Въоръжената опозиция в Сирия

         В настоящия момент се смята, че на територията на Сирия съществуват около 1000 опозиционни въоръжени групировки, разполагащи с повече от 100 000 бойци. Повечето от тях представляват малки групи, които действат в точно определено населено място, но в хода на гражданската война се оформиха и някои по-големи, които с времето се превърнаха в сериозна въоръжена сила, чието влияние се разпростира из цяла Сирия. В началото на конфликта основен представител на бунтовническите сили беше Свободната сирийска армия (Free Syrian Army/FSA), състояща се от дезертирали сирийски войници. Със задълбочаването на кризата, редиците на въоръжената опозиция се промениха коренно. С времето възникнаха многобройни организации, като всяка от тях се отличава със собствена идеология, програма, военна сила и подкрепа от спонспори. Тези обстоятелства създадоха известно объркване сред опозиционните сили, имайки предвид, че в един момент някои от тези групировки се обявиха освен срещу сирийското правителство, така и срещу Свободната сирийска армия (FSA), което принуди представителите й да отстъпят някои от завзетите територии. В тези условия много ислямистки въоръжени организации откриха добра възможност за активизиране и оказване на влияние в териториите на Сирия. Повечето от тях лобират за създаването на голяма ислямска държава, което противоречи на стремежа на народа към установяването на демократични ценности и светски режим. Връзките на тези екстремистки групировки с някои от официалните представители на въоръжената сирийска опозиция и някои политически фигури създадоха чувство на недоверие сред протестиращото население. В момента то все още е основната движеща сила на демонстрациите в Сирия.

 

         Една от най-влиятелните въоръжени опозиционни сили е Върховният военен съвет на Свободната сирийска армия (Supreme Military Council of The Free Syrian Army). Тази организация води началото си от август 2011г. в Турция, като първоначално не може да оказва особено влияние в условията на Сирия. Основна причина за това е липсата на силна централизация на бунтовническия й запас. Затова по-късно през 2012 г. се създава Висшият военен съвет, който да координира операците на Свободната сирийска армия (ССА), състояща се основно от дезертирали офицери със светски представи за управлението на страната. ССА води борба за установяване на демократичен режим, като се противопоставя на джихадистките сили и намесата на чуждестранни бойци в Сирия. Вече бившият началник на Висшия военен съвет на ССА, бригадният генерал Салим Идрис, също проповядваше за превръщането на тази опозиционна сила в една по-умерена и силна алтернатива на джихадистките групи. Въпреки това, ССА в известна степен е с отслабени сили. Това доведе до обстоятелството, някои от представителите й да се присъединят към радикалните организации, уверени в по-голямата им ефективност. Висшият военен съвет на ССА се състои от тридесет представители, като шест от тях оглавяват петте основни фронта на Сирия. Всеки един от фронтовете има свой граждански съвет и командир. Въпреки че от Сирийската национална коалиция (Syrian National Coalition) определяха ген. Идрис за лидер на ССА, мнението, че той играе ролята само на говорител и всъщност тази група се състои от многобройни разделени бригади с различни убеждения, продължи да съществува. Това, че по време на мирните преговори в Швейцария през януари-февруари 2014 г., управляващите Висшия военен съвет на ССА отказаха участие, недвусмислено говори, че ще бъде трудно водещите сили в Сирия да седнат заедно и да проведат ползотворни преговори. Проблемът с липсата на единство в рамките на опозиционните сирийски сили все още чака да намери своето решение.

 

         Ислямският фронт (Islamic Front) е друга важна групировка, действаща в границите на Сирия. Създадена е през ноември 2013 г. от седем ислямистки групи. Всички те имат обща идеология – салафизма или отхвърлянето на демокрацията и светската държава и налагането на шериат. Разполага с около 60 000 бойци. Най-силната фракция на Ислямския фронт е Джейш ал-Ислам (Армията на исляма), която действа основно около Дамаск и получава оръжие от Саудитска Арабия. Приоритет на тази организация е свалянето на сегашното правителство и прекратяване на всичките му функции. Тя също отхвърли мирните преговори в Женева, като отправи и заплахи за преследване на участвалите представители от опозицията. Основният призив тук е за създаването на страна, в която да се прилага единствено религиозното право, като се зачитат правата и на малцинствата. Ислямският фронт не включва в себе си съюзници от Aл-Кайда, но приветства чуждестранни бойци, като ги определя като „братя, които ни подкрепят в Джихад“. Това говори за толерантност по отношение на съвместна работа с джихадистите.

         Главни действащи джихадистки групи в Сирия са Джабхат ал-Нусра (Jabhat al-Nusra) и Ислямска държава на Ирак и Шам (т.е. Сирия) ISIS.

         Фронтът на ал-Нусра (Al-Nusra Front) разполага с около 7000 екипирани и ефективни бойци, основно араби от Ирак, Сирия и Либия. Обявява съществуването си официално през януари 2012 г. и се превръща в една от най-активните групировки. Действа на територията на 11 района в страната. В началото, членовете й са обвинявани многократно за няколко самоубийствени атентата с бомби в главни градове, довели до смъртта на много цивилни. По-късно те започват да се сражават редовно в бунтовнически акции. Поемат контрол над територии в северните части на Сирия. През април 2013 г. оглавяващият Ислямската държава на Ирак (ISI), Абу Бакър ал-Багдади, обявява, че ще се съюзи с ал-Нусра, създавайки Ислямска държава на Ирак и Сирия (ISIS). Лидерът на ал-Нусра, Абу Мохамед ал-Джулани, обаче отказва да предприеме този ход и двете групировки започват да действат отделно.

 

         От своя страна, Ислямска държава на Ирак и Сирия (ISIS) разполага с около 10 000 бойци, повечето от Саудитска Арабия, Ирак, Либия и Тунис. Средствата й идват основно от такси, събирани от сунитските общности в Ирак. Основната й борба е срещу шиитския ислям. След създаването си бързо установява своя полиция и съдилища, което довежда до сблъсъци със ССА. Постепенно се институционализира в завладените от ССА територии, опитвайки се да наложи монопол в сферите на образованието, телекомуникациите и всичко, което би осигурило контрол върху пострадалото население. Подпомага сираци и бездомни деца, които представляват потенциални бойни кадри и по този начин запазва и  имиджа си на помагаща на нуждаещите се организация. Постепенно налага по-строгото прилагане на религиозното право в малките и средно големи градове.

 

   Разглеждайки въоръжената опозиция на Сирия, оставаме с впечатлението, че и тя, както и политическата, се отличава с вътрешна хаотичност. Докато влиянието на Свободната сирийска армия постепенно намалява, някои джихадистки групировки засилват своите позиции. Ислямската държава на Ирак и Сирия (ISIS) има потенциала да наложи окончателно своя контрол в някои от северните части на Сирия. Ал-Нусра (Al-Nusra) от своя страна може да се съсредоточи върху налагането на ислямското право или да се възползва от позициите си в южните части на Сирия, отваряйки си възможности за провокации към Израел. Активно действащите джихадистки групи, свързани с Ал-Кайда (Al-Qaeda), на територията на Сирия застрашават основната концепция на революцията – установяването на демократичен начин на управление. Подкрепянето на джихадистите с парични средства и оръжие от страна на някои арабски държави и други външни сили, които са заинтересовани от конфликта, усложнява още повече положението. В момента опозиционните въоръжени групи остават съсредоточени в три големи и силни ислямистки организации – Ислямски фронт (Islamic Front), Джабхат ал-Нусра (Jabhat al-Nusra) и ISIS, измествайки Свободната сирийска армия на задни позиции, с риск да бъде маргинализирана. 

Публикувано на 24 Март 2014 в 18:22 часа от
Силвия Димитрова, магистър 1 курс, МПОС, СУ.


Ключови думи:Сирия, опозиция

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас