Крим и Косово - два различни казуса

На 18-ти март президентът Владимир Путин подписа официалният договор за присъединяване на република Крим и град Севастопол към Руската федерация. По време на тази, определяна като „историческа” церемония, той изнесе почти едночасова реч, в която защитава своите действия и сравнява случващото се в Крим с намесата на НАТО в Косово и реализирания десетилетие по-късно едностранен акт на обявяване на независимост. Задавайки въпроса защо на албанците в Косово е позволено да обявят независимост, а на жителите на Крим е отказано подобно право, той обвинява Запада в двойни стандарти и цинизъм.

 

Сравнението на двата случая изглежда резонно, особенно по отношение на международното право. Голямото изключение - Косово - напълно нарушава основни принципи залегнали в хартата на ООН, а именно правото на суверенитет, териториален интегритет и политическа независимост на всяка държава.

 

През лятото на 1999 г. НАТО бомбардира бивша Югославия без мандат на ООН, но това което Путин пропуска да спомене, е че в онези времена именно Русия се противопоставя на това ООН да предприеме каквито и да е мироопазващи или мироналагащи действия, на територията на бивша Югославия. Путин също така не споменава, че намесата на НАТО бе осъществена едва след провала на преговорите от Рамбуйе, които имаха за цел да сближат позициите на сръбското правителство и албанските сепаратисти. Постоянно пристигащите сведения от международните наблюдатели на терен, за масови убийства извършвани от сръбското правителство, даваха основания на международната общност да смята, че на прага на 21-ви век в центъра на Европа се извършва геноцид върху албанското население.

Ударите на НАТО имаха ограничена цел – склоняването на сръбското правителство да разреши разполагането на мироопазващи части на ООН на територията на Косово, и успяха да я постигнат. На практика и до днес Косово има статут на протекторат на ООН, въпреки че след едностранното обявяване на независимостта, все по-големи части от самоуправлението се делегират на косовските власти. Обявяването на независимостта на Косово на 17-ти Февруари 2008 г. не успя да постигне желания международен ефект. Днес Косово не е член на ООН и няма изгледи това да се случи скоро, тъй като приемането неизбежно минава през гласуване в Съвета за сигурност, в който Русия като постоянен член може да наложи вето. Без пълноправното членство на държавата в ООН, тя няма как да има международна легитимност.

 

На фона на албанците в Косово, които се бореха дълги години за своята независимост или поне широка автономия, случилото се в Крим учуди всички най-вече със своята експедитивност. Полуостров Крим получава широка автономия още със създаването на Украйна през 1991 г. Населяван от мнозинство на етнически руснаци, кримския полуостров винаги е смятан за потециален проблем за териториалната цялост на Украйна. Но това, което се случи в Крим не изглеждаше като всенародна революция, а по-скоро като добре подготвен план, чакащ удобен момент за реализация.

 

Хващайки се за бързо прокаран закон забраняващ регионалните езици, който впоследствие беше отменен, руските медии успяха прибързано да лепнат етикет „фашистко” на новото правителство, целящо етническо прочистване. Опасенията на Владимир Путин, се представяха на международната общност като реални факти.

 

Самата интервенция на Русия бе съпроводена от множество делигитимиращи процеси. Един от тях бе отричането на Путин за превземането на полуострова от професионални руски войници. Не беше отразено в руската медийна машина как Сергей Аксьонов, лидер на партия Руско единство, разполагаща с едва 3 мандата в кримския парламент изведнъж бива избран за министър-председател. Липсата на независими наблюдатели от ОССЕ по време на референдума в Крим също изглеждаше нещо съвсем нормално според Русия. За сметка на това референдумът бе наблюдаван зорко от предварително подбрани представители на сепаратистки и крайно десни партии от цяла Европа. И накрая, референдум за независимост, който за пример в Шотландия се подготвя няколко години, така че всичко да се уточни и гражданите да направят информиран избор, в Крим се насрочва и провежда в рамките на две седмици.

 

Връщането на автономната република в състава на Украйна днес вече изглежда почти невъзможно. Икономическите санкции наложени от запада, могат сериозно да повлияят на състоянието на руската икономика, но това едва ли ще принуди Владимир Путин да преосмисли своите действия. Много е възможно, обаче, печелейки Крим, руснаците да загубят Украйна в по-дългосрочен план.

Публикувано на 1 Април 2014 в 22:09 часа от
Никола Влахов


Ключови думи:Крим, Косово, сравнение

2 Коментара
От Боян публикуван на 02 Apr 2014 09:58 am
Много добре платена статия, напълно в духа на западния нео-либерализъм. Бравос!
От Теодор Савов публикуван на 02 Apr 2014 05:09 pm
Според мен статията е обективна
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас