"Уляник Груп" – поредно предизвикателство за Хърватия

На 22.08. близо 4500 работници от „Уляник Груп“ (Uljanik Group) в Риека и Пула започнаха обща стачка поради неплатени заплати за предходния месец. Според споразумение с ръководстовото на компанията заплатите е трябвало да бъдат изплатени до 15 август, което не се е случило. Работниците в Пула се събраха пред централата на „Уляник“, а след това блокираха и трафика на улицата. Сред стачкуващите беше и лидерът на опозиционата Социалдемократическа партия (СДП) Давор Бернардич (Davor Bernardić), който първо изрази подкрепа към работниците и се обяви против управлението на „Уляник Груп“. Той заяви, че корабостроенето в момента трябва да е една от най-големите грижи на правителството, което активно трябва да участва в разрешаването на кризата. Бернардич сравни „Уляник“ с „Агрокор“, като заяви, че очаква от правителството да демонстрира поне толкова загриженост за „Уляник“ и „3 Maj“, колкото загриженост показа за Тодорич и „Агрокор“.

Стачката продължи и през следващите дни, като на 27.08. стачкуващите се преместиха в Загреб и проведоха среща с министър-председателя Пленкович. Работниците настояват за оставката на действащото ръководство, което според тях е пряко отговорно за забавянето на заплатите и отправиха исканията си към правителството, едно от които е да поемат нещата в свои ръце. Ръководството на „Уляник“ коментира стачката, като разбира недоволството на работниците и е в непрекъснат контакт с всички държавни органи и работи върху разрешаването на ситуацията, както и на цялата кризата.

Решение за проблема се опита да намери и Данко Кончар и компанията му „Кермас Енергия“ (Kermas Energija), който се надяваше да осигури заем от Хърватската Банка за реконструкция и развитие, но без успех. Искането му не беше одобрено, тъй като парите са не за инвестиции и развитие, а за заплати на работниците. Все пак той коментира, че няма да се откаже, докато не намери решение.

След срещата със стачния комитет на корабостроителниците в Пула и Риека, министърът на икономиката Дарко Хорват заяви че се полагат интернзивни усилия да се осигурят средства за две заплати на работниците, като се надява до края на седмицата да се намери решение за изплащане на поне една заплата.

Кризата в корабостроителницата „Уляник Груп“ започва отдавна, но от началото на т.г. се разразява с нова сила. Невъзможността да бъде разрешена безболезнено и без излишен шум се дължи на огромната по своите мащаби дейност на корабостроителницата. Тя е най-голямата в Хърватия и е основен работодател в цяла Истрия, като по неофициални данни около 20 000 души са директно или непряко зависими от нея.

В началото на 2018 г. започва огласяването на тревожни данни и статистики за състоянието на комапнията, както и се отправя молба за отпускане на спешен спасителен заем, без който „Уляник Груп“ ще се изправи пред фалит. Финансовите отчети сочат, че за първата четвърт на годината (до края на м. април 2018 г.) Уляник има загуби за 41,6 млн. куни (5,63 млн. евро) в сравнение с 33 млн. куни (4,47 млн. евро) за същия период през 2017 г. Oбщият приход на „Уляник Груп“ е бил 406,5 млн. куни (55,03 млн. евро), отчитайки спад от 51% , като приходите от продажби са намалели с 50% до 318,7 млн. куни (43,14 млн. евро). Разходите на дружеството спадат с 48,4% до 448,4 млн. куни (60,70 млн. евро). От друга страна нетната печалба на Уляник е 21,3 млн.куни (2,8 млн. евро), 37% по-висока от първата четвърт на 2017 г. (За информация - 1 евро е около 7,39 куни)

Хърватската корабостроителница „Уляник“ е основана през 1856 г. като част от усилията на Австро-унгарската империя да превърне малкия град Пула (тогава влизащ в територията й) с перфектно естествено пристанище, в главен военен арсенал на монархията. По време на Първата световна война се строят главно военни кораби, включително и подводници, а заради възможността за развитие на корабостроителницата, градът увеличава населението си драстично от 1 100 жители на 60 000 за по-малко от 100 години. Съхраняването на „Уляник“ във времето и под управлението на различни държави (Aвстро-Унгария, Югославия и днешна Хърватия) е впечатляващо, но към настоящия момент корабостроителницата е изправена пред редица сериозни проблеми.

Корабостроителницата „Уляник“ в Пула е приватизирана през 2012 г., преди присъединяването на Хърватия към ЕС. Компанията „Уляник Груп“ в момента функционира като акционерно дружество, работещо в областта на корабостроенето, производството на машини, търговията и туризма. През 2013 г. корабостроителницата „3 Maj“ от Риека, втората по големина корабостроителница в северната част на Адриатическо море, е интегрирана в групата. Главни акционери са „Уляник“ и „3 Maj“, но в скелета на дружеството участват още много фирми и подизпълнители. Например „Croatia Оsiguranje“, застрахователна компания, притежава 10%, а Хърватския застрахователен пенсионен фонд (Croatian Pension Insurance Fund) – 9%. Структура на „Уляник Груп“ в нейния пълен състав.

В края на 2017 г. въпросът излиза на дневен ред, а управляващите в Хърватия деликатно загатват за бъдеща криза. Инес Стрения-Линич (Ines Strenja-Linic), член на политическа партия МОСТ съобщава (м. ноември 2017 г.), че корабостроителницата дължи на свои подизпълни над 150 млн. куни и че много работници могат да загубят местата си, ако проблемът се задълбочи. Тя първа сравни „Уляник“ с „Агрокор“, заявявайки, че бизнес операциите на компанията имат същите модели и структури, като при „Агрокор“.

По същото време (м. ноември 2017 г.) заместник министър-председателя и министър на икономиката Мартина Далич заяви, че е изискала да се осъществят надзорни мерки на „3 Мaj“, част от „Уляник Груп“, за да се проследи паричния поток и усвояването на държавни субсидии. Тя добавя, че „3 Maj“, „Brodosplit“ и „Brodotrogir“ са корабостроителници, които са част от реструктурираща прогама, започнала през 2012 г., която е част от задълженията на Хърватия към ЕС.

Хърватия уведомява (18.12.2017 г.) ЕК за плановете си да предостави помощ за оздравяване на „Уляник Груп“. През м. януари председателят на Хърватския металургичен съюз Ведран Драгичиевич заявява, че се надява на бързо решение от страна на Брюксел, тъй като за да се строят кораби е нужен постоянен поток от пари и заеми, и даде за пример Германия и Италия, където съществуват агенции, в които държавата е съсобственик, и осигуряват средства за корабостроителниците.

Мярката за подпомагане на корабостроителницата, според ЕК трябва да бъде издадена пряко от Министерството на финансите и одобрена от правителството на Хърватия съгласно Закона за бюджета за 2018 г. Тя се състои от гаранция, която покрива пълната сума от 96 млн. евро заем, който ще бъде сключен между корабостроителница „Уляник“ и една или няколко банки. Ако "Уляник" не изпълнява погасяването на заема, Министерството на финансите ще бъде задължено да върне оставащата сума на банката. Следователно мярката включва държавни ресурси и се приписва на хърватската държава.

Така в средата на м. януари правителството разреши на Министерството на финансите да даде държавна гаранция, възлизаща на 96 млн. евро от името на хърватска Пощенска Банка. Oще тогава финансовият министър Здравко Марич заяви, че „Уляник“ е предпиятие с големи финансови затруднения, което няма как да оцелее без държавна намеса. Този заем от правителството няма да се счита за неправомерна държавна помощ, ако кредитът бъде изплатен в рамките на шест месеца или ако в този период е направена устойчива програма за преструктуриране.

Oтпускането на държавна помощ трябва да се проведе под надзора на ЕК и съобразно всички нейни изисквания и правила. ЕК излезе със становище (22.01.), че одобрява планът на правителството за отпускане на заем и че той не е в разрез с нито едно изискване и даде шестмесечен срок на Управителният съвет „Уляник Груп“ да изготви адеквата програма за преструктуриране. Проблемът не е в спазването на срока, а в съмненията колко коректно протича целият процес, кой всъщност стои зад него и чии интереси се защитават? От този план и всички решения, които ще се вземат във връзка с възникналата криза, зависи съдбата на корабостроенето в страната.

Лидерът на СДП Давор Бернардич нападна Пленкович, че правителството е игнорирало проблема цели две години, докато той не се превърнал в криза. На въпросът дали се притеснява от активирането на държавни гаранции, министър-председателят каза, че вярва, че в този момент това не е необходимо и че всички изисквания са изпълнени. Според него има два проекта, които трябва да осигурят оборотен капитал.

През м. март се проведе конкурс за стратегически инвеститори. В края на месеца Управителният съвет (УС) и Надзорният съвет (НС) на Уляник избраха „Kermas Energia d.o.“, компания, собственост на Данко Кончар, като стратегически партньор в рекапитализацията на корабостроителница. Твърди се, че към този момент той вече е отпуснал заем от 12,5 млн. евро на „Уляник Груп“. Въпреки това неговата роля в разрешаването на кризата не е съвсем ясна, тъй като според някои източници, той не е собственик на „Уляник Груп“, а само потенциален стратегически партньор, а според други източници УС и НС вече са загубили доверието на служителите в компанията и техният избор така или иначе незначителен.

Освен това миналото на Данко Кончар е доста съмнително. Той се счита за един от милионерите в страната, притежаващ мини в Южна Африка за платина, цинк и хром. В Хърватия името му се свързва с над 30 различни компании, като една от най-известните е Корабостроителница „Brodotrogir“. Начинът, по който забогатява, също е твърде неясен. Знае се, че е лежал в затвор 8 години в бивша Югославия, след което изчезва в чужбина и се завръща като милионер.

Вицепрезидентът на „Металургичия съюз на Хърватия“ Дино Шверко (Đino Šverko) заяви, че подкрепя Андрей Пленкович относно програмата за преструктуриране и че корабостроенето е ключов отрасъл за районите на Пула и Риека където се намират съответно „Уляник“ и „3 MAJ“. Според президента на „Адриатическия профсъюз“ Борис Сервац не трябва да се правят опити за спасение само на отделни работни места или работни групи, а да се запази цялостната структура на „Уляник Груп“. Бруно Далич, представител на профсъюза в Истрия, Кварнер и Далмация коментира (13.02.) бъдещето на корабостроителницата, като според него „Уляник“ трябва да завърши в срок (до края на 2019 г.) дванадесетте кораба, за които вече е подписал договор. Той добави също, че компанията се нуждае от близо 450 млн. евро, за да се стабилизира.

В средата на м. юли вече всички медии в Хърватия открито започнаха да коментират случая и най-вече сумите, които държавата ще трябва да осигури, а именно - близо 350 млн. евро, които след приемането на програмата на ЕС ще бъдат насочвани незабавно към компанията, за да се преодолеят всички създадени финансови затруднения в корабостроителницата и непряко в цялата група. Някои изказаха и дръзките твърдения, че балонът, който се образува на местно ниво, просто се прехвърля в Брюксел.

Проблемът с корабостроенето в Хърватия е доста сериозен, тъй като този бизнес предполага огромни инвестиции. Бордът на „Уляник“ обаче имаше грешни прогнози и шестмесечния срок, поставен от ЕК, се оказа недостатъчен за адекватна оценка на преструктурирането. В този период беше завършено изграждането на един кораб, но и една поръчка, която беше планирана, отпадна поради невъзможност за реализация. И тъй като тук става дума за огромни суми, „Уляник Груп“ трябва да може да предвижда времевите рамки, в които ще се случват всички процеси и как те ще се случват. Това са проблеми свързани с нормалното функциониране на компанията. Една от причините, които пораждат сегашното положение, е конкуренцията от азиатски страни напр. Южна Корея. Те строят на доста по-ниска цена и подбиват бизнеса не само в Хърватия, но и на други европейски страни, които в работата си залагат повече на крайния продукт, отколкото на ниската цена. Повечето заинтересовани страни обаче препочитат да минимизират разходите си, отколкото да инвестират в качествен продукт. Този и други фактори, са една от предпоставките за кризата на Уляник.

Министърът на икономиката и предприемачеството Дарко Хорват посочи, че в Брюксел е изпратена (18.07.) програмата за преструктуриране на „Уляник Груп“, като по този начин се е спазил поставеният от ЕК краен срок. Той изясни, че предложението, изпратено до Комисията, не е краен вариант и ще трябва да преминат още няколко кръга на преговори, но все пак то е изпратено в рамките на шестмесечния срок, поставен от ЕК, който изтече на 22.07. Едва когато има някаква сигурност, то ще бъде изпратено в официална форма до ЕК. Хорват заяви, че това е последната възможност за държавна намеса, последният момент за спасението на корабостроенето в страната, дейност, която има много важно и важно участие в експортната политика на Хърватия. В заключение Ховрат добави, че приоритет на правителството е корабостроенето да остане основна дейност. Kъм този момент „Уляник Груп“ покрива 2 от 4-те изисквания на ръководството на ЕК за спасяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднение.

Министър-председателят Андрей Пленкович коментира (20.08.) развитието и последните събития около „Уляник“ и заяви, че вече е осъществен постоянен диалог между правителството и управата на компанията. Той допълни, че министрите на икономиката и на финансите са активни в създалия се диалог. Очаква се решение на Хърватската банка за реконструкция и развитие дали да се отпуснат средства в помощ на членовете на „Уляник Груп“. Министърът на финансите Здравко Марич отбеляза още, че държавната помощ през януари е имала за цел  компанията „да се спаси от потъване“ преди изобщо да се стига до разработването на реструктурираща програма.

След среща (17.07.) с представители на синдикатите в корабостроителницата "Уляник" и „3 Maj“ министър Хорват коментира, че е възможен и друг стратегически партньор в преструктурирането на „Уляник“, докато ЕК извършва проверка на модела на преструктуриране. Въпреки това той заяви, че вярва, че ръководството на „Уляник“ заедно с Данко Кончар, могат да изпълнят задачата, която са приели. В началото на м. юли (11.07.) обаче се състоя среща между Андрей Пленкович, някои министри от кабинета и ръководството (Борис Милетич (Boris Miletic) и Валтер Флего (Valter Flego) на „Истрийската демократична асамлея“ (Istarski demokratski sabor, лявоцентристка либерална политическа партия, действаща най-вече в окръг Истрия). На тази среща Данко Кончар не е бил официално поканен. По-късно той съобщи, че е бил поканен на срещата, но неофициално, и тъй като е бил извън страната, е предожил сънът му да го представи, което е било отхвърлено. Това предизвика много коментари относно „Уляник“ и ролята на Кончар за разрешаването на кризата с корабостроителницата. Кметът на Риека Войко Оберснел (Voiko Obersnel) също не е бил поканен на срещата, въпреки че бъдещето на корабостроителницата „3 МАJ“, намираща се в града, и която е част от „Уляник Груп“ пряко го засяга и интересува.

До този момент има интерес от страна и на външни фирми към „Уляник“. През м. февруари профсъюзите към „Уляник Груп“ заявиха, че 3 чуждестранни компании са заинтересувани от „Уляник“ и са готови да инвестират. Това са италианската „Fincantieri“ със седалище в Триест, холандската “Damen” и неаполитанската „Palumbo Group”. Въпреки това седмица по-късно италианската „Fincantieri“ отхвърли това твърдение.

 

Неслучайно доста анализатори започнаха да сравняват кризата с „Уляник“ с тази, свързана с „Агрокор“. Първото нещо, по което си приличат, е огромната паника, която успяха да създадат, тъй като и в двата случая става дума за огромни дружества, много пари и много работни места. Всъщност медийната среда има също голяма вина, със заглавия като „корабостроителница на ръба на фалита“, „фалшиви доклади“, „твърде много некомпетентни работодатели, твърде малко работници“, „източване на пари чрез подизпълнители“ и др.

Втора обща характеристика е, че и „Уляник“, както „Агрокор“, се бори за оцеляване с помощта на държавата и ЕС. И при двете кризи, факторът „липса на врме“ е значителен, както и че ситуацията е извънредна, т.е. ако държавата не се намеси, дружеството ще фалира.

Друго сходство, отново индикатор за паника, е личният интерес. Винаги с помощта на протекции, винаги зад кулисите, личният интерес на заинтересовани страни се прокрадва като сянка. В случая с „Уляник“ се разпространи информация, че една от причините за кризата е желанието за създаване на нови туристически обекти и хотели на атрактивното място, където се намира закъсалата компания.

Разбира се, съществуват и мнения, че няма нужда да бъде спасявано предприятие, което работи на загуба и е пред фалит, защото по неофициални данни „Агрокор“ е струвал на кредиторите си повече от загубите при евентуален фалит. По тази логика, това се случва и в момента с „Уляник“.

Разликата между двете кризи всъщност е, че „Агрокор“ до преди няколко години поддържаше имидж на стабилна и сигурна компания, докато при „Уляник“ проблемите започват много назад във времето - близо 20 години.

Кризата с корабостроителницата „Уляник Груп“ изправи Хърватия пред нови предизвикателства. До този момент всички взети решения и предприети действия от хърватската държава сочат в една посока – „Уляник“ трябва да бъде спасен. Дали тези усилията ще дадат желаните резултати и чия намеса ще се окаже от ключово значение все още е трудно да се предвиди.

Публикувано на 20 Септември 2018 в 15:55 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Хърватия, Уляник, корабостроене, икономика

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас