Особености на политическото управление в Ливан



Особености на политическото управление в Ливан

Промените в политическата обстановка в Близкия изток са израз на сблъсъка на регионални и световни сили, ярък пример за което е и динамичната политическа ситуация в Ливан. Само задълбоченият анализ на разположението на вътрешнополитическите сили в страната може да даде обяснение на последните събития, както и на косвеното въздействие на регионалните сили върху ливанската политика.

 

Ливан притежава уникална по своите характеристики правна система с ясно изразено конфесионално разделение. Подобна „конфесионална” правна система не съществува никъде в света и заслужава да бъде разгледана подробно. В Ливан действа конституция от 1926 г., която е променяна през годините няколко пъти и дефинира форма на държавно управление - парламентарна република. С голямо влияние се ползва и президентът, което дава основание да се определи страната и като полупрезидентстка република. Конституцията е приета от Учредително събрание, а проектът и е изработен под влиянието на Франция (което обяснява и ключовите правомощия на президента). Състои се от осем части и в годините след приемането й претърпява седем изменения и допълнения. Най-съществени конституционни реформи са направени през 1943 г. (резултат от получаване на независимост от Френската Република) и през 1990 г. (след споразуменията от Таиф и края на гражданската война). Механизмът за изменение и допълнение на конституцията показва, че върховният закон на Ливан спада към групата на т.нар. „твърди” конституции, чиято промяна изисква квалифицирано мнозинство и участие на всички органи на държавната власт.

Според Националния пакт от 1943 г. висшите държавни постове в страната се разпределят по конфесионален признак, според който президентът може да бъде само християнин-маронит, премиерът - мюсюлманин-сунит (заместник министър-председателят пък следва да е православен християнин), а председателят на парламента, мюсюлманин-шиит. Принципът на конфесионално разделение означава резервиране на ключовите постове в държавата за представители на точно определена религиозна партия. На практика това разделение е предварително условие за упражняване на пасивно избирателно право. Подобно разпределение намира обяснение в необходимостта от поддържане на политически баланс между различните етнически и религиозни общности в страната. Конфесионалната система има своите традиции още от ХІХ век, но формално е наложена през 40-те и 50-те години на ХХ век и отговаря на религиозната и етническа карта на Ливан отпреди половин век. Демографските изменения обаче са в полза на мюсюлманите (основно на шиитите) и на практика налагат нормативни изменения, заради фактически променената етнорелигиозна картина в Ливан.

Основните политически и правни изменения настъпват в края на 80-те години на миналия век и съвпадат с приключването на гражданската война в страната – през 1989 г. е приета Харта за национално съгласие, дефинираща няколко основни национални цели. Сред тях са ликвидирането на политическия конфесионализъм, реформи в избирателното право и децентрализация. Формално е обявен отказ от конфесионалното представителство в съда, армията и държавната администрация. Въпреки това, политическият конфесионализъм продължава да съществува и до днес, независимо дали е правно регулиран или фактически установен.

Висшият законодателен орган на Ливан е еднокамарен парламент с 128 народни представители, избирани за срок от четири години. Преди 1990 г., съотношението на народните представители е било 6:5 в полза на християните – маронити, което  е отговаряло на реалностите от средата на ХХ век, когато те са били мнозинство от населението. След мирните споразумения от Таиф, политическото представителство се разделя по равно между мюсюлмани и християни. Принципът на конфесионално разпределение осигурява предимства на влиятелни фамилии с ключови позиции в ливанската икономика и общество за влияние и в политиката. Статистиката на ливанската избирателна система, от 1922 г. до 1973 г., показва, че за петдесет години в управлението на страната са участвали 294 фамилии, като 68 от тях са представени в парламента от 5 до 20 пъти. Това не е продиктувано от професионализма на политиците, а е израз на издигането на хора от определена фамилия да участват в управлението и да изразяват волята на цялата етнорелигиозна общност.

Приетите от парламента закони се обнародват с указ на президента в едномесечен срок в „Официален вестник”. Възможно е някои закони да се определят като спешни за обнародване и президентът е длъжен да издаде указ в срок до пет дни. Именно в този срок президентът може да упражни правото си на отлагателно вето (което е относително и може да бъде отхвърляно от парламента).

Държавният глава се избира от парламента за срок от шест години, като за избора е необходимо квалифицирано мнозинство, т.е. две трети от депутатите. Най-малко месец преди изтичане на президентския мандат, председателят на парламента свиква заседание за избор на нов държавен глава. Политическата история на Ливан познава до 18 последователни, неуспешни опита за такъв избор. Президентът играе съществена роля в политическия процес и макар да не се избира пряко от ливанските граждани има правомощия, отреждащи му важно място в политическия живот на Ливан. Той председателства Върховния съвет по отбраната и е Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

Президентът може да оглавява заседанията на кабинета, но не е негов член и не може да гласува за вземането на конкретни решения. В конституцията на Ливан е предвидено, че президентът назначава премиер след консултации с председателя на парламента. След избирането на министър-председателя, президентът провежда преговори и издава указ за назначаване на правителство, чийто състав е обект на консултации с министър-председателя и парламентарно представените партии. Правомощията на държавния глава са съществени, като по-важните от тях са: законодателна инициатива, право на отлагателно вето, право да помилва, право да разпуска парламента с мотивиран указ, одобрен от правителството. В Ливан е въведен институтът на контрасигнатурата – т.е. всеки от актовете на президента се приподписва от премиера или ресорен министър.

Внимание заслужава правото на президента да разпуска парламента, според което той може да направи искане пред правителството за разпускане на парламента преди изтичане на мандата му. Ако правителството прецени, че са налице основания за разпускане, президентът издава мотивиран указ за това и в него посочва кога ще се проведат следващите парламентарни избори. Ако изборите не могат да се проведат и не бъде избран нов парламент, указът за разпускане на парламента се смята за нищожен. Това е конституционна презумпция, според която, ако не бъде избрано законодателно тяло, старият състав на парламента може да се събере отново и да продължи дейността си.

Президентът може да носи наказателна отговорност, която е ограничена само за нарушения на конституцията и за държавна измяна. Политически, президентът може да бъде отстранен от поста си само, ако 2/3 от всички народни представители изрично гласуват за това. Подсъдността на делата срещу президента не е обект на обикновените наказателни съдилища, а на Върховния съвет, като обвинението се повдига и поддържа от изрично определен съдия. Докато не бъде постановена окончателна присъда, в която се разглежда въпросът за виновността на президента, постът остава свободен. Върховният съвет е орган, чиято задача е да провежда процеси срещу президента или министрите, ако това се налага и са налице конституционни предпоставки. Състои се от седем депутати и осем върховни съдии, под председателството на най-старшия съдия по ранг. Осъдителна присъда може да бъде постановена с мнозинство от най-малко десет членове на съвета.

Изпълнителната власт в Ливан е „поделена” между правителството и президента. Макар и да има значителни правомощия при определяне на вътрешната и външната политика на страната, правителството не може да предприеме радикални стъпки без съгласието на президента. На практика, ливанската конституция е така балансирана, че изисква координация между два центъра – президента и министър-председателя. Премиерът изпълнява функцията на заместник-председател на Върховния съвет по отбраната и има право да свиква извънредни заседания на парламента за приемане на важни решения. Съставът на правителството се определя от премиера, но указът за назначаването на членовете му се издава от президента. Така се блокира възможността, на която и да било институция еднолично да взема важни решения или да прави назначения на ключови постове. Ако в американската и европейска традиция това е свързано с баланса между властите, в ливанската конституционна практика то е по-скоро въпрос на баланс между религиозните общности. Решенията на правителството се вземат с обикновено мнозинство, но за да е редовно заседанието на правителството има завишени изисквания за кворум – 2/3 от членовете на кабинета. Особено важните решения на правителството следва да се вземат чрез квалифицирано мнозинство, а като такива са изрично определени въпросите за изменение на конституцията, обявяване на извънредно положение или война, обща мобилизация, проектoзакони за личния статус на гражданите, провеждането на избори, административно деление и други.

 

Към настоящия момент Ливан продължава да е разделен на региони, в които с доминиращо влияние се ползват отделни политически сили. Именно това разделение е най-голямата опасност за мира в страната, защото има територии, които правителството не може да контролира. В контекста на конфесионалното разпределение на властите в Ливан новосформираното (15.02.2014 г.) правителство може да се разглежда като компромисно решение. В него участват 24 министри - 8 шиити (коалиция „8 март”), 8 сунити (коалиция „14 март”) и 8 представители на останалите религиозни общности. Чрез тази формула нито един от двата съпернически лагера не ще има право на вето върху правителствените решения на кабинета на Тамам Салям.



Ключови думи:Политическа система, Ливан, парламент, президент, премиер

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас