Спорно законодателство свързано със свободата на изразяване в Албания

Т.нар. „Пакет срещу клеветата“ представлява  поредица от изменения в албанското законодателство одобрен на 3 юли 2019 г. от министерския съвет. В него са предложени промени на закони № 9918 „За електронните комуникации в Република Албания“ и на закон № 97/2013 „За аудиовизуалните медии в Република Албания“ (с акцент върху традиционните медии т.е. телевизионни канали и радиостанции). Това се налага тъй като до този момент онлайн медиите в Албания остават извън обхвата на действащите закони и по този начин остават и без регулаторна рамка. Чрез предложението си управляващите в страната се стремят да наложат административен орган, който да регулира съдържанието, публикувано от онлайн медиите. Промените дават право на институцията за Аудиовизуалните медии (Audiovisual Media Authority) наричана по-долу АМА, да задължи доставчиците на услуги за електронни публикации да публикуват извинения, да премахват съдържание или да вмъкват изскачащо известие в случаи на нарушения на разпоредбите относно достойнството и поверителността, въпреки че тази мярка е безпрецедентна в демократичните държави.

AMA е контролиращ орган в областта на аудио и аудиовизуалните услуги за излъчване и други поддържащи услуги в Република Албания от 2007 г. Членовете на борда й се номинират и освобождават по преценка на политическите партии. Чрез AMA, законопроектите се стремят да заменят модела на саморегулиране на онлайн медиите. Промените, предложени в закона 97/2013 „За аудиовизуалните медии в Република Албания“, дават правото на АМА да блокира уебсайтове и да налага глоби, достигащи до 830 000 евро за това, което считат за нарушение на закона. Те могат да включват нарушения на националната сигурност или така наречените фалшиви новини. Задължението, наложено на онлайн медиите да защитават достойнството и неприкосновеността на личния живот на гражданите е твърде широко и неясно дефинирано. До февруари 2021 г. няма официален или публикуван списък на това, което се счита за незаконно и/или вредно съдържание. Поради тази причина, обхвата на институциите упълномощени от закона да разпореждат премахването на незаконно съдържание, е всеобхватно отворен за злоупотреби. Това е повод за безпокойство относно свободата на изразяване и свободата на медиите в Албания.

Преди гласуването в парламента през декември 2019 г., 15 сдружения на журналисти са обединени от твърдението, че законът представлява голям риск за свободата на медиите и е неспособен да осигури работещи решения по въпроси, свързани с фалшиви новини, пропаганда, реч на омразата и дезинформация. Новите промени са критикувани и от представители на Европейския съюз и ОССЕ, които призовават за по-малко ограничаващи подходи. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа, Дуня Миятович, на 17 декември 2019 г. заявява, че предложеното строго регулиране на онлайн медиите в Албания не е в съответствие със стандартите на Съвета на Европа, така че е необходимо да се приемат различни политики по отношение на онлайн медиите. Албанската секция на Асоциацията на европейските журналисти (Association of European Journalists) изразява - загриженост, че предложеният нов закон за регистрация на онлайн медии е пряка атака върху свободата на онлайн медиите. Те се присъединяват към изявленията на 15-те други асоциации.

Репортери без граници (Reporters Without Borders) също се безпокоят, че законът би могъл да упълномощи АМА да се превърне в орган за цензура, като разпорежда премахването на онлайн медийно съдържание по почти неограничен начин и без съдебна заповед. Организациите апелират правителството на Албания да оттегли тези два законопроекта и призовават парламента да не ги одобрява. Посланикът  на Европейския съюз Луиджи Сорека също се изказва относно предложението на албанския премиер Еди Рама като предупреждава, че „Европейската комисия споделя притесненията на други международни организации, свързани с липсата на правна сигурност и с разширяването на обхвата на компетентността на албанския орган за аудиовизуални медии, за да включи регулиране на онлайн медиите, тъй като това може да доведе до неблагоприятен ефект върху свободата на изразяване “.

Въпреки всички опасения и притеснения на засегнатите страни на 18 декември 2019 г. албанският парламент одобрява двата закона, като 82 депутати гласуват „за“, 13 „против“ и 5 депутати се въздържат. Поддръжниците на измененията в рамките на парламента твърдят, че онлайн медиите имат способността да разпространяват бързо и анонимно невярна и клеветническа информация. Други причини за приемането на измененията включват борбата срещу детската порнография, необходимостта от защита на децата като цяло, защита на обществения ред, борбата срещу тероризма и други и съображения за защита на националната сигурност. Като илюстрация на опасностите, свързани с липсата на разпоредби що се отнася до онлайн публикациите, властите цитират примериза разпространение на неверни слухове, които са предизвикали паника сред гражданите след земетресението през ноември 2019 година в Албания. Те подчертват, че съществуващите механизми са недостатъчни за бързо идентифициране на авторите на такива фалшиви информации и съответно за предотвратяване на разпространението им. Според тях страната се нуждае от законодателство срещу клеветата, за да „дисциплинира“ онлайн медиите и за да подобри качеството на информацията и публичния дискурс.

На 12 януари 2020 г. албанският президент Илир Мета налага вето върху последните изменения на двата закона с аргумент, че и двата закона нарушават основни конституционни принципи на демокрацията - правото на свобода на изразяване, свободата на печата и правото на информираност. Според президента новият законодателен пакет „би предизвикал сплашване и самоцензура, незаконно затваряне или спиране на електронни медии, пряко засягащи качеството и обективността на информацията. Това би довело до предоставяне на обществото на информация, различна от факти, която би заблудила не само при търсенето им на права, но и  при изпълнение на граждански отговорности за изграждане и запазване на демокрацията. След решението на президента Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, поиска становището на Венецианската комисия (The Venice Commission) - официало Европейска комисия на демокрация чрез право (European Commission for Democracy through Law). Поради тази причина на 30 януари 2020 г. гласуването на тези проекти за изменения е отложено. Венецианската комисия разгледа пакета за клевета изцяло и предупреди, че той може да бъде използван от влиятелни хора, за да се защитят от медийната критика.

Неподвластен на критиките, премиерът Рама призовава отново за бързо одобрение на пакета от закони, твърдейки че клеветата в онлайн медиите е достигнала неприемливо високо ниво.

На 14 септември 2020 г. след опасенията, че парламентът на Албания планира да преразгледа измененията без да се съобрази с всички засегнати страни, няколко международни организации, от които Европейският център за свобода на печата и медиите  - ECPMF, Европейската федерация на журналистите и др. изпращат отворено писмо с молба за включването им в целия процес. Те изразяват и притеснение, че управляващата социалистическа партия настоява за приемане на законодателството, насочено към онлайн медиите, въпреки ожесточената международна критика. Те призовават управляващите да преосмислят настоящата законодателна процедура и да въведат прозрачен процес, който да води до подходящо законодателство, което отговаря на всички препоръки на Венецианската комисия, като представителите на медиите и гражданското общество да бъдат включени през целия процес. Премиерът Еди Рама отново заяви пред парламента, че законът изобщо не нарушава правото на свобода на словото и мнението му остава същото, като твърди, че възстановява достойнството на обидените и контролът над клеветата е нужен. До февруари 2021 г. няма решение от държавата.

 

Спорното законодателство свързано със свободата на онлайн медиите в Албания има и положителни и отрицатени страни. Идеята, за регулиране на  онлайн информацията, по стандартите на традиционите медии и радио, всъщност би била наистина от полза за защита на потребителите и достоверността на това, което четат. Негативната страна е в някои от разпоредбите, които наистина не са съвместими с международните и европейските стандарти за правата на човека. Те са доста по-крайни от тези, които се предполага да действат в една демократична държава и застрашават свободата на изразяване и свободата на медиите. Точно заради това преразглеждането на измененията е нужно, но не и пълното им отхвърляне.

Публикувано на 9 Април 2021 в 17:24 часа от
Рая Янева, III курс, Международни отношения, УНСС


Ключови думи:Албания, свобода на медиите, Закон срещу "клеветата"

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас