Политическата ситуация в Косово в началото на 2021г.

На 14.02.2021 г. ще се проведат петите парламентарни избори в Косово след обявяването на независимостта на страната на 17.02.2008 г. Предсрочните избори в Косово бяха насрочени, след като Конституционният съд обяви за противоконституционен вота на депутата Етем Арифи от ашкалийската партия. Той беше осъден на 15 месеца затвор за измама, свързана със субсидии, но въпреки това участва на 03.06.2020 г. като пълноправен депутат на косовския парламент в избора на правителство на Авдула Хоти (Демократически съюз на Косово, ДСК). Неговият глас се оказва решаващ, тъй като правителството на Хоти беше избрано с подкрепата на едва 61 депутати от общо 120. (Парламентът на Косово се състои от 120 депутати, като 20 от мандатите са запазени за членове на малцинствените общности в страната. Сръбската общност получава 10 депутатски места, RAE (роми, ашкали и египтяни) получават четири места, бошняшката общност получава три, турската две, а горанската общност получава един мандат.)

Въз основа на решението на Конституционния съд (КС), настоящето правителство на Косово се оказа нелигитимно и изпълняващата длъжността президент на Косово, Вьоса Османи, насрочи предсрочни парламентарни избори. (От 05.11.2020 г. Вьоса Османи временно изпълнява длъжността Президент на Косово след като Хашим Тачи (PDK) подаде оставка. Това се случи в след като Косовски специализирани камари и специална прокуратура (KSC-SPO), намираща се в Хага, потвърди обвинението срещу него за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.)

Същото решение на КС на Косово постановява, че лица, които са осъдени през последните три години, не могат да участват в листите на партиите като кандидат-депутати в предстоящите парламентарни избори. Това предизвика сериозно напрежение между основните политически партии - Движение за Самоопределение (ДзС), Демократическа партия на Косово (ДПК), Съюз за бъдеще на Косово (СБК) и Социалдемократическа инициатива (Нисма) и Централната избирателна комисия (ЦИК), като доведе до факта, че някои от списъците с кандидат-депутати на партиите не бяха сертифицирани - като например този на ДзС с лидер Албин Курти.

Изборите и самата предизборна компания се провеждат по време пандемията от Covid-19, поради която са наложени редица ограничения за събиранията (ограничени до максимум 4 души), социална дистанция, носене на маски и др. Това вероятно ще наложи медиите, интернет пространството и социалните мрежи да изиграят съществена роля в предизборната кампания на партиите.

Предвид неотдавнашните събирания и размествания в лидерските позиции на основните политически сили в Косово, много анализатори оценяват, че в началото на предизборната кампания, страната се превърна в експериментална зона, в която борбата за власт е безкомпромисна. Това заключение се подсилва и от факта, че редица държави, които са далеч по-стабилни от Косово, не могат да си позволят да имат три правителства за период от една година. Ситуацията в Косово наистина може да се определи като тревожна, тъй като бюджетните резерви на страната възлизат едва само на 34 млн. евро. Политиците и държавните институции в Косово до голяма степен игнорират нуждите на гражданите и бизнеса, а населението търпи големи щети. Това ще се отрази силно негативно на икономическите, социалните и психологическите аспекти, защото косовските граждани вече са загубили надежда за по-добро бъдеще. Паричните преводи от диаспората са два пъти по-големи от средствата на правителството, отпуснати за възстановяване от кризата причинена от Covid-19 епидемията. Оценява се, че от 1999 г. диаспората е изпратила в Косово над 40 млрд.евро. Само през 2020 г. паричните преводи от диаспората възлизат на 800 млн. евро. Притеснителен е и фактът, че над 50% от бюджета на Косово се изразходва за заплати и административни разходи. В сравнение с други държави Косово получава най-малко ресурси от международни фондове за борба с пандемията Covid-19 и за икономическо възстановяване. Отговорни за тази ситуация са най-вече правителството и парламентът на Косово.

Допълнителен проблем за предстоящите парламентарни избори в Косово е фактът, че страната все още има сериозен проблем с окончателния вид на избирателния регистър. Той е неактуален и недостоверен, защото е нелогично в страната да има повече избиратели, отколкото граждани.

Предсрочните парламентарни избори в Косово ще бъдат доминирани от три основни политически играчи: Движение за Самоопределение (ДзС, Vetëvendosjе, LVV) начело с Албин Курти, Демократически съюз на Косово (ДСК, LDK) начело с Иса Мустафа и Демократическа партия на Косово (ДПК, PDK) на изпълняващия длъжността председател Енвер Ходжай. В допълнение към това „трио“, Рамуш Харадинай със своя Съюз за бъдеще на Косово (СБК, AAK) ще се опитва да наложи себе си и своята партия като четвърти основен участник на изборите. Нов „актьор”, който се появява на политическата сцена е Гражданският списък (Građanska lista /Citizen List) начело с Вьоса Османи, която може да спечели подкрепата на част от избирателите на ДСК. Ето защо, предизборният съюз между Албин Курти и Вьоса Османи се определякато най-значимата политическата сила и вероятен победител на предстоящите избори. Те представляват качествено ново политическо формирование, което обединява най-широкия политически спектър в Косово и вероятно повечето граждани ще се асоциират и съответно ще гласуват за него. Трябва да се отбелжи, че въпреки някои първоначални индикации и желания, нито една от водещите политически партии не можа да постигне предизборна коалиция, което също е показателно за техните взаимоотношения.

При оценяване на предизборната ситуация в Косово, не трябва да се забравя, че с въвеждането на 100% такси върху вноса на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, Рамуш Харадинай грубо наруши международното споразумение за свободна търговия в Централна Европа (CEFTA) и нанесе непоправими щети за Косово в международен план. Икономическите загуби за страната от това действие са в размер на 600 млн. евро, докато щетите за Сърбия се оценяват на 400 млн. евро. За Харадинай все още има сериозни подозрения, че е извършил някои военни и криминални престъпления. Той също така е символ на „тъмните сили от миналото“, от които Косово няма нужда, тъй като през изминалите 20 години се видя, че те не могат да осигурят по-светло бъдеще на страната. В настоящия момент Харадинай воден от собствен егоизъм се номинира за поста президент на Косово. Тази ситуация напомня много на действията на Хашим Тачи преди четири години, когато той вярваше, че с президенстския пост може да избегне наказателно преследване. Това беше период на значителен регрес и влошаване на международния имидж на Косово.

Редица анализатори оценяват, че новия косовския парламент трябва да приеме изменения в Конституцията и изборното законодателство, така че президентът на страната, да се избира чрез преки избори от гражданите, а не от парламента. По този начин президентът на Косово би имал по-голяма легитимност, а търговията между политическите партии ще бъде премахната. Преди четири години, при избора на Хашим Тачи, междупартийното споразумение, за това кой ще бъде следващият президент на Косово, беше сключено месеци или дори година предварително. Подобна практика включва елементи на престъпление и няма нищо общо с демокрацията и демократичния изборен процес.

След потвърждаване на обвиненията от специалната прокуратура (KSC-SPO) срещу четиримата лидери на бившата Армия за освобождение на Косово (АОК/UCK), Хашим Тачи, Кадри Весели, Якуп Красничи и Реджеп Селими, за редица престъпления срещу човечеството и военни престъпления, включително убийство, насилствено изчезване на хора, преследване и изтезания, те бяха прехвърлени в Хага. Въпреки, че някои експерти очакваха, че ще бъдат организирани масови демонстрации преди заминаването им в Хага, нищо подобно не се случи. Хашим Тачи (PDK), Кадри Весели (PDK), и други обвиняеми носят наказателна отговорност за над 100 престъпления. Жертвите, изброени в обвинителния акт, включват стотици лица, чиято самоличност е известна, и сред които има както косовски албанци, сърби, роми и лица от други етнически групи, така и политически противници.

Според много анализатори, напускането на четиримата лидери на АОК напомня за подобна ситуация в Хърватия през 2004 г. когато хърватски военни лидери бяха обвинени и по-късно осъдени в Хага за военните престъпления, извършени в Босна и Херцеговина. Много вероятно е ситуацията в Косово да се развие по същия начин, тъй като т.нар. „косовска четворка“ не само беше обвинена във военни престъпления, но и повечето от косовските лидери бяха замесени и/или свързани с престъпления в мирно време. Ако те не трябваше да бъдат съдени за военни престъпления, щяха да бъдат съдени за престъпления, които са извършили в мирно време. Много вероятно е косовските лидери на АОК скоро да бъдат забравени и тяхното влияние постепенно да се неутрализира и изгуби, защото Косово трябва да бъде развивано като модерно общество, основано на принципите на върховенството на закона и зачитане на европейските ценности.

Новото правителство на Косово ще трябва да спазва поетите международни задължения и подписаните споразумения като Брюкселското споразумение (2013 г.), което включва и задължението за създаване на Асоциация на сръбските общини (Zajednica srpskih opština, ZSО), споразумението CEFTA, споразумението от Вашингтон (2020 г.) и др. Поетите задължения не могат да бъдат избегнати и трябва да бъдат изпълнени изцяло, а не избирателно. Постигнатите споразумения могат да бъдат преразгледани, но по никакъв начин не могат да бъдат пренегбрегвани. Диалогът Белград-Прищина изобщо няма да е прост, защото отново ще се съсредоточи върху болезнения въпрос за изчезналите лица по време на войната, както и неизпълнението на договореното и подписано в Брюксел споразумение за създаване на Асоциацияна на сръбските общини (ZSO). Потвърждение, че този диалог не може да се наблюдава през „черно-бяла“ призма са думите на сръбския президент Александър Вучич, който на няколко пъти заявява: „Можем да говорим за всичко само в контекста на компромис. Никога няма да получите подписа ми за вариант, при който албанците получават всичко, докато Сърбия не получава нищо.”

Ключово значение трябва да се придаде на финализирането на диалога между Белград и Прищина при посредничеството на ЕС и пълното прилагане на договореното до момента. Най-вероятно подновяването на диалога ще продължи след месеци (може би в края на 2021 г.), тъй като трябва да се отчина, че изборите в Косово няма до доведат до абсолютна победа на нито една от партиите. Това най-вероятно ще бъде последвано от дълъг период на следизборни преговори за формиране на управляваща коалиция, която от своя страна трябва да определи приоритетите за развитие на Косово.

Предстоящите парламентарни избори в Косово се възприемат от редица анализатори като последен шанс за страната за справяне с широко разпространената корупция, престъпността и за изясняване на извършените военни престъпления по време на войната 1998-1999 г., без които Косово не може да има икономическо възстановяване, либерализация на визите и интеграция в съвременните международни тенденции. Това е време, в което трябва да се сложи край на ерата на военните лидери в Косово, повечето от които са участвали във военни престъпления, както и са дълбоко замесени в престъпления и корупционни схеми.

В статията са използвани коментари и оценки на Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES) от Любляна, Словения (https://www.ifimes.org/en/9964)

Публикувано на 29 Януари 2021 в 20:19 часа от
Любомира Евгениева, IV курс, Европеистика, УНСС


Ключови думи:Косово, предсрочни избори, Движение за Самоопределение, Албин Курти

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас