ПРО и ползите за Турция

На 17.09.2009 г. президентът Обама дава съгласието си за Поетапният гъвкав подход (European Phased Adaptive Approach - ЕPAA) за противоракетна отбрана в Европа. Планът включва разполагане в Европа на ракетни прехващачи по море и суша (модернизирани версии на Standard Missile-3 /SM-3/) и набор от сензори за защита от нарастващата балистична ракетна заплаха, идваща от Иран. EPAA ще бъде реализиран в 4 фази за периода от 2011 до 2020 г.

 

През ноември 2010 г. на среща на високо равнище в Лисабон представители на НАТО и американското правителство съгласуват разработената териториална противоракетна отбрана като неразделна част от общата съюзна цел. Съответно НАТО приема споменатия вече американски план (EPAA) в отговор на заплахата от балистични ракети. По този начин американският подход се явява част от противоракетна отбрана на НАТО.

 

В първата фаза на EPAA Турция се съгласява да разположи на своя територия американски радар. В допълнение на това в източното Средиземноморие ще бъдат разположени кораби от системата Аегис (Aegis) срещу балистично нападение, както и  прехващачи тип SM – 3 IA. След споразумение с Испания корабите Аегис (Aegis) ще бъдат базирани във военноморската база Рота (Rota). Разполагането на наземни прехващачи в Румъния също ще бъде ключов елемент в контекста на втората фаза. Другите две фази предвиждат разполагането на допълнителни наземни прехващачи в Полша.

На 14.09.2011 г. в Анкара, с подписването на меморандума за разбирателство между американския посланик Франсис Рикардоне (Francis Ricciardone) и заместник министъра на външните работи Феридън Синироглу (Feridun Siniroğlu) системата за ПРО на НАТО започва да се прилага в Турция. Чрез споразумението се приема системата Army Navy/Transportable Radar Surveillance system (AN/TRY-2) да бъде разположена в югоизточния град Кюречик (Kürecik) в област Малатия (Malatya), намираща се на около 700 км от границата с Иран. Това е преносим X-Band радар с висока резолюция, разработен и създаден от компания Райтън (Raytheon Company). В тази модификация, той играе жизнено важна роля, като действа като „очи” на системите за противоракетна отбрана. Открива балистичните ракети рано в техния полет и предоставя информация за проследяване и прехващане.

 

Първоначално Турция не е съгласна за разполагането на радарна станция за ранно предупреждение и настоява за старата „функционална” роля, включваща участието в ПРО само като член на НАТО без разполагане на военни отбранителни бази на нейна територия. Но турското ръководство осъзнава, че има дългосрочен стратегически интерес да се включи в Поетапния гъвкав подход. Докато участва в плана на НАТО и САЩ, Анкара планира да създаде своя собствена система за ПРО. По тази причина през юни 2011 г. най-голямата турска компания за отбранителна техника – Аселсан (Aselsan) и главният й подизпълнител (като ракетен специалист) Рокетсан (Roketsan) сключват договор, с които получават 1 млрд. долара да развитие на всички радарни и комуникационни системи за въздушна и ракетна отбрана. Бъдещи партньорства в областта могат да се реализират и между Хавелсан (Havelsan) и Боинг (Boeing), и Аселсан (Aselsan) и Райтън (Raytheon) за сътрудничество по системата Пейтриът за въздушна и противоракетна отбрана (US PAC-3 Patriot).

 

Компанията Райтън е главният американски предприемач и индустриална компания за отбранително оръжие. Райтън е най-големият производител на управляеми ракети (guided missiles). Компанията Боинг е водещ американски производител на авиационна, космическа и военна техника и е втората в света компания за космическа и отбранителна техника. И тук следва реторичният въпрос: Има ли интерес Турция от такива партньорства? Какви са ползите от тях? Всяка държава и всяка компания се стреми към подобно развитие на отношения с най-големите американски компании. Такива партньорства могат да окажат благоприятно влияние, като внесат не само нови идеи и иновации, а и допълнителни средства във фирмите, а оттам и в страната. Това сътрудничество ще подобри националната система на Турция за ПРО и ще спомогне за развитието на търговски и инвестиционни отношения между Вашингтон и Анкара.

Преките американски инвестиции в Турция през 2012 г. достигат 6 млрд. долара, което е с 24,3 % повече от 2011 г. Договорът за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (Bilateral investment treaty -BIT) между двете държави влиза в сила едва през 2005 г, и макар че Турция е една от страните с най-висок темп на развитие, двустранните търговски отношения със САЩ изостават. Анкара се нуждае от по-голям търговски обмен със Съединените щати, както и от още повече американски инвестиции. Участието на Турция в EPAA би допринесъл за положителен тласък на икономика на страната, както и за развитието на политическите и военностратегическите отношения със САЩ, тъй като те са взаимозависими. Това обяснява и защо развитието на ПРО благоприятства за развитието на търговски отношения.

 

Турция е държава, която още след края на Втората световна война се сближава със САЩ и се стреми да поддържа добри връзки с тях. Планът Маршал и членството на Турция в НАТО са най-ярките примери, потвърждаващи това твърдение. Въпреки това през 2013 г. Турция е едва на 34 място по търговски обмен сред останалите търговски партньори на САЩ. Този обмен е на стойност от 18,7 млрд. долара. Съвсем логично Анкара се стреми таза сума да нараства. Системата на ПРО и разполагането на радар именно в Турция макар и бавно може да има благоприятно влияние за развитието на икономически отношения между двете страни. Това показват и представените данни.

 

Монтирането на радар в Турция, освен благоприятни има и отрицателни последици. Външната политика на Турция цели „нула проблеми” със съседните страни и въпреки че се твърди, че поставянето на радара няма да влоши отношенията със съседните държави, фактите показват друго. Решението на Анкара да участва в проекта и да разположи система за ранно предупреждение провокира Техеран. Още в средата на декември 2011 г. Хюсеин Ибрахими (Hussein Ibrahimi), председател на иранската парламентарна комисия за външна политика и национална сигурност, заявява, че ако Иран е заплашен от военни действия, то той ще насочи своите атаки към противоракетното поле на НАТО в Турция. Все още не е предприет подобен ход от страна на Техеран, но подобна възможност винаги съществува. В крайна сметка системата за ПРО е насочена именно срещу Иран и мюсюлманската държава е в правото си да бъде нападателна поне в реториката си. Предвид опасността от ядрената програма и стремежът към регионална хегемония действията на Техеран остават непредвидими, а опасността за Турция – съществуваща.

 

Друга отрицателна последица, породена от включването на Турция в американската ПРО се наблюдава във вътрешен план. Създава се напрежение между управляващата партия (Партия на справедливостта и развитието) и опозицията. Правителството от ПСР подчертава, че приемането на радар за ранно предупреждение е само един етап в рамките на дейностите на НАТО и правителството работи в тясно сътрудничество с Генералния щаб и Министерството на външните работи относно подробностите за системата. То набляга и на факта, че са налице ползи в областта на сигурността. Опозицията, от друга страна, е притеснена относно териториалния обхват на системата и оценката за заплаха спрямо Турция, свързана с факта дали системата няма да бъде използвана за защита на Израел. Разполагането на радарна система в Турция доведе до протести и демонстрации на гражданите. Не малка част от обществото е на мнение, че тази система цели единствено да защити Израел от Иран и САЩ само използват Турция, за да осъществят собствените си външнополитически интереси. В допълнение на това, хората се страхуват от неблагоприятни ефекти върху околната среда и човешкото здраве, както и върху реколтата и добитъка, които се явяват основен източник на приходи.

Въпреки ширещото се недоволство от разполагането на радара и участието на страната в проекта за ПРО, през ноември 2012 г. Турция се позовава на чл.4 от Вашингтонския договор (Washington Treaty), за да поиска разполагането на Пейтриът противоракетна отбрана от страна на НАТО срещу заплахи за националната сигурност, породени от продължаващата криза в Сирия. Така, с помощта на САЩ, Германия и Холандия започват първите стъпки по монтирането на система за ПРО Пейтриът в Адана (Adana), Кахраманмараш (Kahramanma) и Газиантеп (Gaziantep), югоизточните провинции на Турция. Съществува твърдението, че без Турция не може да се стигне до решение на кризата в Сирия. В крайна сметка, ако никой не нападне Турция, системата Пейтриът няма да бъде използвана. Все пак тя е с дефанзивни, а не с офанзивни функции.

 

Турция създава своя собствена система за противоракетна отбрана чрез местно развитие и  международни партньорства, включително американски инициативи и системи на НАТО. От една страна, с участието си в системата за ПРО на САЩ, тя спомага за създаването на противоракетен чадър за защита на Европа от ракети с малък и среден обсег на действие, изстреляни от Иран. Друго положително въздействие е подобряването на икономическите отношения, конкретно със САЩ, и вливането на повече инвестиции от тяхна страна - нещо, което ще даде силен тласък на икономиката в страната. Монтирането на системата Пейтриът разкрива общата оценка на европейските страни относно заплахата от Близкия изток, най-вече от Иран и Сирия. Въпреки противоречивата вътрешнополитическа обстановка в Турция, свързана с външнополитически въпроси, регионалната роля на Турция нараства и участието в подобни на Поетапния гъвкав подход проекти спомага за това.

Публикувано на 11 Септември 2014 в 14:36 часа от
Василена Илкова


Ключови думи:ПРО, Турция, САЩ, ползи

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас