Македония – ключови политически моменти след 1991 г.

Република Македония провежда референдум за независимост от Съюзна Федеративна Република Югославия (СФРЮ) на 8 септември 1991 година. Въпросът на референдума е бил: „Искате ли суверенна и независима държава Македония, с право за влизане в бъдещ съюз с други  суверенни държави, части от Югославия?”

Със „За” са гласували 96,46% от населението на страната, а „против” са били 3,54%. Албанците, живеещи в Македония бойкотират референдума, като през 1992 г. те организират собствен референдум за независима държава Илирида. В него гласуват над 95% от тях.

Въпросът на референдума е бил зададен по този начин поради страха на македонския политически елит от все още силното присъствие на югославско чувство сред македонските граждани. По този начин те се оптват да мотивират гражданите да гласуват с цел да могат по-късно да се включат в някакава бъдеща форма на Югославия, и да се избегне гражданска война в Македония.

Първата държава, която признава Република Македония като суверенна и  независима е Република България, докато първите двустранни отношения, Република Македония установява с Република Турция.

През 1992 г. Република Македония е все още слаба, изправена е пред военна заплаха от страна на Република Гърция, която провеждаше военни подготовки. В допълнение Гърция налага и санкции заради името, поради което в Македония има липса на основни продукти и средства за живот. В същото време става и изтеглянето на Югославска народна армия (ЈНА), която  изнася цялото налично въоръжение от Македония.

През 1993 г. Македония влиза в Организацията на обединените нации (ООН) с името „Бивша югославска република Македония”, заради спора с нейната южна съседка Гърция, за използването на името Македония. Македония е член на Съвета на Европа, ЦЕФТА и др.

През 1995 година под ръководството на СДСМ начело с Бранко Цървенковски започва и процесът на преход, който се смята за един от най-тежките и трудни периоди пред страната.

Започналите процеси на засилен национализъм в Хърватия и Сърбия не подминават и Македония. Първата националистическа организация, която е създадена за борба за независима държава е движение Македонско Действие (МААК), чийто лидер е Страшо Ангеловски.

През 1990 г. е създадена и първата политическа партия, която се бори за независима Македония. Това е ВМРО-ДПМНЕ, която по това време се смята за законен наследник на ВМРО и нейните идеали.

През 1990 г. се провеждат и първите парламентарни избори в Македония на които изненадващо ВМРО-ДПМНЕ побеждава СКМ-ПДП (Съюз на комунистите на Македония - Партия за демократичен просперитет, нейн наследник днес е СДСМ) . ВМРО-ДПМНЕ не идва на власт, защото първият македонски президент Киро Глигоров, отказва да даде мандата за сформиране правителство на партията. Причина за това е все още силната борба на тогавашния македонски елит за оцеляване на Югославия, а ВМРО-ДПМНЕ настоява за отцепване на Македония от Югославия. В тези години са били водени и дебати за химна и знамето на страната. В тях партия СКМ-ПДП твърдо е защитавала проюгославска позиция, докато ВМРО-ДПМНЕ е била привърженик на линията за независима Македония.

Следващите парламентарни избори са проведени през 1994 г. В тях СКМ-ПДП вече сменя името си на Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и ги печели убедително. Това се случва най-вече заради бойкота на двете най-голями опозиционни партии по онова време - ВМРО-ДПМНЕ начело с Любчо Георгиевски и Демократическата партия (ДП) начело с Петър Гошев. Двете партии отправят обвинения за фалшификации по време на изборите.

На президентските избори през 1995 г.  основни кандидати са Киро Глигоров от управляващите и Любиша Георгиевски от опозицията. На първия тур управляващите организират фалшификация на резултата, за да получи Киро Глигоров нужните 50% +1 и да се избегне втори тур. Според някои източници неговият резултат е бил едва 49%. Въпреки, че опозицията няма никакви шансове за спечелване на президентския пост, тази фалшификация поражда голям гняв сред нейните симпатизанти. Силно националистическите настроения сред членовете и поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ водят до улични демонстрации, а лидерите им Любчо Георгиевски и Любиша Георгиевски трудно успяват  да успокоят тълпата в центъра на Скопие.

Парламентарните избори през 1998 г. са спечелени от опозиционна коалиция начело с ВМРО-ДПМНЕ и партия „Демократична алтернатива”. Може да се оцени, че тази коалиция води едно сравнително успешно управление, което проключва с началото на войната 2001 г. Единственият труден период на правителството е около признавенето на Тайван (1999 г.), което македонската страна прави заради необходимостта от тайванските кредити. В последствие страната е поставена под силен натиск от страна на Китай и през 2001 г. възстановява дипломатическите си отношения с Пекин, като признава „съществуването на един-единствен Китай”, част от който е Тайван.

През 1999 г. Борис Трайковски е избран за президент на Македония едва на втория тур благодарение на силната подкрепа от страна на албанците. Според някои анализатори тази победа на Борис Трайковски се възприема като начало на развитието за Македония по евроатлантическия път. И до ден днешен Борис Трайковски се оценява като единственият некорумпиран политик в съвременна Македония. Политик, който е обичан от хората, без значение от тяхната партийна принадлежност. За нещастие през 2004 г. той загива в самолетна катастрофа заедно с целия си екип. Причините за катастрофата не са изяснени, което оставя съмнения дори за предумишлено убийство. След този момент Македония, като че ли загубва посоката и тръгва по грешен път, който не води никъде. След трагичната смърт на Борис Трайковски,  президентските избори през 2004 г. са спечелени от кандидата на СДСМ Бранко Цървенковски.

На 15 септември 2002 г. парламентарните избори убедително са спечелени от СДСМ, но за съжаление те не успяват да изпълнят предизборните си обещания, което води до разочарование сред македонските граждани. На следващите избори това накланя везните в полза на новото ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски, който е избран за лидер на партията през 2003 г.

През 2004 г. настъпва разделение в редиците на ВМРО-ДПМНЕ. Старите членове не успяват да запазят политиката водена от партията, която се отклонява от принципите, идеалите и идеологията на ВМРО. Това води до формиране на ВМРО – НП (ВМРО - Народна партия) начело с Любчо Георгиевски, а ВМРО-ДПМНЕ обявява себе си за реформаторска партия.

На парламентарните избори през 2006 г. побеждава ВМРО-ДПМНЕ начело с Груевски, като същото се случва и на изборите през 2008 г., 2011 г. и 2014 г. Първите 4-ри години от управлението на Груевски се характеризират с редица успехи, което води и до победи в следващите избори. Преломен момент във водената от Груевски политика са президентските избори през 2009 г. Тогава за президент на Македония е избран неговия съпартиец Георге Иванов. Печеленето на двата най-важни властови поста в държавата от ВМРО-ДПМНЕ поставя началото на последвалото авторитарно управление в Македония.

 

Публикувано на 27 Май 2017 в 14:22 часа от
Боби Стоянов


Ключови думи:Македония, СДСМ, ВМРО-ДПМНЕ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас