„Новата нормалност“ и предизвикателствата пред Китай

Над две десетилетия след края на Студената война САЩ е доминираща световна сила, но растящият икономически потенциал на Китай дава възможност на Поднебесната да преустрои модела на международната система и да оспори статута на САЩ като глобален лидер.

За да затвърди своята позиция, Китай трябва да се справи с няколко предизвикатеслства. Те са свързани с двигателя на китайския прогрес - неговата икономика. Спадът в темповете на растеж в китайската икономика след над три десетилетия устойчив растеж бе повод за дебат относно бъдещето на Китай.

Въпросът е дали икономиката на Китай ще продлъжи да се развива или е пред колапс?

Очертават се две ясни перспективи пред Китай – бавен, но устойчив икономически растеж или криза. В пърия случай Китай ще продължи икономическия си възход, макар и на по-ниски тепмове, следвайки новата стратегия – Новата нормалност (“The New Normal”), която включва диверсифициране на икономиката, по-устойчиво ниво на растеж и по-добро разпределение на печалбите из различните региони на страната.

Втората перспектива за развитието на Китай е по-песимистична. Според нея „Новата нормалност“ e просто евфемизъм, който прикрива икономическа криза, която е в ход и от която Китай може да се измъкне чрез реформи, тъй като е породена от устройството и начина на функциониране на самата държавна система.

За да се разбере стратегията „new normal” e нужно да се разгледа историческия контекст. Годините, в които Китай изоставаше, страната разчиташе на модела на „настигащ растеж“. Същият метод е прилаган и от други държави – САЩ от 1870  до 1913 г. със среден растеж 4%, Русия от 1928 до 1939 г. със среден растеж 4.6% и Япония от 1950 до 1973 г. с 9.3% растеж средно. Нито една от тези държави обаче не приближава рекорда на Китай – от 1978 до 2011 г. (33 години) приблизително 10% растеж. Това помогна икономиката на Китай да приближи и дори задмине тази на САЩ (според някои методи на изследване). Най-добрият начин за сравнение на икономиката е производството на енергия, тъй като е физически и количествено измеримо. През 1900 г. Китай произвежда 0.01% от енергията на САЩ. През 1950г. процентите стигат до 1.2, а през 2000 г. до 34, докато през 2011 г. Китай задмина САЩ по производство на енергия.

Поради голямото си население БВП per capita на Китай е по-малко от половината на това на САЩ.  В други области Поднебесната направи големи скокове. Разликата в средната продължителност на живот между двете страни е 3 години (САЩ – 79, Китай – 76). Нивото на образование също е сравнимо. Според коефициента GINI икономическото неравенство в Китай може да е по-ниско от това в САЩ.

По-бавно, но по-устойчиво

Намаляване темпа на икономически растеж на Китай до известна степен бе неизбежен. С БВП от 10 трилиона долара (през г.) растеж с 10% означава увеличване с 1 трилион след година, което е повече от БВП на Саудитска Арабия – една от най-големите икономики в света. Растеж с такива размери се очаква да стане нестабилен. Той се нуждае от безкрайно снабдяване с енергия и се отразява крайно негативно върху околната среда (Китай изпуска повече въглерод в атмосферата от САЩ и ЕС заедно).

С новия темп от 7%, който също не е нисък, ще се намали нуждата на Китай от основни суровини като въглища и чиста вода. Поднебесната ще има възможност да допринесе за борбата с климатичната промяна като започне с прилагането на споразумението между САЩ - Китай от 2014 г., което изисква от Китай да започне да намлява своите въглеродни емисии не по-късно от 2030 г. Благодарение на забавения растеж и новите енергийни политики Поднебесната вероятно ще изпълни тази цел навреме.

Промяната към „новата нормалност” дава резултат. Дванадесетият петгодишен план 2011-2015 г., при който настъпи спад в растежа, постигна пет от своите цели, подсилвайки икономиката и подобряващ живота на китайските жители. Първата цел – създаване на 45 милиона нови работни места в градските зони, бе постигната с допълнителни 5 милиона места Постижение, което е в контраст с кризата на работни места в Европа и САЩ. Втората цел бе преструктуриране, което да разшири държавния сектор на услуги от 43% от БВП през 2010 г. до над 48% през 2014 г. Третата акцентираше върху финансирането за научни иновации, което от 1.75% от БВП през 2010 г. да стигне до 2.20% през 2015 г.. Четвъртият приоритет – социалната система, включително разширяване на здравната система, която сега покрива 95% от населението на Китай. Последната цел бе свързана с подобрения в околната среда според осем индикатора като делът на нефосилни горива, количеството емисии на въглероден диоксид спрямо БВП.

Новата стратегия на Китай няма да окаже ефект само вътре в страната. С преустройството на вътрешната политика Китай ще поеме по-голяма роля в международните отношения. Тя вече е лидер, допринасяйки най-много за глобалния растеж и с новия устойчив темп от 7% се очаква да остане такъв (според паритет на покупателната стойност) – От 2000 до 2013 г. делът на Китай в глобалния растеж е приблизително 23%, а САЩ – 12 според паритет на покупателната стойност. Освен това Китай е и световен лидер в търговията. Според изследва на МВФ (International Monetary Fund’s Direction of Trade Statistics database) Китай е най-големият източник на търговия за 140 страни. Но ако Пекин иска да увеличи вътрешното потребление и да намали зависимостта си от износ ще трябва да отвори границите, понижавайки тарифите, да насърчи китайските компании да се разширяват международно като установяват повече свободни зони за търговия. За да привлече повече инвестиции, Пекин трябва да проведе реформи, които включват облекчаване на контрола на паричните потоци през границата на страната и създаването на т.н. негативен лист – документ, който показва кои сектори от икономиката не са достъпни за чужди инвестиции, за да се разбере кои са.

Както споменахме, „Новата нормалност“ не е лишена от скептицизъм. Съмненията са по две линии – външният дълг на Китай и процесите, които протичат вътре. В отговор на икономическата криза породена от фалита на четвъртата по големина банка в САЩ Lehman Brothers през 2008 г. Китай реши да проведе голяма стимулирща програма, разчитайки не на частни, а на държавни предприятия за изпълнението й. Китай обяви, че ще отпусне 600 милиарда долара в стимулиращи фондове за държавни предприятия и други институции, за да насърчи индустриални и инфраструктурни проекти. Банките започнаха да отпускат пари, а местните правителства започнаха да правят shell компании (shell company – неактивна компания, използвана като връзка за различни финансови маневри) и SOE (State-owned enterprise), които да им позволят да теглят заеми. През следващите шест години номиналният БВП на Китай се удвои – от 4.5 трилиона долара през 2008 г. до 9 трилиона долара през 2014 г.

Китай успя да се възстанови от кризата с темпове, които нейните конкуренти не успяха да постигнат преди 2008 г. Някои западни икономисти се застъпваха за прилагането на подобен модел в техните държави. Бързият отговор на Китай се дължи най-вече на властта на централното правителство. То притежава,директно или индиректно, почти цялата китайска земя и грубо две трети от производствените й активи, позволяващо на централната власт бързо да пренасочва ресурси.

Налице са и отрицателни ефекти – цената на високия икономически растеж. Спроед доклад на McKinsey & Company (мениджър-консултантска фирма) общият дълг на Китай през 2007 г., включително на домакинствата, независимите фирми и правителствените институции, се равнява на 158% от БВП. През 2014 г. той достига до 282%. В миналото Китай е разчитал на микс от спасителни финанисрания (bailouts) и местни сделки, за да се предпази от лошите заеми.Този забавящ растеж, известен под евфемизма „new normal” може да доведе до криза, ако Китай не успее да го преодолее.

Заеми и земя

Натрупването на китайския дълг се крие в растежа на местно равнище. Двигателят за развитието на китайската икономика през последното десетилетие е процъфтяването на пазара за недвижими имоти. Растящите цени за имоти водят до нуждата от капитал – тегленето на заеми, което позволява на местните правителства да инвестират солидно в инфраструктура и проекти, нуждаещи се от много работна ръка.

В Китай се наблюдава противоречие в това как на теория са разпределени правомощията на различните групи относно контрол и използване на земята - държавата на централно и местно равнище, колективите в селата, и как се изпълняват тези правомощия. Оказва се, че само местните правителства могат да дават селскостопански площи за развиване, което им осигурява монопол в снабдяването на земя. Приходите от данъци от продажбата на земя допринася за 46% от общите приходи за 2013 г. Повечето от парите идват от заеми, които местните правителства гарантират чрез shell companies или т.нар. local government financing vehicles (LGFVs - структури, създавани от местните правителства, за набиране на средства за инфраструктура), използвайки публичната земя като гаранция. Тези фондове правят възможно трескавото строене на магистрали, летище, метра, офис паркове и др. от 1998 г. насам.

Разчитането на заеми, гарантирани със земя, означава, че въпреки усилията на централното правителство да стабилизира цените на жилища и да избегне лошия ефект от „спукването“ на балона от недвижими имоти, местните правителства имат интерес да запазят цените за жилища (и земя) високи, тъй като това им позволява да осигуряват по-големи заеми. За да поддържат високи цените, местните правителства продават малки земни площи за определено време, което води до увеличаване на маргиналната (крайната) цена и едновременно „надува“ цената на по-големите площи земя. Тези манипулации увеличават капацитета на местните правителства да теглят заеми.

Тъй като китайския закон забранява на местните правителства да теглят заеми директно, повечето прехвърлят правото на собственост на LGFVs, които могат свободно да теглят заеми. Тези структури успешно заобикалят забраната на Пекин за теглене на заеми от местните правителства. Дори китайското министерство на финансите не знае колко точно дължат местните правителства.

От около две десетилетия наблюдатели предричат банкова криза в Китай, но без успех.  Техните доводи са по две линии. Първо, те виждат преминаването на китайските търговски банки в частни. Второ, решаващата роля на земята в уреждане на дълговете. С увеличаване на цените на жилища и високото търсене на земя местните правителства могат винаги да продават повече земя, което може да има и негативен ефект.

Всички главни банки в Китай са държавни и докато Пекин има достатъчно капитал да запълва резервът на банките в нужда, никоя банка няма да рухне. Примери за държавна намеса за спасяване на банки от несъстоятелност са кризите от 1999 г. и 2003 г. Докато има възможност, Пекин ще продължи да подсигурява главните си банки. Използването на земята като средство за разрешаването на проблемите с лошите заеми важи само докато цените на недвижими имоти са високи и такива сделки са атрактивни. Тази тенденция започва да се променя, което се дължи на две причини. Първата е качеството на имотите, които се предлагат. Втората причина е пренасищането на пазара с имоти, комбинирано с намаляващо търсене. За да се справи с тази на пръв поглед безизходна ситуация, породена от  спиралата на натрупване на дълг и високото ниво на корупция, Китай трябва да реформира някои от установените практики във вътрешната си политика. 

Дали „новата нормалност“ - стратегията на Китай за по-бавен, но по-устойчив растеж, ще се реализира успешно или забавеното икономическо развитие е началото на края на „китайското икономическо чудо“ зависи от проблемите в страната. Ако китайските лидери успеят да се справят с предизвикателствата като преструктурират системата и намалят високата корупция в страната биха обезпечили планирания устойчив растеж.

Публикувано на 5 Октомври 2017 в 13:35 часа от
Христо Дормишев


Ключови думи:Китай, стратегия "Новата нормалност", икономически предизвикателства

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас