Решението на Прищина за създаване на Косовски въоръжени сили

         В началото на март 2014 г. правителството на Косово прие решение за създаване на Косовски въоръжени сили, което по същество означава Косовска армия с всички пълномощия и отговорности и пренебрегвайки ограниченията, наложени първоначално от отбранителната област при обявяването на независимостта на новата държава. Тази новина остана незабелязана в България и “потъна” в потока новини, който залива публичното пространство около събитията в Украйна. За нашата страна и за региона на Балканите обаче това решение на косовското правителство е от съществено значение и заслужава внимателен анализ. От къде тръгва и как се стигна до него, това може да стане ясно, ако се проследи кратката история на съществуването на независимо Косово и далеч по-дългата предистория на вече разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК).

 

         През февруари 2007 г. международният посредник за решаването на косовската криза Марти Ахтисаари предложи своя план, според който на Косово трябваше да бъде дадена т.нар. “контролирана независимост”. В последствие този план залегна в основите на държавното устройство на Косово и в Конституцията на страната, която е в сила от 15 юни 2008 г. В съответствие с тази Конституция тогавашният президент Фатмир Сейдиу подписа закони, регламентиращи дейността на структурите, натоварени с опазването на обществения ред и с функции по отбраната. С такива функции бяха натоварени Косовските сили за сигурност, като предварително беше постигната договореност НАТО да се заеме с тяхното обучение. България също се включи в това обучение.

 

         С приемането на Конституцията на Косово мисията на ООН по опазването на мира в страната ЮНМИК бе заменена от мисията на ЕС (ЮЛЕКС). Сърбия и Русия се възпротивиха на това развитие, но единственото, което постигнаха, бе да забавят изпълнението на решението. В крайна сметка ЮНМИК се изтегли и прехвърли функциите си върху ЮЛЕКС, която по линия на постепенно разширяване на компетенциите на косовските власти в сферата на отбраната. Започна бърз процес на структуриране на армия на Косово, макар и наричана по различен начин.

 

         Така закономерно се стигна до едно лесно предвидимо решение – решението за създаване на Косовски въоръжени сили (КВС) на основата на сега съществуващите Косовски сили за сигурност (КСС).

         Каква би била разликата в компетенциите на Косовските сили за сигурност (КСС) и бъдещите Косовски въоръжени сили (КВС).

 

         Още при създаването си КСС трябваше да заменят разпуснатия Корпус за защита на Косово, който почти изцяло се базираше на структурите на Армията за освобождение на Косово (АОК), изиграла основна роля за независимостта на страната и абсолютно неприемлива за Сърбия. Предвидено бе КСС да имат в своя състав максимум 2500 полицаи и 800 запасници и да се занимават с управление на кризи, отстраняване на мини, гражданска защита, природни бедствия и инциденти. Обучението на КСС бе поето от НАТО. Предвиждаше се, че КСС първоначално няма да използват тежка артилерия, танкове и авиация.

       В самото Косово създаването на новото формирование бе възприето като начало на изграждане на косовска армия. Международни представители от ЕС и НАТО твърдяха противното – КСС ще наподобяват френската жандармерия и няма да се превърнат в армия. За да се смекчи съпротивата на Сърбия и на петте страни-членки на ЕС, които и до днес не са признали независимо Косово (Испания, Румъния, Словакия, Гърция и Кипър), бе предвидено, че 10% от състава на КСС ще бъдат представители на националните малцинства, а един от членовете на висшето им ръководство ще бъде косовски сърбин. В Белград остро се противопоставиха на създаването на КСС, които тогавашният външен министър Вук Йеремич определи като “нелегално военно формирование”, но без успех. По-нататъшното развитие на събитията показа, че опасенията на Сърбия са били напълно основателни и създаването на Косовските сили за сигурност не е крайна цел, а е само етап от целенасочените действия на властите в Прищина за изграждане на армия.

 

         И така логично се стигна до неотдавнашното решение на правителството в Прищина за преминаване към следващия етап – създаването на Косовски въоръжени сили. Дори в наименованието личи, че косовските власти вече не се стремят да се прикриват зад неясни и завоалирани формули, а директно заявяват целта си да създадат армия, равностойна по статут на армиите на всички съседни държави и в по-далечна перспектива да претендират за членство в НАТО. Следва да се отбележи, че Сърбия има амбицията за пълноправно членство в ЕС, но симпатиите към НАТО са силно ограничени, особено след бомбардировките от  страна на Алианса срещу Сърбия през 1999 г.

 

         Първоначалните намерения на властите в Косово са КВС да включват в състава си 5000 активни бойци и 3000 резервисти. Планираната им структура все още не е известна, но по принцип те трябва да развиват противовъздушна отбрана и да служат за защита на обществото. КВС няма да разполагат с авиация, но ще имат малък военновъздушен отряд за издирвателни и спасителни операции, както и брониран летателен апарат за участие в задгранични мисии.

 

         Министър-председателят Хашим Тачи, който е бивш командир на бунтовническата армия Армия за освобождение на Косово, определи това решение като едно “от най-важните в политическия живот”. Според неговите думи, “Създаването на косовска армия е истинска гаранция за сигурността на децата ни и на техните деца”. С правителственото решение КСС ще се преустроят в КВС, а Министерството на силите за сигурност ще се превърне в класическо Министерство на отбраната.

 

         Редица експерти в Прищина смятат, че Косово ще се нуждае най-малко от едно десетилетие, за да разработи и създаде ефективни въоръжени сили. Проблемите са свързани както с ограничените финансови възможности на страната, така и със статута на населеното със сърби Северно Косово. Ако КВС нямат свобода да действат на цялата територия на Косово, включително в северната му част, те не биха могли да изпълняват пълноценно задълженията си по отбраната на страната. Има и анализатори, които оценяват правителственото решение по-скоро като популистки ход с доста далечна перспектива за практическа реализация. Макар все още да не е официално оповестен планът вероятно предвижда създаването на КВС да протече на три етапа. До 2016 г. ще се провежда обучение на силите, които сега притежават умения в сферата на гражданската защита. В следващите 3-4 години ще се развиват частични военни способности, а последната фаза ще бъде попълване на състава до предвидените 5000 активни бойци и 3000 резервисти. Процесът ще приключи не по-рано от 2024 г. Предвиденият за КВС бюджет е 65 млн.евро. Сърбия незабавно реагира с изявления както на президента Т. Николич, така и на министър-председателя И. Дачич. И двамата подчертаха, че са имали информация за намерението на косовското правителство и са се обърнали към ЕС с искането да се спазва Брюкселското споразумение за нормализирането на отношенията между Белград и Прищина, което не предвижда никаква промяна в статута и компетенциите на КСС. Сърбия е поискала защита от НАТО и КФОР за сигурността на Северно Косово, както и гаранции, че евентуалните бъдещи КВС няма да действат на негова територия без разрешението на КФОР. Според президента Т. Николич в създалата се ситуация Северно Косово също има право да създаде свои въоръжени сили.

 

         Освен към ЕС и НАТО Сърбия се обърна официално и към ООН, като поиска свикване на извънредно заседание на СС на ООН,  на което да се обсъди решението на косовското правителство. СС на ООН се ограничи само с разпространението на писмото на сръбското външно министерство като свой документ, но се въздържа от  свикването на свое извънредно заседание. Говорител на ООН заяви, че няма причина организацията да се занимава с решението на правителството на Косово. Според него Резолюция 1244 на СС на ООН за Косово предвижда, че международните сили КФОР са отговорни по въпросите на сигурността в страната. Властите в Косово приеха с нескрито задоволство позицията на ООН, както и слабия интерес, проявен от ЕС.

 

         Решението на правителството на Косово е поредната стъпка в постепенното утвърждаване на косовската държавност с всички необходими структури и атрибути. От своя страна, Сърбия беше длъжна да реагира, но в Белград вече очевидно си дават сметка, че битката срещу независимостта на Косово е загубена и въпрос на време е – след колко време и кой сръбски политик ще признае това. Същевременно събитията в Украйна и референдумът в Крим, на които сме свидетели сега, показват, че международни прецеденти като отделянето на Косово от Сърбия като независима държава могат да имат непредвидими последици. 

Публикувано на 24 Март 2014 в 18:47 часа от
Чавдар Балкански


Ключови думи:Косово, Косовски въоражени сили, Косовска армия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас