Спорът в Южнокитайско море

Значението на Южнокитайско море се дължи не само на залежите от нефт и газ и богатите на риба води, но и на стратегическото му разположение. Морският маршрут, свързващ Североизточна Азия с Индийския океан и Близкия изток е една от най-натоварените морски линии в света – в пъти повече от Суецкия канал и канала в Панама. Вносният нефт за Япония, Южна Корея и Тайван минава през протока Малака и от там през Южнокитайско море достига своята крайна цел. С увеличаването на търговията по този маршрут, правопропорционално се увеличава и неговото значение. Контролът върху него, наложен от една враждебна сила би пренасочило търговията към други протоци, намиращи се по-назапад (или на юг), което от своя страна би увеличило разноските по транспорт. Това въвлича в спора и страни, които не са преки участници в конфликта (Япония, САЩ, Индия), противопоставящи се на еднолично управление върху територията на Южнокитайско море и застъпващи се за международното право и свобода на корабоплаването.

Държавите, които участват пряко в териториалния конфликт са Китай, Виетнам, Тайван, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия. Като обект на спора са не само земните образувания (острови, скали и плитчини), но и прилежащите към тях водни зони.

В Южнокитайско море има 4 основни групи острови – Спратли, Парацел, Пратас и Натуна (Китай оспорва част от Изключителната икономическа зона на последната група острови, администрирана от Индонезия) и две плитчини Маклесфийлд и Скарбъроу.

Основните проблемите, засягащи сигурността в Югоизточна Азия, и особено в Южнокитайско море са:

  • Отношенията между държавите от ASEAN (Association of Southeastern Asian Nations) и Китай, по-конкретно – усилията към изграждане на „кодекс на поведение” на страните, който да бъде правнообвързващ, не оказват влияние върху решаването на основните проблеми като териториалния диспут, правата за риболов, достъпът до природни ресурси и превъоражаването.
  • Комплексността на проблемите в Южнокитайско море и липсата на политическо желание за решаването на спора по начин различен от този при игра с нулев резултат, при която една страна печели за сметка на друга.
  • Назряващият геополитически конфликт между Китай и САЩ, който допълнително усложнява събитията в региона.

Претенциите в Южнокитайско море

Пет от държавите (Тайван, Виетнам, Филипините, Малайзия и Бруней) претендират за части от морето, плюс такива, които включват скали и по-малки острови. Същевременно териториалните претенции на Китай обхващат почти цялото Южнокитайско море и страната ги демонстрира чрез т.нар. nine-dashed linе около морето на официални карти, показващи китайската територия.

Каква е историческата основа за китайските териториални претенции в Южнокитайско море?

Настоящите граници на Китай се установяват през 18 век при династията Манчу. Принципът за суверенитет, приет след подписването на договора от Вестфалия утвърждава тези граници. Китай твърди, че териториите и островите, към които предявява претенции в Южнокитайско море, са били част от Китай по време на династията Манчу и че тези територии са били описвани като китайски в исторически документи и карти, от което следват историческите права на Китай върху този регион. 

The nine-dashed line за първи път се появява на китайските карти през 1947 г., когато управляващата партия Гоминдан начело с Чан Кай-ши изготвя карта не с девет, а с единадесет черти около морето и около островите, които Пекин смята за част от своя суверенитет. Когато Китайската комунистическа партия завзема властта в Китай, те запазват линията, като чертите от единадесет са намалени на девет.

Два вътрешни закона на Китай утвърждават изграждането на тази историческа обосновка. Законът от 1992 г. на Народна Република Китай за териториалните води и гранични зони претендира върху суверенитета на всички островни групи в Южнокитайско море. Според този закон, тъй като островите са суверенни, териториите около тях също попадат под суверенитета на Китай, създавайки де факто териториално море. Вторият закон от 1998 г. на Народна Република Китай за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и континенталния шелф постановява, че развитието на международното право не трябва да засяга историческите права на Китай.    

Роля на Международното право

Проблемът е, че много от териториите, оспорвани от Китай се застъпват с изключителните икономически зони (ИИЗ) на останалите страни. ИИЗ са регламентирани от Конвенцията на ООН за морско право от 1982 г. (UNCLOS) - договор, ратифициран от всички страни в териториалния спор, но не и от САЩ. Според Конвенцията ИИЗ е създадена с цел да даде на крайбрежните държави по-голям контрол върху ресурсите до 200 морски мили от техните брегове. Член 56 от UNCLOS дава на държавите суверенни права с цел откриване, експлоатация, съхраняване и управляване на природните ресурси на зоната. Държавата има ограничени компетенции относно изграждането и използването на изкуствени острови, инсталации и структури, морски научни изследвания и защита и съхранение на морската среда. Държавата няма изключителните права да проучва или да извършва военноразузнавателни мисии в ИИЗ. Подписвайки ИИЗ, Китай и другите участници в диспута в Южнокитайско море се откзават от техните икономически права в области, които са част от чужда ИИЗ, но не и правата да влизат в тези области. Основното предназначение на UNCLOS е да запази свободното корабоплаване. Важно е да се отбележи, че UNCLOS не дава легитимност за исторически обосновани претенции в морските територии.   

Оспорваните областите в Южнокитайско море включват множество острови и други скални образувания. Такива са:

  • Островите Пратас, разположени 200 мили южно от Хонг Конг. Оспорват се от Китай и Тайван.
  • Островите Парацел, разположени в северната част на морето. Оспорвани са от Виетнам, Китай и Тайван. Китай отнема със сила островите от Виетнам през 1974 г.
  • Рифът Скарбъроу, разположен на 130 мили от филипинския остров Лузон и е оспорван от Китай, Тайван и Филипините.
  • Островите Спратли са разположени в центъра на морето. Оспорват се изцяло от Китай, Тайван и Виетнам, а Бруней, Филипините и Малайзия претендират за части от Спратли.

UNCLOS не съдържа клаузи за определянето на суверенитета върху оспорваните острови, но разполага с правила, свързани с островите и архипелазите. Островите разполагат със същите морски зони, с които разполага и земната територия, което означава, че островите имат право на ИИЗ. Скалите имат право само на териториално море (12 морски мили). Плитчините не генерират никакви територии. Изкуствените острови нямат право на морски зони освен 500 метра безопасна зона. Много от образуванията в Спратли и другите островни групи не са признати за острови, скали или плитчини.

Китайските земни рекламации (насипване с пръст)

Скорошни снимки на китайската територия в Южнокитайско море показват разликата между земните формации и техните асоциирани суверенни територии. Снимките показват насипването на пръст и пясък в Мисчийф риф, зона силно оспорвана от Филипините. Други снимки показват конструкцията на самолетна писта във Файъри Крос риф в архипелагът Спратли. Рифът беше превърнат в остров чрез рекламации. Създаване на земни маси се наблюдава и в Субу риф, друга оспорвана зона в Спратли. Подобни действия се наблюдават и в Парацелите. Джонсън риф – бивша плитчина, е превърната в 25 акра земна маса, докато Гавин риф разполага с хелипад. Тези китайски земни рекламации предизвикват реакция на другите държави в спора, както и на САЩ. Първо – възможността, която Китай опитва да издигне териториите си до статут на остров, за да получат право на ИИЗ от 200 морски мили. Второ – Китай може да се опита да изгради по-голям суверенитет над тези оспорвани територии. Предполага се, че Китай може да се опита да изгради и зона за противовъздушна отбрана в Южнокитайско море, както направи в Източнокитайско море през 2013 г. Трето – при отказ да преговаря по тези проблеми относно териториалния диспут Китай дава да се разбере, че ще поддържа територията, която счита за собствена. Пример за това е отказът на Китай да участва в делото, което Филипините заведеха през 2013 г. срещу него в Международния съд относно легитимността на nine-dashed line.

В отговор на критиките към рекламациите китайският външен министър Уанг Ю заявява, че:
„тази конструкция нито е насочена срещу някого, нито влияе върху някого... Китай не е като някои страни, които се занимават с незаконни конструкции на чужди територии и не приема критика от останалите, когато просто строи съоражения в собствения си двор. Китай има правото да прави нещата, които са законни и оправдани.” 
Ю допълва, че другите страни по конфликта също извършват рекламационни дейности в своите територии. Малайзия, Виетнам и Тайван са извършвали строителни дейности на островите под техен контрол, но в по-малки размери от Китай. Страната твърди, че нейната цел е да подпомогне гражданската активност в региона чрез операции за издирване и спасяване, научни изследвания и др.

Рекламациите (рекултивациите) на земя не са незаконни и действително се осъществяват не само от Китай. САЩ обаче възприемат действията на Китай като част от политиката на страната за принуждаване на по-слабите държави да отстъпят и по този начин Китай да получи това, което иска. В отговор на делото, което Филипините образуваха срещу Китай, страната блокира износа на плодове към Филипините и наложи забрана за китайския туризъм във Филипините поради съображения за сигурност. Президентът Си Дзинпин пропусна Филипините в своя южноазиатски тур през 2014 – 2015 г. Той обаче посети и подписа споразумения с всички други членове на ASEAN.

Фактът, че Китай отказва да спре дейностите си в оспорваните територии и липсата на натиск от страна на ASEAN противоречи на Декларацията за поведение на страните в Южнокитайско море (договор подписан между Китай и страните от ASEAN). Според него всички страни трябва да „се ограничават в провеждането на дейности, които биха усложнили спора или довели до неговото ескалиране“ и че всяка страна-член „има задължението да спазва своите задължения според международното право“. Дейността на Китай в и около оспорваната територия е в противоречие с декларацията, с която Китай се е ангажирал и като цяло заплашва да дестабилизира региона, който има голямо стратегическо значение за САЩ и за заинтересованите страни.

Китайската брегова охрана и военно разрастване

Вероятно най-голямата заплаха за САЩ и неговите съюзници е, че тези рекултивации позволяват на Китай да разполага военна сила доста по-навън от континенталната си територия. Разполагането на бази в тези територии и промените в китайската военна сила ще позволят на страната все по-агресивно да преследва своите териториални претенции.

През 2013 г. китайското правителство обяви реорганизацията на агенциите за морско право под един централен ръководен орган, който е оглавен от вицепремиер и е по-тясно свързан с Министерството на отбраната и военноморския флот на Въоражените сили на Народна Република Китай (PLA). Тази промяна означава, че китайската брегова охрана, правителственото звено, отговорно за патрулирането и наблюдаването в Южнокитайско море, ще бъде под директен контрол от централното правителство. Консолидирането на всички различни групи под един централен орган за управление показва значението на дейностите в Южнокитайско море за китайското правителство. Тъй като това централно ръководство ще има по-голям контакт с военните, новата реорганизация демонстрира намерението на правителството на Китай да увеличи военния контрол и присъствието си в и около оспорваната територия. Размерът на китайската брегова охрана също расте. Китай развива и своя военноморски флот. За последните няколко години Китай произвежда повече военни кораби от всяка друга страна.

Всичко това би позволило на Китай да подобри своята “зелева стратегия”. Това е военна политика за обграждане на дадена област с „листа“, докато е напълно заобиколена и неутрализирана. Първото „листо“ може да е рибарски плавателен съд, докато следващите „листа“ може да са плавателни съдове на бреговата охрана, разположени от правителството. Тази стратегия е демонстрирана през 2012 г., когато китайската брегова охрана обгражда филипинската при рифа Скарбъроу. Филипинските сили накрая свършват продоволствата си и са принудени да напуснат рифа, който сега е под китайски контрол. Увеличавайки своята територия и присъствието си чрез рекламации, Китай ще е способен да води подобни операции в много по-голям мащаб и ще има възможността да придобие контрол върху повече оспорвани територии. Растежът на китайската брегова охрана насърчава и „надпреварата в превъоражаването в бреговата охрана“ сред спорещите страни в Югоизточна Азия. Виетнам и Филипините инвестират в нови плавателни съдове за брегова охрана с помощта на Япония и Южна Корея. През 2015 г. Япония се съгласи да провежда съвместни тренировки с Виетнам и Филипините като допълнение на взаимния пакт за сигурност. Виетнам закупува оръжия от Русия за милиарди долари, а Индия предлага кредит на Виетнам от 100 милиона долара за закупуването на оръжейно оборудване. Но Виетнам и Филипините изостават много от Китай по отношение на сила и способности. Китай разполага с повече кораби за брегова охрана от Япония, Виетнам, Индонезия, Малайзия и Филипините взети заедно.

Бързият ритъм на развитие на военноморските сили на Китай и изграждането на съоръжения в Южнокитайско море поставят Китай в доминираща позиция. Китай успява да се възползва от липсата на принудителен механизъм в UNCLOS и Декларацията и да оперира в оспорвани територии безнаказано, включително части от океана, които се намират в рамките на nine-dashed line. Китай използва икономическото си влияние, за да се увери, че държавите от ASEAN и Югоизточна Азия няма да противодействат на растящата мощ и присъствие на страната и на неговата „зелева стратегия“ в Южнокитайско море. Ако тази тенденция се запази, Китай може бавно да установи контрол върху цялата територията, за която претендира.

Отговорът на САЩ

През първия си мандат президентът Обама обяви своята “pivot” стратегия, сега известна като „ребаланс“ – смяна на фокуса към азиатско-тихоокеанския регион с цел да засили присъствието си в този регион, който е от растящо стратегическо значение.  В допълнение към азиатския потенциал за икономически растеж проблемите със сигурността като ядрената програма на Северна Корея и растящите военни разходи на Китай са основни фактори, взети под внимание при изготвянето на стратегията за „ребаланс“.

При обявяването на тази стратегия през октомври 2011 г. САЩ бяха започнали развитието на по-силно военно присъствие в Азия. През 2010 г., когато Северна Корея направи ядрен опит, САЩ предложиха пълна подкрепа за Сеул, включително провеждането на учения в Южнокитайско море въпреки протестите от Пекин. След като Япония задържа китайска рибарска лодка през 2011 г. в своите териториални води, близо до островите Сенкаку, САЩ потвърди готовността си да изпълнява договора за сигурност с Япония при всякакъв вид военна провокация във всички територии под японска администрация, включително островите Сенкаку. По време на срещата на ASEAN през 2010 г. държавният секретар Хилъри Клинтън ясно заяви, че САЩ ще поддържат свободата на корабоплаване в Южнокитайско море и че САЩ подкрепя многостранното уреждане на въпроса. През първия си мандат Обама се обяви и в подкрепа на Транстихоокеанското партньорство.

През втория си мандат администрацията на Обама премести фокуса си отново към проблемите в Близкия изток. Част от причините за това са и промените в администрацията. В началото на втория мандат на Обама двата основни архитекта на „pivot“ стратегията, държавният секретар Хилъри Клинтън и Кърт Кембпъл (Kurt Campbell) - помощник държавен секретар по въпросите за Източна Азия и Тихия океан, напуснаха своите постове. Клинтън бе заменена от Джон Кери, който постави ударение върху Близкия изток, а Кембпъл бе заменен от Даниел Ръсел – експерт по Япония, но след като постът бе овакантен за дълго време.

Вторият мандат на Обама се характеризира с орязване на разходите за отбрана на САЩ и промяна в реториката, което повдигна въпроса за задълженията на САЩ към неговите партньори в Югоизточна Азия. Думите на съветника по национална сигурност Сюзън Райс за „нов модел на отношения между основни сили“ показват приемствеността от страна на САЩ спрямо опитите на Китай да се „окачестви“ като велика сила. Въпреки силното присъствие на САЩ в региона, военните договори и съвместните учения с някои от държавите от Югоизточна Азия, действията на САЩ се оказват не само недостатъчни, за да спрат „зелевата стратегия“ на Китай, но и са твърде двусмислени за съюзниците им от региона. Пример за това е подписаният през 2014 г. десетгодишен договр за взаимна отбрана между САЩ и Филипините, който не засяга териториите на Филипините в Южнокитайско море. Липсата на решителност от страна на САЩ по проблемите в този регион не само дават зелена светлина на китайското правителство, но и действа деморализиращо на по-малките държави от региона.

В началото от своя мандат президентът Тръмп води непредсказуема политика (с оглед на събитията и в Близкия изток). Той оттегли САЩ от Трансатлантическото споразумение, но се фокусира и върху ситуацията в Югоизточна Азия – увеличаващия се икономически и военен потенциал на Китай и заплахата идваща от Северна Корея.

Изводът от направения анализ на събитията и процесите в Южнокитайско море, е че бъдещето на конфликта зависи, от една страна, от Китай като държава с най-голям потенциал в региона и от друга, от САЩ като защитник на международното право, свободата на корабоплаването, като съюзник на държави, участващи в конфликта и като единствената страна, която е способна да се противопостави на Китай. Развитието на събитията – конструктивно решение или конфронтация - тепърва предстои.

Публикувано на 16 Юни 2017 в 14:49 часа от
Христо Дормишев


Ключови думи:Китай, Южнокитайско море, САЩ

1 Коментара
От eu valg i england публикуван на 26 Jan 2019 04:26 pm
Anyway according to science, supplements and sleeves in a holding theme not elongate the penis. After all, he said, the penis handu.plade.se consists of paired corpora cavernosa and a lock on corpus spongiosum, the size of which are trade genetically. Consonant surgical enhancement fails. Putting, there is unified make off with sureness handu.plade.se dangled already our eyes not far from the root unvaried Italian study. When tested, the gripping power method of penis enhancement, the authors assert, did fruit in growth.
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас