Сирийските бежанци няма да се върнат, докато Асад е на власт

„Невъзможно е да се върна в Сирия, за да гледам как убиеца на брат ми и братовчед ми продължава да живее нормално – да се разхожда сред хората, да се наслаждава на време, което бе отнето от семейството ми.“ Това каза Исам, сирийски бежанец от провинция Дамаск. Той изразява мнението на мнозинството, до което се допитахме в проекта „ Стимулите за завръщане на бежанците“, който продължи две години и включи срещи с 39 групи сирийски бежанки и бежанци в Ливан и Йордания. Този месец ще го публикуваме в доклад под заглавие „Маргинализирани гласове: от какво се нуждаят сирийските бежанци, за да се върнат в родината“.

И докато светът се е насочил към десноцентризма и екстремизма в различни области, то би било от полза да се вслушаме в маргинализираните гласове на хора без влияние и сила да изразят себе си, още повече, че сме на прага на съдбовни промени в Сирия и съседните държави, които ще окажат влияние върху съдбата на бежанците, чиито брой достигна 5,6 милиона. Сирийските бежанци в Ливан и Йордания виждат единствения възможен вариант за връщане към родината в процеса на политически преход, който ще гарантира сигурността и правото им да се върнат в родните места, както и справедливост, осъждаща виновниците и полагаща основи за достоен живот, далеч от насилието и убийствата. Разбира се, това означава реформа в сирийските институции за сигурност и военно дело след извършените от тяхна страна мащабни престъпления. За мнозина, шокиращата истина е, че повечето бежанци поставиха тези искания в началото на списъка с условия за връщане, последвани от икономически възможности и реконструкция или благоустройство на местата за настаняване.

Това е така, защото мнозинството бежанци са взели окончателното решение за напускане на страната към Ливан или Йордания след като лично те или член на семейството им е бил изложен на заплаха за живота или здравето. Следователно това, което ги подтиква е търсенето на сигурно убежище. Сред причините за търсене на закрила е и бягството от военна служба, която за хората между 18 и 44 годишна възраст е равносилна на смърт.

Трябва да се спомене също, че много от бежанците неколкократно са били принуждавани да мигрират вътре в страната преди да се преместят в Ливан или Йордания. Това показва, че сирийските бежанци не са икономически имигранти, както е удобно да ги представят някои популистки политици, а техният живот или този на близките им е бил в опасност.  Не са имали никакъв избор. Обективните условия са определили страната, към която да тръгнат – било то поради географски причини, заради роднински, племенни или социални връзки или пък политически фактори, тъй като мнозинството бежанци са противници на режима. Така ако си от Хомс или провинцията  Дамаск, то Северен Ливан и околностите са най-близкият избор, а може би Триполи, Аккар и западните региони са политически по-благоприятни.  Същото важи и за Йордания, която е любим избор на хората от Дераа и съседните провинции.

Изискванията за връщане

Основите на завръщането са осигуряването на сигурност и безопасност, процесът на политически преход, настаняването в родните места, създаване на съдебни механизми за осъждане на военните престъпници и най-накрая икономически възможности. Вярно е, че сигурността и безопасността са на първо място, но много бежанци изразиха мнението си, че те са невъзможни без политическа промяна и различно правителство в Сирия.  Според тях е необходимо въздушните набези и обсадите да се прекратят, да се елиминират въоръжените групировки и да се премахнат произволните бариери и своеволните арести. Само легитимните власти монополизират насилието под чадъра на закона. На тази основа, всеки интервюиран (сред тях имаше и поддръжници на режима, но те са малцинство) заключи в мнението си, че единствено международните участници са способни да предоставят истински гаранции.

Жените бежанки най-много настояват за осигуряване на сигурност и категорично отказват да се завърнат с децата си преди да я получат. Повечето майки и баби отказват да застрашат децата и семействата си като се върнат в зони, чиито жители живеят в нестабилност. Още повече, че сигурността и безопасността не са възможни в условията на настоящия режим. Жените също така ясно изразиха желанието си за възстановяване на основните услуги и по-конкретно - образование, здравеопазване и настаняване (реконструкция или реабилитация) в регионите им, преди да помислят да се завърнат. Желанието за връщане се засилва с възрастта, така по-възрастните бежанци и бежанки показаха по-силно желание да се върнат от младежите и девойките.

Нотариалните актове са базисни в тази област, с оглед на липсата на документация в много региони, тъй като жилищни сгради са построени върху държавни земи. И поради това, че тези имоти бяха разрушени от бомбардировките и въоръжените сблъсъци през последните години, връщането към тях изисква улесняващи мерки от страна на правителството, на фона на отсъствието или „изчезването“ на официални документи.

Най-колебливи са бежанците от региони, станали свидетели на въстание или превърнати в крепости на въоръжената опозиция, чието население автоматично започна да се приема за опозиция на режима. Нараства и колабанието сред гражданите от райони, видели насилствена борба между различните направления в исляма, тъй като всяко завръщане започна да се свързва с неосъществено местно примирие, а доминацията на печелившата страна е ясно подкрепена от режима. Точно обратно, бежанците от провинция Дамаск, където не е имало разрушителни бомбардировки и обсада, показват по-силно желание да се завърнат в домовете си, но се страхуват, че няма да им позволят да направят това, особено в условията на липса на достоверна информация относно решенията и законите на правителството.

Заключението е, че огромно мнозинство бежанци искат различна Сирия - да гарантира основни права като свободата, равенството и демокрацията, съгласно върховенството на закона, в допълнение към примирието, националното единство и съжителството между различните елементи на обществото. Бежанската криза обаче е политическа в основата си и справедливостта за тях е преди реконструкцията и икономическите възможности. Според мен това, което най-силно изрази тази основа на бежанския проблем е една сирийска бежанка в Ливан, която спомена „свободата“ като условие за връщане. Когато я попитахме: „Какво имаш предвид под свобода?“, тя отговори: „Да бъда живо същество с права“.

Публикувано на 3 Май 2018 в 11:00 часа от
Джулиана Захариева


Ключови думи:Сири, бежанци, въоръжен конфликт

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас