Северният морски път и Русия

Северният полюс винаги е бил мистично място, цел за много авантюристи и рай за множество изследователи. С все по-явните климатични промени стана ясно, че полюсът е по-достъпен от всякога. Огромните залежи на природни изкопаеми, горива и редки метали са на разположение за тези, които първи стигнат до тях. Когато има ресурси за разпределяне, със сигурност са замесени основните геополитически играчи – САЩ, Русия, както и по-малко влиятелните, но имащи роля в региона – Канада, Дания, Норвегия. Какво следва да се случи през новото десетилетие и кой е в най-добра позиция?

Преди да бъде разгледана темата за интересите на всички страни към този регион, трябва да се спомене какво всъщност е Северният полюс. На планетата има две полярни окръжности – Северна и Южна. В Южната е разположен континента Антарктида, а в Северната – Северният ледовит океан. На Антарктида се намира Южният полюс, а в Северния ледовит океан се намира Северният полюс. Съществената разлика между двата полюса е, че единият (този на юг) е върху земя, докато другият (този на север) е във водата. В двете зони се намират полярните ледени шапки, които представляват дебел слой лед замръзнала солена вода (около 4-5 метра, като на места достига до 20 метра дебелина на Северния полюс, докато на Антарктида ледът е по-дебел). Общото между двата полюса е, че Слънцето не изгрява на повече от 23,5°, което значи, че количеството слънчева радиация е значително по-малко отколкото в другите зони на планетата, както и че са покрити с дебел слой лед. Северният полюс е по-топъл, защото под него има вода, съответно има и топли течения, които поддържат температурата под леда по-висока, докато под Южния полюс има земя, която е далеч по-студена. Засилващите се климатични промени (КП) обаче водят до затоплянето на полюсите.

Ще се съсредоточим върху Северния полюс, защото икономически той е по-важен за Европа.

Историята за откриването и покоряването на Северния полюс е дълга и изключително интересна. Първите, които пишат за тази северна част на картите, са древните гърци, които описват как това е земята под Полярната звезда, а според един от историческите извори – „това е ледена земя, по която човек не може да ходи, нито лодка може да плува“, а в друг се казва как по ледената шир бродят бели мечки, които „пазят“ Полярната звезда (счита се, че Полярната звезда е най-ярката в съзвездието „Малка мечка“ – Ursa Minor). Докъде точно са стигнали гърците, за да видят подобна гледка не е известно, но е сигурно, че името на региона идва от латинското наименование на звездата – Polaris, съответно – полярен. Дълги години ентусиасти от различни държави се опитват да достигнат заветните координати, като много от тях намират смъртта си. На 6 април 1909 г. полюсът се счита за достигнат. Първата станция е изградена през 1926 г. от съветски учени на 20 км. по въздух от Северния полюс. По-късно става ясно, че експедицията от 1909 г. най-вероятно не е достигнала самата точка, което прави първата официална, доказана и документирана експедиция, достигнала Полюса съветска, водена от Александър Кузнецов.

Руската федерация не е спирала да проявява интерес към региона. Основната причина е, че притежава най-голямата брегова линия със Северния ледовит океан. Океанът се явява северната граница на държавата, като изключим съседството с Финландия. През годините някои лидери са имали значително по-голям интерес, отколкото други. По времето на Сталин се инвестират огромни ресурси в опит да се индустриализират някои крайбрежни градове. Това начинание е далеч по-трудно, отколкото се е предполагало. Инфраструктурата, която се изгражда, докато Партията влива пари, бива забравена веднага след смъртта на Сталин. Градове, които нарастват значително за кратък период от време, се обезлюдяват още по-бързо. Ръжда, лед и тъжни спомени остават от някогашния просперитет в региона.

Дори в началото на управлението на президента Владимир Путин регионът не получава инвестиции, защото проблемите от бързия разпад на империята (СССР) са навсякъде другаде. Кризата през 2008 г. удари руската икономика, а след това наложените санкции при анексирането на Крим влошиха положението. Руската икономика бележи растеж от 1,7% за 2019г., обаче наложените санкции ѝ пречат да разгърне своя потенциал. Този потенциал е в няколко направления, а всички те зависят от климата и дори биха спечелили от климатичните промени.

Първото направление, в което Русия печели от климатичните промени, е икономическото, по-конкретно – транспорта на стоки и ресурси. Северният морски път (СМП), който минава в пряка близост до бреговете на Руската федерация, свързва Европа с Азия. Дължината му е с 30% по-малка от тази на Южния морски път през Суецкия канал. Не просто по-кратък, но и далеч по-сигурен път. Досега използването му е било възможно само от руски ледоразбивачи, като през лятото, в рамките на не повече от 2-3 месеца е било безопасно преминаването. През 2017 г. за първи път в историята бе осъществено преминаването на кораб без да бъде придружен от ледоразбивач. Танкерът „Кристоф де Маржери“ успя да превози втечнен природен газ от Норвегия до Южна Корея за рекордните 6 дни и половина.

Русия има правата в тези води, защото влизат в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ), гарантирана от Част V на Конвенцията за морско право на ООН от 1982 г. Според компютърна симулация за развитието на климата и температурите, извършено от НАСА, ледовете на Северния полюс ще се раздробят до 2030г., ако продължават със същите темпове. В следващите 10 години можем да имаме безопасно плаване без съпровод от ледоразбивачи по Северния морски път, което ще се окаже безценно за икономиката на Китай, защото би улеснило превозването на стоки. От друга страна би било прекрасно и за Русия, защото има правата над тези води, т.е. може да определи кой и как ще плава през тях, а съответно и да наложи тарифи за преминаване. Доходът от тарифите ще бъде огромен, защото китайските кораби ще трябва да платят само на Русия, за да стигнат до Европа, докато по Южния морски път трябва да платят на няколко държави, както и да се надяват, че няма да бъдат косвена жертва в конфликтите в Близкия Изток.

Перспективата за сътрудничество между Русия и Китай вече има свои измерения – китайски компании са инвеститори в новата железопътна линия, която да свързва северните градове с централната част на Русия, както и с Китай. Този инфраструктурен проект също е с огромна тежест, защото така има още един начин за превозване на стоки и ресурси. Интересното обаче е че руската държава не е изцяло отворена към китайските действия. Много пъти китайски изследователски кораби не получават разрешения да навлизат в руската ИИЗ. Следващите години ще покажат до каква степен партньортството ще бъде продуктивно.

Второто направление, в което Русия печели от климатичните промени, е откриването на нови находища на природни ресурси. Според мнозина експерти, под ледените шапки на Северния полюс се намират около 13% от световните залежи на нефт и около 30% от световните залежи на природен газ. В края на 2018 г. руският енергиен гигант „Новатек“ завърши строежа на най-северната индустриална станция в света - „Ямал ВПГ“ (втечнен природен газ). Тя е станция за втечняване на природен газ, струваща 27 млрд. щ. д. Ямалският полуостров има големи залежи на природен газ, което значи, че тази инвестиция ще бъде възвърната много бързо. Станцията бе завършена с година по-рано от предвиденото, за което допринесоха действията на руската държава – построени бяха: огромно пристанище за танкери, пренасящи ВПГ, летище, електроцентрала, също така бяха използвани ядрените ледоразбивачи, за да поддържат пътя за транспортиране на материали отворен. Интересното е, че „Тотал“, която е френска компания, държи 20% от акциите на „Ямал ВПГ“, други 20% са в ръцете на КНГК (Китайска национална газова компания), а други 10% са притежание на фонда на „Пътя на коприната“, който е на китайското правителство. През 2014 г. президентът Путин бе поставил за цел да се увеличи с 4 пъти трафика през Северния морски път – в момента се превозват 18 милиона тона товар, а целта е приблизително 80 милиона тона. Ямалската станция ще допринесе много за постигането на тези цифри. 

По оценка на руските власти са необходими още 163 млрд щ.д. за развиването на Полярните ресурси. Находищата на въглища на полуостров Таймир, както и находищата на петрол по делтата на река Енисей, трябва да бъдат разработени, което също ще допринесе неимоверно за постигането на цифрата. Огромните инвестиции могат да бъдат оправдани и по друг начин – ще привлекат повече хора в региона, защото ще бъдат отворени нови работни места. Целият проект ще отнеме време, огромни инвестиции и солидна доза късмет.

Третото направление, в което Руската федерация може да спечели от климатичните промени, е по-равномерно развитие на икономиката. Топенето на ледовете би направило Сибирската територия по-обработваема. Въпросната област представлява 77% от територията на Русия. Развиването на земеделието, което в момента отговаря за около 4% от общия БВП на Русия, би помогнало по два начина: първо, би подсигорило по-голям дял за икономиката и би дало работни места; второ, би намалило тежестта на наложените санкции от САЩ и ЕС. Това разбира се, не би означавало, че ще спрат да внасят по-екзотични стоки като тютюн.

В международните отношения винаги е необходимо да се погледне и от другата страна, тъй като освен изброените ползи, Руската федерация ще понесе и определени негативи. Тя ще пострада от климатичните промени, както всички останали държави, като топенето на ледовете и покачването на температурата ще навредят на Русия най-малко по три начина:

Първо, с развитието на СМП други държави ще могат да указват влияние върху Русия. Както вече беше споменато, Китай проявява силен интерес към региона и е много вероятно да се опита да влияе на вътрешнополитическите процеси в страната, както и да вреди на руския суверенитет. Също така, не се знае дали тези климатични промени ще продължат по същия начин. Всички симулации сочат, че тенденцията е вярна, но нищо не е сигурно. Ако през следващите години се случи някаква климатична аномалия (колкото и малък да е шансът), какво става с всички проекти? Какво ще стане с всички инвестиции? Най-вероятно те ще бъдат загубени.

Друг много важен аспект, касаещ СМП е, че пристанището „Мурманск“ разполага с голяма част от ядрения потенциал на Русия – ядрените подводници. Ако досега геостратегическият подход на взаимна уязвимост е бил гарантиран от ледовете, вече може да не бъде така. Как ледът гарантира взаимна уязвимост? – Първо, американските кораби са по-добре адаптирани към по-топло време. По време на Студената война не са плавали на север, защото част от апаратурата им е започвала да замръзва, както и не са имали силата на ледоразбивач. Например, по-старите американски самолетоносачи са неизползваеми в студеното време, защото механизмите, които подпомагат излитането на самолета от късата палуба (т.нар. „катапулт“), са замръзвали, правейки скъпото за поддържане и използване съоражение неизползваемо, и по-лошото – беззащитно. Второ, дебелият лед пречи на системите за наблюдение, както и на системите за локация, което дава на руските подводници достатъчно време да изстрелят ядрените ракети за нанасяне на ответен удар. Ако няма лед, подводниците ще бъдат видими, с което губят елемента на изненадата, съответно и шанса си за ответен удар.

Второ, климатичните промени ще дадат до нарушаване на екологичния баланс, тъй като ще осигурят възможност за екплоатация на различни природни ресурси. Огромно количество животински и растителни видове ще бъдат застрашени от изчезване или изтребване. Добивът на въглища, в най-голяма степен, има изключително неблагоприятен ефект за околната среда. Голяма част от красотата и идентичността на Русия ще бъде пожертвана за постигането на опрделени икономически ползи.

Третото направление, което засяга негативно Русия не е пряко свързано с климатичните промени, но може да се каже, че е ефект от тях. През следващото десетилетие Европейският съюз има цел да стане първата въглеродно неутрална общност в света. Тази екологична политика започва да набира сериозна популярност навсякъде, независимо, че някои политически лидери да не желаят да изпълняват общите договорености за справяне с КП. Дори Руската федерация да продължи да експлоатира своите ресурси и да изнася активно горива, най-вече ВПГ, то няма да има на кого да го продаде на добра цена. При изпълнение на целите си, ЕС няма да има интерес да купува руски газ, част от страните в Близкия Изток вече са износителки, а Южна Америка е прекалено далеч. Остава Африка, която също има определени находища, а и икономически не е способна да предпочете руски газ. Зелените политики на ЕС се превръщат в основен враг на потенциалния разцвет на руската икономика.

Русия трябва да играе рискована игра, от която може и да не спечели нищо. Променящата се околна среда дава нов изглед върху баланса на силите, както и поставя нови предизвикателства пред международната общност.

 

Публикувано на 24 Април 2020 в 13:15 часа от
Божидар Миладинов, IV курс "Международни отношения", УНСС


Ключови думи:Северен полюс, Русия, северния морски път, Китай, Ямал, климатични промени

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас