СЕТА - „за“ или „против“

На 30 октомври 2016 г. на церемония в Брюксел бе подписано двустранното търговско споразумение между ЕС и Канада. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение за свободна търговия (СЕТА) бе подписано от председателите на Европейския съвет Доналд Туск, на Съвета на ЕС Роберт Фицо и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Двадесет и осемте страни членки на ЕС одобриха повратното споразумение за свободна търговия с Канада.

На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри всеобхватното търговско и икономическо споразумение между Европейския съюз и Канада, с което се очаква да започне предварителното му приложение. След това в срок от две години той трябва да бъде ратифициран от 28-те национални парламента в ЕС. Споразумението бе одобрено с 408 гласа „за“ срещу 254 „против“, с 33 „въздържал се“. По своята същност споразумението има за цел да стимулира търговията със стоки и услуги, както и търговските и инвестиционни потоци. Европейската комисия посочва, че улесняването на търговията ще бъде в полза и на бизнеса, и на гражданите.

Разпоредбите на СЕТА ще се прилагат условно от април 2017 г. СЕТА ще премахне митническите тарифи върху повечето стоки и услуги. Освен това, то предвижда взаимно признаване на сертифицирането на широка гама от продукти. Чрез споразумението Канада отваря своите търгове за обществени поръчки на федерално и общинско ниво за европейските фирми. От своя страна, европейските доставчици на услуги в бранша на морското корабоплаване, телекомуникациите и машиностроенето, околната среда и счетоводството ще получат достъп до канадския пазар. По време на преговорите Канада се съгласи да защити над 140 географски означения от Европейския съюз за храни и напитки, продавани на нейните пазари. В споразумението са включени и клаузи за устойчиво развитие с цел опазване на околната среда и социалните стандарти и гарантиране, че търговията и инвестициите повишават тези стандарти. В резултат на настояването от страна на Европейския парламент, механизмът за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата бе заменен от съдебна система за инвестиции, която гарантира държавен контрол върху избора на арбитри и повиши прозрачността.

Освен това евродепутатите одобриха и сключването на споразумение за стратегическо партньорство между Европейския съюз и Канада. Това споразумение допълва СЕТА и има за цел да засили двустранното сътрудничество между Европейския съюз и Канада по широк спектър от нетърговски въпроси като външната политика и сигурността, борбата с тероризма и организираната престъпност, устойчивото развитие, науката и културата.

Какви ще бъдат следващите стъпки? Разпоредбите на СЕТА ще се прилагат предварително от първия ден на месеца, след като двете страни се уведомят взаимно, че са приключили всички необходими вътрешни процедури. Според очакванията на евродепутатите това ще се случи най-рано на 1 април 2017 год. Тъй като през юли 2016 г. Европейската комисия обяви СЕТА за смесено споразумение, то трябва също да бъде ратифицирано от националните и регионални парламенти. Европейският съюз и Канада приеха в преамбюла на споразумението, както и в съвместна декларация-приложение към него, че разпоредбите на СЕТА се прилагат без да се засяга правото на държавите да регулират въпросите, обект на споразумението, според своето вътрешно право.

У нас Споразумението предизвика пореден сблъсък между партиите ГЕРБ и БСП. Служебният министър на външните работи Ради Найденов определи като полезно споразумението СЕТА както за страните от Европейския съюз, така и за Канада. По негови думи светът е отворен, глобален. „Ако тези държави, с които имаме традиционни връзки помежду си не създадем по-благоприятни условия за търговия, за стокообмен, за инвестиции, намиране на работа, то тогава сме обречени в глобалния свят. Аз съм с положително отношение към това споразумение. Нека не забравяме, че нашата страна успя да постигне постепенното освобождаване на българските граждани, които пътуват в Канада от визи“, заяви министърът. От ГЕРБ изтъкнаха предимствата на СЕТА и припомниха че правителството на Бойко Борисов договори в замяна отпадане на канадските визи за българите. От своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова свика извънредна пресконференция, на която нарече всички български евродепутати, които са подкрепили СЕТА,  „национални предатели“. Тя поиска поименен списък на българските евродепутати и бе категорична, че ако БСП дойде на власт, ще блокира ратификацията на търговското споразумение. „Искаме поименно списъка на българските предатели. Партиите, които са изпратили тези хора там, да носят политическа отговорност за това национално предателство“, отсече Нинова, пояснявайки, че говори от името на съюз „Произведено в България“, КНСБ, КТ „Подкрепа“ и други. „Това означава отрова за здравето и удар по българската икономика“, продължи тя. „Народите искат защита на националния си интерес, днес е решено обратното - отново се дават права на корпорациите, на големите, на монополите срещу малките“, твърди Нинова и обяви, че политиката в ЕС има нужда от корекция. Докато евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев определя споразумението в полза на българите, то българските евродепутати от БСП заемат коренно противоположна позиция. „Безвизово пътуване, по-лесно признаване на професионалните квалификации, достъп до канадския пазар за българския бизнес, достъп до обществените поръчки на Канада. Това споразумение не е в полза на големите концерни, а особено е в полза на малките и средните предприятия“, заяви Ковачев. Георги Пирински пък посочи причините, поради които не е подкрепил СЕТА: „Това споразумение сериозно ограничава възможността на публичните власти да отстояват публичния интерес срещу частните интереси на едни или други фирми. Що се отнася до България, като страна веднъж с доста отворена икономика и втори път с редици сектори, които не са от най-конкурентоспособните – това споразумение ще създаде много неприемлив и вреден натиск върху възлови сектори на индустрията и селското стопанство“.

Още в края на миналата година, преди да спечели президентските избори, Румен Радев заяви, че ако договорът за СЕТА бъде ратифициран, ще сезира Конституционния съд за решението на правителството на ГЕРБ да подкрепи търговското споразумение. То е взето неприсъствено, без да бъдат проучени потенциалните ефекти върху България и без да бъде информирано българското общество какво се подписва, коментира тогава Радев. Според него споразумението крие огромни рискове за потребителските, трудовите и гражданските права на българите и за българския бизнес. Румен Радев не изключи възможността ратификацията на СЕТА да бъде подложена на национален референдум.

Подобно на други инициативи, целящи смекчаването на бариерите пред свободната търговия, СЕТА стана обект на разгорещен политически дебат, в това число и в българското политическо пространство – едни заклеймиха поддръжниците му като национални предатели, други възхвалиха ползите от споразумението и за двете страни, а двете най-големи партии включиха обсъждането му в предизборния си сблъсък.

Поддръжниците на Споразумението за свободна търговия опровергават някои от митовете, които заобикалят СЕТА. Първият от тях е, че СЕТА ще наруши досегашните регулаторни стандарти за качество, изисквани за продажба на храни в Европейския съюз. Защитниците на споразумението оспорват това твърдение, разяснявайки, че то спазва всички стандарти, които в момента важат в ЕС и няма основание да се смята, че заради него ще бъдат намалявани или премахвани такива стандарти. Често се говори и за внос на третирано с хормони месо. СЕТА обаче не разрешава такъв внос. Споразумението гарантира и защитата на множество от така наречените „географски обозначения“. Споразумението спазва и наличните ценови ограничения на ЕС за продукти като яйца и пилешко месо. Предвижда се създаване на сертификационни системи в сфери, в които такива в момента не съществуват, както и признаването на съществуващи сертификати, които спазват изискванията и на двете страни.

Според втория мит, отпадането на търговските бариери ще залее европейския пазар с евтини стоки, което ще вреди на местния, европейски бизнес. Разбира се, че съществува риск от такъв развой, но подобни възможности се създават при всяко елиминиране на търговски бариери. Въпреки това, историята на предишни споразумения сочи обратното – навлизането на нови стоки на европейския пазар по-вероятно ще подейства като стимул за европейските производители да подобрят качеството на продуктите си и да ги предлагат на по-конкурентни цени. Освен това европейските фирми вече работят в достатъчно голям и силно конкурентен пазар, какъвто е самият отворен европейски пазар. Отделно, ЕС има дългогодишна традиция да поддържа и субсидира сектори, които смята за ключови или неконкурентни – традиция, която надали ще бъде прекъсната в близко бъдеще и създава допълнителна гаранция за „заплашените“ сектори. Този аргумент пропуска и обстоятелството, че споразумението е двустранно – иначе казано, възможностите, които се създават за канадския бизнес в Европа, се откриват и пред европейския на канадския пазар, което би му позволило да достигне много по-лесно един нов и голям пазар.

Според гласувалите „против“ СЕТА, споразумението ще доведе до либерализация и приватизация на публични услуги в Европа. Но публичните услуги като здравеопазване, образование или водоснабдяване са извън обсега на търговското споразумение, а решенията кой да ги предоставя остават прерогатив на правителствата на страните членки. На практика СЕТА с нищо не променя настоящите регламенти, касаещи предоставянето на публичните услуги.

Освен това съществува твърдението, че създаването на система от инвестиционни съдилища (investmentcourt system,  ICS) ще позволи на големите корпорации да заобикалят националното право. Притесненията по отношение на създаването на независими съдилища биха били основателни, ако приемем, че преди CETA националните правни системи са единствените, които решават казуси, касаещи фирми в техните държави. Настоящата практика обаче сочи, че често казуси, които касаят повече от една юрисдикция или действията на мултинационални фирми биват решавани от арбитражни съдилища, тъй че СЕТА не въвежда нищо ново. ICS за сметка на това предполага публичност и контрол над съдебната процедура, а дори и достъп на неправителствени организации и профсъюзи. Според Европейската комисия, целта на ICS е предимно да може бързо и ефективно да решава спорове, възникнали около инвестиционни действия по силата на споразумението, но няма да се занимава с никакви казуси, които не са свързани пряко със СЕТА.

Много опонентите на СЕТА изтъкват, че не е вземано демократично решение за сключването му, а премахването на търговските бариери е проблем, който касае пряко всички граждани на ЕС и като такъв следва да бъде решен „по демократичен начин“.

Въпреки че според оценката на ЕК, сключването на СЕТА е сред нейните компетенции като споразумение, което касае политиката на външна търговия, то беше одобрено от Европейския парламент и ще бъде подложено на одобрение от парламентите на страните членки.

В навечерието на гласуването на търговското споразумение СЕТА Европейската комисия публикува карта с компаниите в Европейския съюз, които изнасят стоки и услуги за Канада. Що се отнася до България, те са 286. Ако насочим вниманието си към трите най-големи града в страната, а именно- София, Варна и Бургас, то ще забележим, че от компаниите в софийския регион се експортират животински храни, матраци, стени за катерене и др. Варненските фирми изнасят фолио и медикаменти, a в бургаския регион фирми търгуват с бутилирани масла и семена. Съществуват и компании от Ловеч, Монтана и Благоевград, които също изнасят стоки за Канада. Според изчисления на Европейската комисия, канадският експорт осигурява 6400 работни места у нас, а в целия Европейски съюз - 865 000.

Одобрението от парламента позволява временното прилагане на икономическото и търговско споразумение още през следващия месец. Предстои СЕТА да бъде ратифицирана от националните парламенти на страните-членки. Българското правителство подкрепи споразумението, като ключов момент в съгласието е ангажиментът на Канада да премахне визовия режим за български граждани,желаещи да посетят държавата за целите на бизнес и туризъм.

След като Европейският парламент ратифицира споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада, позициите за ролята на договора върху българската икономика все още остават разнопосочни. От едната страна стои мнението, че приемането на СЕТА е във вреда на България, а от другата, че то ще донесе нови работни места и просперитет главно на малките и средни фирми в съюза. Привържениците на първата теза смятат, че договорът накърнява интересите на хората на наемния труд в България и ще се отрази негативно на националната ни икономика. Възможно е пактът да предизвика нова приватизационна война и като цяло това да се отрази негативно на много чувствителни сектори за българската икономика. От левицата смятат, че търговското споразумение е вредно не само за България, а и за цяла Европа.

Само преди няколко месеца стотици хиляди демонстранти протестираха срещу договора, защото смятаха, че той означава разпродажба на демокрацията и правовата държава. Тогава тези демонстрации бяха приети като нещо нормално, днес обаче те изглеждат като нещо случило се сякаш в друга епоха. Епоха, в която е съвсем естествено, че западният свят ще си остане обединен – и мнозина смятаха, че могат да си позволят лукса да подритват някои от най-ценните му завоевания. Днес обаче е различно. Европейският парламент подаде ясен сигнал срещу протекционизма и самозатварянето- с мнозинството депутати, гласували Споразумението за свободна търговия с Канада. И сега вече СЕТА може временно да влезе в сила. Налице са много аргументи против сключването на Споразумението, като например твърденията, че то не включва достатъчно защита на околната среда, правата на работниците, малките фирми. Всичките тези въпроси са обект на националните правителства на страните членки, от които съответно зависи какви регулации ще въведат. От своя страна, споразумение като СЕТА касае  най-вече премахването на търговските бариери.

Публикувано на 10 Март 2017 в 15:12 часа от
Карина Николова


Ключови думи:Канада, ЕС, Европейски съюз, търговско споразумение, търговски отношения, СЕТА, икономически отношения

2 Коментара
От ангел николов публикуван на 29 Apr 2017 10:55 am
Интересна логика:"След като успяхме да натрапим на "овците" безумието " арбитражни съдилища", защо те не са съгласни да им натресем още по-голямото безумие "инвестиционни съдилища".
От ангел николов публикуван на 29 Apr 2017 10:56 am
Не може до безкрайност да баламосваш хората със засукани фрази от псевдонауките, когато друга проста истина ги блъска в лицето: икономика, която се базира на законовото поощряване на трупането на пари (въображаеми стойности) и неглижира ефектите които потискат труда създаващ реална стойност( нещата, без които живота е немислим) е отворена неустойчива система(като познатите ни пирамиди). Затова развите държави постоянно търсят пазари, ама Земята не е безкрайна нито вечна. И не може до безкрайност да манипулираш потребностите на хората, наричайки го задоволяване. Накрая "биологията" ще сложи точка на "социологията" по нареждане на физиката.
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас