Ситуацията във Венецуела

Хаосът във Венецуела заради продължаващата тежка икономическа криза неизбежно се прехвърли и върху политиката, и заплашва да излезе извън контрол. Стигна се дотам, че почти всеки ден двата съперничащи си лагери – на президента Мадуро и дясната опозиция - се обвиняват и нападат взаимно. Така венецуелският парламент (конгреса), в който дясната опозиция има мнозинство, отхвърли извънредното положение, обявено от левия президент Николас Мадуро през месец май 2017. Депутатите обявиха, че извънредното положение води до сериозна промяна в конституционния и демократичен ред в страната. Същевременно президентът на Венецуела многократно повтаря, че страната му е жертва на медийна, политическа и дипломатическа агресия и че десните сили искат да подкопаят мира. Мадуро твърди, че е жертва на „опити за преврат”, докато обикновените хора се редят на километрични опашки за най-обикновени продукти и храни. В репортаж на Си Ен Ен беше показано как действа черният пазар във Венецуела, където хората ходят по различни "тайни квартири", за да си купят на тройна цена кафе, различни храни, тоалетна хартия, памперси и др. Сцените направо напомнят на сделки между наркодилъри и техни клиенти.

Всъщност "червените правителства" в района не можаха да преодолеят злините, култивирани още от военните диктатури и режими в Латинска Америка. Корупцията и клиентелизмът просто смениха цвета си. В борбата за запазване на властта, левите вождове използваха всички средства и не се спираха пред нищо в преследването на политическите си противници. Левите политици в Латинска Америка твърдят, че само те могат да подобрят съдбата на маргинализираните маси, а смяната на властта би означавала връщане в историческия мрак на колониализма и грабителския капитализъм.

Сега в Латинска Америка се надига нова вълна и показателна за това е именно ситуацията във Венецуела – страната, която беше наричана модел на "социализма на 21-ви век". От месеци хората са принудени да се редят на огромни опашки, за да си набавят хранителни продукти или стоки от първа необходимост, а в аптеките и болниците липсват медикаменти и превързочни материали. Инфлацията във Венецуела е най-високата в света – като достига почти до 700%. Миналата година (2016) икономиката отбеляза 10% отрицателен ръст. Държавните предприятия и администрацията работят само в понеделник и вторник, за да се пести ток. Организираната престъпност е извън контрол, а столицата на Венецуела – Каракас се е превърнала в една от най - опасните метрополии в света. Властите разкриват само 6% от убийствата в страната.

При това страната разполага с едни от най-големите петролни резерви в света. В края на 70-те години свръхзвуковите самолети Конкорд кацаха не само в Ню Йорк и Маями, а и в Каракас. Венецуела би трябвало днес да е най-богатата и модерна държава за пример в Латинска Америка, вместо това тя е изправена пред икономическа и социална експлозия. Мизерията и огромната корупция разложиха обществото на страната. Отговорността за този упадъка носи социалистическият режим на Уго Чавес. Харизматичният революционен лидер управляваше страната от 1999 г. до смъртта си през 2013 г. като едноличен вожд. Той раздаваше оръжие и пари на своите привърженици. Една от политиките му беше да одържави редица частни предприятия, но преди всичко той пое контрола върху държавния петролен монополист, а с това и върху големите приходи от износа на петрол. Бившият офицер от армията, обаче не се задоволи с това да използва милиардите за социални помощи на бедните в страната. Във Венецуела, както и в цяла Латинска Америка, гласът на бедните изобщо не се чуваше и безконечните тиради на Чавес срещу капитализма и САЩ звучаха в техните уши като ехото на собствения им глас. Уго Чавес се виждаше като исторически наследник на големия Симон Боливар, който извоюва независимостта от испанския колониализъм не само на своята родина Венецуела, но и на Боливия, Еквадор, Колумбия и Перу. Чавес раздаваше стотиците милиарди долари от износа на петрол в Карибския басейн и в Латинска Америка, за да постигне своята "боливарска мисия за повторно освобождение" на Латинска Америка -  този път от игото на капитализма и САЩ. Чавес почина през март 2013 г., преди да успее да види своята колосална заблуда за подновяването на социализма и въстанието на целия Юг. Наследникът му Николас Мадуро е политик без ориентация , който най-вероятно ще доведе Венецуела до пълна разруха. Това ще бъде и краят на младите леви лидери не само в Боливия, Бразилия, Аржентина, Еквадор, но и в Салвадор, Хондурас и Никарагуа, които дойдоха на власт в годините след победата на Чавес през декември 1998 г. Чили и Уругвай също бяха застигнати от "червената вълна", но там и до днес управляват умерени леви режими.

За упадъка на лявата вълна в Латинска Америка има и редица общи причини, независимо от някои идеологически различия в отделните страни. Относителният успех на активната политика за преразпределение на суровините и увеличеното търсене на ресурси от страна на Китай, дадоха възможност на различните правителства да ограничат бедността с всеобхватни социални програми. Краят на този икономически бум преди две години, обаче извади на бял свят и многото пропуски. Парите от богатите години се бяха влели преди всичко в потреблението, а липсваха инвестиции в инфраструктурата, образованието, здравните системи и обществената сигурност. Икономическите реформи и бюджетната дисциплина бяха изтласкани в глуха линия. От няколко месеца насам Аржентина и Бразилия вече имат консервативни правителства. В Боливия, Еквадор и Чили залязва звездата на левите президенти. Големият „ремонт” вече започна, това обаче далеч не означава, че от него ще произлезе една нова успешна Латинска Америка.

В рамките на масовите протести във Венецуела, изострили се през послените месеци, от изстрел в главата почина 17-годишен ученик, оказал се сред участващите в демонстрациите срещу президента Николас Мадуро в Каракас. Смъртта му бе потвърдена в болницата, където бе докаран за операция след получената тежка рана. Малко по-късно в Сан Кристобал, разположен в западната част на страната, от огнестрелна рана – отново в главата – почина и 23-годишна жена. Кметът на града увери, че младата жена е убита от куршум, произведен от правителствените групи, които обкръжили протестиращите граждани. На свой ред властите съобщиха за смъртта на един военнослужещ при протестна акция в град Сан Антонио де Лос Алтос, разположен в непосредствена близост до Каракас. Заместник-председателят на управляващата „Единна социалистическа партия на Венецуела“ Диосдадо Кабельо увери, че войникът е бил убит от демонстранти.

В столицата и в редица други градове на южноамериканската държава стотици хиляди души излязоха по улиците, за да се включат в „майката на всички протести“, както организаторите сами нарекоха акцията. Участниците в Каракас блокираха главната магистрала и размахвайки националното знаме на Венецуела, крещяха „Долу диктатурата!“ и „Мадуро – вън!“.  Последва употребата на сълзотворен газ от страна на полицията – не само в столицата, но и в Сан Кристобал.

В навечерието на масовите протести във Венецуела 11 държави от Латинска Америка призоваха властите в Каракас да уважат свободата на демонстрациите. Правителството на Венецуела е длъжно да „гарантира правото на провеждане на мирни митинги“, бе казано в съвместно заявление на Аржентина, Бразилия, Чили, Коста Рика, Гватемала, Хондурас, Колумбия, Мексико, Парагвай, Перу и Уругвай. Страните, подписали документа, изразиха дълбока загриженост за насилието и смъртта на участници в протестите, където през последните дни при сблъсъци между силите за сигурност и демонстрантите вече загинаха петима души.

Отговорът на президента Николас Мадуро бе повече от красноречив: той подчерта, че ще увеличи числеността на въоръжените народни дружини от 100 на 500 хил. души, обещавайки всеки един новопостъпил да получи оръжие. Т.нар. „Боливарска народна милиция” бе създадена от бившия държавен глава Уго Чавес за подпомагане на Въоръжените сили на страната в „защитата на социалистическата революция от външни и вътрешни врагове“. Покойният лидер планираше тя да има численост от един милион души.

Ситуацията във Венецуела вече предизвиква сериозна загриженост и извън региона. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви, че Вашингтон следи отблизо политическата ситуация в страната и изрази притеснения, че правителството на президента Николас Мадуро заглушава опозицията. „Загрижени сме, че правителството на Мадуро нарушава собствена си Конституция и не позволява на опозицията да се организира по начин, който да изразява гледната точка на венецуелския народ“, заяви Тилърсън. И Европейският съюз призова за спокойствие във Венецуела - „Призоваваме гражданите да се обединят, за да деескалира ситуацията и да се намерят демократични решения в рамките на конституцията“. Същевременно не липсват и мнения, че Венецуела е на прага на гражданска война. „Има сериозни основания да се опасяваме, че ситуацията излиза извън контрол и ще се намеси армията“, предупреди германският политолог Клаус Бодемер.

В началото на юни 2017 г., групи демонстранти с маски и качулки хвърляха коктейли молотов срещу сградата на Изпълнителната съдебна дирекция (TSJ) в Каракас, като подпалиха фасадата й. В четириетажната сграда се помещава и банков офис и десетките демонстранти влязоха в него и го разграбиха. Компютри и друго електронно оборудване бяха изгорени на улицата. Полицаи и военни се опитваха да овладея ситуацията и да разпръснат тълпата, използвайки сълзотворен газ и гумени куршуми. На място да гасят огъня пристигнаха и противопожарни екипи. Сградата редовно е обект на набезите на протестиращите, които през последния месец ежедневно излизат на протести срещу президента Николас Мадуро. Те обвиняват TSJ, че проявява пристрастие към президента. До сега протестите са отнели живота на 66 души.

Венецуелската опозиция настоява за оставката на Мадуро и предсрочни избори. Венецуела тъне в мизерия, а Мадуро продължава да демонстрира твърдост. Колко време ще се задържи той на върха и дали по време на борбата му за власт, страната няма да стане изцяло неконтролируема и да се стигне до гражданска война? През май 2017 г. президентът на Венецуела Мадуро удължи извънредното положениe, а в средата на юни бяха оповестени нови извънредни правомощия за правителството. Икономиката на страната е в катастрофално положение - заради лошото стопанисване, корупцията и ниските цени на петрола. Венецуела се намира и в политическа криза, а социалистическото държавно ръководство реагира с демонстративна – и все по-отчаяна – твърдост. То не желае да направи никакви отстъпки в борбата за власт с опозицията.

Доскоро Венецуела финансираше свои "леви" съюзници като Куба и Никарагуа. В момента обаче в цяла Южна Америка е в ход драматична промяна на посоката на управление. В Аржентина от декември 2016 г. насам вече не управляват левите перонисти, в Бразилия току-що на практика приключи 13-годишното управление на Партията на труда, на чието благоразположение разчиташе Мадуро. А на страданията на гражданите на Венецуела не им се вижда краят.

Президентът Николас Мадуро заяви, че новата конституция на Венецуела, която ще бъде изготвена от специална „Конституционна асамблея”, избрана през юли 2017 г., ще бъде подложена на референдум. За съжаление, обаче от негова страна, нямаше никакво уточниение кога точно ще бъде проведен плебисцитът. По време на събрание в президентския дворец Мирафлорес, Мадуро заяви, че „новата конституция ще бъде подложена на консултативен референдум, за да каже народът дали е съгласен или не”. Основен спорен момент в намеренията на Мадуро е изграждането на нов законодателен „супер” орган - конституционната асамблея, който ще бъде създаден без да има референдум или някакъв вид официално допитване на народа. Това предизвика яростни критики не само от опонентите на Мадуро, но и от негови поддръжници. Главният прокурор на страната Луиза Ортега заяви, че ако тази асамблеята бъде избрана без народен глас, това означава „убийство” на демокрацията в страната.

Лидерът на венецуелската опозиция е Енрике Каприляс, който е и основният опонент на Мадуро. Неговата база и опозициони сили са разположени основно в щата Миранда, като може да се каже, че щатът се намира под негов контрол. Това е причината Върховният съд на Венецуела да разпореди на Каприляс да спре протестите и блокадите в щата Миранда или го заплашва затвора. В края на май 2017 г. при нападение срещу Каприляс и негови приближени бяха ранени 16 души. Инцидентът се е случва по време на поредното протестно шествие в Каракас. То е организирано от опозицията срещу опита на Мадуро да консолидира властта си чрез написването на нова конституция. Демонстрацията цели да почете и паметта на всичките загинали по време на двумесечните антиправителствени протестни действия в страната. Сред пострадалите има и трима журналисти, като нападателите са им отнели неправомерно телефоните и радиостанциите. Енрике Каприлес директно посочи сътрудниците на Националната гвардия за извършители на нападението срещу него.

От началото на април 2017 г. до сега са проведени над 950 мащабни протеста срещу социално-икономическата и политическата криза във Венецуела. По данни на неправителствени организации в страната, жертвите от уличните протести срещу правителството на Мадуро са над 60 души, а още над 2600 са задържани в ареста. Причините за масовите демонстрации из цялата страна са последните решения, които обостриха и без това тежкото политическо състояние. Сред тях са опитът на Върховния съд да изземе законодателните функции на водения от опозицията Конгрес - единствената институция в страната, която не е под контрола на президента Николас Мадуро и приближените му. Освен това венецуелските власти наложиха забрана на опозиционния лидер Енрике Каприлес, с която той е лишен от правото да заема обществена длъжност в следващите 15 години. По този начин той няма да участва в общите избори през следващата година. Последната искра, която запали бунтовете бе желанието на държавния глава Николас Мадуро да създаде нова конституция, която обаче да бъде написана от орган на „народа”, заобикалящ водения от опозицията Конгрес.

Публикувано на 30 Юни 2017 в 22:03 часа от
Нели Григорова


Ключови думи:Венецуела, Николас Мадуро, протести

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас