Румъния и американската противоракетна отбрана

След падането на Берлинската стена през 1989 г. и промените, настъпили в целия Източен блок, започва и откъсването на Румъния от съветско влияние. С падането на Чаушеску от власт Румъния се преориентира към Запада. Търси начини да се сближи най-вече със САЩ и да увеличи сътрудничеството си с тогавашния глобален хегемон на икономическо, политическо, военностратегическо, както и на културно ниво. Съществена стъпка за постигането на тази цел е приемането на Румъния през 2004 г. в НАТО. Като член на тази военно-политическа организация, в основата на която стоят Съединените щати, румънската държава се превръща в партньор, който наред с ползите трябва да поеме и нови задължения. Задачите й са свързани с целите на организацията. Една от тях е осигуряване и поддържане на световния мир и сигурност. Какви действия трябва да бъдат предприети и как може Румъния да участва?

На 17 септември 2009 г. американският президент Обама съобщи решението си за изграждане на част от системата за противоракетна отбрана (ПРО) на територията на Европа, която да защитава американските и съюзнически въоръжени сили, разположени в Европа и на територията на други партньори. Поетапният гъвкав подход (The European Phased Adaptive Approach (ЕPAA)) включва 4 фази. Първата фаза (до 2011 г.) – Развръщане на съществуващи и доказали се системи за ПРО. Изпълнението на тази фаза бе постигнато през месец март 2011 г. след разполагането в Средиземно море на крайцера „Монтерей“ и с развръщането на радар AN/TPY-2 в Турция в началото на 2012 г., който осигурява ранното откриване на изстреляните балистични ракети от Иран.

Втората фаза предвижда след съответните тестове, за морските и наземните активни средства да се премине към по-съвършена версия прeхващачи SM-3 (Block IB) и да се развърнат по-съвършени сензори, с което да се разшири отбраняваната зона от балистични ракети с малък и среден обхват. През тази фаза трябва да се изгради наземната система Aegis в румънската база Девеселу. По план базата, намираща се в Южна  Румъния трябва да навлезе в експлоатация през 2015 г.

През третата фаза (до 2018 г.) използваните прехващачи трябва да се заменят с усъвършенстваната версия SM-3 Block IIA, за да се отрази заплахата от балистични ракети с малък, среден и междинен обхват. През тази фаза ще бъде изградена наземна система Aegis в Полша.

Четвъртата фаза (до 2020 г.) има за цел, след като бъдат извършени необходимите мероприятия по разработване и тестване на прехващачите, да бъде въведена в експлоатация нова версия SM-3 Block IIB, с което системата ще бъде способна да се справи със заплахата от балистични ракети със среден и междинен обхват и потенциалните заплахи за САЩ от междуконтинентални балистични ракети. Поради нарастващата Севернокорейската заплаха на 13 март 2013 г. изпълнението на тази фаза беше отменено. Планът за осъществяване на другите фази остава същия. Изпълнението на втора фаза и влизането в експлоатация на румънската база трябва да бъдат реализирани до 2015 г.

На 3 февруари 2010 г. Румъния официално е поканена от САЩ да вземе участие в проекта за ПРО и още същия ден Върховният съвет за национална отбрана потвърждава участието на страната. Започва първият кръг от консултации, представляващи формални двустранни преговори. До 6 юни 2011 г., когато е приет текстът на бъдещото споразумение, са проведени 7 кръга на двустранни преговори между САЩ и Румъния. Ръководителите на делегациите, Елен Таушер и Богдан Ауреску, парафират договора. На 13 септември същата година американският държавен секретар Хилари Клинтън и румънският външен министър Теодор Баконски подписват във Вашингтон споразумение за разполагане на ПРО на територията на Румъния. През декември споразумението е ратифицирано от румънския парламент и от 23 декември 2011 г. влиза в сила. Елементите на американската ПРО ще бъдат разположени върху територия с площ от 175 хектара. Според информация на Държавния департамент, в базата ще работят 150-200 американски военни.

Изграждащото се съоръжение в Румъния и като цяло системата ПРО подобряват отбранителните способностите на Европа. Осигуряват възможностите бързо и лесно да се съчетаят нови технологии, които да отговарят на еволюцията на съвременните заплахи за сигурността. Планът предвижда системата да стане оперативно по-бърза в сравнение с предишната и най-важното - ще покрива цялата румънска територия, а не както предходната - само една част – тази на Северозападна Румъния.

Финансирането на комплекса се поема от САЩ. Американският конгрес определи над 265 млн. долара за изграждането на базата. Изпълнението на поетапния гъвкав подход се реализира със средства от Съединените щати. Отговорността на Румъния е да предостави място за разположение на военното съоръжение. Това финансиране и силното сътрудничество между двете страни подчертават непоколебимия стремеж към напредъка на проекта.

Защо точно Румъния? Румъния е важен стратегически партньор на НАТО и верен съюзник. С избора се потвърждава стойността на партньорството и важната роля на страната в Алианса. Именно това е една от основните външнополитически цели на страната. Важно е и географското положение - Източна Европа, граничен регион между Европа и Близкия Изток. Най-подходящото място за разполагане на военните съоръжения е в близост до заплахата.

Основната роля е възпираща и съоръжението ще намали риска от атаки както срещу самата Румъния, така и срещу целия Черноморски регион (в това число и България). От една страна, националната сигурност на страната ще се подобри, но от друга, навлизането на все повече ненационални актьори (например: терористични организации) на международната сцена и неопределеността на заплахата поставят под въпрос всичко това. Критиците на ПРО в Румъния смятат, че изграждането на съоръжението може да засили риска от нападение. Има основания за това твърдение, но заплахата едва ли е по-голяма, отколкото е заплахата за всеки член на НАТО и партньор на САЩ.

Фактът, че икономическият и военният потенциал на всяка държава са свързани, разкрива още едно предимство за Румъния. Подобрявайки сигурността се подпомага и икономиката. Осъществява се стратегическо и в известен смисъл икономическо партньорство със САЩ, към което се стреми почти всяка по-малко влиятелна държава.

Това, от своя страна, влошава двустранните отношения между Румъния и Русия, която многократно отбелязва, че възприема ПРО като заплаха и не подкрепя разполагането на американски сили на континента. Това още веднъж подчертава и потвърждава пътят на развитие на Румъния – прозападен, дори проамерикански.

Публикувано на 31 Март 2014 в 19:28 часа от
Василена Илкова


Ключови думи:Румъния, ПРО, противоракетна отбрана, САЩ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас