Извънредни парламентарни избори в Косово

В проведените на 06.10.2019 г. четвърти парламентарни избори след 2008 г. в Косово, според Централната избирателна комисия (ЦИК) са регистрирани 25 политически субекта с общо 1077 кандидат-депутати. Албанските политици са представени от 5 партии, две коалиции и един независим кандидат, като останалите участници представляват малцинствата в Косово. Основните албански партии Демократичен съюз на Косово (LDK), Демократическата партия на Косово (PDK) и Движение за Самоопределение (VV) участват самостоятелно, а двете коалиции AAK-PSD и AKR-NISMA-PD са създадени по-скоро безпринципно, като основната цел е преминаване на 5% бариера за влизане в парламента на Косово.

Политиците, кандидати за поста министър-председател са несменяемите лидери Кадри Весели (PDK), Рамуш Харадинай (AAK), Фатмир Лимай (NISMA) и Албин Курти (VV), които доминират на политическата сцена в Косово от създаването му. Изключение прави единствената жена сред кандидатите - Вьоса Османи (LDK), която набира популярност не само в редиците на своята партия. Интересно е представянето и на сръбските политици в Косово, като основното противопоставяне при тях е между подкрепената от Белград „Сръбска листа” и коалиция „Sloboda” на т.нар. умерени сръбски политици водени от Ненад Рашич.

В Косово право да гласуват имат 1 937 000 косовски граждани, от които 87 180 са младежи, навършили 18 години след последните избори през 2017 г. Бяха отворени 895 центрове за гласуване с 2547 избирателни секции. Изборният процес беше наблюдаван от повече от 40 неправителствени организации обединени в коалиция „Демокрация в действие“ (Demokracia në Veprim), която присъства във всички избирателни секции в страната. В допълнение около 30 анализатори от мисията на ЕС бяха разположени в Косово от началото на септември и около 100 европейски наблюдатели осигуряваха процеса в цялата страна.

Въз основа на данни, получени от обработката на 95,88% от избирателните секции, ЦИК обяви, че са гласували 800 122 избиратели, а избирателната активност е 43,22%. (41% при изборите през 2017 г). Процесът на гласуване протече нормално без големи инциденти, в пълно сътрудничество между ЦИК, полицията и прокуратурата. Според обработените данни от 95,88% от избирателните секции:

Партия/Коалиция Гласове % Места +/–
1 Vetëvendosje (VV)
Движение за Самоопределение (ДзС)
197.966 25,79 31 -3
2 Democratic League of Kosovo (LDK)
Демократичен съюз на Косово (ДСК)
192.300 25,05 30 7
3 Democratic Party of Kosovo (PDK)
Демократическата партия на Косово (ДПК)
162.342 21,15 25 2
4 AAK - PSD Coalition
Alliance for the Future of Kosovo (AAK) (Съюз за бъдеще на Косово (СБК)
Social Democratic Party of Kosovo (PSD) (Социалдемократическата партия (СДП)
89.287 11,63 14 4
5

NISMA - AKR - PD Coalition
NISMA (Социалдемократическа Инициатива (СДИ)
New Kosovo Alliance (AKR) (Алианс за ново Косово (АНК)
Justice Party (PD) (Партия на свободата (ПС)

37.786 4,92 0 -10

Около 24.00 ч. в деня на изборите, резултатите бяха почти известни, като всички политически лидери благодариха на своите симпатизанти и гражданите на Косово за масовото гласуване и за демократично проведените избори. Лидерите на ДСК и ДзС бяха поздравени за победата и беше подчертан фактът, че те носят „историческа отговорност” за бъдещето на Косово. ДПК призна своето поражение и обяви, че минава в опозиция. Активистите на ДзС празнуваха на площада в Прищина, а лидерът Албин Курти обяви, че се отваря „нова глава” в историята на Косово, въпреки загубените 20 години. Той благодари на Вьоса Османи, като подчерта, че кампанията й е вдъхновила много жени и подчерта, че иска да си сътрудничи с нея. Разликата от 0,74% между първите две парти може да бъде променена от гласовете на диаспората, които още не са обработени.

Официалната предизборна кампания (25.09. - 04.10.) беше кратка, но премина в изключително темпо, като всички представители на партии и коалиции обикаляха страната и телевизионните студия, с цел да представят основните си послания. Няколко теми преобладаваха в изказванията на почти всички косовските политици, като най-използвани бяха: борбата с корупцията, отношенията със Сърбия и външната политика на Косово, подкрепата от страна международните фактори (САЩ и ЕС), икономическото развитие с увеличаване на заплатите, намаляване на безработицата, подобряване на образованието и здравеопазването, (не)равенството на половете, екологията, реформа в правосъдието и т.н.

Характерно за реториката на основните пет политически конкуренти беше увереността, че тяхната партия ще бъде победител. Обявяваха себе си за единствената и най-добра възможност пред гласоподавателите в Косово, твърдяха че само те могат да променят положението в страната, като подобрят всички аспекти на политическия, икономическия и социалния живот в страната. Единствено по-умерен в своите изказвания беше Фатмир Лимай, който заложи на ролята - потенциален коалиционен партньор в следващо правителство, без значение кой ще го ръководи.

През последните десет години популистките изказвания и липсата на реални политики и напредък за Косово са отблъснали и обезверили голяма част от косовското общество. Това води до намаляване на доверието към лидерите, към политическите партии и към държавните институции като цяло. Разочарованието на косоварите, особено сред младото население, се изразява в пълна апатия към политическите процеси, намаляване на избирателната активност, увеличаване боя на невалидните бюлетини и в крайна сметка до масовото желание да напуснат страната, като единствен изход за оцеляване

По време на предизборната кампания не беше проведен реален публичен дебат, в който основните опоненти да застанат един срещу друг и да представят своите политики за управление, което е показателно за нивото на демокрация в Косово. Вместо това в едно от телевизионните студия словесните нападки преминаха във физическа саморазправа между кандидат-депутатите. Все пак трябва да се отбележи, че бяха организирани серия от дебати в телевизионното студио на „Jeta ne Kosove” (Животът в Косово). Там екипи на основните кандидат-премиери представиха своите програми, планове за управление и обещания за следващата администрация пред експертна група на BIRN и отговориха на критиките за тяхната роля в предишните правителства.

Парламентарните избори, като правило в Косово са извънредни и са последвани от дълги периоди на дебати в постигане на компромисни неустойчиви правителства. Ситуацията след обявените предварителни резултати обаче може да доведе до драстична промяна на статуквото от последните 10 години.

Най-възможна изглежда коалиция между ДСК и ДзС, която беше почти договорена и преди изборите. Въпреки това намирането на компромис по някои ключови за Косово въпроси няма да бъде лесен процес. В следващите седмици всичко ще зависи от това доколко създадената политическа и икономическа конюнктура в Косово ще окаже въздействие върху лидерите на двете партии, които за първи път могат да участват в управлението на страната и да реализират своите програми в полза на Косово.

Не трябва да се пренебрегва и натискът от страна на международните фактори, които не виждат в лицето на ДзС подходяща алтернатива за управлението на Косово.

Публикувано на 18 Октомври 2019 в 19:29 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Косово, избори, Албин Курти, Вьоса Османи

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас