Външна политика на Исландия

Република Исландия е островна държава, намираща се в северната част на Атлантическия океан. Исландската култура се основава на скандинавското наследство на нацията. Населението се състои от потомци на германски и келтски заселници. Исландия е страната с най-малко население от всички членки на НАТО и е единствената, която няма постоянна армия.

Исландия е парламентарна република с представителна демокрация. Държавният глава е президент, който се избира за срок от 4 години. Интересен факт за страната е, че е първата държава в света, която има политическа партия, съставена и ръководена само от жени. Списък на жените или Женски алианс е основана през 1983 година. След първите избори, на които партията участва, значително започва да се увеличава делът на жените парламентаристи.

Във външната си политика страната участва активно в международните организации ООН, НАТО, ЕАСТ и ОИСР, поддържа дипломатически и търговски отношения с почти всички народи, като по-близки отношения има със скандинавските страни, Германия, САЩ, Канада и останалите държави от НАТО. Също така, смятана като част от скандинавските страни, тя участва и в междуправителствено сътрудничество в Северния съвет. Поредният интересен факт за страната е, че тя не поддържа постоянна армия, а разчита изцяло на охраняването на границите й от НАТО. Според глобалния кодекс на миролюбието, Исландия е най-спокойната страна в света. Поради липсата на въоръжени сили, нивото на престъпност е ниско, а социално-политическата стабилност е на високо равнище.

От юли 2010 г., Исландия получава статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Редно е да отбележим, че зад молбата за членство, стои мотивът за справяне с избухналата световна икономическа криза през 2008 г. Това дава начало на преговорите, в отговор на подадена молба за членство на 14 юли 2009 г. Само 3 години след започването на преговорите, те биват замразени от страна на исландското правителство. Съветът на ЕС, взе под внимание това решение, обявявайки, че членството на страната е въпрос на взаимен интерес и готовността за подновяване на преговорите. След парламентарните избори през 2013 г., Партията за независимост и Прогресивната партия преустановяват преговорите веднага след идването си на власт. На 12 март 2015 г., в писмо до председателя на Съвета,  министърът на външните работи на Исландия потвърди, че правителството на страната няма намерение да възобновява проговорите за присъединяване. Правителството подчертава значението на непрекъснатите тесни връзки и сътрудничество между ЕС и Исландия, което в момента се осъществява през Споразумението за Европейско икономическо пространство. Въпреки, че правителството не оттегля официално молбата си за членство, Съвета на ЕС понастоящем не третира страната като кандидат. Това решение на правителството не е случайно. ЕС цели отваряне на пазарите, тяхното регулиране и стандартизиране на производството и произвежданите продукти. Исландия е страна, в която риболовът е много разпространен и концепцията за отварянето на пазара и регулирането му от ЕС изобщо не се харесва на правителството.

След отказа от членство в ЕС, фокусът на външната политика на Исландия се насочва към Северния полюс. Тогавашният външен министър, Гунар Брага Свенсон, излезе с изявление, че ЕС се движи в посока, която страната не иска да следва, аргументирайки замразяването на преговорите за членство. В изявлението си, той също обяви, че страната ще работи за по-тясно сътрудничество и създаване на търговски връзки с Китай, Сингапур и Южна Корея, САЩ и Канада, както и с редица други държави.

Северният полюс привлича вниманието на държавите, които искат да използват новите пътища за превоз на товари, създадени от бързото топене на ледниците, което ще направи пътуването между Европа и Азия по-кратко и по-евтино. През април 2013 г., Исландия стана първата европейска страна, подписала търговско споразумение за свободна търговия с Китай. Исландия се бореше да излезе от капиталовия контрол наложен след икономическата криза от 2008 г., и договорът подписан с втората най-голяма икономика в света, успя да й помогне да се справи със ситуацията. Тази сделка беше сключена година, след започването на преговорите за членство в ЕС, но след срива на банките, страната изпадна в дълбока рецесия и беше принудена да разчита на помощ, осигурена от Международния валутен фонд. След възстановяването на икономиката, последваха избори и на власт дойде правителство, което не подкрепя идеята за членство и преговорите бяха прекъснати.

През 2013 г., американската писателка Дина Страйкер публикува статия, разказваща за икономическото състояние на Исландия през 2008 г., в следствие на световната финансова криза, и за това как страната успява да стабилизира икономиката си без чужда намеса и дори отказвайки да спазва препоръките и исканията на Международния валутен фонд. Случаят е интересен, тъй като показва как един народ съумява да се обедини, да свали от власт некоректните си управляващи, сам да състави нова Конституция и да излезе от финансовата криза, засегнала целия свят, без помощ от големите държави. Също така над този случай беше наложено информационно затъмнение и света не разбра за него, докато Страйкер не публикува своето разкритие, което вдигна много шум в западните държави.

След финансовата криза през 2008 г., народът прие оставката на управниците си и кредиторите-банкери, така наречената „финансовата мафия”, за да започне възстановяване на икономиката на страната. Това бяха последните новини, които се разпространяваха в медийното пространство за островната държава. Скандалът, наречен „дългова афера” е наложен от Великобритания и Холандия, които искат от исландският народ да върне дълговете на частните банки в страната, след техния фалит. Причината за информационното затъмнение е очевидна – опасността смелите и революционни действия на исландците да послужат за пример на други народи в Европа и Америка и да породят революционна вълна.

Натрупването на дългове от чужда валута доведе до колапс на трите големи банки в страната – Landbanka, Kapthing и Glitnir, чиито главни кредитори бяха съответно британци и холандци, което от друга страна доведе до увеличаване на външния дълг на Исландия до 900% от нейния БВП и обезценяване на исландската крона с 85%.

Ето накратко какво всъщност се случи, което средствата за масова информация съзнателно спестиха на обществеността. През 2008 г. е национализирана главната банка на Исландия, исландската крона е девалвирана, а пазарът – парализиран. На практика страната е банкрутирала. Гражданите, обаче съумяват да се обединят и да принудят правителството и премиера да подадат оставка. Провеждането на нови избори само по себе си, разбира се не подобрява икономическото състояние на страната. Тук се намесва и Международният валутен фонд, чийто препоръки новоизбраното правителство решава да последва. Първоначално е приет закон за изплащане на сумата от 3,5 млрд. евро на Великобритания и Холандия за срок от 15 години с 5,5% годишна лихва. Две години по-късно, населението отново излиза на протести с искане за национален референдум и впоследствие законът е отменен, а плащанията са отказани според волята на  93% от гласувалите. След референдума, МВФ замрази кредитирането на страната, а ЕС заплаши да наложи санкции.

Написана е изцяло нова Конституция, като за съставянето й са избрани 25 граждани без политическа принадлежност. Единственото изискване към тях е било да получат подкрепата на 30 други граждани. Революционен е и начинът, по които е написана Конституцията – чрез онлайн Учредителни събрания, в които могат да се включват обикновените граждани и да дават своите мнения, идея и коментари.

Изводът, който можем да направим е, че исландците успяха за няколко години да осъществят най-мирната и демократична революция в историята на човечеството. Корумпираното правителство е свалено от власт, банките са национализирани, проведеният референдум позволи на хората да определят новата икономическа система, отговорниците за кризата бяха разследвани и носят съдебна отговорност и беше съставена нова Конституция от исландският народ.

Авторката на материала - Дина Страйкер, дори препоръчва подобна стратегия за стабилизирането на икономическото състояние на Гърция, Италия, както и други държави с подобни проблеми. Въпреки че справянето с подобен тип криза е иновативно, не мисля, че веднага този модел трябва да се приложи в други страни, както съветва авторката. Успехът на исландският случай не гарантира успех при директно имплементиране в Италия или Гърция.

Основните цели и приоритети на Министерството на външните работи на Исландия са международните отношения, международната търговия и международното сътрудничество за развитие. Правителството има за цел да спомага за либерализацията на международната търговия, има водеща роля в кампаниите за спиране замърсяването на моретата и океаните, и полага усилия за предотвратяване на климатичните промени. Освен това, гарантирането на човешките права и сътрудничеството за мирното разрешаване на спорове, са заложени като част от крайъгълните камъни на исландската външна политика. Не остава на заден план и важността да се следи динамиката на международното сътрудничество, базирано на принципите на международното право, чрез исландските силни позиции относно: опита им в използването на морските ресурси и възобновяемата енергия и  историческите постижения в кампанията за равенство между половете.

Скандинавското сътрудничество е част от външната политика на Исландия. Неговият Секретариат е отговорен за вътрешните отношения между Скандинавският съвет на министрите от името на исландското правителство. Секретариатът е под егидата на Министерството на външните работи, със съдействието на министъра за Скандинавското сътрудничество. Работата на Секретариата е свързана с организирането и координирането на въпроси, на базата на Хелзинският договор, в който Исландия, Дания, Финландия, Норвегия и Швеция участват. Всяка година се организират срещи на ниво министри, където отчитат работата на организацията. През 2009 г. Исландия поема представителството на Скандинавското сътрудничество, на което са обсъдени политиките за скандинавско сътрудничество, пътната карта за използването на скандинавските ресурси, както и различни други проекти, свързани с работата на съвета.

Северът напоследък се превръща във особено важна част за външната политика на страната. Климатичните промени повдигат в дневния ред както много предизвикателства, така и възможности за Арктическия регион. С топенето на ледовете ще се открият много нови находища на природни ресурси и нови морски пътища. В този ред на мисли има вероятност да се открие възможност за създаване на транс-арктичен мореплавателен коридор между Северноатлантическият океан и Тихия океан. При този сценарии, естествено се появява и въпроса за охраняването на Северноатлантическият океан, което е в интерес не само на Исландия, но и на НАТО и Скандинавският съвет. Така че тези въпроси ще започнат да придобиват все по-голяма актуалност в бъдеще.

Отношенията на Исландия с Европейският съюз се основават на Европейската икономическа общност (ЕИП), която функционира от 1994 г. Страната не е член на ЕС. ЕИП обединява членките на ЕС, и страните, част от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейската икономическа зона (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), в един общ пазар, управляван от така нареченото “Acquis communautaire“, или иначе казано “достижения на общностното право“. Правилата в тези организации гарантират четирите свободи: блага, капитал, услуги и движение на хора. Също така в страната е имплементирано Шенгенското споразумение от 25 март 2005 г., което предоставя на гражданите както на Исландия, така и на останалите страни в Шенгенската зона свободно преминаване през границите на участващите страни.

През 2009 г. Исландия подава молба за членство в ЕС, преговорите започват, но спират през 2013 г., а през 2015 г., държавата вече не е третирана като страна-кандидат. Разбира се приоритет за страната, въпреки това си остава поддържането на близки връзки с държавите членки на ЕС.

В медийното пространство се говореше, че след като Исландия може без ЕС, вероятно може и без НАТО. Това не би могло да се заяви с такава категоричност, тъй като както вече споменах, страната разполага с изключително малко на брой полицейски служители, а нейната отбрана се осъществява изцяло с части на НАТО. При изтеглянето им, държавата остава практически незащитена по какъвто и да било начин, а имайки предвид ситуацията с бежанската вълна и терористичните атентати, такъв ход от страна на правителството е немислим.

Наскоро на среща на НАТО на ниво министри на отбраната, бяха обсъдени варианти за действие при заплаха за сигурността в Средния Изток и Северна Африка, произтичаща от политическа нестабилност и конфликти. Поради тази причина, НАТО има за цел да укрепи връзките си с някои държави в региона, включително да следи и да има готовност за бърза реакция. Също така беше обсъдено и присъствието на сили на организацията в Източна Европа, борбата срещу международния тероризъм, киберсигурността и засилването на гражданската защита.

Намираща се в периферията, малка по площ и население държава, Исландия често остава незабележима, но това не я прави слаба. Фактът, че няколко държави контролират разпространението на информацията е причината „революцията” в Исландия да остане скрита за хората по света. Това е и причината много малко хора да са запознати със случая. Реших да проуча страната, тъй като това е доказателството, че независимо колко средства и влияние да притежава една страна, те могат да се окажат недостатъчни срещу един обединен народ. Онези, които са наложили информационно затъмнение над случая имат своето основание за това – силните и богати държави не искат останалите да знаят, че една държава с едва 323 хил. д. население може да им се противопостави.

Исландия е държава, която отказва да й бъдат диктувани правила от ЕС, което е и причината да се откаже от членството в Съюза – отказът да отворят пазара, ЕС да регулира риболова и търговията с риба, който е основен отрасъл в страната и до 1970 г. е заемал около 90% от изнасяната продукция от страната. Сега този процент е по-малък – 42%. Страната е зависима от вноса на различни продукти, поради малката си площ и ограничеността на ресурсите, но въпреки това е успяла да се опълчи срещу исканията на ЕС, при кандидатстването за членство, на Великобритания и Холандия – за фалиралите банки, на Международния валутен фонд – за дадените от фонда препоръки за справяне с последиците от икономическата криза. Народът на тази държава ясно осъзнава своите национални интереси и не се страхува да ги защитава, което наистина може да послужи за пример на други малки държави. 

Публикувано на 4 Декември 2017 в 13:08 часа от
Елизабет Никова


Ключови думи:Исландия, външна политика, НАТО, икономическа криза

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас