високите енергийни субсидии в региона. Можем да се досетим за порочната схема за източване на тези субсидии, които облагодетелствали приближените до властта, които продавали субсидираните горива на съседните пазари и печелели огроми печалби. Енергийните помощи поддържали ниски цени на транспорта, храните, водата, подкрепяли местната индустрия, но корупционните и престъпни практики, както и влошеното финансово положение, вкарали страната в дълбока  криза.

Трябва да добавим и зачестилите случаи на саботаж и унищожаване на нефтопроводната система на Йемен. Подривните действия са извършвани от йеменското крило на "Ал-Кайда" – "Ансар ал-Шариа". Това нанася допълнителни загуби за бюджета на държавата и прави прилагането на субсидиите пагубно.

Управляващите решават, че трябва да се обърнат към Международния Валутен Фонд (МВФ) и след дълги преговори за отпускане на нови заеми, правителството в Сана е принудено да премахне енергийните субсидии на населението си, което от своя страна води до покачване на цените на горивата. Експерти от МВФ съветвали политиците да приложат частична промяна на цените на горивата, както и първо да стартират информационна кампания, с която да информират населението за ситуацията. Нито една от препоръките не била спазена. Така се стига до 30.06.2014 г., когато правителството премахва субсидиите за цените на горивата и всичко останало поскъпва неимоверно (цената на горивата скача почти двойно!).

На 8 август МВФ и управляващите в Сана се договарят за отпускането на заем в размер от 560 млн долара. Рязкото покачване на цените довежда до нови демонстрации на недоволство сред населението и масови протести. Този път импулсът на общественото недоволство бива използван от бунтовниците Хути.

Хути, известни още като „Ансар Аллах”, са шийтска религиозно-политическа група, създадена през 90-те години, защитаваща интересите на шиитските племена от северен Йемен. Интересно е да се отбележи смяната в политическите им пристрастия. През 2011 г. те са част от опозиционните партии, оглавили протестите против Салех, а по-късно използват неговата помощ, за да завладеят Сана. Както се казва, „в името на властта се загърбват всякакви принципи“. Оглавявайки недоволството от лятото на 2014 г. започва и пътят на Хути към властта.

Хути получават сериозна подкрепа от населението. Широките маси застават зад основните исканията на бунтовниците, като ги припознават за свои. Исканията са – съставяне на ново правителство и възстановяване на енергиините субсидии. Хути се противопоставят и на "Ал-Ислах", които са част от правителството, довело страната до това положение. В битката между двете групи се разкрива яростното религиозно противопоставяне между двете мюсюлмански секти. Шиитите в Йемен дълго време са търсили защита срещу сунитската заплаха идваща от "Ал-Ислах".

Бунтовниците от „Ансар Аллах” започват похода си към столицата в края на септември и не срещат сериозна съпротива по пътя си. С помощта на бившия президент Салех, който е запазил своето влияние в държавата чрез своята влиятелна партия, хути превземат столицата и започват саморазправа с политическите си и религиозни противници – "Ал-Ислах". Тъкмо те оказват най-голяма съпротива срещу шийтските войни. В подкрепа на тезата, че Салех и бунтовниците действат като един отбор е фактът, че имотите на бившия президент остават непокътнати при набезите и сблъсъците в столицата. Според опонентите на хути, Салех им помага да превземат Сана, при условие, че се разправят с "Ал-Ислах" (основна движеща сила на протестите, които свалиха Салех от властта през 2011 г.) След като превземат столицата, хути поставят действащия президент Хади под арест в президентския дворец в Сана. През януари 2015 г. той бяга в южния пристанищен град Аден и обявява действията им за незаконен държавен преврат. Началото на февруари 2015 г. хути обявяват разпускането на парламента и формирането на Революционен Комитет, който се заема с управлението на държавата. Започва военно настъпление на юг към гр. Аден. Тъкмо тогава Хади бяга в Рияд и моли за помощ Саудитска Арабия и Съвета за Сътрудничество в Залива.

Международният отзвук е голям и ООН, и САЩ се обявяват в подкрепа на Хади, против завземането на властта от бунтовниците. Хади участва на заседание на Арабската лига в Египет през март 2015 г. и моли за международна намеса в битката срещу бунтовниците. Той обвинява пряко Иран за подкрепата, която оказват на хути. По данни на Ройтерс, иранските “Quds Force“ имат стотици специалисти в Йемен, заели се да обучават бунтовниците. “Quds Force” са част от „Иранската Революционна Гвардия“, по-точно елитният отряд, занимаващ се с външните операции. Те отговарят пряко пред върховния лидер на Иран – Али Хаменей.

През март 2015 г. с общо изявление на Съвета за Сътрудничество в Залива (без Оман) страните-членки решават да се намесят в конфликта в Йемен. Коалицията обявява блокада на въздушното пространство, както и осъществява морска блокада на пристанищата, която е насочена срещу всякакви доставки от Иран за „Ансар Аллах”. Вашингтон обявява, че американски патрулиращи кораби ще проверяват за доставки на оръжия от Иран. Започват удари срещу цели на бунтовниците. Първата операция на организираните коалиционни сили се нарича „Решителна Буря“ и включва бойни единици от Саудитска Арабия, Египет, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ, Мароко, Судан и Катар. Въздушните удари срещу хути се ръководят на базата на разузнавателната информация, която коалиционните сили получават от техните съюзници от Вашингтон. Започват протести в столицата Сана против намесата на Коалицията в конфликта. Въпреки военната кампания против бунтовниците, хути не се отказват, дори напредват и завладяват още територии. Това показва неспособността на Саудитска Арабия и Коалицията да спрат, забавят или ограничат устрема на хути.

Започва нова операция на Коалициата, която се оказва доста по-разрушителна. Унищожени са инфраструктурни обекти – летища, пристанища, целта е цялостно осакатяване на държавата и невъзможност за получаване на доставки от Иран. Най-масираните бомбардировки от началото на коалиционната намеса се оказват на 6.05.2015 г., когато са извършени 130 удара за 24 часа. Говорителят на Коалицията Ахмед Асири признава, че цели са били училища и болници, под предлог, че там са били складирани оръжия и боеприпаси. Тъкмо втората операция на коалиционните сили показва безсилието им да се справят с бунтовниците и изключително нехуманния им подход във воденето на война. Целите вече не са военни, а основно цивилни, инфраструктурни обекти, училища, болници, заводи, културни паметници, погребални зали и др. Броят на цивилните жертви рязко нараства и достига хиляди.

По данни на Human Rights Watch от март 2017 г. от началото на конфликта в Йемен са загинали поне 4,773 цивилни и 8,272 са ранени. Това кара хуманитарния координатор към ООН – Йоханес Ван Дер Клааул да заяви, че тези действия са военно престъпление. От организацията призовават Коалицията да спре бомбардирането на пристанища и летища, за да бъде осигурен достъп на хуманитарна помощ. UNICEF съобщава, че от началото на конфликта до октомври 2016 г. са ударени 39 медицински центъра. Коалицията целенасочено атакува центрове на „Лекари без граници“, които се грижат за пострадалите от местното население. Освен удари по болници са осъществени и удари по линейки. Human Rights Watch и Washington Post твърдят, че саудитците използват забранени cluster-бомби и боеприпаси с бял фосфор (За cluster-бомбите се твърди, че са американско производство и са използвани за поразяване на цивилни цели). Военните престъпления са налице. Според ООН Саудитска Арабия осъществява т.нар. „double-tap“ атаки – няколко минути след осъществяването на първия удар по дадената цел, се изпълнява втори такъв, по същата цел, за да се довършат ранените и да се убият притеклите се на помощ.

Би било пристрастно, некоректно и неточно, ако не се споменат и престъпленията на шиитските бунтовници - хути. Пример за това е битката за град Таиз, когато те налагат блокада на града и поставят местното население в хуманитарна криза, без храна, лекарста и др.

През март 2015 г. Барак Обама декларира, че е одобрил програмата за подпомагане на коалиционните сили с разузнавателна информация и логистично съдействие. В отговор на това, конгресменът Тед Лиен критикува действията на Саудитска Арабия и американската помощ за коалиционните сили. Той заявява, че има сериозни въпроси „относно воденето на операциите на коалиционните сили, американското участие на страната на коалицията и американския национален интерес в събитията в Йемен“. В периода на разрастване на конфликта двама сенатори – Ранд Паул и Крис Мърфи започват действия против осъществяването на договорената продажба на оръжия за Саудитска Арабия на стойност от 1.15 млрд. долара.

По-късно сенатът гласува 71 на 27 срещу резолюцията „Мърфи-Паул“, целяща да блокира американо-саудитската оръжейна сделка. Във връзка с резолюцията сенатор Мич Макконъл заявява, „че е важно за САЩ да поддържа възможно най-добри отношения със Саудитска Арабия“.

На 13.10.2016 г. САЩ осъществява първи удар по Йемен, при който американски кораб обстрелва с ракети „Томахоук” радари по брега на Червено море, които са под контрола на хути. Новият държавен секретар Рекс Тилърсън заявява желанието си да продължи сътрудничеството с коалиционните сили.

Над 18,800 млн. души са засегнати от предизвиканата хуманитарна криза в Йемен, това се равнява на около 70% от населението на странта. Близо 80% от децата имат нужда от храна, вода и лекарства. По данни на UNICEF близо половин милион деца страдат от остро недохранване. На всеки десет минути умира по едно дете от излечими заболявания. Над 7 млн. деца нямат достъп до медицинска помощ. Около 350 хил. ученици са прекратили обучението си поради разрастването на конфликта. Близо 1,600 училища са засегнати или напълно разрушени от началото на войната.

Борбата за власт в Йемен доведе до нечувана хуманитарна катастрофа. Трагичният резултат е налице. Държави като САЩ, Обединеното Кралство, Франция, Германия, Русия подклаждат конфликта като финансират или снабдяват с оръжия и двете страни. Точно те би трябвало да се погрижат за мира в младата държава, предвид тяхната дългогодишна демократична история и възвишени либерални ценности. В същото време на сцената играе и още един играч – "Ансар Ал-Шариа" (йеменската Ал-Кайда), който осъществява постоянни атаки по цивилното население и завзема петролни обекти.

Публикувано на 29 Май 2017 в 14:57 часа от
Теодор Вълкадинов


Ключови думи:Йемен, Саудитска Арабия, война, конфликт

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас