Индустриалният комплекс Кесон

Отношенията между Северна и Южна Корея се основават не само на политическите различия между тях, но и на особеностите в икономическите им взаимоотношения. Най-яркият пример за икономическо сътрудничество между двете съседки е индустриалният комплекс Кесон (Kaesong), илюстриращ възможността за взаимодействие и икономически ползи. Този комплекс е разположен на територията на Северна Корея, но е финансиран главно от южнокорейски предприятия. Това е един блестящ пример за кооперация, въпреки обтегнатите отношения между страните. При анализирането на дейността на индустриалния регион ще разгледаме първо историята, предпоставките, както и динамиката в развитието му.

Индустриалният комплекс Кесон е разположен в най-южната част на северно корейската провинция Северен Хванхе (North Hwanghae province), на десет километра от Корейската демилитаризирана зона и на 1 час път от Сеул. Плановете за изграждането на комплекса започват през 2002 г., с отделянето му като самостоятелна административна единица от региона на град Кесон. Този проект позволява на Северна Корея да се сдобие с така необходимите за страната чужди инвестиции, както и да осигури възможност за работа на голяма част от образованото й население. От другата страна на тридесет и осмия паралел, за Южна Корея – този комплекс означава достъп до евтина работна ръка, като в същото време страната получава и възможността да въздейства на работниците в региона.

Индустриалният регион се реализира благодарение на финансирането от „Hyundai Asan“, част от Южно корейската компания „Hyundai“, както и с участието на двете корейски правителства. Докато комплексът функционира, броят на работниците в него достига близо 54 000. Това са предимно жители от Северна Корея. Южна Корея изплаща на тези служители близо 100 милиона долара годишно в заплати. Преди да се стигне до затваряне на комплексът през 2016 г., средната заплата за северно корейските служители достига 150 щатски долара, което е близо 1/5 от минималната заплата в Южна Корея. Разглеждайки ниските заплати, може да се види колко е изгоден този комплекс за южно корейските компании, които имат достъп до квалифицирана работна ръка, която знае корейски и получава малко възнаграждение. Трябва да се отбележи, че въпреки ниските заплати според стандарта в Южна Корея, за жителите на комунистическата държава това e много добро възнаграждение. За тях парите не са единствения фактор, определящ желанието им да работят в този комплекс. По-важен е достъпът и възможността за контакт със съседите от юга, което дава възможност за доближаване поне малко до капиталистическия начин на живот. Желанието за работа в този регион е толкова голямо, че дори се стига до подкупи на северно корейски служители, с цел осигуряване на работно място там.

Северно корейското правителство взема по-голямата част от заплатите на своите граждани за себе си. През 12 годишният период в който работи, индустриалният комплекс Кесон, той внася близо 2 милиарда долара в икономиката на Северна Корея. Годишният БВП в Северна Корея е близо 12 милиарда долара, 2 милиарда получени от индустриалния регион могат да бъдат разгледани като ~160 милиона годишно или 6% от БВП за страната в продължение на 12 години.

По първоначален план комплексът е трябвало да бъде завършен през 2012 г. и да предоставя 700 000 работни места. Докато се реализира проектът, обаче се появяват редица пречки, свързани главно с замразяване му през годините от страна на двете корейски държави поради редица причини. Другият основен фактор влияещ за забавянето в развитието на този индустриален регион са санкциите срещу Северна Корея. Те са свързани със забраната за продажбата на компютърна техника и вноса на други високо технологични машини на територията на страната.

В проучване, проведено в началото на 2016 г., малко преди комплексът да бъде затворен от страна на Южна Корея, се посочва, че в комплекса работят над 124 южно корейски фирми, от които 71 свързани с производство на текстилни изделия; 9 с производство на химически изделия, 23 с производство на метали и тежки машини; 13 произвеждат електрически уреди и 8 се занимават с друга дейност.

Един от ярките примери за алтруизъм, който може да се види в комплекса е свързан с неправителствената организация, наречена „Зелените доктори“ (Green doctors) от Бусан (Busan), Южна Корея. В продължение на 10 години, в този икономически регион има болница, в която доктори доброволци лекуват безплатно севернокорейците, давайки им възможността да се докоснат до висококачествено здравеопазване.

Друг положителен ефект, следствие от създаването на индустриалния регион, е че двете корейски държави успяват за първи път от края на Корейската война да се договорят и да създадат обща програма за използване и движение по железопътните линии. Кесон е разположен на място, при което най-ефективният начин за транспорт е използването на железопътните линии.

Но фирмите, които оперират в икономическия регион се сблъскват с един голям проблем. Това е нестабилността, която е породена от обтегнатите отношения между двете корейски държави. Периодичното затваряне на комплекса от една от двете страни и загубите, които са породени от това са най-големият проблем за южнокорейските корпорации.

Кризата на Корейския полуостров през 2013 г. е свързана главно с ядрените опити от страна на Северна Корея, санкциите наложени от ООН, както и с ежегодно провежданите бойни учения от страна на САЩ и Южна Корея. Във разгара й се стига до затваряне на индустриалната зона в Кесон за близо 5 месеца. Тези събития нанасят тежък удар върху фирмите, които са инвестирали в комплекса. Загубите за компаниите се изчисляват на близо 575 милиона долара, което ги превръща в най-големите финансови щети за тях от началото на съвместната дейност в индустриална зона.

Друга подобна криза, която води до затварянето на комплекса е свързана със събитията от зимата на 2016 г. През февруари 2016 г., след поредните ядрени опити от страна на Северна Корея, администрацията на бившия южно корейски президент Парк взема решение да замрази индустриалната зона в северната си съседка. Аргументите на президента Парк се базират основно на това, че Ким Чен Ун използва милионите, спечелени от тази съвместна дейност за финансиране на военната си промишленост, както и за провеждането на нови опити, които нарушават международното право и дестабилизират региона. Въпреки опозицията на южно корейските партии (Демократичната партия и Партията на народа), партията на президента Парк (Партията на Сенурите) реализира своето решение и замразява дейността на индустриалния комплекс, с цел да накаже северната си съседка.

И до днес индустриалният комплекс Кесон продължава да бъде замразен. Това е фактор, който е смятан от мнозина, дори и от новата южнокорейска администрация за отрицателен, във връзка с отношенията между Южна и Северна Корея.

Тази зона е ярък пример за това, че сътрудничеството и взаимодействието е възможно дори и при такива необичайни условия, каквито са тези между двете корейски държави. Частните компании и работниците са тези, които понасят най-големите загуби от политическите грешки, допуснати от управляващите на двете страни.

Сегашното спиране на комплекса може да доведе до постоянното му затваряне, а загубите, които частните фирми претърпяват от февруари 2016 г. до сега са огромни. Бъдещето на индустриалната зона в Кесон става все по-неясна и са необходими умели политически решения и компромиси, за да продължи тя да съществува.

Публикувано на 29 Септември 2017 в 10:50 часа от
Васил Фишев


Ключови думи:Индустриалният комплекс Kaesong, Северна Корея, Южна Корея, икономическо сътрудничество

1 Коментара

Свържете се с нас