Противоречивите отношения между Турция и Русия на фона на войната в Сирия

 

Отношенията между Турция и Русия винаги са били крайно противоречиви още от далечното Средновековие, тази тенденция се запазва и до наши дни. След разпадането на Съветския съюз, отношенията между двете държави започват процес на сближаване. Установиха се трайни търговски връзки и се сключи споразумение за доставки на природен газ. С избухването на гражданската война в Сирия, интересите на двете страни отново се сблъскаха, с което бе засегнат добрия тон между тях. До днес, началото на 2017 година, когато те изглежда отново са в добри отношения, обединени от борбата с общия враг – тероризма.

През 2014 година добрият тон беше изправен пред изпитание, но Турция реагира спокойно на анексията на Крим, за което свидетелства подписаната през декември декларация за изграждането на нов газопровод „Турски поток” под Черно море. Следващото изпитание за добрите отношения е военната намеса на Русия в Сирия, където интересите на двете страни се разминават. Русия подкрепя сирийският президент Асад, а Турция иска неговото сваляне от власт. Така се стига до инцидентът на 24 ноември 2015 година, когато беше свален руският боен самолет СУ-24 от турските военно-въздушни сили. Различните източници имат различни версии, къде точно се е намирал самолетът – дали е навлязъл неправомерно в турското въздушно пространство и с това е нарушил държавната граница на Турция, или е бил в близост до турско-сирийската граница. В инцидентът загиват двама руски военни. Последваха санкции от страна на Русия – забрана на внос на турски селскостопански продукти, беше върнат визовият режим за турски граждани и бяха замразени съвместните икономически проекти.

Поредното затопляне на отношенията стана през лятото на 2016 година, когато турският президент Ердоган се извини на руския си колега за въздушния инцидент. В последните дни на 2016 година, беше убит руският посланик в Турция – Андрей Карлов. Извършителят е турски гражданин, служител на полицията, който е свързан с терористичната организация ФЕТО. Несъмнено това е ново предизвикателство за турско-руските отношения, което доведе до сближаване на двете страни, обединявайки ги във войната с тероризма и терористичните организации.

В началото на миналата година двете държави бяха на ръба на започване на военни действия, в продължение на месеци се водеше студена война между тях. Неотстъпчивостта на двамата държавни глави можеше да застраши мира в Европа, за щастие до въоръжен конфликт така и не се стигна. Следващата, 2016 година започна с налагане на санкции от страна на Русия, предимно в икономически аспект. Това беше тежък удар за Ердоган, тъй като той е работил за изграждането на тези връзки, през цялата си политическа кариера.  Като членка на НАТО, Турция може би очакваше подкрепата на организацията, но единственото което получи бе потвърждение на факта на нарушаване на границата. Това доведе и до поставяне под въпрос на отношенията й с НАТО и САЩ, както и с позицията на страната на сцената на международните отношения. Стана ясно, че нито САЩ, нито НАТО имат намерение да воюват с Русия, в името на интересите на Турция. Русия, от своя страна засили бомбардировките над терористите. В този момент Анкара сякаш беше изоставена от традиционните й съюзници – вместо подкрепа, получи съвет от Вашингтон за засилване на охраната по турско-сирийската граница и подпомагане на сирийските кюрди. Европейският съюз обяви, че ще възстанови преговорите за членство, но и там срещна неуспех. Висящият кипърски въпрос и хилядите бежанци, намиращи се на турската граница с ЕС, опитите на Ердоган да манипулира съюза, чрез заплахи да отвори границите на страната си и да пусне милиони бежанци на територията на Европа, забавят процеса на пълна интеграция. Все пак успяха да стигнат до споразумение за бежанците, което донякъде също отлага интегрирането на Турция.

Реакцията на Русия беше наистина доста крайна, за събитията в края на 2015 година. Руският президент – Владимир Путин дефинира ситуацията като “кама, забита в гърба на Русия от съучастници на терористи“. Но тук не можем да виним и Турция, която не веднъж предупреди, че ще има последици при неправомерно навлизане в турското въздушно пространство. В повечето си публични изказвания, Путин обвинява турският управляващ елит за сваленият самолет, като заявява, че не вижда възможности за по-нататъшно сътрудничество между двете страни. През следващата година обаче, ледовете започнаха да се пропукват. Турският президент изпраща писмо на руският си колега, в което се извинява за смъртта на двамата военни пилоти. След това, много бързо отношенията между двете започват да се нормализират – върнати са предишните търговски и икономически споразумения. Путин доста бързо промени позицията си, обявявайки, че стабилизирането на отношенията на двете страни е в интерес на гражданите им. Още повече, оказа се, че Русия предлага подкрепа  и сътрудничество в сферата на отбраната и по-конкретно в противовъздушната отбрана на членката на НАТО – именно Турция. В крайна сметка, двете страни успяха да се сближат отново, въпреки разногласията, които имат относно сирийския въпрос.

През месец юли 2016 година в Турция беше направен опит за преврат срещу президента. Това беше удобен момент, държавният глава да направи чистка и така да затвърди властта си. Последвалите атентати през месец декември също подложиха на изпитание отношенията между двете страни. Убийството на руският посланик в Турция несъмнено шокира и привлече вниманието на целия свят към южната ни съседка. Според традициите посланикът има по-особен статут, тъй като той е пратеник на чужда държава, неговата личност е неприкосновена и убийството на такъв човек може да бъде повод за сериозен конфликт и дори обявяване на война. Това бе и поредното изпитание за Руско-турските отношения. Убиецът е 22-годишен турски гражданин и полицейски служител. Той е изстрелял няколко куршума към руския посланик Андрей Карлов, по време на откриване на изложба за Камчатка в Анкара. Извършителят е крещял „Аллах е велик!” и „Не забравяйте Алепо!”, което може да се тълкува и като отмъщение за сирийският град, който беше освободен и върнат под управлението на правителството броени дни преди убийството. Според двамата държавни глави  атентатът имал за цел да доведе до ново влошаване на отношенията, но вместо това – те са решени да обединят силите си в борбата с тероризма. Назначен е екип от руски следователи, които да подпомогнат работата на турските власти. Двете страни са планирали среща с Иран във връзка с конфликта в Сирия, който независимо от трагедията трябва да бъде разрешен.

Убийството на дипломата предизвика реакции в целия свят и не закъсняха въпросите за последиците от този акт. Мнозина направиха аналогия с атентатът срещу австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, станало повод за избухването на Първата световна война. Анализаторите отхвърлиха този сценарии, заради събитията от последната година, които доведоха до стопяване на ледовете между двете държави. Това събитие, доведе до обединяване на страните срещу общият враг. Те имат еднакво обяснение на ситуацията и изразяват своите общи виждания  за справяне с проблема, вместо да се обвиняват един друг.

Атентатът бе извършен броени дни, след организирани масови протести пред руски дипломатически мисии в Турция и непосредствено след два атентата, в които загинаха 58 души. Протестиращите не подкрепят ролята на Москва в обсадата на източната част на сирийския град Алепо и като цяло подкрепата й за сирийското правителство. За връзката между тези събития свидетелстват  и думите, които е изкрещял убиецът, преди да бъде обезвреден от турските власти: „Аз съм на пътя на Сирия. Аз съм на пътя на Алепо. Който участва в тази жестокост, ще си плати.” Двата атентата, случили се в средата на декември 2016 година бяха приписани на ПКК, но все още никой не е поел отговорност за смъртта на Андрей Карлов. Въпреки това има версии, че убиецът е близък на Гюлен или на фронта Джелхад ан Нусра, който е бил сирийски клон на Ал Каида, наричащ се сега Джебхат Фатах аш Шам. Семейството му е задържано и разпитано. Любопитен факт е, че убиецът е бил част от екипа охраняващ турският президент. След като е бил убит от полицейските служители е възхваляван като герой от групировки, подкрепящи Ал Каида.

Според някои анализатори, Ердоган и Путин ще намерят допирни точки и ще хвърлят вината върху стратегическите си противници, както и всъщност се случи. Те нямат интерес да разрушат и без това крехкото съгласие, постигнато по някои въпроси. Бяха възстановени икономическите връзки между двете страни, беше отменена забраната за чартърни полети, която доведе до сериозен спад на броя на руските туристи в Турция през изминалото лято. Единодушието и по въпросите засягащи Сирия, позволи на всяка от тях да преследва целите си във войната. От една страна, Турция, чрез нахлуването си в Северна Сирия не отслабва обсадата на Алепо, осъществявана от Русия. А Русия, от друга страна, се предполага, че дава своето одобрение за амбициите на Ердоган да превземе сирийският град Ел Баб, свързано със затвърждаването на кюрдската минидържава до южната си граница.

Нарастващото напрежение в Сирия и серията от атентати в Турция, налагат вземането на бързи решения и мерки, относно уреждането на проблема. След като стана ясно, че Анкара и Москва ще обединят силите си в борбата с тероризма, те организират тристранна среща с Иран, за да решат бъдещето на Сирия. Според някои източници трите държави планират да си поделят страната на неформални сфери на влияние, като запазят сегашният президент на поста, за следващите няколко години или до нови избори. Предполага се, че Иран подкрепя президента Асад и иска оставането му на власт, заради осигурения на Техеран достъп до съюзната му ливанска групировка – Хизбула. Тази идея е в процес на зараждане и е необходимо одобрението на Асад и сирийската въоръжена опозиция. Но разбира се, е възможно и да има недоволни от тази сделка, например – САЩ, заради изолирането им при уреждането на региона. Не е ясно и как може да се сключи подобна сделка, без участието на сирийското ръководство. Напълно възможно е, информацията която получаваме да не е изцяло базирана на реални факти, а да присъства и доза предположения. Също така не трябва да забравяме, че за да бъде легитимно държавното ръководство на която и да е страна, то трябва да бъде по законен начин избрано от неговото население. Все пак беше достигнато до примирие, макар и крехко, между правителството на Асад и въоръжената опозиция, и така за съжаление на привържениците на отстраняването на Асад – той остава, поне за сега.

Като единна и суверенна държава, Сирия би трябвало да остави съдбата й да се решава от нейните граждани, независимо от желанието на Анкара да свали президента от власт. Също така е важно мнението на САЩ и сирийските кюрди, наброяващи около 50 000 души. Според експерти, е малко вероятно Сирия да бъде разделена на сфери на влияние, тъй като на практика никоя от трите страни няма реален интерес от това. От гледна точка на Турция, идеята за раздробяване на Сирия е свързана с кюрдския въпрос, който не е изгодно да се повдига на този етап, но разделението може да бъде направено де факто.

В навечерието на новата 2017 година е редно да направим равносметка. Турция изпрати старата година с поредния атентат, минути преди настъпването на новата година, в нощния клуб „Рейна” – символ на „западният начин на живот”. Някои анализатори смятат, че този акт е бил предизвестен. Висшият религиозен съвет в светска Турция се обявява против празненствата за честването на Нова година, поради несъвместимост с ислямската култура. Осъждат привържениците на „западният начин на живот” като неверници, поради което мястото на атентата не е никак случайно. Ясно е, че радикалните ислямисти нямат намерение да спрат да проливат кръв, така че е важно властите да успеят да предвидят следващият им удар.

Със сигурност можем да твърдим, че Турция е изправена пред най-тежката си вътрешнополитическа криза от създаването си през 1923 година. Ердоган, стремящ се да затвърди позицията си на едноличен лидер, допуска греши, които могат да попречат реализирането на целта му. Президентът вече е изоставил ролята си на реформатор. Вместо да води страната си към членство в ЕС, стабилност и ориентиране към съвременните културни ценности, той безвъзвратно проигра спечеленото доверие. Дългогодишния курс на изграждане на доверие с кюрдите, беше заменен с отрита конфронтация. В момента положението на страната говори за множество кървави атентати в бъдеще, с непредвидими последици за икономиката на страната, турската лира и туризма.

Сега Ердоган ще трябва да се сражава в Сирия, заедно с Русия, докато не победят „Ислямска държава”. Принуден да воюва срещу организация, срещу която самият той беше много въздържан в началото, а сега не може да спре действията й. Турската армия воюва срещу сирийските кюрди, за да им попречи да създадат кюрдска зона по протежение на турската граница. Другият фронт на който воюва страната е срещу движението на Фетхуллах Гюлен, смятано от турското правителство за терористична организация. Уволнени са хиляди държавни служители, за които се смята че имат връзки с движението, но реални доказателства за тези връзки няма. Може би най-големият проблем вътре в страната е, че за да бъдеш задържан и разследван е достатъчно само да имаш различно мнение от това на държавната власт. Обвинените трябва да доказват своята невинност, а не както в съвременните правови държави – обвинението да доказва вината на задържаните. Поради тази причина в момента в страната има над 170 журналисти, писатели и учени, които са задържани и подлагани на разпити в продължение на дни, като са нарушавани човешките им права. При това вътрешно състояние на страната е немислимо съществуването й в началото 21 век.

Русия, от друга страна, сякаш постигна големи успехи през изминалата година, но дали тези успехи не са малко преувеличени? Страната взе отношение относно сирийския въпрос, за разлика от останалия свят, най-вече САЩ, които не пожелаха да се намесват. С помощта на Иран, успяха да стабилизират режима на Асад през 2015 – 2016 година. Възниква въпросът, дали Русия има достатъчно военна мощ, за да продължи битката с „Ислямска държава”? всъщност страната няма дългосрочна концепция за развитието на Сирия и също така е под съмнение въпросът дали Москва има икономическата сила, за да възстанови и установи ред, ориентиран към бъдещето.

Новината за Брекзит и за избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, също бяха добри за Владимир Путин. Все пак страната остава с влошено икономическо развитие и икономиката й продължава да се свива, а реалните доходи на хората – да намаляват, като пропастта между богати и бедни се увеличава. Руската икономика остава зависима от износа на петрол, при което цените запазват тенденцията да бъдат ниски. През следващата година не се очакват промени в сферата на икономиката, тъй като ще се избягват всякакви политически сътресения преди предстоящите президентски избори през март 2018 година. Наблюдава се апатия на населението към политиката, за което свидетелстват резултатите за избирателната активност от последните парламентарни избори. Така че, можем да стигнем до извода, че страната не влиза в новата година като победител, а изправена пред сериозни предизвикателства, както и страните от останалия свят.

Двете държави затвърдиха възстановяването на отношенията си с ратифицирането на договора за проекта за газопровод под Черно море „Турски поток” от страна на руската Държавна дума. Това се случи на 18 януари. Проектът ще подобри енергийната безопасност в региона на фона на геополитическата нестабилност в целия свят. Проектът предвижда изграждането на две тръби с максимален годишен капацитет от около 31,5 млрд. куб. м. и дължина от 920 км по дъното на Черно море и още 200 км през сухопътната територия на Турция. Плановете са проектът да бъде завършен и въведен в експлоатация до края на 2019 година. Газопроводът ще замести проекта „Южен поток”, който трябваше да минава през територията на България.

Въпреки трагедиите случили се в края на миналата година, държавните глави на двете страни с нови сили се обединяват срещу общият им враг. Бойната авиация на Турция и Русия за пръв път в историята обедини своите сили срещу „Ислямска държава”. Операцията е още по-значима и поради факта, че това е първата акция на Русия със страна член на НАТО, в момент, когато организацията засилва присъствието си в Източна Европа. Резултатите от съвместната им работа показват висока степен на ефективност, което говори за добрата координация между командванията на двете държави.

Ал Баб е основна цел за турската армия, която започна акция за прочистване на сирийско-турската граница от терористични групировки. Основната цел на Ердоган беше да не позволи на отряди на етнически кюрди, в това число и ПКК, да овладеят контрола по южната граница на страната.

Според някои военни експерти, целта на Русия е подобряването на имиджа на страната като боец срещу „Ислямска държава”, поради съмненията на западния свят в това отношение. Не е за подценяване и факта, че възможностите на този съюз са ограничени, тъй като двете страни преследват различни интереси и имат различни виждания за уреждане на положението в Сирия. Но пък от друга страна съвместните удари упражняват натиск върху общият им враг – именно ИД.

В днешният динамичен свят, трудно можем да предвидим на къде ще продължат да се развиват отношенията на двете държави. Дали ще продължат да укрепват приятелството си и да се борят срещу общите врагове, или ще се охладят при следващия атентат, или след като всяка започне да преследва своите собствени цели, само можем да гадаем.

Публикувано на 3 Април 2017 в 11:16 часа от
Елизабет Никова


Ключови думи:Русия, Турция, Сирия, борба срещу терориама

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас