Един пояс, един път

Китайският проект "Нов път на коприната", наречен още „Един пояс, един път“ (One Belt One Road - OBOR), стартира през 2013 г. от президента Си Дзинпин и премиера Ли Кекианг. OBOR се състои от два компонента „Сухопътен път на коприната“ и „Морски копринен път на 21 век“. Проектът е една от основните части на бурните икономически реформи на президента Си Дзинпин, който очевидно иска реализацията му да се превърне в неговото голямо наследство.

Новият път на коприната има за цел да укрепи връзките и да увеличи търговията между Европа и Китай, която вече е нараснала със 168 процента през последните десет години. Други цели включват: засилване на комуникацията в политиката, увеличаване на икономическото и финансово сътрудничество, премахване на търговските бариери и подобряване на транспорта от Тихия океан до Балтийско море, от Централна Азия до Индийския океан и в крайна сметка между Източна, Западна и Южна Азия.

Китайските медии прогнозират, че в крайна сметка OBOR ще включва две трети от световното население и представлява една трета от глобалния БВП.

Развитие на OBOR

Китайският президентът за първи път обяви предложението си за Новия път на коприната по време на реч в Астана, Казахстан, по време на която формулира пет основни направления, и още веднъж на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). OBOR е продължение на теорията на Ден Сяопинг за поредица от икономически реформи, които започнаха в края на 70-те години и в крайна сметка се превърнаха в специално икономическо пространство в Шенжен. Работата по реформата продължи през срока на Джан Джемин с неговата „стратегия за излизане от 2002 г.(на международните пазари)“. OBOR може да се разглежда като върха на „излизането“, тъй като Китай се стреми да се превърне в световна икономическа сила.

През последните две десетилетия Китай все повече разширява външната си търговия и регионалното икономическо и политическо участие на международната сцена. В Югоизточна Азия, например, Китай вече е член на АСЕАН + 3, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия. В Европа Китай стана акционер в Европейската банка за развитие, за да пробие в региона и да помогне на проектите си в Централна Азия, особено в Казахстан. Китай също е член на Новата банка за развитие на BRICS, организация, която е съставена от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Новият път на коприната започва началото си в северозападната китайска провинция Синдзян, наричана още Уйгурския автономен регион. Синдзян граничи със страни от Централна Азия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, където Китай се надява да се възползва от културни сходства между китайското уйгурско население и централните азиатци, с които уйгурското мнозинство споделя религията на исляма и сродните тюркски езици. Новият път на коприната ще позволи на Китай да разшири влиянието си върху страни, които преди са били доминирани от Русия. Централноазиатските държави, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, както и Русия, вече са членове на Шанхайската организация за сътрудничество.

"Китайската мечта" на Си Цзинпин за "голямото подмладяване на нацията" ще стимулира икономическото развитие към Синдзян, портата на Китай към Централна Азия. Другата стратегическа идея на китайския лидер е свързана със засилване на икономическата активност, която ще помогне да се предотврати радикализацията на ислямското малцинство в Китай. Новите сухопътни маршрути през централноазиатските държави ще позволят на Китай да заобиколи Русия, с която имат сложни отношения. По този начин се елиминира възможността на Москва, като голяма военна и икономическа сила да попречи на реализацията на китайските идеи.

След Централна Азия се предвижда трасето на запад да преминава през Иран, Ирак, Сирия, Турция, след това България, Румъния, Чехия, Германия, Холандия, до Италия. Сухопътният маршрут е едно от средствата за намаляване на американския контрол върху търговията и заобикаляне на Военноморските сили на САЩ, които контролират световните морета.

Сухопътните маршрути ще се съсредоточат върху железопътните пътища. В момента има само три железопътни маршрута между Китай и Европа - един завършва в Германия, един с Полша и експериментален маршрут, наречен Мадрид-Иву. Вече е обявен и четвърти маршрут, високоскоростен железопътен проект, свързващ Пекин и Москва.

Реализацията на проекта не се ограничава до сушата, OBOR също ще се състои от множество морски пътища, много от които вече се използват. Морският път на коприната ще даде на китайския флот достъп както до Черно море, така и до Средиземноморието, които са важни точки за транспорт на енергоносители. Инвестициите в инфраструктура в Африка вече започнаха с изграждането на пристанища, които ще бъдат комбинирани с железопътни връзки към африканските страни, без излаз на море.

Нуждата на Китай от енергия

Една от основните цели на проекта OBOR е да помогне за подобряване на енергийната сигурност на Китай. Голяма част от енергията на Китай идва от Централна Азия, която е ключов географски компонент на OBOR. По време на едно от своите пътувания до Централна Азия президентът Си за първи път официално обяви проекта OBOR и подписа договор за съвместна дейност с Туркменистан, за едно от най-големите газови находища в света - проект „Галкиниш“, изпълняван от China National Petroleum Corporation. С подписаните допълнителни договори бяха увеличени количествата газ, които Китай ще купува и беше поет ангажимент за изграждането на нова газова линия.

От 1993 г. Китай става нетен вносител на енергия. В резултат на това първоначалното намерение на стратегията за „излизане“ беше да насърчи китайските компании да отидат в чужбина и да осигурят енергийни активи за Китай. Нации, произвеждащи петрол като Иран бяха ключови цели за „излизането“ и сега са неразделна част от OBOR. Пекин разглежда Иран като противовес на американското господство в Близкия Изток и това е една от причините Иран да участва в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като наблюдател. OBOR вече ще свързва Иран с тръбопровода Туркменистан-Китай и бъдещите нефтопроводи Казахстан-Китай. Допълнителните предишни договори за въглеводороди с Иран на обща стойност 120 милиарда щатски долара ще дадат на Китай достъп до Каспийско море и Персийския залив.

OBOR представлява също възможност за увеличаване на икономическите връзки между Китай и Саудитска Арабия, която отдавна е основен съюзник на САЩ в Близкия изток. Саудитска Арабия вече е водещ търговски партньор на Китай в региона, доказателство за това е доставката на китайски ракети, които имат способност да носят ядрени бойни глави. Двустранната търговия между двете страни е значителна. Саудитският държавен концерн „Арамко“ притежава рафинерии в китайските провинции Кингдао и Фуджиан. Междувременно китайските фирми започнаха да инвестират в саудитска инфраструктура и промишленост.

Пекин е и най-големият инвеститор в нефто-газовата сфера в Ирак, със сключени дългосрочни договори за услуги на нефтените находища Ал-Ахдаб, Румаила, Халфая и Майсан.

В Европа OBOR предостави на китайската държавна корабостроителна компания (COSCO) възможност да поеме управлението, контрола и експлоатация на пристанище Пирея в Гърция. Гърция контролира една пета от търговския флот в света и е най-големият клиент на китайското корабостроене. Това допълнително се очаква да увеличи китайската търговия с Гърция, както и да предостави на Китай достъп до Черно море и Средиземноморието.

Допълнителни предимства на OBOR

Според редица международни експерти, проектът OBOR осигурява на Китай реализирането на стратегически и икономически цели, както и осигуряването на енергоносители за нуждите на Китай. Успешното реализиране на проекта трябва да поддържа дългосрочно перспективите за развитие на Китай. Проектът ще увеличи пазарите и осигури работни места и инвестиции за всички региони на Китай, които трябва да окажат положително влияние на забавящия се икономически растеж на страната.

В допълнение към стратегическите и икономически предимства за Китай, по същество всяка една от провинциите на страната по някакъв начин участва в проекта и ще получи пряка икономическа изгода. Китай планира да използва собствена работна ръка, от което ще създаде допълнителни работни места за китайските работници. OBOR ще предостави на регионалните правителства на страната шанс за отстраняване на проблемите по осигуряване на заетост за голяма част от населението и изплащане на лоши заеми, които биха могли да навредят на икономиката в бъдеще.

Финансиране на проекта

Очаква се OBOR да струва 21 трилиона щатски долара, което е многократно повече от сегашните парични резерви на Китай. Голяма част от финансирането на проекта ще бъде осигурено чрез китайските държавни банки и China International Trust and Investment Corporation (CITIC, Китайската инвестиционна корпорация). Освен това през декември 2015 г. беше създаден Фонд на Пътя на коприната с държавно финансиране от 40 милиарда щатски долара.

Липсата на инфраструктура е един от основните фактори, възпрепятстващи икономическия напредък на развиващите се нации. За отстраняване на този проблем е създадена сложна мрежа от финансови институции. Фондът на Пътя на коприната заедно с „Китайската инвестиционна корпорация“ (най-големият китайски държавен фонд за финансиране), „Експортно-импортната банка“ на Китай и „Китайската банка за развитие“ ще си сътрудничат с други институции, като „Китай-АСЕАН“ фонд за инвестиционно сътрудничество и „Китайско-Евразийски фонд за икономическо сътрудничество“, както и новата „Азиатска инвестиционна банка за инфраструктура“ за финансиране на проекти за развитие, които попадат в обхвата на новия Път на коприната.

Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура

Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура (AIIB), която започна с капитал от 100 милиарда щатски долара е паралелен проект, действащ в рамките на Новия път на коприната. Стартиран от президента Си Дзинпин, AIIB беше създаден с цел постигане на редица стратегически, икономически и политически цели. В Европа AIIB се очаква да предлага финансиране на инфраструктурни проекти, като идеята е да наруши господстващото положение на Европейския съюз по отношение на вътрешно-общностното финансиране.

В Азия AIIB ще помогне за развитието на инфраструктура, особено в секторите „енергетика и транспорт, телекомуникации, развитие на селската инфраструктура и селско стопанство, водоснабдяване и канализация, опазване на околната среда, градско развитие и логистика и др.

Азия вече има Азиатската банка за развитие (АБР) и Световната банка, но Китай смята, че има нужда от AIIB поради пропуски във финансирането на АБР, а също и защото АБР финансира всякакъв вид проекти, докато AIIB ще се фокусира изключително върху инфраструктурата. Друга причина за създаването на AIIB може да бъде опита за противодействие на Япония, която в исторически план имаше най-голямо влияние в Азиатската банка за развитие.

AIIB ще служи като инструмент за баланс и противодействие срещу американското господство над Световната банка и МВФ. В AIIB Китай има право на вето по същия начин, както САЩ в Световната банка.

Америка е загрижена, че AIIB ще намали влиянието на САЩ върху световната икономика. Посочват се специфични проблеми с предишни китайски проекти за финансиране, като например, съществуващи досиета в Китай на заеми за нестабилни правителства, строителни сделки за ненужна инфраструктура и селскостопански производители, чиито земи се изземват с минимална компенсация. Понастоящем по-голямата част от най-близките съюзници на САЩ вече са се присъединили към AIIB. В началото на 2015 г. Вашингтон публично смъмри своите западноевропейски партньори, включително Франция, Обединеното кралство и Германия, за присъединяването към многостранната банка, ръководена от Китай, като се позова на притесненията от липсата на придържане на AIIB към най-добрите практики за управление и отчетност.

Китай със своето огромно богатство и ресурси сега си съперничи със САЩ на световните икономически пазари. Китай прави отстъпки по отношение на управлението на банката, но те не са съществени и ясно показват, че банката ще остане под контрола на Пекин. Западните държави явно са доволни, че AIIB няма да участва в дискусии относно трудовите права или екологичните проблеми, каквито са проблемите при другите международни банкови институции. В същото време Китай обещава, че няма да натоварва институцията с прекалено строг надзор.

Заключение

Китайският проект „Нов път на коприната“, ще бъде финансиран до голяма степен от новите китайски инвестиционни банки за инфраструктура, както и от други китайски държавни банки и финансиращи институции. От една страна, OBOR ще създаде жизнено необходимата инфраструктура, комуникации и транспорт от Централна Азия до Европа и Африка, а от друга, пътят ще започва и завършва в Китай, правейки го едновременно по-богат и по-мощен. Китай ще има възможност да се възползва от строителството, което до голяма степен ще се извършва от китайски строителни фирми. OBOR е сравняван с конференцията в Бретън Уудс, проведена в САЩ през 1944 г., в резултат на което се създава Международният валутен фонд (МВФ). МВФ, доминиран от САЩ, финансира възстановяването на Европа чрез заеми само в щатски долари. Сходството с Бретън Уудс се потвърждава и от китайците. Джин Ликун, кандидатът за президент на банката на Китай, всъщност написа книга, наречена „Бретън Уудс: следващите 70 години“, в която декларира, че никоя империя никога не е управлявала света вечно. Несъмнено реализацията на „Един пояс, един път“ може да доведе до нова финансова ера, доминирана от Китай.

Публикувано на 1 Май 2020 в 14:46 часа от
Стойчо Н.


Ключови думи:Един пояс, един път, Китай, инвестиции, икономика, финанси, инфраструктура

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас