Македония след Преспанския договор и референдума

Евроинтеграционният процес за Република Македония за първи път стартира през октомври 1992 г., едва една година след придобиването на независимостта на страната. Въпреки това след 27 години Република Македония все още не е част от европейското семейство поради различни причини, като най-сериозната от тях е спорът за името с Република Гърция. Опитите за договаряне и разрешаване на спора през целия период бяха неуспешни и следователно Р Македония остана пред вратата на Европейския съюз и НАТО. През 2018 г. двете държави отново направиха опит да преодолеят спора за името и по този начин да осигурят дълго желаното европейско бъдеще на Република Македония. А именно на 17.06.2018 г., беше подписан международен договор между първите дипломати - Никола Димитров и Никос Кодзиас, както и посредникът на ООН по спора за името Матю Нимиц, който ще замести временното споразумение, подписано в Ню Йорк през 1995 г.

Договорът от Преспа предизвика ожесточени реакции и в двете страни. В Република Македония населението е разделено на поддръжници, противници на договора, и население, което бойкотира това споразумение. Президентът на Република Македония Гeорге Иванов подчерта, че няма да подпише споразумението, а председателят на главната опозиционна партия Християн Мицковски подчерта, че споразумението е капитулация и това е поражение за Македония. След като усилията за разрешаване на спора за името се засилиха, започна да се обсъжда и възможността за провеждане на референдум, на който гражданите на Република Македония ще декларират своята позиция по споразумението. Разделянето в македонската общественост се проявява главно поради промяната на името на държавата, както и поради конституционните промени, които неизбежно трябва да бъдат направени. А именно член 1, параграф 3 от споразулението регламентира точно тези промени, които Република Македония трябва да извърши. Накратко, официалното име ще бъде "Република Северна Македония", което ще представлява конституционно име на страната и ще се използва erga omnes. От друга страна, всеки гражданин ще бъде „македонец/гражданин на Република Северна Македония“, и така ще бъде регистриран във всички документи за пътуване, а официалният език ще бъде „македонски език“, признат на Третата конференция на ООН за стандартизация на географските наименования. В член 2, параграф 1 от споразумението Република Гърция се съгласява да не се противопоставя на исканията за членство на Р Македония в международни, многостранни и регионални организации и институции, в които членува тя (между които Европейският съюз и НАТО). При по-подробно анализиране на споразумението се забелязва, че деветте страни правят достатъчно отстъпки и получават това, което искат най-много. Член 3 от „Споразумението от Преспа“ потвърждава съществуващата междудържавна граница като постоянна и ненакърнима международна граница, като нито една от страните няма да има или да поддържа някакви претенции към която и да е част от територията на другата страна, нито ще претендира за промяна на съществуваща граница (което е и най-големият страх на Република Гърция за съмнение за иредентизъм към нейната част от географската Македония). Втората част на „Споразумението от Преспа“ посочва засилването и обогатяването на сътрудничеството между двете страни.

Това, което предизвика най-ожесточените реакции сред македонската общественост, е името на Републиката. Според проф. д-р Светомир Шкарич, който е автор на първия учебник по конституционно право на македонски език „Конституционното име е неопровержимо, въпреки че е признато от 137 държави в света. В негова защита застана Арбитражната (Бадeнтерова) комисия на Европейската общност през януари 1992 г. “.

На 30.07. с 68 гласа “За“ и без „Против“ и „Въздържал се“ (в залата не присъстваха депутатите от главната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, който напуснаха), Парламентът взе решение да призове гражданите на Македония да гласуват на консултативен референдум, на който ще бъде зададен въпросът “Дали сте за членство в ЕС и НАТО като приемете Договора между Република Македония и Република Гърция?”.

Референдумът се състоя на 29 – 30.09. като право на глас имаха 1,806,336 гласоподаватели. Той не постигна необходимата 50-процентова избирателна активност и само 36,91% от населението гласува в него, т.е. 666 743 граждани. От гражданите, които излязоха и гласуваха 609 813 граждани гласуваха със „За“, докато „Против“ бяха 37 700 души. Имаше и 19 221 невалидни бюлетини.

Резултатът от референдума доведе до много дилеми. Едната е, че той има консултативен характер и това дава възможност резултатите да се интерпретират по свободен начин. Лидерът на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски заяви: “Законът е ясен и той гласи, че за да бъде успешен един референдум, той трябва да е получил гласовете на 50% плюс един.“ От друга страна, министър-председателят на страната Зоран Заев заяви: „С повече от 600 000 гласа „За“ волята на гражданите е ясен призив, депутатите в парламента на Република Македония да ускорят процесите на членство в НАТО и ЕС.“

Сега дебатът продължава в парламента, където според спекулациите опозицията ще поиска пълна амнистия за своето ръководството, за да подкрепи споразумението, докато правителството не приема амнистия и иска извънредни предсрочни избори. Поради спазване на сроковете на договора с Гърция, опозицията не иска бързи избори, а иска избори според Пржинския договор. т. е. искат 100 дни преходно правителство с цел да се изпуснат сроковете и сделката да се провали. Управляващата партия даде срок от 10 дни, за да осигури 80 депутати, които подкрепят Преспанския договор, а ако не осигури тази бройка ще свика бързи предсрочни избори в срок от 45 дни. Твърди се, че управляващата партия СДСМ ще направи коалиция с всички партии, които подкрепят споразумението под името “Съюз за европейска Македония“, с която ще се опита да осигури повече от 80 депутати, а опозицията ще направи коалиция против споразумението, като получи подкрепата от няколко проруски фракции в държавата.

Това, което е интересно тук е, че лидерът на опзиционната партия, Християн Мицковски заяви (13.09), че не призовава за бойкот в редиците на партията, но все пак бойкотира референдума за членство на Македония в ЕС и НАТО под името Северна Македония и не отиде да гласува. Той на няколко пъти преди референдума променяше позицията си, като първоначално заяви, че ще излезе да гласува, но срещу и до последния момент не разкриваше как ще постъпи на референдума. Това още повече дава съмнения, че ВМРО-ДПМНЕ в последния момент ще отстъпи и ще даде подкрепата си за споразумението с Гърция в замяна на амнистия за бившия управляващ елит на партията.

Противоречивостта на резултатите от референдума се подкрепя и от играта с числата, според която в Македония има 1 800 000 гласоподаватели, между които според Световната банка има 400 000 постоянно напуснали лица, както и в избирателните списъци има много регистрирани „мъртви души“. Това се потвърждава и от факта, че в Р Македония от 2006 г. никога не е имало по-голяма избирателна активност от 1 191 854 гласоподаватели. На парламентарните избори през 2006 г. са гласували 974 891 гласоподаватели, през 2008 г. - 1 015 164 гласоподаватели, през 2011 г. - 1 124 064 гласоподаватели, през 2014 г. - 1 120 744 избиратели и 1 131 854 гласоподаватели през 2016 г.

Играта с цифрите е следната: Опозицията знае, че управляващата партия СДСМ ще успее да получи подкрепа от 600-700 000 гласоподаватели, и умишлено не излезе да гласува, защото 300-400 000 гласа срещу договора само щяха да помогнат на референдума да постигане резултат над 50% необходим според конституцията, и въпреки това да го оспорва.

В ЕС обаче преобладава впечатлението, че 600 000 гласа са “сериозна цифра“, която трудно може да се игнорира, от тук идва и оценката на комисаря Йоханес Хан и на Федерика Могернини, че гражданите подкрепят Договора. Европейските дипломати са запознати и с аргумента на правителството, че прагът от 50% е висок, особено в сравнение с прага за президентските избори, който е само 40%.

Публикувано на 10 Октомври 2018 в 19:49 часа от
Ирена Манчева


Ключови думи:Македония, Договор от Преспа, референдум 2018

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас