Черна гора между НАТО и Русия

Ако вярваме в думите на Тръмп, че за него "Америка е над всичко", би трябвало да се замислите за координираните усилия за привличането на Черна гора в НАТО, на които сме свидетели днес. В тази връзка ще припомня само, че на 27 март 2017 Сенатът на САЩ одобри приемането на страната в Северноатлантическия алианс. Както е известно, когато преди близо 70 години се създава НАТО, пред него действително е поставена много сериозна задача: да не позволи на Съветския съюз, ръководен тогава от Йосиф Сталин,  да доминира не само в Източна, но и в Западна Европа. Днес обаче ситуацията е съвършено различна. По онова време просто липсват очевидни алтернативи. По-голямата част от европейския континент е опустошена в хода на Втората световна война. Почти всички територии, до които е достигнала Червената армия, са превърнати от Съветите в техни политически сателити. И дори ако приемем, че Сталин не е замислял нови завоевателни планове, той не е заслужавал доверие, тъй като би могъл да се възползва от всяка възможност, за да разшири още повече сферата на съветското влияние.

В същото време,  дори Дуайт Айзенхауер се обявява против разполагането на постоянна групировка на американската армия в Европа.  Истината е, че Старият континент се нуждае само от временен щит, зад който да може спокойно да възстанови своята икономика и да осъществи политическото си обединение, като паралелно с това възроди Германия от руините. Тоест,  дори по онова време няма никаква необходимост да се превръща Европа в зона, постоянно издържана и зависима от САЩ във военно отношение. Доминираният от Съединените щати Северноатлантически алианс не само преживя студената война, когато Европа възстанови икономическия си ръст и демократичния процес. След разпадането на Съветския съюз и разпускането на Варшавския пакт, НАТО продължи да функционира по формулата "Северна Америка и останалите". Икономисвайки всяка стотинка, дори когато действително бяха застрашени от "Империята на злото", след нейния крах европейците побързаха да съкратят числеността на своите въоръжени сили, както и разходите си за отбрана.

Вашингтон дълго време не възразяваше срещу това поведение на европейските си съюзници и продължи да разширява Алианса. Проатлантическите активисти от Централна и Източна Европа призоваваха за включването на собствените си страни в НАТО. Американските политици пък разчитаха, че използвайки пакта за сближаването между Запада, бившите съветски съюзници и постсъветските републики, ще могат да укрепят влиянието на САЩ, без да разчитат за това на Европейския съюз, който изглеждаше по-приемливо и уместно като политически и икономически блок без американско участие. Нещо повече, източноевропейските държави разглеждаха Северноатлантическия алианс като своеобразен елитен клуб, членството в който автоматично би повишило собствената им значимост. Липсваше ясен отговор на фундаменталния въпрос, дали действително си струва да воюваме за да защитим новите членове на НАТО и доколко практични биха били подобни действия.

В най-добрия случай, приемането в НАТО на Черна гора ще мине незабелязано.  Вашингтон ще изразходва допълнителни средства за целта  - този път за укрепване армията на един нов съюзник, а не за възстановяването на някой бивш противник. Американските политици пък, за пореден път ще докажат, че са по-заинтересовани не да защитават интересите на САЩ,  а просто да се пъчат гордо пред публиката. Едва ли обаче, това е достойна причина за разширяването на НАТО. Затова пък негативните последици ще бъдат много повече. Включването на Черна гора в състава на пакта е лоша идея, при това по цял ред причини: Подгорица не представлява никаква военна ценност. През миналата 2016 тази държава с размери на пощенска марка е изразходвала за отбрана 69 милиона долара. В сравнение с огромния бюджет на Пентагона, тази сума е в рамките на "статистическата грешка". Населението на Черна гора е по-малко от гласоподавателите в някой американски изборен район, а броят на нейните военни е едва 1950 души. В сухопътните и сили се числят цели 875 души, разполагащи с осем бронетранспортьора. Военноморските сили на страната пък наброяват 350 моряци, плюс половин дузина катери. На свой ред, черногорските ВВС имат числен състав от 225 души, плюс няколко повредени учебни самолети и 13 хеликоптера. Колкото и смели да са тези войници и какъвто и да е приносът на Подгорица в операциите на съюзниците, присъединяването на Черна гора към НАТО не е военен успех. Черна гора не е застрашена от нито една армия или държава. През 2006 г. тя напусна съюза със Сърбия, но последната въобще не е заинтересована от насилственото и връщане в него. Другите съседи на Черна гора също възникнаха в периода на разпадането на Югославия на малки държавици. Страната е с размерите на снимачна площадка и не граничи с Русия. За да стигне до Черна гора, на възкръсналата Червена армия ще се наложи първо да завладее Украйна, Румъния или Унгария, а след това и Сърбия. Прекалено много усилия и разходи за да се сдобие с подобен малък "недвижим имот", пък макар и изключително живописен. Евентуална морска интервенция откъм Адриатическо море, също не изглежда особено вероятна. Правителството на черногорския премиер Маркович твърди, че неотдавнашният опит за държавен преврат в страната е бил организиран от Москва. Липсват обаче доказателства за подобна връзка, но дори ако такава действително съществува това въобще не касае НАТО. Както е известно, предполагаемият пуч беше провален и без намесата на черногорските съюзници. Освен това, да не забравяме, че членството на Турция в НАТО не можа да спаси нейната либерална демокрация. Истината е, че Подгорица иска да влезе в НАТО по същата причина, поради която измисленото княжество Фенук решава да обяви война на Америка: трябват и пари, както и допълнителен статус, какъвто поне на теория би могла да получи в резултат от членството си в пакта.

Предимства  на членството в НАТО, като ангажирането с военно сътрудничество извън рамките на Алианса, облекчаването на невоенната активност и политическата интеграция със Запада, са достъпни и без прилагането на военните гаранции, свързани с чл. 5 от Устава на пакта. По първите два въпроса Черна гора не представлява никакъв интерес за Америка. Що се отнася до третото предимство, то действително представлява интерес, но истината е, че Подгорица би могла да си го гарантира много по-бързо, ако концентрира своите усилия върху присъединяването към ЕС. Въпреки сегашната криза, ЕС много по-успешно от НАТО може да облекчи процеса на икономическа и политическа интеграция на държавите, възникнали след разпадането на Съветския съюз. Би било глупаво още повече да се усложни процесът на вземане на решенията в НАТО. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг отбелязва като позитивен факта, че "членството ще даде на Черна гора възможност да участва във формирането на политиката на пакта". Интересно, какво положително има в това? Истината е, че американските лобисти за членството на Черна гора в НАТО  разчитат, че Подгорица послушно ще изпълнява всички желания на Вашингтон. Само че, колкото повече стават столовете около масата на НАТО, толкова повече се усложнява процесът на вземане на решения. Сигурността на Америка не трябва да зависи от мнението на една слабофункционираща демокрация и дълбоко разединена държава, където членството в НАТО се подкрепя от толкова хора, колкото са и тези, обявяващи се против. Експанзията заради самата експанзия също не е аргумент. Предишният президент на САЩ Барак Обама призова Сената да ратифицира решението за членството за да "демонстрира на другите държави от Балканите и извън тях, че вратите на НАТО продължават да са отворени". Върховният главнокомандващ на войските на Алианса генерал Къртис Скапароти пък твърди, че:"ако загубим тази страна, много други държави също ще спрат, макар че народите от Източна Европа разчитат на Запада и се стремят към него".

Външният министър на Черна гора Сърджан Дърманович заяви, че Русия "сериозно се е намесвала във вътрешните работи" на страната и се опитвала да възпрепятства намеренията на властите на републиката да влезе в НАТО,  това съобщи телевизия на Черна гора  (RTCG). "Русия отрито се е намесвала в наши вътрешнополитически въпроси, на което ние, разбира се, гледахме неодобрително. През последните две - три години Русия провежда политика на сфери на интерес и се обявява срещу разширяването на НАТО. Решихме сами да определяме основните си цели и бяхме удивени колко силно се намесва Русия и, разбира се, ние се защитавахме", заявява Дърманович. "Членството ни в НАТО не е насочено срещу когото и да е, включително и срещу Русия. Но, разбира се, ние не можем да се съгласим някой трети да решава къде да членуваме. Имаме икономически отношения с Русия, която не е наш главен икономически партньор, но влиза в първите десет. Имали сме и още имаме достатъчно много туристи от Русия, а руските инвестиции в нашата икономика се оказаха неефективни”, каза още външният министър. Преди няколко седмици Дърманович заяви, че неговата страна не вижда в Русия "пример за демократична система" и че Москва се опитва" да възпрепятства и отслабва НАТО и да разделя  ЕС", включително на Балканите . В края на април руското МВнР заяви, че Москва си запазва правото да взема решения за защита на своята национална сигурност във връзка с решение на парламента на Черна гора за влизане в НАТО. В руското външнополитическо ведомство отбелязаха, че тези, които грасуваха в Скупщината на Черна гора за влизането в НАТО под предлога за мнимата руска заплаха, поемат върху себе си отговорността за последиците от "реализирането на плановете на външни сили, стремящи се да задълбочат съществуващите в Европа и на Балканите разделителни линии, да вбият клин в основаните на дълбоки исторически традиции и приятелски отношения на черногорците със сърбите и руснаците", посочва РИА-Новости. Москва смята, че разрастването на общността към бившите комунистически държави в Източна Европа представлява заплаха за нейната сигурност. „Москва не може да не разгледа стратегическите последствия от тази стъпка и по този начин ние си запазваме правото да взимаме решения, целящи да запазят нашите интереси и национална сигурност“, се казваше в изявление на руското министерство на външните работи, последвало одобрението на членството в черногорския парламент миналия месец . Тогава гласуването беше бойкотирано от проруски партии на фона на остро разделение в обществото по отношение на членството на балканската държава с население от едва 620 000 души.

Русия счита подписването на Протокола за членство на Черна гора от американския президент Доналд Тръмп като проява на инертност в политиката на САЩ. Това заявиха от външнополитическото ведомство в Москва по повод ратифицирането на документа, предава информационната агенция TACC. „Разглеждаме тази стъпка като проява на инертност в политиката на Вашингтон, отразяваща логиката на противопоставяне в Европа и създаването на нови разделителни линии. Констатираме, че присъединяването на Черна гора към НАТО се извършва без оглед на истинското мнение на народа на тази балканска страна“. „За подкрепата на пронатовските марионетки неправителствени организации отделят милиони долари в опит да създадат илюзията за широка обществена подкрепа на курса на черногорското правителство. Отбелязваме, че дори в САЩ все по-ясно се чува критика за придърпването на Черна гора в НАТО, изразяваща основателни съмнения, че тази стъпка ще бъде от полза на Алианса и европейската сигурност. Считаме, че линията на включване на Черна гора в НАТО е дълбоко погрешна, противоречаща коренно на интересите на нацията на тази страна, нанасяща ущърб на стабилността на Балканите и в Европа като цяло“, категорични са в Москва.

След като на 5 – ти юни бившата югославска република Черна гора беше обявена за 29-ия най-нов член на НАТО, Русия заплаши с ответни мерки. В писмо на руското външно министерство се казва, че "руската страна си запазва правото да предприеме ответни мерки на реципрочна основа" в "светлината на враждебния курс, избран от черногорските власти".  Русия напомня и, че малката балканска държава носи "пълната отговорност" след като е било "инсценирано" нейното присъединяване към санкциите на ЕС срещу Москва през 2014-а. Руското външно министерство отбелязва и "поредния дезинформационен поток и пропагандно клише по адрес на Русия, разпространявано официално от Подгорица". "Продължаващата в Черна гора антируска истерия предизвиква у нас единствено съжаление", коментират от министерството. "В светлината на враждебната линия на поведение на черногорските власти, руската страна си оставя право да предприеме съответните взаимни мерки. В политиката, както и във физиката, всяко действие поражда противодействие". Някога Черна гора беше ключов съюзник на Русия в района и беше територия за инвестиция на руски капитали. След като Подгорица кандидатства за членство в НАТО, отношенията между двете страни се изостриха.

През октомври 2016 г. в Черна гора се случи опит за преврат, за който властите обвиниха Русия. 620-те хиляди граждани на Черна гора са дълбоко разделени по въпросите за отношенията в Русия и членството в НАТО. Според анализаторите обаче, актът на приемане в Алианса има историческо значение за региона, защото намалява влиянието на Русия в Югоизточна Европа и блокира достъпа й до Адриатическо море. Присъединяването на държавата към НАТО допълнително ще блокира достъпа до така наречените "топли морета" в Европа. Москва също забрани вноса на черногорско вино и наскоро депортира високопоставен представител от летището в руската столица. Говорителят на външното министерство на Русия Мария Захарова наскоро предупреди руските туристи, че "има антируска истерия в Черна гора". Около 15 000 руснаци са постоянно пребиваващи в Черна гора. Обществото в нея обаче не е единно в одобрението за евроатлантическия път. Управлението там така и не организира референдум за членството в НАТО, въпреки отрицателното мнение за алианса на част от населението В страната, бомбардирана от американците в края на 90-те, като част от бивша Югославия, действа и влиятелна проруска опозиция. "Никога досега, откакто се разширява НАТО, включването на нов участник в Северноатлантическия съюз не е срещало толкова рязка и болезнена реакция в Москва", пише руският в."Комерсант" по повод присъединяването на Черна гора към алианса.

На тържествена церемония във Вашингтон на 5 юни Черна гора беше приета за най-новия член на НАТО, а нейният премиер Душко Маркович беше приет в Белия дом от вицепрезидента Майк Пенс, но не и от президента Доналд Тръмп. Заместник - държавният секретар на САЩ Томас Шанън похвали Черна гора, че е "упражнила суверенното си право да избере своите собствени съюзи дори и изправена пред съгласуван чуждестранен натиск". Маркович каза на Пенс, че Черна гора е планирала да увеличи разходите си за отбрана до 2 процента от брутния вътрешен продукт - целевото равнище на Алианса - до 2024 г.  Вицепрезидентът на САЩ изрази силна подкрепа за евроатлантическите аспирации на страните от Западните Балкани. "Всички държави трябва да са свободни да избират своите съюзници без намеса от трети страни", подчерта Пенс.

Публикувано на 9 Октомври 2017 в 11:30 часа от
Нели Григорова


Ключови думи:Чрна гора, НАТО, напрежение с Русия, Русия, Путин, Тръмп, Душко Маркович

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас