Прибалтийските републики и Калининград

Понятието „Прибалтийски републики“е въведено от СССР за бившите съветски републики, намиращи се близо до Балтийско море. Понастоящем те са независими държави, членове на Европейския съюз – Литва, Латвия и Естония, и Калининградската област, която е част от Руската федерация. Този регион е известен като „Балтийския тигър“, тъй като след разпадането на СССР и присъединяването на републиките в ЕС, те бележат висок икономически растеж.

Калининград също се намира в този регион и е административен център на Калининградската област. Областта е най-малката и най-западната в Русия. Градът има интересна история, той представлява полуексклав, т.е. част е от територията на Русия, но няма обща граница с основната част на страната, и има излаз на море – Балтийско, граничи с Литва и Полша. Днешният град е основан в чест на чешки крал, важен център на Източна Прусия. След края на Втората световна война, градът преминава на територията на СССР, а немското население напуска града.

През лятото на 2016 г., Русия започна разполагането на ядрени ракети в района на Калининград. Тези действия рязко покачват напрежението между страните в региона, тъй като пряко застрашават сигурността на Литва, Латвия, Естония и Полша. Говорителите на руското Министерство на отбраната, пък се оправдаха, че това е защитна реакция в отговор на подкрепения от САЩ ракетен щит в Европа. Междувременно се появяват и слухове, че ще се разположат подобни съоръжения и в Крим. Тези действия бяха подтикнати от кризата в Украйна и някои анализатори асоциират случая с избухването на нова Студена война. Чрез Калининград, Русия има поле за изява на военния си потенциал и да демонстрира военната си мощ в близост до територията на страни членки на НАТО. Според експерти на Алианса, Москва цели да блокира достъпа на НАТО до въздушното пространство на балтийските страни и част от Полша. Има опасения, че тези страни могат да последват съдбата на Украйна, но като част от Алианса, той има задължението да защитава тяхната територия. Не бива да изключваме и концепцията, че Русия иска да подобри инфраструктурата на региона и да засили гарантирането на сигурността в областта. Според анализатора Владимир Абрамов, руският сценарии е именно такъв, но моментът в който това се прави, спомага за покачване на напрежението в региона, за което вина имат и двете страни.

По време на кризата в Украйна и негативната реакция на международната общност по повод анексирането на Крим, литовски политически фигури повдигнаха въпроса за Калининград. Този въпрос се е повдигал често и в миналото и винаги от страна на Литва, която няма основание за претенции над областта. В бърз исторически преглед, става ясно, че единствената страна която може да предяви каквито и да било претенции е Германия, защото до Втората световна война, областта е била част от Източна Прусия. Предадена е на СССР като компенсация за понасените щети от Германия и Япония и въпросът е уреден с договореностите на Постдамската конференция. След уреждането на въпроса, Германия се отказва от всякакви претенции и не е ясно, защо от страна на Литва се повдига този въпрос. През 2015 г., напрежението ескалира, тъй като в медиите излезе новина, че Литва се готви да анексира Калининград. До ескалация не се стигна, но стана ясно, че сили на НАТО са разположени в Северна Полша и се провеждат учения там.

Последните години непрекъснато се повдига въпроса за Калининград. Германия се е отказала от града и не предявява никакви претенции за него, но се намесват други играчи с неоснователни аргументи. След приемането на Прибалтийските републики в ЕС, областта остава изолирана като „самотен руски остров”. Все пак като част от Русия, не можем да говорим за интегриране в ЕС и неговите институции, въпреки че имайки предвид историята на града, в който е роден Имануел Кант – дал своя принос за идеите и ценностите на съвременна обединена Европа, градът би имал възможността да бъде сред първите приети в общността.

Географското положение на областта е изключително благоприятно. Намира се в близост до западноевропейските пазари. Областта има добра демографска структура и разполага с висококвалифицирана и евтина работна ръка, която привлича различни инвеститори. Също така цените на енергийните източници са ниски, в сравнение с общоевропейските нива. Тези предимства на региона го превръщат в терен за тестване на нови форми на сътрудничество и би могъл да изиграе важната роля на мост за добрите отношения и взаимодействие между ЕС и Русия.

Литва е най-голямата и най-южно разположена от трите Прибалтийски републики. Тя е и първата от тях, която възстановява своята независимост след разпадането на Съветския съюз. Столицата й е Вилнюс. Страната успешно се интегрира в Европейския съюз, като успява ефективно да защитава националните си интереси чрез участието си в създаването на политики от Съюза. През 2015 г. Основните сектори на литовската икономика са търговията на едро и дребно, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, които заемат 32,5%. За промишленост са отделени 22,6%, за публична администрация, отбрана, образование, здравеопазване и социална дейност – 14,3%. Литва изнася стоки предимно за Русия, Латвия и Полша, а вносът е от Русия, Германия и Полша.

В Европейския парламент участват 11 членове от Литва. В Съвета на ЕС, също има литовско присъствие, на равнище министри, в зависимост от политиката, която се обсъжда. Преди няколко години, Литва пое председателството на Съвета на ЕС за шест месеца. Задачата на министрите от правителството на страната е да подпомагат работата на Съвета чрез определяне на дневния ред на заседанията, във всички области на политиката. Това е възможност и за всяка страна-членка да направи опит да прокара националните си интереси в дневния ред на Съюза. Като основни цели на представителството, тогавашният премиер Далия Грибаускайте заяви, че ще се постави акцент върху финансовата стабилност, икономическия растеж и създаването на работни места. Напредъкът по идеята за банков съюз и мерките за финансова стабилност на еврозоната, бяха обсъдени заедно с темата за отваряне на нови работни места и подпомагане на икономическия растеж. Също така домакините отделиха внимание на отношенията на ЕС с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Последната имаше очаквания да подпише споразумение за свободна търговия с ЕС, както и започването на подобни преговори с Армения, Грузия и Молдова. Бившата страна от СССР започна първото си председателство под мотото „За една пораждаща доверие, растяща в икономически план и отворена Европа”. С началото на мандата на Литва съвпадна присъединяването на Хърватия към ЕС и гласуването, останало от предишното председателство на Ирландия – за постигане на споразумение за многогодишния бюджет на ЕС до 2020 г.

Латвия е разположена на юг от Естония и на север от Литва. Столицата на страната е Рига, тя е демократична парламентарна република. През 2004 г. се присъединява към ЕС и НАТО. Латвийският парламент е еднокамарен и се нарича Сейм, в него влизат 100 народни представители, избрани за срок от 4 години. Отделно се провеждат президентски избори. Президентският мандат също е 4 години, той назначава министър-председател и заедно с кабинета олицетворява изпълнителната власт.

Страната има отворена пазарна икономика, като почти 1/3 от нейния брутен вътрешен продукт се формира от износ. От 1999 г. страна е член на Световната търговска организация. През следващите години се забелязва значителен икономически растеж, така се стига до БВП в размер на $ 37,88 мрлд.

Латвия, също като нейната съседна държава, участва активно в политиките на ЕС. Тя пое председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2015 г. като акценти, правителството изтъкна подобряването на конкурентоспособността на ЕС като ключово условие за постигане на икономически растеж и заетост, пълно разработване на потенциала на дигиталната икономика на ЕС и засилване ролята на ЕС в световен мащаб. В областта на външната политика, беше изтъкната необходимостта от насърчаване за подобряване политическите и икономическите отношения между ЕС и Източните партньори, за укрепване на Европейската политика на съседство. Тази концепция има за цел да укрепи трансатлантическото партньорство, стратегията на ЕС за Централна Азия, целите на политиката за развитието след 2015 г. и поддържане на ангажимента на ЕС към разширяването на Съюза.

Латвийското правителство също така отдели внимание и на въпросите за укрепване на киберсигурността, защитата на данни и разработването на стратегия на Единен цифров пазар, която да се осъществи чрез премахване на ограниченията, изграждане на доверие, осигуряване на достъп и свързаност и постигане на общо съгласие по въпросите за телекомуникациите, а също така и напредък в дигитализацията в Европа и насърчаване развитието на електронни правителства.

Естония е най-северната от трите Прибалтийски републики. Нейната столица е Талин. Тя също е член на ЕС от 2004 г. Страната е индустриално-аграрна с преход към пазарна икономика. Основните промишлени отрасли, с които се занимава населението са добив на торф и горивни шисти, фосфати, машиностроене, химическа промишленост, дървообработване и други. През 2015 г. основните сектори за икономиката са били търговия на едро и дребно, транспорт, хотелиерство, ресторантьорство, промишленост, публична администрация, отбрана, образование, здравеопазване и социална дейност. Износът е предимно за Швеция, Финландия, и Латвия, а вносът – Финландия, Германия и Литва.

Естония е парламентарна демократична република, министър-председателят е начело на правителството. Законодателната власт в лицето на парламента, се избира за срок от 4 години. Президентът се избира от парламента, а също и главният одитор, Правният канцлер и главнокомандващият на въоръжените сили. Президентът от своя страна назначава министър-председателя, който бива одобрен и от парламента. Страната е привърженик на електронното гласуване, което се използва по време на избори от 2005 г. насам. Страна залага на развитието и популяризирането на новите технологии. Естония е първата страна, която в края на 2014 г. предлага дигитална карта, която служи за идентифициране, плащания и достъп до различни услуги.

Подобно на останалите Прибалтийски републики, Естония също може да се похвали със завидно икономическо състояние. През 2012 г. е сред страните с най-малко нови дългове – едва 0,3% от БВП. През 2011 г. се въвежда еврото като национална валута, с аргумента, че така ще спечелят доверието на търговските им партньори. Голяма част от износа и вноса се осъществява с Швеция и Финландия, които се намират в близост до Естония. Според някои анализатори, географското положение е важен фактор за състоянието на икономиката, тъй като привличат туристи, инвестиции, а също така от съседните страни се вкарват суровини, които се преработват и след това се внасят в същите страни.

Разбира се, тази държава също си има своите проблеми, но те често биват пренебрегвани, заради впечатляващите успехи в икономическо отношение. Основният проблем на страната е бедността – над 17% от населението живее на ръба на бедността. Разликата между заплащането на мъже и жени е рекордна за ЕС – 28%. Управляващите не провеждат социални политики и това предизвиква задълбочаване на проблемите и увеличаване на имиграцията към Швеция и Финландия. Другият проблем е, че населението, живеещо на прага на бедността е с руски корени, и по-голяма част от тях нямат естонски паспорти, следователно и право да гласуват. Това ни навежда на мисълта, че малцинството няма желание да се интегрира, а имащите право на глас са доволни от провежданата от правителството политика.

В началото на 2017 г., Организацията на обединените нации официално прекласифицира трите прибалтийски републики като част от северноевропейските държави, а не като източно европейски, както бяха причислявани до сега. С тази промяна, скандинавските държави стават с три повече: Дания, Естония, Финландия, Исландия, Ирландия, Латвия, Литва, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство. Така че, вече със сигурност е редно да оставим понятието „Прибалтийски републики” в историята. 

Публикувано на 6 Ноември 2017 в 13:27 часа от
Елизабет Никова


Ключови думи:Калининград, Литва, Латвия, Естония, ядрени ракети, напрежение, обща информация

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас