Истанбулската конвенция - бъдеще и предизвикателства



Истанбулската конвенция - бъдеще и предизвикателства

Истанбулска конвенция, е конвенция на Съвета на Европа относно борбата с насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в гр. Истанбул, Турция, и е в сила от 12 май 2014 г., а към момента е ратифицирана от 46 подписали я държави.

Основна цел на Истанбулската конвенция е, на първо място „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие”. Също така цели „да допринася за премахването на всички форми на дискриминация”, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие” и т. н. Една от основните идеи на Конвенцията е всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или да създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.

Истанбулската конвенция крие в себе си риск за психичното здраве на българските деца, опасна е за обществото и националната ни сигурност. Това смятат консерваторите от Младежкият консервативен клуб. В своя позиция те посочват, че много страни от ЕС не са ратифицирали конвенцията по тази причина, сред които Чехия, Хърватия, Унгария, Гърция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.

Политическите реакции относно ратификацията на тази конвенция показаха, че значителна част от политическата класа не е чела конвенцията, или, ако случайно я е прочела, не я е разбрала. ВМРО твърдят, че документът задължавал България да приеме всеки чужденец с „особености в пола”. След направен пространен анализ по темата може да се каже, че в конвенцията изобщо не става въпрос нито за „трети пол”, нито за „поведенческите отклонения на възрастните” (ако под това се разбира хомосексуализъм), нито за каквото и да било друго задължение към подписалите конвенцията страни, освен да се противопоставят всички средства на насилието над жените.

В разяснителните бележки, публикувани от Съвета на Европа, се посочва, че по подразбиране терминът "пол" се базира на социално конструираните роли на мъжете и жените, поведения, дейности и характеристики, които дадено общество приема за подходящи за тях. В България думата „пол” се използва като биологична разлика между мъж и жена - като превод за „gender”. Тази дума няма специфичен еквивалент в български език.

Какво стой зад думата „GENDER”?

Това е термин, който се появи около ратифицирането на Истанбулската конвенция, преведен на български като „социален пол”. Според Конвенцията на Съвета на Европа терминът означава „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено обществото смята за подходящи за жените и за мъжете”. Според Световната здравна организация (СЗО), джендър се отнася за „социално конструираните характеристики на мъжа и на жената - норми, роли и взаимоотношения”. Твоа се тълкува, като "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".

"Двата пола (мъжки и женски) особено когато става дума за социални и културни разлики вместо за биологични. Терминът се използва в по-широк смисъл за означаване на роли, които не отговарят на установените идеи за мъж и жена.” - дефиниция за „джендър” на речника на Оксфорд.

Организацията на ООН за храни и земеделие (ФАО) определя „джендър” като „отношения между мъжете и жените, едновременно сетивни и материални”.

В документите на ЕС „джендър” се среща основно в контекста на равенството между половете. Става дума за това, че ЕС се бори за равно заплащане на мъжете и жените на една и съща позиция, присъствието на жени в управлението както в частния, така и в държавния сектор.

Всички дефиниции до тук на различните международни организации и документи изтъкват, че „джендър” няма нищо общо със сексуалната ориентация и двете понятия не бива да се смесват.

Словакия е една от страните, които няма да ратифицират конвенцията на Съвета на Европа за борба с насилието над жени. Причината за този отказ е, че министър председателя на страната Роберт Фицо е поставен под натиск от по-малкия партньор в управляващата коалиция, а именно националистите от „Словашката национална партия” (SNS). Желанието на страната е да денонсира подписа си под документа. Според Фицо документът е спорен и може да доведе до нарушаване на конституцията и до узаконяване на еднополовите бракове. Според него конвенцията” излишно поставя под въпрос природните разлики между мъжете и жените и ги нарича стереотипи”, докато бива преследвана идеята да бъде премахнато насилието над жените и децата. Опасението е този документ да не доведе до дискриминиране религиозната свобода в страната, в която от население 5,4 млн. души 62% се определят като католици и 6% като протестанти.

В Словакия еднополовите съжителства не са признати и като граждански съюзи.

Словакия подписа Истанбулската конвенция през 2011 г. и спря нейната ратификация в момента, когато документът е одобрен от повее от 40 държави на континента. Страните, които до този момент не са подписали и нямат намерение да подпишат конвенцията са Русия и Азербайджан.

 

Публикувано на 30 Март 2018 в 11:05 часа от
Габриела Попова


Ключови думи:Истанбулска конвенция, позиции, реакции, предизвикателства

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас