Манбидж, провинция Алепо - фокус на двустранните отношения между САЩ и Турция

Скоро след възникването си през 2011 г. сирийският конфликт „надраства“ значението си на вътрешнополитическо противопоставяне между правителствените сили на режима на фамилията Асад и опозиционните фракции. Характерни за конфликта са комплексният характер на системата от ангажирани субекти, сложната динамика на взаимодействието между тях и многообразието от използваните методи и средства за постигане на тактически, оперативни и стратегически цели. Активното пряко и косвено участие на глобални и регионални сили в различните фази на гражданската война превръщат Сирия в „геополитически възел“, в чиито рамки от една страна се отразява траекторията на глобалния политически дневен ред, а от друга самият той генерира събития, получаващи широк отзвук и упражняващи влияние върху системата на международните отношения като цяло.

В периода след 2015 г. и особено със събитията от 15 юли 2016 г., квалифицирани от турските власти като опит за военен преврат, организиран от т.нар. Фетхулатистка терористична организация и подкрепен от САЩ, дипломатическите отношения между Анкара и Вашингтон навлизат в период на рязко влошаване. През август 2016 г. ръководеният от президента Ердоган Съвет за национална сигурност (СНС) на Република Турция взима решение за провеждане на военна операция на територията на Северозападна Сирия под наименованието „Щитът на Ефрат“. Цел на интервенцията е установяването на „зона за сигурност“ чрез прочистване на района от р. Ефрат на изток до гр. Азаз на запад от формированията на Ислямска държава, кюрдските Отряди за народна самоотбрана (ОНС) и ВС на Сирийската арабска република. Предвидено е създаването на условия за реализиране на стратегическите интереси на Анкара на територията на Сирия чрез изграждането на буфер на военно и политическо влияние за протурски настроените сирийски опозиционни групировки. Ключова характеристика на възникналата ситуация е логистичната и оперативна поддръжка, която САЩ оказва на Сирийските демократични сили (СДС). Разпределението на силите генерира потенциал за ескалация на напрежението и прерастване на дипломатическата криза между двете страни-членки на НАТО в скрит или явен конфликт, който се превръща в траен елемент от двустранните им отношения през следващите две години. През март 2017 г. СНС на Турция обявява успешния завършек на „Щита на Ефрат“, с което регистрира постигането на предварително обявените цели, но последвалите събития доказват готовността на Анкара да приложи военностратегическа концепция с по-широк обхват по отношение на югоизточната си съседка.

На 20 януари 2018 г. СНС на Република Турция оповестява началото на операция „Маслинова клонка“, чиято цел е развитието на реализираните чрез „Щита на Ефрат“ резултати и навлизането в дълбочина на територията на Република Сирия. Според властите в Анкара интервенцията е съобразно чл. 51 от Устава на ООН, конституиращ правото на суверенната държава да защитава националната си сигурност при наличие на пряка заплаха за нея. Според изявления на президента Ердоган планът предвижда овладяването и прочистването от признатите като „терористични“ паравоенни формирования на зоната, простираща се от гр. Африн на запад до гр. Камишли на изток от р. Ефрат. В обхвата на протичащата и към момента (септември 2018 г.) операция на турските въоръжени сили попада и гр. Манбидж, чието стратегическо значение произтича както от разположението му на 40км от турско-сирийската граница и на около 30км западно от р. Ефрат, така и от етно-религиозния състав на населението му. Географските му координати превръщат града в обект от особен интерес за всяка от действащите в района сили, като през 2012 г. е овладян от опозиционната Свободна сирийска армия, а след осъществената успешна офанзива през 2014 г. попада в границите на Ислямска държава. През юни-август 2016 г. Сирийските демократични сили (Syrian Democratic Forces), подкрепяни от САЩ, провеждат успешна операция по възстановяване на контрола върху града и на 19 август го предават на Военния съвет на Манбидж (ВСМ). Военно-административният орган е конструиран от и де факто подчинен на паравоенното формирование СДС, в чийто състав (при неясно съотношение) участват основно етнически кюрди и араби

В началото на март 2017 г. ВСМ обявява, че доброволно предава отбраната на зоната, разположена на запад от гр. Манбидж, на редовната сирийска армия, с цел противодействие на настъплението на турските въоръжени сили по това направление. Договорката е осъществена с полугласното посредничество на властите в Москва и при наличието на санкция от страна на Вашингтон, като разположените в района американски части имат за цел да възпират насочените срещу ОНС действия на турските въоръжени сили. Развоят на събитията в този период показва, че разширяване на турското военно присъствие в Северозападна Сирия е разглеждано като заплаха от първостепенно значение, в името на чието неутрализиране въоръжените сили на Дамаск и Сирийските демократични сили, респективно кюрдските ОНС и техните производни (подкрепяни от САЩ) си сътрудничат активно и открито.  

Основни субекти, упражняващи пряко или косвено влияние върху развитието на ситуацията в Северозападна Сирия, в частност гр. Манбидж,  към момента на изготвяне на материала, са:

  • Турция и протурските групировки, чиято цел е създаването на зона на турско влияние в Северна Сирия и противодействие както на кюрдските военно-политически структури, така и на правителствените сили чрез прочистване на овладените райони.  Реализираните от Анкара инициативи в Северна Сирия използват широк спектър от инструменти на „твърдата“ и „меката сила“, включително чрез прокарване на образователни реформи ( задължително изучаване на турски език),  възстановяване на разрушената инфраструктура и осигуряване на хуманитарна помощ. Приоритетна за Турция задача е недопускането на нови бежански потоци на турска територия, които се очаква да възникнат с разширяването на контролираните от Дамаск територии. (особено при провеждане на сухопътна операция в гр. Идлиб)
  • САЩ и Франция, чиито въоръжени сили провеждат съвместни действия в района с цел противодействие на терористични групи и осигуряване на сигурност и стабилност.
  • кюрдските Отряди за народна самоотбрана и доминираните от тях Сирийски демократични сили, които в зависимост от преследваните тактически и оперативни цели получават логистична поддръжка от Вашингтон и си сътрудничат с режима в Дамаск със санкция от страна на Русия. През юли Сирийският демократичен съвет (полит. крило на СДС) обявява, че участва в преговори с правителството в Дамаск, чиято цел е изграждането на „децентрализирана и демократична Сирия“.
  • Русия и сирийските правителствени сили, които постепенно си възстановяват контрола над все по-големи части от страната;
  • Иран чрез Революционната гвардия и подкрепяните от тях местни шиитски милиции;
  • Израел, който разпознава в конфликта възможност за противодействие на иранското влияние в региона на Близкия изток;
  • Радикални ислямистки формации / Ислямска държава (към момента владее около 1,6% от сирийската територия).

Към момента на изготвяне на материала (нач. на септември 2018 г.) ситуацията в Манбидж представлява особен интерес в контекста на двустранните отношения между двете държави – партньорки в НАТО – САЩ и Турция. След среща между турския външен министър Мевлют Чавушоглу и американския държавен секретар Майк Помпео, проведена на 4 юни 2018 г. във Вашингтон, двете страни обявяват подписването на обща „Пътна карта за Манбидж“ с цел възстановяване на сигурността и стабилността в района чрез провеждането на самостоятелни, но координирани патрулни обходи в зоната северно от града. Основен елемент в плана е обезоръжаването и неутрализирането на влиянието на припознатите от Турция като „терористична“ кюрдска организация ОНС в рамките на 60 или 90 дни (в зависимост от източника), считано от 05 юни. Пълният текст на документа не е обявен, а според изявленията на двамата министри, той предвижда провеждането на операция в три фази, които включват:

1. Подготвителен период, по време на който ще бъдат проведени срещи между представители на турската и американската администрация през юли 2018 г., чиято цел е изясняването на следните позиции: кога турската армия ще започне провеждането на действия в района на гр. Манбидж; кои формирования ще участват; кой ще осъществява контрол  над града след изтеглянето на ОНЗ; как ще бъдат разпределени отговорностите с цел недопускане на възникване на властови „вакуум“ след изтеглянето на ОНЗ; какъв административен орган ще осъществява управлението на града и прилежащия му район и как ще бъде структуриран той (представителите на кои групировки ще участват).

2. Процес по прилагане на пътната карта, в който участие ще вземат единствено турските и американските въоръжени сили. В свое изявление Чавушоглу отхвърля възможността за ангажиране на трети страни, изрично споменавайки Великобритания и Франция.

3. Изясняване на бъдещата форма и организация на административното управление в града, като още при подписването на пътната карта турският външен министър пояснява, че е планирано прилагането на този модел и в други райони, които към момента са контролирани от кюрдските формирования.

Освен международна инициатива, участието на Турция в подписаната „пътна карта“ е операционализирано за вътрешнополитическа употреба. Ролята на Турция в преструктурирането на силовия баланс в Северозападна Сирия е консолидиращ елемент на предизборната кампания за проведените на 24 юни предварителни президентски избори. Ердоган използва лайтмотива за незабавното изтегляне на кюрдските формирования при подписването на споразумението със САЩ с цел утвърждаване на позицията на Турция като водещ регионален фактор, въпреки възникналото влошаване в отношенията с редица държави.  

Непосредствено след подписване на „пътната карта“ за Манбидж (05 юни), настоящият специален представител на САЩ в Сирия Джеймс Джефри публикува в платформата на Вашингтонския институт за близкоизточна политика свой материал, озаглавен „Ще доведе ли американо-турският напредък в Манбидж до по-широко сътрудничество в Сирия“. Аналитичният текст на бившия посланик на САЩ в Анкара обвързва ОНС с международно признатата за „терористична“ Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) и идентифицира като причина за влошаването на турско-американските отношения неизпълнението на поетия от администрацията на Обама и Тръмп ангажимент за изтегляне на поддържаните кюрдски формирования от района. Според публикацията стратегическата цел, която разширяването на взаимодействието между Турция и САЩ преследва, е упражняване на въздействие върху режима на Асад и ограничаване на влиянието на Русия и Иран в страната, респективно региона на Близкия изток. Заявените позиции и назначаването на Дж. Джефри на ключовата за провежданата от САЩ политика, създава предпоставки да се счита, че американската администрация търси реални възможности за подобряване на двустранните отношения с Турция. От своя страна турските власти демонстрират положително отношение към назначаването на новия представител на САЩ в Сирия, като разпознават в него „приятел на Турция“, който публично е квалифицирал събитията от 15 юли 2016 г. като опит за военен преврат и разбира значението на Турция за системата на международните отношения. (по думите на зам-председателя на ПСР Махир Юнал)

Към началото на септември 2018 г. е в ход втората фаза от операцията по прилагане на „пътната карта“, като провеждането на независимите, но координирани патрули на американските и турските въоръжени сили се осъществява от 18 юни. В средата на август представители на турските власти (вкл.министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар) обявяват наличието на планове за преминаване към нов етап чрез провеждане на подготовка за бъдещото осъществяване на съвместни патрули. Увереност в предстоящото засилване на сътрудничеството между американската армия и турските въоръжени сили „на терен“ в гр. Манбидж, респективно „затопляне“ на двустранните отношения“, изразява и секретарят по отбраната на САЩ Джеймс Матис.  

В контекста на проведената на 07 септември 2018 г. тристранна среща в Техеран (Русия, Турция и Иран) и индикациите за предстояща офанзива на сирийските правителствени сили в гр. Идлиб,  гр. Манбидж е интегрална част от няколко възможни сценария за развитието на американо-турските отношения, които в опростен вид изглеждат така:

  • Подобряване на двустранното сътрудничество с цел противодействие на влиянието на Русия, Иран и Дамаск и установяване на общ административен контрол над града. В „залог“ на този сценарий се превръщат кюрдските политически и паравоенни структури, които се борят за обособяване на собствена зона на влияние/автономия в Северозападна Сирия и при такъв развой на събитията биха загубили подкрепата на американската администрация.
  • Постигане на договорка между Турция и САЩ за установяване на собствени зони на влияние в Северозападна Сирия, при което разпределението на силите в провинция Алепо и гр. Манбидж се съхранява в настоящия си вид до изработването на формула за цялостно преразпределение на районите между ангажираните сили на територията на Сирия. Реализация на този сценарий би означавала практическо неизпълнение на условията на общата „пътна карта“ и застой в турско-американските отношения.
  • Допълнително влошаване на отношенията между Турция и САЩ, чиито въоръжени сили се намират от двете страни на граничната линия на провежданите патрули в зоната между „Щита на ефрат“ и гр. Манбидж. Следва да се отчита, че по всяка вероятност, при ескалация на напрежението между тях, за проводници на въздействие ще бъдат използвани протурските и кюрдските паравоенни формирования.
  • Допълнително „сближаване“ между Анкара и Москва и провеждане на съвместни действия на сирийска територия. Възможен резултат от подобно сътрудничество е взаимодействието между Турция и правителството на Асад с цел поставяне на северните погранични територии под контрола на Дамаск и неутрализиране на кюрдското влияние, респективно ограничаване на възможностите за сътрудничество между ПКК и ОНС.

Оценката на хипотезите за развитие на ситуацията в Северозападна Сирия и гр. Манбидж следва да отчитат сложната корелация между интересите и инициативите на местните, регионални и глобални политически субекти. Може да се твърди недвусмислено, че районът е от първостепенна стратегическа важност за Република Турция, която го третира като потенциален източник на заплахи за собствената си национална сигурност и възможност за разширяване на влиянието си в регионален план. Властите в Анкара демонстрират готовност да възпрепятстват установяването на кюрдска автономия в пограничните райони чрез широк набор от политически, дипломатически и военни инструменти. Районът на гр. Манбидж фокусира генезиса на дипломатическите отношения между Турция и САЩ в по-широк план, като създава синтезирана картина на перспективите за тяхното развитие. В този контекст, ключов е въпросът дали съюзничеството по линия на НАТО ще надделее над противопоставянето на националните стратегически интереси и опитите за укрепване на собствени зони на влияние на трите ключови в региона субекта – Турция, САЩ и кюрдските политически и паравоенни организации.   

Публикувано на 11 Септември 2018 в 12:30 часа от
Владо Владимиров


Ключови думи:Сирия, Мандбидж, провинция Алепо, Турция, САЩ, двустранни отношения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас