Сирийските кюрди - заменимото "острие" на "Великите сили"

Близкият Изток се утвърди като най-динамичната зона в международните отношения. Историческите противопоставяния, етническото напрежение, религиозните войни и преплетените амбиции на „Великите сили“ не стихват. Събитията, които приковаха интереса на целия свят, започнаха през 2011г. с т. нар. „Арабска пролет“. Вътрешнополитическото противопоставяне между правителството и народа на Сирия бързо загърби мирното си и демократично съществуване и прерасна в гражданска война. Гневът от религиозните и социални репресии, който се бе трупал с десетилетия, бе отприщен с падането на първите жертви. В хода на тази битка между силите на Башар ал-Асад и разбунтувалото се население, на политическата сцена се появи нов субект – Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ или просто ИД). Съединените щати не останаха безучастни и оглавиха международна коалиция за борба срещу разрастването на Ислямска държава. Впоследствие Руската федерация също се присъедини към международната коалиция и след дълги сражения се стигна до консенсуса, че Ислямска държава е сразена. 

От съществено значение е, че към началото на октомври месец 2019 г. голяма част от бойците на ИД са неутрализирани или затворени в множество затвори в северната част на Сирия, и по-конкретно – в региона под контрол на кюрдските сили. По неофициални данни в 7 затвора са задържани близо 10 000 души, заподозрени за бойци на ИД, други 70 000 души, главно жени и деца, близки на бойците, са разпръснати в импровизирани лагери. Кюрдските сили не са оповестили официалните локации или точния брой на лагерите. Кюрдите са най-голямото етническо малцинство в Сирия (7-10% от населението). Населяват предимно северните части на държавата и се борят за независимост.

Регионът в североизточна Сирия носи името Rojava (Рожава), наричан още „Северен Кюрдистан”, и получава своята автономност през 2012 година. Политическата система на региона е категоризирана като пряка демокрация, базирана на равенство пред закона, зачитане на религиите и модел за федерализация на Сирия. Основните военни сили, които отвоюваха тази „автономност” са тези на YPG (Народни отряди за защита). Масово са кюрдски воини, които дори имат отряд наречен YPJ (Женски защитни отряди), който в редиците си има изцяло жени-воини.  През 2015 г., когато САЩ припозна кюрдските групировки като изключително важни в битката с ИДИЛ, бе сформирана SDF (сирийски демократични сили). В редиците на SDF има също араби, сирийци, тюркмени и други. 

Действащото правителство на ал-Асад не признава официално автономията на Рожава, нито зачита кюрдските претенции за федерализация на Сирия. На фона на продължаващата от 2011-та година насам война тези звена успяват да „държат” фронта в борбата с основния враг – ИДИЛ. Кюрдите доказаха, че са най-успешни в бойните действия срещу радикалните ислямисти. Поемайки ролята на „острието“ срещу радикалния ислям, собствената битка за автономност на Рожава остана на заден план. Този своеобразен съюз между САЩ и кюрдските сили продължи до окончателното сразяване на силите на ИДИЛ, действащи на територията на Сирия. След като обстановката бе стабилизирана, САЩ взе решение да изтегли оставащите си бойци от военните бази в Сирия. Това действие бе прието като „зелена светлина“ пред Турция, подкрепящите я сили и сирийското правителство за действия в Рожава.

Причината Турция да започне офанзива на територията на Сирия, както заяви президентът Ердоган, е чл. 51 от Устава на ООН, който защитава правото на самоотбрана на една държава. Република Турция твърди, че Рожава е пряко повлияна от групировката PKK (Кюрдистанска работническа партия). Сирийското правителство е подкрепяло PKK, а Турция, САЩ, ЕС и Япония са категоризирали партията като терористична организация. По неофициални данни PKK, финансирана от Иран и Русия, ръководи операциите в Сирия. Организацията започва да действа през 1984 г. на територията на Турция и Ирак. Според някои анализатори, руската страна неофициално е подкрепяла терористичното движение с цел да противодейства на Натовската държава. Този баланс от времето на Студената война продължава да съществува до известна степен. Руско-турските отношения имат постоянни възходи и спадове, но основното противопоставяне между двете бивши империи е още налице. 

Турската офанзива на територията на Сирия започна на 9 октомври 2019 г. и цели да подсигури зона, която да има дължина 480 км и да влиза на 30 км в дълбочина. Ползата от тази буферна зона ще бъде заселване на мигранти, напуснали Сирия в хода на войната. Те наброяват 3,6 млн. души от различни етноси. Заселването им в тази зона би възвърнало сигурността и би послужила като естествен буфер между кюрдските и турските територии. В тази зона попадат някои от важните за кюрдите градове, което е основното опасение – опитва ли се Турция да извърши етнически геноцид в зоната? Ярък пример от съвременната история за подобна тактика е заселването на етнически сърби в Босна и Херцеговина при разпадането на Югославия. Изкуствената подмяна на местното население гарантира, че по-нататък във времето ще има предпоставка за промяна на границите, подобно на референдума в Крим.

Това притеснение е оправдано, защото Ердоган би направил всичко, без значение дали има одобрението на международната общност, за да защити своите интереси, както и да повиши своя рейтинг в самата Турция. Твърда позиция по кюрдския и сирийския въпроси ще му спечели доверие, както и ще затвърди външнополитическите позиции на Републиката. След като турското настъпление започна, оставащите американски контингенти се изтеглиха в посока Ирак, където да подсилят позициите.

Турското настъпление доведе до несигурност сред кюрдите, а част от затворниците се възползваха и успяха да избягат. Броят им е неизвестен. Придвижването на избягалите до иракската граница се счита за сигурно, а идеологията им сочи, че ще се опитат да възстановят ИД. Именно това опасение стои зад решението американските контингенти да бъдат релокирани в иракските бази.

Със сигурност има и други мотиватори – поредната „вечна“ война би била в ущърб на Доналд Тръмп, тъй като той се готви за следващи президентски избори. Личните интереси изплуват над стратегическото планиране. Това решение е зле планирано поради няколко причини:

  • ИДИЛ няма достатъчен ресурс, за да се възстанови за толкова кратък период от време;
  • Оставянето на вакуум в Рожава размества утвърдилите се през последните 2 години баланси, което дава шанс на Русия и Иран да спечелят позиции;
  • Поставя съюзна Натовска държава в лошо положение. 

От друга страна, САЩ вече нямат интерес да финансират и подкрепят SDF. Единственото, което може да оправдае разходите в региона, е достъп до нефтените залежи. Доналд Тръмп загатна такива намерения, но международната общност бе красноречива, че няма да го допусне. Американската страна заложи на кюрдите, защото тактически нямаше да пожъне успех с разгръщането на собствена армия. Непозната територия, чужда култура, хетерогенност на населението и много различни групировки с различни поддръжници. Американците заложиха на логистичното подпомагане, което се оказа най-печеливш ход.

От началото на военните действия срещу Ислямска държава, съотношението на загинали военнослужещи е 1:300 (американци:кюрди). Времето ще покаже дали изтеглянето на американските сили е било печелившо решение. Прибързаната равносметка е, че: Русия влиза в ролята на медиатор между PKK и Турция, което затвърждава руските позиции в Близкия Изток; Временният съюз между Путин и Ердоган всява смут в НАТО и допълнително обтяга отношенията между САЩ и Турция; Кюрдите са оставени да търсят подкрепа от Русия след като американците се отказват от тях. За Русия кюрдите са способ за достигане на по-висши цели; има възможност ИДИЛ да се възстанови или другите му клонове в Северна Африка да получат подкрепа. 

Един от основните изводи, който може да бъде направен е, че САЩ отстъпват от позицията на „световен полицай“, като какъвто бе окачествена след Втората световна война. Не само това, но за партньорите по Северноатлантическия договор стана ясно, че американската държава ще взима сама решенията си, без да ги съгласува с останалите. Най-много спечели Руската федерация, защото позициите ѝ в Близкия Изток се затвърдиха, отношенията с Турция се подобриха, а разклащането на НАТО е утвърдителен бонус. От всички най-ощетени останаха кюрдите, на които бе доказано, че ще бъдат използвани от „Великите сили“ като средство за постигане на цели. Мечтата им за независим Кюрдистан остава все толкова далечна и неизпълнима.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

https://www.aljazeera.com/news/2019/10/analysis-adana-deal-turkey-syria-191022194719603.html

https://wikileaks.org/gifiles/docs/18/180389_1998-turkey-syrian-adana-agreement-.html

http://www.mfa.gov.tr/_p_statement-made-by-ismail-cem_-foreign-minister_-on-the-special-security-meeting-held-between-turkey-and-syria_br_october-20_-1998_br__unofficial-translation___p_.en.mfa

https://syria.liveuamap.com/

https://www.theguardian.com/world/2019/oct/12/kurdish-forces-syria-isis-prisons-turkish-offensive

https://www.bloomberg.com/news/articles/2019-10-07/who-are-the-syrian-kurds-the-u-s-is-abandoning-quicktake

https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2019/11/turkey-syria-pkk-worried-by-growing-popularity-of-ypg-kurds.html https://remilitari.wordpress.com/2017/01/29/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/?fbclid=IwAR1gK6Upap2YSw23tkGU5kO7jbfPOfAHDLpN8pYuTen76K39m6_8K3cgUZY

https://www.nytimes.com/2019/10/15/world/middleeast/kurds-syria-turkey.html

https://www.washingtonpost.com/world/2019/10/12/inside-isis-prisons-controlled-by-syrian-kurds/

https://www.euronews.com/2019/10/16/what-is-the-pkk-and-what-s-behind-turkey-s-war-in-syria-euronews-answers

Публикувано на 19 Ноември 2019 в 14:55 часа от
Божидар Миладинов, IV курс "Международни отношения", УНСС


Ключови думи:сирия, кюрди, велики сили, арабска пролет, ирак, русия, сащ, нато, близък изток, идил, ислямска държава, турция, ирак

0 Коментара

Свържете се с нас