Кипърският въпрос и енергийните проекти в Източното Средиземноморие

Засилващият се мирис на газ в Източното Средиземноморие поставя  ново измерение към нерешения Кипърски въпрос, превръщайки го донякъде в енергиен конфликт. Пристъпването през 2011 г. от страна на кипърското правителство към изследване и проучване на залежите на хидрокарбонни суровини в своята изключителна икономическа зона в акваторията на Средиземно море предизвика негативната реакция на Турция. В качеството си на страна-гарант на Република Кипър Анкара се противопоставя на настоящите действия на Никозия, преди да е постигнато решение на вътрешния политически конфликт между гръцко-кипърската и турско-кипърската общност.

Следва да се отбележи, че и двете страни изпитват жизнена необходимост от усвояването на разглежданите ресурси. За Турция те са важни поради възможността от намаляване на зависимостта от 97% внос на енергия за своята развиваща се икономика. За Кипър евентуалните косвени и преки финансови ползи ще имат решаващо значение за макроикономическата стабилизация в страната.

Кипър притежава сувереното право върху изключителна икономическа зона в акваторията на прилежащото й морско пространство в съответствие с Конвенцията за морско право на ООН от 1982 г. за изследване, проучване и експлоатация на намиращите се в нея природни ресурси. Според Договора за морско право и обичайното право крайбрежните държави притежават изключителни икономически зони, в които могат да експлоатират съществуващите природни ресурси – риба, хидрокарбонни и петролни залежи. Присъствието в тях на военни съдове е допустимо, доколкото те са в международни води, но без да възпрепятстват или застрашават корабоплаването.

Гръцко-кипърската страна разглежда тази дейност в рамките на Общата европейска политика и политика за сигурност на Европейския съюз, в чийто контекст са и сключените заедно с Гърция тристранни споразумения с Египет и Израел относно сътрудничеството във всички области в региона на Източното Средиземноморие. По този начин всички съществуващи противоречия, каквито са и тези между Кипър и Турция, се разглеждат пакетно. На тази основа напредъкът  на преговорите по Кипърския въпрос се обвързва пряко с изтеглянето на турския изследователски кораб „Barbaros” от участък 12 на зона „Афродита” на кипърската изключителна икономическа зона.

Гръцко-кипърската страна заявява, че турско-кипърската общност ще може да се възползва законно от енергийните ресурси на изключителната икономическа зона, но след постигане на решение по Кипърския въпрос, когато общността отново ще представлява част от суверена на кипърската държава. Точно това не се приема от турска и турско-кипърска страна, като се настоява или да се намери механизъм за включване на турско-кипърската общност в настоящата дейност по изследване и усвояване на ресурсите, или всяка друга едностранна дейност на гръцко-кипърската общност да се преустанови до намирането на решение на Кипърския въпрос.

Гърция на свой ред представя позиция, чиито основни елементи са: действията на Турция представляват грубо нарушение на сувереното право на Република Кипър в нейната изключителна икономическа зона и Международната конвенция на ООН за морско право; турските провокационни действия подкопават сигурността, стабилността и мира в региона; ресурсите в изключителната икономическа зона принадлежат на двете кипърски общности и държавата Кипър; опитите на Турция да сложи ръка върху тях под предлог защита на правата на турско-кипърската общност само отдалечават от решението на Кипърския въпрос; ситуацията в Източно Средиземно море е елемент от по-широкия контекст на кризата в Близкия изток, като създават допълнително усложнение в средата за решение на Кипърския въпрос.

Според Турция обаче, определяне на изключителна икономическа зона в крайбрежната територия на Кипър не може да се осъществи без да бъде постигнато решение на Кипърския въпрос. Гръцко-кипърската страна узурпира правото на турско-кипърската общност върху използването на ресурсите на остров Кипър, като се възползва от членството си в Европейския съюз. По същество както турската, така и гръцко-кипърската страна разглеждат спора за определяне и експлоатация на изключителната икономическа зона като част от общия процес по намиране на решение на Кипърския въпрос.

Европейската позиция се съдържа в Решение на Съвета на правителствените и държавните ръководители на страните членки и Резолюция на Европейския парламент от 12 ноември 2014 г. Признава се легитимното право на Република Кипър да определи в съответствие с международното право своя изключителна икономическа зона и да изследва, проучва и експлоатира природните й ресурси. Действията на Турция се определят като провокативни и се призовава към въздържане и съобразяване с международното право.

Американската позиция се изразява в принципна подкрепа и признаване на легитимното право на Кипър да определи заедно със съседните й страни общи изключителни икономически зони, които да използва за изследване, проучване и експлоатация на находища на природен газ. Създалото се противоречие между Кипър и Турция се разглежда като причина за преустановяване на преговорите между гръцко-кипърската и турско-кипърската общност за решение на Кипърския въпрос.

Сложните геополитически интереси на страните в региона преплитат потенциалните маршрути на синьото гориво към Европа. Гърция, Кипър и Египет стават стратегически партньори в енергийния сектор. Трите страни имат воля за стратегическо партньорство в добива на природен газ в Източното Средиземноморие. През 2011 г. американският концерн Noble Energy прави пробни сондажи и се натъква на газови находища, чиято експлоатация трябва да започне през 2018 г.

Газовите залежи във водите между трите континента Европа, Азия и Африка са трайно в центъра на международни икономически и геополитически интереси през последните години. В момента там работят американски, италиански, британски, френски, южнокорейски, израелски компании, а в новата ситуация за търсене на политическо надмощие в региона интерес към лиценз за газовите находища на Кипър проявява и Русия.

В представения през февруари миналата година пакет от мерки за осъществяване на Единния енергиен съюз, Европейската комисия поставя Източното Средиземноморие като много важен регион от гледна точка на енергийната сигурност на Европа и стратегически алтернативен енергиен източник. Търсенето на енергия в Европа може да бъде частично покрито от добива в Източното Средиземно море.

България, с неуспешния си досега опит с газопроводите, също гледа към новите терени. По време на среща с кипърския президент Никос Анастасиадис в София, президентът Росен Плевнелиев приветства „всяка тръба, която минава през територията на страната ни“. Само дни след като двете страни подписват договор за сътручничество в енергийната сфера и обсъждат възможността за доставка на кипърски природен газ в България, премиерът Бойко Борисов договаря страната ни да получава и израелски газ – нищо, че той трябва да мине по същите тръби като кипърския газ, които все още ги няма.

Големите надежди са свързани с трите основни „газови“ страни в Източното Средиземноморие – Израел, Египет, Кипър, които имат находища на горивото, както и с Гърция, която е основната транзитна страна и главната им входна врата за Европа. Вече 3 години страните си сътрудничат на висше държавно ниво – президенти и министър-председатели.

Израел е най-напред с голямото си газово находище „Левиатан“, разкрито през 2010 г. В него има над 620 млрд. куб. метра природен газ, като се очаква добивът му да започне през 2018 или 2019 г. Находището се разработва от същите фирми, които откриват и първите кипърски залежи – американската „Нобъл Енерджи“ и израелските „Делек“ и „Авнер“.

Откриването и експлоатациятя на находища на природен газ в кипърската изключителна икономическа зона се смята за „върховен приоритет“, по оценката на президента Никос Анастасиадис. Правителството в Никозия сключва договори за сондажни проучвания на 6 блока от общо 13 в офшорната му зона. Негови партньори са американската „Нобъл Енерджи“, израелските „Делек“ и „Авнер“, италиано-южнокорейският консорциум „Ени/Когас“ и френската „Тотал“.

До момента Кипър има едно газово находище – „Афродита“, с потвърдено наличие на значителни залежи от близо 140 млрд. куб. м. газ, което го прави третото по големина в басейна на Източното Средиземноморие. Според досегашните прогнози добивът от „Афродита“ се очаква да започне към 2020 г.

След неуспешни първи опити на „Ени/Когас“ и „Тотал“ правителството подписва двугодишно удължаване на лицензите им за проучвания. Третият кипърски лицензионен кръг е ускорен след преоценка на енергийния потенциал на блоковете му след откриването през 2015 г. на находището „Зохр“ в египетските води. Според първоначалните оценки на италианската компания „Ени“, то е най-големият газов резервоар не само за Египет, но и в Средиземно море с потенциал от около 850 млрд. куб. м. газ. „Левиатан“, „Афродита“ и „Зохр“ се намират съвсем близо едно до друго и заедно подсилват интереса към богатствата на региона. Оптимизмът за газ, инвестиции и голяма политика обаче все още се свежда до обикновени технически въпроси за бъдещите трасета, по които синьото гориво ще стигне до очакващата го Европа. Неизвестните са заради сложната политическа ситуация в региона и технически възможности. Още преди откриването на „Зохр“, Кипър започва да обсъжда изграждането на тръбопровод от „Афродита“ до Египет, за пренос на кипърския газ до двата египетски терминала за втечняване.

Разстоянието е 180 км. и трасето е коментирано като икономически целесъобразно. Въпреки бъдещите големи количества от самото египетско находище, правителството в Никозия заявява, че този вариант все още не е отпаднал.

Основният газов маршрут обаче, който обединява страните от региона, е т.нар. Източносредиземноморски газопровод (East Med Pipeline). Това е подводното трасе, от което може да се възползва и България и по което заедно би трябвало да минат кипърският и израелският газ, тъй като то ще свърже Израел, Кипър, Гърция и Европа. Никозия продължава да насърчава създаването на такъв коридор от източната част на Средиземно море до Европа чрез сътрудничество с потенциалните транзитни страни.

Съоръжението ще бъде най-дългият газопровод в света – до 2000 км, като ще минава на дълбочина до 3000 метра във водите на Средиземно море и ще струва между 6-10 млрд. долара. Въпросът в случая е технически и инвестиционен. Според експерти заради спадналите цени на природния газ и очакването те да останат ниски в обозримо бъдеще, шансовете на този тръбопровод да се превърне в реален жизнеспособен проект намаляват.

Въпреки това в началото на месец април 2017 година енергийните министри на Израел, Кипър, Гърция и Италия подписват съвместна декларация, с която потвърждават интереса на страните си към изграждането на газопровода „EastMed”. Той е обявен от Европейската комисия за проект от „общ интерес“ и се очаква да бъде завършен през 2025 г. Планираната тръба трябва да свързва газови находища по бреговете на Израел и Кипър с Гърция и евентуално Италия. Целта на проекта за газопровод свързващ Източно Средиземно море с Южна Европа е намаляването на зависимостта на Европа от руски енергоизточници. Поради тази причина в следващите десетилетия газовите потоци от района на Източното Средиземноморие ще играят жизненоважна роля в енергийната сигурност на ЕС. Европейският съюз се застъпва за строителството на нужната енергийна инфраструктура и развитието на конкурентен пазар на втечнен газ в региона. Високата цена на проекта обаче ще повлияе на пазарната цена на европейския потребител, което го прави неконкурентоспособен на руския газ.

Израел държи две отворени опции – към Кипър-Гърция  и Турция. Връзката с първите две страни е важна за него заради подкрепата в рамките на ЕС. Полагането на тръбопровод към Турция обаче ще бъде значително по-евтино. Лекото затопляне на отношенията между Анкара и Йерусалим дава основание на анализатори да прогнозират превес на втория вариант. Проблемът обаче е, че дори при сделка Израел-Турция израелският газ трябва да минава през изключителната икономическа зона на Кипър, за което трябва съгласие от правителството на островната държава. Газопровод от Кипър и Израел („Афродита“ и „Левиатан“) към Турция е представен от Международната агенция по енергетика (International Energy Agency – IEA) по време на Световния форум в Давос през януари миналата година като икономически най-изгоден маршрут.

И двата варианта (износ само от Израел или от двете страни към Турция) могат да станат само ако бъде уреден продължаващият 42 години политически въпрос – обединяването на етнически разделения Кипър, 37% от чиято територия е все още под турска окупация. При интензивните политически преговори под егидата на ООН, които се водят в момента, се очаква, че решение на десетилетния кипърски конфликт може да се намери. От този напредък в голяма степен зависят и бъдещите енергийни разработки на Кипър – в интерес на двете кипърски общности. Нефтът и природният газ могат да бъдат благословия или проклятие – източник на богатство или на напрежение.

Наред с европейския и турския пазар, Израел проучва и варианти за износ към Египет и Йордания. Газовите находища на Израел трябва да задоволят енергийните нужди на страната за десетилетия напред и да й дадат възможност да изнася синьо гориво първоначално за съседните държави. Компаниите Нобъл Енерджи и Делек, които търсят газ във водите на Израел, са сключили договори с фирми производителки на електроенергия и с промишлени консорциуми в Йордания, Египет и палестинските територии.

Само преди няколко месеца Кипър подписва три договора за даване на лицензи на водещи в света енергийни компании за проучвания за газ в изключителната икономическа зона на страната в Средиземно море. Енергийните лидери предвиждат в програмите си да пробият общо 12 проучвателни кладенци в новолицензираните три кипърски офшорни блока.

Готовност за сондаж още през юни 2017 г. обявяват „Тотал“ и „Ени“ в блок само на 6 километра от египетското находище „Зохр“. Турция обаче протестира срещу извършването на сондажи преди решаването на Кипърския въпрос. С остра декларация тя заплашва Кипър, че ще предприеме „всички необходими мерки“, за да защити своите и на кипърските турци интереси за газовите находища в Източното Средиземноморие. Възможно е Анкара отново да изпрати свои военни кораби в зоната на Кипър.

Големите газови находища, открити във водите на Източното Средиземноморие, могат значително да повлияят на енергийното, икономическото и геополитическото бъдеще на страните от региона. Експлоатацията на тези находища обаче е затруднена от редицата регионални конфликти около териториалните им води.

Публикувано на 31 Октомври 2017 в 13:00 часа от
Екатерина Чивиева


Ключови думи:Кипър, Гърция, Турция, Египет, Израел, Източно Средиземноморие, енергийни проекти, газови находища

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас