Перспективи за създаване на Европейски отбранителен съюз

Идеята за военнополитическо сътрудничество в Европа се появява още преди идеята за създаване на НАТО. Като следствие, през 1948 г., е сключен пактът от Брюксел за създаване на Западноевропейски съюз (участници: Белгия, Великобритания. Люксембург, Нидерландия и Франция). След създаването на НАТО през 1949 г., ролята на съюза за осигуряване на сигурността на ЕС започва да намалява, като от тогава до сега така и не успя да се създаде собствен за ЕС военен блок.

Законодателна база

Юридическата база за създаване на самостоятелен отбранителен съюз в европейското законодателство води началото си от 90-те години на 20 век. Съгласно Амстердамския договор от 1997 г., в случай на съответно решение, е възможна изработката на обща отбранителна политика и създаване на институции за управление. Това положение позволява на страните-членки да си сътрудничат в сферата на военното планиране, при реагирането на кризи, участието в миротворчески операции и съвместното производство на въоръжение.

Договорът, подписан през 2007 г. в Лисабон, се явява поредната и по-конкретна законодателна база по пътя на създаването на отбранителен съюз. ЕС получава възможност да организира колективна отбрана  против външни заплахи и в случай, когато една от страните-членки на ЕС стане жертва на военна агресия, другите страни са длъжни да й окажат помощ с всички възможни средства (чл. 51 от Устава на ООН).  Цитираният договор възлага на страните-членки задачата, в случай на необходимост, да формират многонационални подразделения от своите въоръжени сили и да подобряват отбранителните си способности. Документът се явява и законодателна база за провеждане на миротворчески мисии извън границите на Европа, предотвратяване на конфликти в световен мащаб и укрепване на международната сигурност.

Нарастващи заплахи

Идеята за създаване на самостоятелен отбранителен съюз произлиза от стремежа на европейските държави да развиват интеграцията и да издигнат на по-високо ниво сътрудничеството си. Отбранителният съюз ще дава възможност за взимане на колективни решения по жизнено важни въпроси за обединена Европа.

Към политическата криза, свързана с излизането на Великобритания от ЕС и миграционните проблеми, се прибавят и други сериозни заплахи за сигурността на ЕС. Реализирането на европейските проекти и мирните инициативи се поставят под съмнение. Нарушават се нормите на международното право, за което свидетелстват повторното използване на химическо оръжие в Сирия, анексирането и завладяването на територии от Украйна, Грузия и Азербайджан.

В своя доклад от ноември 2016 г., по въпроса за европейската отбрана, депутатът от Европарламента Урмас Пает отбелязва, че „понастоящем ЕС не е способен да реагира своевременно на нарастващите заплахи. През последните 30 години разходите за отбрана в повечето от страните-членки са силно съкратени, в резултат на което сигурността в Европа започва значително да зависи от НАТО и САЩ”.

Създаването на собствен военен блок в рамките на ЕС се обуславя от потребностите на времето. Новоизбраният президент на САЩ, Доналд Тръмп, счита, че финансирането на НАТО излиза доста скъпо на САЩ. По тази причина той издига идеята за преразпределение на дяловете на страните-членки в алианса, за да се съкратят вноските на САЩ при осигуряване на европейската сигурност.

Бюджетът на НАТО се попълва неравномерно от отделните страни. През 2015 г. делът на капиталовложенията на САЩ в бюджета на алианса (950 млрд щ.д.) е бил повече от половината (650 млрд щ.д.) в сравнение с другите държави-членки. Под въпрос могат да се окажат бъдещите ядрени сили и противоракетната отбрана на САЩ в Европа. Тръмп има идеята да икономисва бюджета на САЩ за сметка на военното присъствие в световен мащаб. Според някои експерти, САЩ могат да намалят финансирането на инициативите за военното присъствие на НАТО в страните от Прибалтика, в Полша и Румъния.

Понастоящем именно НАТО обезпечава колективната отбрана на САЩ и Европа срещу външни заплахи. Доскоро съществуваше мнението, че всяка отбранителна инициатива в рамките на ЕС ще дублира функциите на НАТО и ще бъде ненужен разход в европейския бюджет.

Собствен отбранителен блок е необходим на ЕС и за провеждане на миротворчески операции в трети страни, където ЕС има политически и икономически интереси, като например в Сирия и Либия.

Политическа воля

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призовава за създаване на единна европейска армия още през 2015 г., като противодействие на заплахите, произтичащи от Русия и др. страни.

На 22 ноември 2016 г. Европарламентът прие резолюция за „Обща политика за сигурност и отбрана”, призоваваща страните-членки на ЕС да си сътрудничат по-тясно в сферата на отбраната, поради влошаването на системата за сигурност в Европа и света. Съгласно нея, страните трябва да отделят за отбранителни разходи не по-малко от 2% от БВП, което да е първата стъпка по пътя на създаването на общ отбранителен съюз. Освен това се препоръчва изграждането на общи въоръжени сили на ЕС и единен щаб за планиране и ръководство на съвместни операции.

Европарламентът счита, че за финансиране на началните фази на европейския военен проект, трябва да се открие специален фонд. Ако се избегнат дублирането на разходи, например за научни изследвания, развитие на инфраструктурата или за военно оборудване, могат да се спестят 26 млрд. евро. Предлага се обновяване на парка на военната техника, бойните вертолети и следващо създаване на многонационална европейска армия.

Така приетата резолюция говори за това, че в ЕС е победила гледната точка на Германия и Франция, относно бъдещото подобряване на европейската сигурност.

Известен е и фактът, че не малко европейски чиновници се отнасят със скептицизъм към военно-политическата интеграция в рамките на ЕС. Противник на създаването на общ военен блок е Великобритания. Повече или по-малко, такава политика водят и някои от страните от Централна и Източна Европа, които осигуряват своята сигурност чрез тясно сътрудничество със САЩ по линия на НАТО.

Министерствата на отбраната на Франция и Германия предлагат нови инициативи за укрепване на европейската отбрана. Съвместен проект предполага създаване на Европейски център за отбрана, обща система за спътниково наблюдение, материално-техническо и медицинско осигуряване на войските. Според него, ще се очертаят кръг от членове на ЕС за отделни отбранителни проекти, за които не е необходимо получаване на съгласието на другите страни. Предлага се усъвършенстване на механизма за използване на Еврокорпуса – междуправителствена военна структура, в която участват Франция, Германия, Белгия, Испания, Люксембург, Италия, Гърция и Полша. Турция също участва в осъществяването на този проект.

Съществуват отделни предложения на експерти за разширяване на сътрудничеството и по-тясно коопериране, така че всяка страна да не е необходимо да притежава всички видове въоръжени сили. Например, едни страни ще развиват флота, други ВВС и т.н. Обединената сила на такъв военен блок би могла да конкурира дори ВС на САЩ.

Финансови възможности и военен потенциал

БВП на ЕС (заедно с Великобритания) достига 14,79 трилиона щ.д., което е около 20% от обема на световното производство. По официални публикации за 2015 г. бюджетът на НАТО е 950 млрд. щ.д., от които делът на европейските страни-членки на Алианса е почти 285 млрд. щ.д.

В рамките на ЕС съществуват структури, отговарящи за военното и стратегическо планиране, разработката на проекти по военно-техническото сътрудничество, с отчитане на ситуацията в сферата на сигурността и потребностите на страните-членки по укрепване на отбранителните им способности. Такива са Комисията по въпросите на политиката за сигурност, Военната комисия на ЕС, Военният щаб на ЕС, Европейската агенция по отбрана.

От 1993 г. в ЕС съществува подразделение за бързо реагиране „Европейски корпус”, създаден на основата на френско-немска бригада с численост 5 000 души. В случай на необходимост, л.с. на корпуса може да се увеличи до 60 000 души. От 2005 г. съществува и бойна група на ЕС с л.с. от 1500 – 2000 души. Тя може да води бойни действия, без допълнителна поддръжка, в продължение на 30 дни. Създадени са и интегрирани морски сили за бързо реагиране на ЕС, с участието на ВМФ на Франция, Италия, Португалия и Испания.

По оценка на експерти, Военнопромишленият комплекс (ВПК) на ЕС се явява един от най-развитите в световен мащаб. ЕС заема  второ място след САЩ по износ на оръжие. Само на Германия се падат 11% от световния износ на оръжие. Според данни от Парламента на Европа, в страните-членки на съюза съществуват около 40 крупни компании от ВПК. През 2011 г. те са произвели въоръжение на сума 75 млрд. евро. Танковата и другата бронирана техника, продукцията на корабостроенето, не отстъпват на съответната техника – руско производство.

Като се отчита цялото количество ядрено оръжие на територията на страните-членки, ЕС заема второ място в света по ядрен арсенал. Франция и Великобритания официално са ядрени държави.

Многообещаваща перспектива пред отбранителния съюз

Европейският съюз се явява формираща се свръхдържава. Той има около 500 млн. души население, силна икономика, ниска инфлация, висок стандарт на живот. Според експерти, след периода на студената война, военната мощ не е толкова важна за свръхдържавите. Развитието на средствата за производство е много по-важно, отколкото на средствата за унищожение. Твърдата сила, която използва САЩ, дава обратен ефект. В последните години се наблюдава неефективна външна политика на САЩ и непопулярност на страната. По-меката сила, прилагана от ЕС, му позволява да постигне статута на свръхдържава, който се основава на размера и влиянието на икономиката му и глобалното политическо влияние.

Следващото разширяване на ЕС не само ще благоприятства развитието на икономиката му, но ще увеличи и числеността на населението, както е в Китай и Индия. ЕС обаче ще продължи да се отличава качествено от тях, благодарение на преимуществото си в социалната и технологическата сфера. Евентуално бъдещо приемане на Турция за пълноправен член ще помогне за достигане на още по-висок стадий на ЕС като свръхдържава.

Проведеното от Европейския съвет по международни отношения запитване в 52 страни показва, че ЕС е най-популярната свръхдържава и хората от целия свят искат тя да е още по-влиятелна. За постигането на тази цел, понастоящем на ЕС не му достига само силна обща военна политика. Ако военният блок стане реалност, то, изхождайки от собствените си интереси, ЕС ще може да встъпва във военни съюзи със САЩ, Русия и с други глобални и регионални водещи държави на паритетна основа.

Изводи 

От изложеното могат да се направят следните заключения:

1. Съществуват конкретни заплахи, появяват се ярко изразени причини и потребности, които подтикват страните-членки на ЕС по-сериозно да се замислят за укрепване на самостоятелната си колективна сигурност.

2. Съответстваща законодателна база, определена политическа воля и необходими колективни инициативи за създаване на Европейски отбранителен съюз вече съществуват.

3. Общата военна политика ще помогне за ускоряване на процеса на европейска интеграция и превръщането на ЕС в свръхдържава.

 

Яшар Джафарли

Студент по магистратура – 2-ра година на обучение, по специалността „Външна и вътрешна сигурност на ЕС и международна стабилизация” във факултет по политология  (Институт за политически изследвания) към Страсбургски университет, Франция.

 

Източници и препратки:

  1. https://www.gazeta.ru/army/2016/09/12/10190147.shtml
  2. https://www.gazeta.ru/politics/2016/09/27_a_10218299.shtml#page1
  3. http://inosmi.ru/military/20161129/238298514.html
  4. http://www.dw.com/ru/европарламент-призвал-к-созданию-общей-оборонительной-стратегии-ес/a-36486541?maca=rus-rss-ru-news-4383-xml-mrss
  5. https://ru.wikipedia.org/wiki/Потенциальная_сверхдержава#
Публикувано на 29 Април 2017 в 18:14 часа от
Яшар Джафарли


Ключови думи:Европейски съюз, отбранителен съюз, въоръжени сили, нормативна база, политика, отбранителна политика,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас