Сърбия – предстоящи парламентарни избори



Сърбия – предстоящи парламентарни избори

         На 16 март 2014 г. предстоят предсрочни парламентарни избори в Сърбия. Те бяха насрочени с указ на президента Томислав Николич след “мотивирано предложение” на правителството в лицето на министър-председателя Ивица Дачич и вицепремиера Александър Вучич за разпускане на парламента и произвеждане на нови избори. Характерно е, че в указа си сръбският президент изрично подчертава постиженията на коалиционното правителство на двете партии (Сръбската прогресивна партия и Социалистическата партия на Сърбия), като мотивира разпускането на парламента с необходимостта от извършване на кардинални структурни реформи в много сфери на обществения живот на страната.

 

         Следва да се отбележи, че президентът Томислав Николич е създател и бивш лидер на Сръбската прогресивна партия (СПП), избран е с нейна подкрепа и като неин кандидат и е безспорен авторитет за настоящия й ръководител Александър Вучич. Обявявайки решението си да разпусне парламента и да свика предсрочни избори, Т.Николич подчерта: “Хората, които бъдат избрани на парламентарните избори, на една твърда и солидна основа, която бе поставена от това правителство, ще продължат да градят нашата европейска Сърбия, европейски дом, безопасен от престъпност, и дом, който ще изгражда своя икономика и ще извърши реформи. Правителството иска да провери своята легитимност. Мисля, че това искаха и опозиционните партии. Смятам, че са създадени условия за честни, свободни и демократични избори.”

         По същество предсрочните парламентарни избори бяха предизвикани от сериозни противоречия в управляващата коалиция. След съставянето й преди около две години започна процес на постепенна промяна в съотношението на силите в полза на СПП, чието влияние нарасна и стана доминиращо. Вицепремиерът Ал. Вучич се превърна в силната личност в правителството, практически “премиерът в сянка.” Министър-председателят и лидер на втория коалиционен партньор Социалистическата партия на Сърбия (СПС) Ивица Дачич постепенно прие второстепенната си роля и дори публично заявяваше, че е готов да отстъпи поста на Ал. Вучич. От своя страна, Вучич отказа такъв вариант и обяви, че промени в правителството могат да се направят само след избори и в резултат на волята на избирателите.

 

         Поемайки курс към предсрочни парламентарни избори, СПП се стреми към резултат, който да й осигури самостоятелно управление, а ако това се окаже невъзможно – към коалиционна формула с минимално влияние на втория участник в евентуална коалиция. СПП залага изключително много на нарастващата популярност на лидера си Ал. Вучич, който за няколко години извървя пътя от краен националист до европейски политик, добре приет в Брюксел. За това спомогна решаващата му роля в Брюкселското споразумение между Сърбия и Косово, което реши значителна част от спорните въпроси между Белград и Прищина и отвори пътя за началото на преговорите за присъединяване на Сърбия като пълноправен член на ЕС.

         Във вътрешен план Ал. Вучич си спечели авторитета на политик, който се противопоставя на корупцията и полага големи усилия за разкриване на далавери и престъпления, извършени при предишни управления. Под негов личен надзор се води разследването на около 20 приватизационни сделки, за които се смята, че са ощетили Сърбия с десетки и стотици милиони. Ал. Вучич успява да спечели доверието на сръбските граждани и да внуши усещането, че е честен и неподкупен политик, който искрено желае да се пребори с корупцията. Успоредно с това той запазва представата за себе си като национално отговорен политик, който може да отиде на компромис по отношение на Косово в името на националните интереси на Сърбия, но никога няма да отстъпи зад “червената линия” и да признае независимостта на Косово.

         Другият участник в коалиционното правителство Социалистическата партия на Сърбия (СПС) постепенно успя да се отдалечи от фигурата на Слободан Милошевич, но продължава да се свързва с икономически модели, които не отговарят на изискванията на Европейския съюз и са пречка за осъществяването на дълбоки структурни реформи в страната. В последно време се появиха и разкрития за връзки на Ивица Дачич с криминални икономически групировки и за участие на СПС в незаконни привазитационни сделки. Все повече се оценява, че СПС се превръща в пречка за европейското развитие на Сърбия. До определен момент тя беше единственият възможен коалиционен партньор, както за Демократическата партия на тогавашния президент Борис Тадич (2007 г.), така и след това на СПП (2012 г.), за да се превърне понастоящем в нежелан политически субект и за двете споманати партии.

 

         Успоредно с нарастването на влиянето на СПП, което предизвиква дори обвинения в авторитаризъм, закономерно се развива процес на раздробяване на опозиционното политическо пространство и рязък спад на подкрепата за Демократическата партия, доминиращ политически фактор само преди няколко години. Противоречията в основната опозиционна партия и лично между бившия й лидер и президент на Сърбия Борис Тадич и сегашния председател Др. Джилас (понастоящем кмет на Белград) доведоха до открит разрив и отцепване на Б. Тадич и неговите поддръжници и създаване на новополитическа формация – Нова демократическа партия – зелени. Др. Джилас остана в изолация в собствената си партия и не е изключено да изгуби и изборите за кмет на Белград, които също се провеждат на 16 март. Евентуалната му загуба би била знакова, тъй като Демократическата партия традиционно печели кместския пост в Белград, а столицата е смятана за неин бастион.

 

         Освен четирите основни политически формации – СПП, СПС, НДП и ДП, в изборите на 16 март ще участват още 15 формации. Според изследване на социологическата агенция “CeSid”, в периода 22-28.02.2014 г., СПП се ползва с 44% подкрепа на гласоподавателите. Изследването е изготвено след допитване до 1188 човека. На второ място е коалицията около СПС с 13%, а трета е НДП с 8%. Следват ДП с 7% и Либералдемократическата партия с 6%. Демократическата партия на Сърбия е на границата на избирателния ценз с 5%, а под прага остават “Двери”, “Обединени региони на Сърбия” и “Сръбската радикална партия”. Най-популярен сред политиците с 52% одобрение продължава да бъде Александър Вучич, следван от Ивица Дачич с 14%. Според проведенето изследване 47% от гласоподавателите считат, че следващото правителство трябва да продължи работата на сегашното, докато 31% не са съгласни с това твърдение.

 

         По мнение на почти всички политически анализатори изборите ще дадат отговор само на един въпрос – ще успее ли СПП да състави самостоятелно правителство или ще й се наложи да търси коалиционен партньор. Изобщо не се поставя под съмнение категоричната победа на “напредняците” (от Сръбската напредна странка) и овладяването на всички лостове на властта (президентска, законодателна, изпълнителна). Историческият парадокс се състои в това, че партия, която води началото си от Сръбската радикална партия със създател и идеолог Воислав Шешель, осъден от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за престъпления срещу човечеството, ще води преговорите и може би ще доведе Сърбия до членство в Европейския съюз. Кой ще бъде евентуалният коалиционен партньор на СПП по този път, остава да се види на 16 март.

 

         Не е изключено ситуацията в Сърбия и разбирането на политическите партии и лидери за приоритета на националните интереси на страната над партийните сметки да доведат до още един, на пръв поглед абсурден резултат – коалиция между Т.Николич и Ал. Вучич, от една страна и Б.Тадич, от друга. Само до преди 5-6 години тези политици бяха непримирими врагове, но националните интереси често изискват да се надскочи партийната вражда. Пример – Германия.

Публикувано на 12 Март 2014 в 10:37 часа от
Чавдар Балкански


Ключови думи:Сърбия, парламентарни избори,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас