Иран - геополитически особености и сфера на влияние

Геополитиката е пресечната точка на географията и външната политика. Тя се фокусира главно върху държавите, народите, границите, ресурсите, околната среда и търговските пътища. Влияе се от всички измерения на глобалното развитие на човечеството: технология, демография, икономика, социо-културни и политически тенденции.

Днес, геополитиката на Близкия изток е по-скоро свързана с провалени държави, унижени народи, несправедливо начертани граници, плячкосани ресурси, унищожена околна среда, крайно социално неравенство и бедност, насилие и радикализъм.

Всичко това е следствие от три важни исторически събития: на първо място е крахът на Османската империя след края на Първата световна война; на второ – разпадането на еврпейския колониален ред след края на Втората световна война; на трето място е краят на Студената война и преминаването към нов световен ред, доминиран от Запада в лицето на САЩ. Геополитическата ситуация в региона е такава, каквато я виждаме днес, защото голяма част от местните държави са изкуствено създадени, поради което са немощни и неспособни да изпълняват своята част от обществения договор; защото малкото стабилни държави на близкоизточната арена са в състояние на постоянна борба за надмощие и регионално господство, като по този начин допълнително усложняват положението на провалящите се и провалените държави; защото богатия на ресурси Близък изток е една изключително привлекателна придобивка за външни сили – европейците, руснаците и американците. Техните съперничества през вековете са оставили траен и опустошителен ефект върху близкоизточните държави и народи. Авторитарните управляващи в региона, често протежета на същите тези външни сили, също споделят отговорността за тежкото положение на близкоизточните народи.

Геополитиката на Иран трябва да се разглежда точно в тази регионална рамка. Въпреки че е заобиколен от редица нестабилни държави като Йемен, Сирия, Афганистан, Ирак, най-голямата заплаха за сигурността на Техеран не е външна, а вътрешна. Това е така поради два основни фактора – географския и демографския.

Иран е заобиколен от три планински граници и една морска. Най-важната географска бариера е планинската верига Загрос, формираща западната граница на страната. Загрос е населена главно от кюрди и азери. Кюрдите, за разлика от мнозинството в Иран са сунити, не шиити. Те също населяват планинските райони на Ирак и Турция и винаги са били използвани от извънрегионални играчи, с цел да се засили етническото напрежение в региона. Единственото изключение от планинската природа на западната граница на Иран лежи на юг. Това е провинцията Хузестан – този район е равнинен, но е от части блато, тъй като там се срещат реките Тигър и Ефрат и формират Шат ал-Араб. Въпреки че е равнинен и блатистия характер го прави лесен за отбраняване, Хузестан е населен предимно от етнически араби и затова е уязвим от към сепаратизъм и провеждане на тайни операции. Иранските разузнавателни служби са постоянно нащрек там.

Северна граница на Иран е планината Алборз. Тя е населена главно с азери, които формират втория най-многоброен етнос в страната след персите. Нещата стават малко по-сложни ако вземем под внимание независимата Република Азербайджан, разположена точно от север на Ирански Азербайджан. Иран се бои, че неговото азербайджанско население може да поеме по пътя на сепаратизма и за да ускори процеса на асимилация, забранява азербайджанския език. Той не се преподава в училищата и не се използва в никоя държавна институция. Освен това, на север от страната се намира Каспийско море, на североизток и изток продължения на планинската верига Алборз. Те формират буферни зони между Иран и неговите източни съседи.

На юг Иран граничи с Персийския залив и най-голямото му пристанище там е Бандар Абас, намиращо се на Ормузкия проток, свързващ Персийския залив и Залива на Оман. Това е от изключителна стратегическа важност, защото около 20% от световния петрол преминава през протока. Предвид количеството петрол, с което Иран разполага, може да се предположи, че това е една много богата страна. Но реално не е. Това е така защото петролните залежи, под контрола на Техеран се намират в труднопроходими терени, което  увеличава транстпортните разходи и ги прави неконкурентни ценово.

В крайна сметка трябва да се отбележи, че Иран е едновременно защитен и сдържан от своята география. Неравният терен превръща всякакво външно нашествие в нещо неосъществимо, но планинските граници също така ограничават и възможностите за настъпление и завладяване. Затова най-голямата заплаха за страната е вътрешна. Въпреки че Иран е познат и като Персия, почти 40% от населението на държавата е формирано от не-перси и повечето малцинства са изправени пред дискриминация на етническа, религиозна и езикова основа. Техеран контролира тези малцинства чрез система, в която сътрудничеството с властите се награждава, а съпротивата се наказва сурово.

Съвременната сфера на влияние на Иран е до голяма степен сходна с тази отпреди 2500 години, когато е основана Ахеменидската империя. В древноста персийските армии превземат Вавилон – столицата на Месопотамия. Едва след това завоевание персите успяват да разпространят господството си над Близкия изток. Днес на мястото на Вавилон стои Багдад, но след 2003 г. и американското дестабилизиране на Ирак, Техеран успешно запълва създалия се силов вакуум.

С падането от власт на Садам Хюсеин и неговата партия БААС, Иран постепенно увеличава влиянието си в Ирак. Техеран постига това като използва съперничещите си за властта в Ирак шиитски и сунитски елити. Но за да се възползва напълно от влиянието, ресурсите, географското положение на Ирак, иранското правителство се нуждае от по-задълбочено сътрудничество с Багдад, което може да бъде постигнато единствено след стабилизирането на страната. Персите все още не доминират напълно Багдад, но тяхната главна външнополитическа цел е да използват Ирак за плацдарм, от който да настъпят към съседните Сирия и Саудитска Арабия и да затвърдят своето първенство в региона на Персийския залив.

Пред Техеран има няколко опции, чрез които той може да стане регионален хегемон: на първо място е ядрената политика, която по съществото си представлява по-скоро хитър дипломатически ход, употребен за постигането на редица геополитически цели. В момента иранците дори нямат ядрена бомба, но въпреки това увеличават влиянието си в Близкия изток, умело използвайки заплахата, която една персийска атомна бомба би представлявала за баланса на силите в близкоизточен план. На второ място, Иран може да използва влиянието си в Ирак и Афганистан, за да ескалира етническо напрежение в региона и по този начин да държи САЩ и съюзниците им в постоянно напрежение, което от своя страна отваря други врати за Техеран. Хизбула е друга опция – Иран може да използва групировката срещу Израел, един от главните си врагове. Също така Сирия може да се превърне в инструмент на Иран и персийски коридор към Средиземно море, ако режимът на ал-Асад (Bashar al-Assad) оцелее. За сега най-добрата карта в геополитически план на иранците е протокът Ормуз, но те няма да я поставят на масата толкова рано в играта.

Тактиката на Техеран е да дава непостоянни и смесени сигнали – понякога иранците изглеждат рационални и добронамерени, понякога радикални и враждебни. Това е част от техния начин на международна комуникация, целящ да извлече максималното от всички преговори.

Крайната цел на Иран е признаването на неговата нова сфера на влияние и изтеглянето на всички противопоставящи ѝ се сили от Близкия изток. Това означава изтеглянето на американските части от района на Персийския залив. Ако това се случи, персийската страна бързо ще запълни силовия вакуум и постепенно ще се превърне в неоспорвана регионална морска и сухопътна сила и ще се опита да придобие активи в саудитската петролна индустрия, което в комбинация с казаното до момента ще я постави на една от водещите позиции на международната арена.

Публикувано на 22 Септември 2017 в 08:27 часа от
Илиан Бояджиев


Ключови думи:Иран, геополитика, сфера на влияние

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас