ПРО – продължението на Студената война

Последните събитията в Украйна и откритото противопоставяне между Запада и Изтока по въпросите за бъдещето на страната дават основание да се заключи, че Студената война не е достигнала своя край. Ако огънят е затихнал, то въглените все още са нажежени. Водещите сили в двата блока - САЩ и Русия, все още се възприемат една друга като заплаха. Като поредният сблъсък на интереси може да бъде разгледана Противоракетната отбрана (ПРО) на САЩ. Руската федерация възприема ПРО като насочена срещу нея програма, а САЩ изтъкват, че целта й е да защитава целия европейския континент от съвременните заплахи за сигурността.

На 17 септември 2009 г. американският президент Обама съобщава решението си за изграждане на част от системата за ПРО на територията на Европа. Той заявява, че се е водил от два фактора – променената оценка за заплахата от Иран и от развитието на технологиите за ПРО. Преценено е, че програмите за развитие на балистични ракети с малък и среден обхват на Иран се развиват по-бързо от очакваното, а тези за по-голям обхват изостават. По тази причина приоритет трябва да се отдаде на защитата на развърнатите войски на САЩ в Европа и на европейските съюзници. От друга страна, развитието на отбранителните технологии, по-специално радари и активни средства за борба с ракети с малък и среден обсег, са дали на САЩ увереност, че мрежа от морско- и земно-базирани способности може ефективно да противодейства на иранските балистични ракети. Според Съединените щати и съюзниците им от НАТО постигнатото съгласие за разполагането на радар в Турция (първа фаза) и на площадките за наземни прехващачи в Румъния (втора фаза) и Полша (трета и четвърта фаза) е от съществено значение, тъй като предлагат ранно откриване и прехващане на изстреляните балистични ракети и осигуряване на пълна защита на територията на европейските страни.

Проблем се явявя единствено противопоставянето на Русия да се включи в ПРО. Необходимо е Москва да осъзнае, че „врагът” не е САЩ, а Иран и неговата ядрена програма. За да бъде осигурена сигурността на европейския континент, каквато е външнополитическата цел и на Вашингтон и на Москва, е изключително важно двете държави да се обединят срещу проблема. Той трябва да се реши съвместно.

Но това е само позицията на САЩ и НАТО. А какво мислят Русия и нейните управляващи? Руската федерация възприема ПРО като заплаха и е против разполагането на американски бази и войници в близост до територията й. Затова и диалогът между Северноатлантическия пакт и Русия продължава да бъде безрезултатен. Въпреки че сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана между НАТО и Русия има повече от 10-годишна история (от 2003 г.) и на срещата на върха на Съвета НАТО-Русия в Лисабон през месец ноември 2010 г., когато с участието на тогавашния руски президент Медведев е одобрена съвместната оценка за заплахата от разпространението на балистични ракети, двете страни в преговорния процес имат съществени различия в позициите си. На първо място, Москва настоява за юридически гаранции, че системата за ПРО на НАТО не е насочена срещу руските стратегически възпиращи средства. За някои страни от НАТО, в това число и САЩ, това не е приемливо и затова на Русия многократно са предлагани политически гаранции. Такива са дадени и на срещата на върха в Чикаго, на която Роберто Задра, ръководител на отдела за ПРО в НАТО изтъква, че ПРО на НАТО „няма да наруши стратегическата стабилност“, системата за ПРО не е насочена срещу Русия и няма да ограничи възможностите на способностите й за стратегическо възпиране. Нито политическите декларации от страна на НАТО, нито доказателствата за техническата невъзможност за въздействие върху руските междуконтинентални балистични ракети успокояват Москва. Русия все още остро се противопоставя на необходимостта от израждането на елементи на ПРО на НАТО в близост до границите й, като особени претенции има за изграждането на площадката за прехващачи в Полша.

Изпълнението на плановете на НАТО за изграждането на система за ПРО, не само биват критикувани от Москва, но на 23.11.2011 г. тогавашният президент Медведев обяви, че Русия ще предприеме ответни мерки за ограничаване възможностите на ПРО на НАТО и за запазване на стратегическия баланс, част от които са дефанзивни, а други офанзивни. Дефанзивните мерки включват разполагането на радар за ранно предупреждение в Калининградска област и засилване защитата (ПВО) на позиционните райони на стратегическите ядрени средства. А офанзивните предвиждат физическото унищожение на елементите на ПРО на САЩ в Европа – за тази цел в Калининградска област ще бъдат разположени ракетни комплекси „Искандер“. В допълнение на тези мерки ще бъдат създадени по-усъвършенствани балистични ракети, способни да преодолеят всяка противоракетна отбрана (с голям брой бойни глави, маневрени, с възможност за генериране на смущения и др.) и създаването на системи за смущения и сриване обмена на данни и управлението на ПРО на НАТО. Демонстрирайки решимостта си, още преди края на месец ноември 2011 г., Русия развърна и пусна в действие радарна система за ранно предупреждение „Воронеж“ в Калининградска област. Обхватът на системата е 6000 км и може да открива космически и аеродинамични цели на територията на Европа и Атлантика, включително балистични и крилати ракети.

Другият въпрос, по който позициите на НАТО и Русия съществено се отличават е свързан със степента на взаимодействие между двете системи за ПРО – изграждане на единна съвместна система или на две системи за ПРО, които си взаимодействат. Според НАТО на настоящия етап е необходимо да се започне с поетапното свързване на системите с цел повишаване на ефективността и на двете системи за ПРО. Като начало на сътрудничеството НАТО предлага да се създадат два съвместни центъра – Център за обобщаване на разузнавателната информация и Център за планиране на операциите. Русия обаче държи за изграждането на единна система за ПРО на Европа, в която двете страни имат еднакво участие. По този начин Русия цели да се добере до правото да участва наравно с НАТО в разработването на концепцията за единна система за ПРО, и може би да упражнява право на вето по основни въпроси, за да елиминира нейния „антируски“ потенциал. Дискусиите относно изграждането на единна система са пряко свързани с доверието между двете страни. И двете страни ясно съзнават, че нивото на доверие между Русия и НАТО не е на такова ниво, че да довери на другата страна своята отбрана от ракетно нападение. Не трябва да се забравят два основни факта. Първо, в Алианса основна роля играе САЩ, опитвайки се да прокарват собствените си интереси. А партньорство между Съединените щати и Русия е наблюдавано през годините в много редки случаи и то винаги е било кратковременно. Второ, от самото подписване на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. той е насочен срещу съветската заплаха, днес изразяваща се в руската държава.

Следователно не е изненадващо, че въпреки че държи за единна система за ПРО, Москва същевременно ясно декларира, че не е готова да предостави на чужда страна грижата за защитата на собствените й територия и население. Не е случайно, че министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров демонстрира твърдата позиция по въпроса за американската глобална система за противоракетна отбрана като отбелязва, че диалогът с американската страна може да се развива единствено в две посоки – или създаване на обща система за ПРО, или предоставяне на гаранции за недиректното насочване на системата за ПРО на НАТО към Русия.

Условията, поставяни от руска страна, могат да се считат за основателни предвид факта, че поетапно разполагането на различните радари и прехващачи се отдалечават от главната заплаха – ядрения Иран, и разположението им се придвижва все по-близо до руската граница. Всяка държава би възприела това като застрашаване и би поискала гаранции. Все пак Руската федерация не е член на НАТО и не може безусловно да приеме разполагането на военни съоръжения толкова близо до територията си така, както например приема България изграждането на наземната система Aegis в румънската база Девеселу. България и Румъния са партньори както в НАТО, така и в ЕС, а Русия и САЩ/НАТО често се натъкват на сблъсък на интереси по между си дори и след „края” на Студената война.

Публикувано на 8 Април 2014 в 15:18 часа от
Василена Илкова


Ключови думи:ПРО, Русия, САЩ, НАТО

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас