Петролната компания ИНА - МОЛ: aктуално състояние и проблеми

Хърватската петролна копмания ИНА (INA – Industrija nafte d.d.) има водеща роля в петролния бизнес, както на местно ниво, така и в регионален мащаб. Тя има силни позиции в дейности свързани с проучването и добив на нефт и природен газ, преработката на нефт, както и в разпространението на нефт и нефтопродукти. Компанията е създадена през 1964 г. чрез сливането на Нафтаплин (Naftaplin - компания за проучване и добив на нефт и газ) и рафинериите в Риека и Сисак. Днес ИНА е акционерно дружество, като унгарска компания MOL Plc. (49,1%) и Република Хърватия (44,8%) са нейните най-големи акционери. Към 2018 г. останалите около 6 % приндалежат на миноритарни акционери, частни и институционални инвеститори. Акциите на ИНА са регистрирани на Загребските фондови борси от 01.12.2006 г., a към края на 2017 г. компанията има 10,782 служители и управлява регионална мрежа от 495 бензиностанции в Хърватия и съседните страни. Освен в Хърватия, ИНА осъществява дейности по проучване и добив на нефт и природен газ в Близкия Изток и Африка (Ангола и Египет). Компанията се състои от няколко дъщерни дружества, които са изцяло или частично притежавани от ИНА. Седалището на INA Group е в Загреб, а през последните години Хърватия прави опити да упражнява по-голям контрол над ИНА предвид събитията около компанията.

В края на януари 2019 г. хърватското правителство представи промени в закона от 2002 г. за приватизацията на държавната петролна компания ИНА, известен като „Закона ИНА“. Целта според управляващите е да се хармонизира законодателството на страната с европейското законодателството и така да се избегне съдебно дело. Европейската комисията сезира (13.07.2017 г.) Хърватия пред Съда на ЕС, поради невъзможността страната на промени закона за ИНА. Оттогава хърватските власти обсъждат с ЕК измененията, необходими за привеждане на законодателството в съответствие с правилата на ЕС относно свободното движение на капитали.

Според опозицията в Хърватия, както и според някои енергийни експерти, обаче зад предложените промени стоят други интереси. Опозиционните депутатите от Социалдемократическата партия (СДП) се обявиха против промените в закона за приватизацията на ИНА, внасяйки близо 300 поправки в тях. Те са недоволни от факта, че законът се обсъжда по ускорена процедура, че това изключително важно политическо решение се взема почти мълчаливо, без широко обществено обсъждане и обвиняват управляващата партия Хърватски демократичен съюз (ХДС), че е предала ИНА на унгарската енергийна група МОЛ, както и националните интереси на страната. Въпреки, че опозиционните депутати се обявиха категорично срещу предложените промени и напуснаха залата в момента на гласуването на закона (19.02.2019 г.), той беше приет с 74 гласа „за“ и два гласа „против“. Двамата депутати, които гласуваха „против“ са Хрвойе Зеканович (Hrvoje Zekanović от HRAST) и Златко Хасанбегович (Zlatko Hasanbegović от Независими за Хърватия), но те осигуриха и кворум в парламента.

Измененията в закона касаят чл. 10 от закона от 2002 г., според който правителството на Хърватия има изключителни права, свързани с контрола върху промените в собствеността на дружеството, възможността да наложи вето върху определени решения на управителния съвет, както и право да откаже изкупуване на цялото или част от имуществото на компанията. Други ключови промени в закона също се определят като неблагобриятни за Хърватия. Например, той позволява на МОЛ да активира спорни акции от сметки за попечителство и такива с опционално споразумение (в размер на 1.6%) и по този начин да придобие над 50% от компанията. След като даден стратегически инвеститор увеличи своя дял пряко или косвено над 50%, той ще има четирима от шестте члена на надзорния съвет (а не трима както досега). Съгласно този закон, докато Република Хърватия е акционер в ИНА, тя ще има двама членове на съвета, но без право на глас. Всеки акционер на ИНА, който желае да премине прага от 50% от акциите, трябва да уведоми действащият министър на енергетиката и да му представи дългосрочен план за управление на бизнеса. Хърватското правителството, въз основа на становището на министъра, в рамките на 30 дни трябва да издаде решение за одобрение за придобиване на акциите. Това съгласие може да бъде отхвърлено, ако правителството прецени, че представлява сериозна заплаха за обществената сигурност или нарушава безопасното, надеждно и редовно енергоснабдяване или енергийната инфраструктура. Но основният проблем е, че законът не определя какви са конкретните действия, които могат да доведат до такива ситуации. Без ясни определения на термините и конкретните действия, Търговският съд не би могъл да докаже нарушение на закона. Законът е публикуван на 09.03.2019 г. в държавен весник на Хърватия и влиза в сила осем дена след това.

Опозиционните депутати обвиняват правителството в липса на стратегия за енергийно развитие и изразяват загриженост за енергийния суверенитет на страната. Припомнят, че няколко хърватски правителства (на Санадер, Карамарко и Орешкович) са станали „жертва“ на скандали свързани в ИНА и сегашното правителство може да е поредното.

Министърът на енергетиката и околната среда Томислав Чорич, както премиерът Андрей Пленкович заявиха, че няма да позволят ИНА да стане дъщерно дружество на МОЛ и че целта на правителството е да осигури условия за по-нататъшен растеж и развитие на ИНА. Пленкович дори обяви като възможен вариант Хърватия да изкупи дела на МОЛ и да си върне пълната собственост върху ИНА. Тази идея обаче не е нова, тя е обсъждана и в миналото, но досега не са предприемани действия за реализацията й.

Според някои данни за обратното изкупуване на ИНА от хърватската държава ще са необходими около 2 млрд. евро, тъй като в държавния бюджет от продажбите на ИНА „влязоха“ около 10 млрд. куни т.е. около 1,2 млрд. евро. В допълнение ще бъде необходим и още 1 млрд. евро за инвестиции в компанията и покриване на разходите за арбитража. Това е твърде голяма сума и вероятността Хърватия да я отдели за подобно действие изглежда малка.

Според финансовите отчети за 2018 г. икономическите показатели на нефтената и газова компания ИНА са следните. Генерирана е нетна печалба от 1,18 млрд. куни, което е с 3,7% по-малко от 2017 г. Общите приходи са нараснали с 19,5% до 23,35 млрд. куни, а разходите достигат 21,83 млрд. куни, което представлява ръст от 21,5%. Оперативната печалба (EBITDA) нараства с 3,0% до 3,49 млрд. куни, а нетните приходи от продажби се увеличават с 20% до 22,35 млрд. куни. Капиталовите разходи възлизат на 1,82 млрд. куни, което представлява ръст от 30% на годишна база. Тези положителни резултати се дължат на растежа във всички сегменти на бранша, особено поради по-високите цени на въглеводородите и по-високите продажби. Пазарната стойност на ИНА, според цената на акциите, които се търгуват на борсите, възлиза на около 31 млрд. куни. ( 100 куни са около 13 евро)

Според Шандор Фасимон, председател на управителния съвет, INA Group отново постига доста силни резултати. Увеличението на капиталовите разходи с 30% за последната година показва ангажимента на конпанията на поддържането на интегриран бизнес модел. При търговията също се наблюдава ръст, като компанията разширява мрежата си и в Черна гора. През март 2019 г. ИНА купива пет нови локации от черногорската верига бензиностанции Pavgord, разположени в Подгорица и Котор. По този начин ИНА ще разполага с 11 бензиностанции в Черна гора, увеличавайки пазарния си дял до 15% от само 1% през 2017 година. Средносрочната цел на компанията е да стане основен играч на черногорския пазар, както и да се наложи на регионалните пазари.

Ретроспекция на някои от събитията и проблемите свързани с дейността на ИНА

През годините дружеството преминава през турболентни периоди на проблеми и затруднения. През 2002 г. компанията е приватизирана след дълго отлагане, като стойността й по това време възлиза на 1,8 млрд. долара. През юли 2003 г. става ясно, че унгарската петролна и газова компания МОЛ ще стане собственик на част от ИНА, тъй като е предложила най-високата оферта. (МОЛ е основана през 1991 г. чрез сливането на девет отделни държавни компании. По това време тя е първата национална петролна и газова компания в Централна Европа, която е приватизирана. Това се случва на няколко етапа, започвайки от средата на деветдесетте години. Към момента MOL Group включва най-голямото унгарско (нефтено) предприятие MOL, словашката нефтена компания Slovnaft, водещата унгарска нефтохимическа компания TVK, австрийската компания за търговия на дребно и едро Roth, италианската компания за рафиниране и търговия на дребно IES, чешката електрическа група CEZ и хърватските компании INA и Tifon.). През 2003 г. офертата на МОЛ се равнява на 447 млн. евро, като за сравнение втората по-големина сума, предложена от австрийската ОМВ е едва 372 млн. евро. След като сделката е одобрена от хърватското правителство, МОЛ се превръща в една от най-значимите компании на петролния пазар в Югоизточна Европа. Въпреки трудностите, сделката има стратегирческо значение за региона. Тръбопроводът, който INA притежава дава директен излаз на компанията на Адриатическо море и също така потенциал за транзит на руски петрол. Тръбопроводът е строен през 1974 - 1979 г. в бивша Югославия, каго цялата му дължина е 759 км, от които 631 км. са на територията на Хърватия, включително подводен тръбопровод от Omisalj до Urinj (Риека). Управлява се от акционерно дружество JADRANSKI NAFTOVOD (JANAF Plc.), в което ИНА притежава акции.

Непосредствено след сделката, официалната позиция на MOL за хърватската ИНА, е че останалите кандидат-купувачи не са забелязали и оценили пълния потенциал на компанията. По-късно обаче избухва скандал, който води до съдебно дело срещи бившия хърватски премиер Иво Сандер. Той е обвинен в приемане на крупен подкуп при сделката между МОЛ и ИНА, а според хърватската служба за борба с корупцията и организиранта престъпност (Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminala USKOK) тогавашния директор на МОЛ, Жолт Хернади (Zsolt Hernádi), е подкупил Иво Сандер с 10 млн. евро. Обвиненията срещу Сандер завръшват с присъда (17.06.2014 г.) от 8,5 години затвор за взимане на подкуп. Корупционните скандали в правителството Сандер водят и до логичната загуба на парламентарните избори от неговата партия през 2011 г.

През 2010 г. ИНА завежда съдебно дело срещу Сърбия с искането да й бъдат върнати 167 бензиностанции (или еквивалентна сума в евро), както и допълнителна сума от 90 млн. евро. По този начин ИНА се опитва да компенсира загубата, която компанията е претърпяла, след като Сърбия „завзема“ въпросните бензиностанции след разпадането на Югославия, основава собствена компания Беопетрол и в последствие я продава на руската Лукойл.

През 2014 г. ИНА отново е изправена пред нови проблеми. Около 1500 работници на компанията излизат на протести, поради планираното затваряне на петролната рафинерия в Сисак и превръщането й в склад за петролни деривати от Унгария. Протестиращите, опасявайки се от загуба на работните си места, обвиняват управляващите, че влиянието на унгарската МОЛ е прекалено голямо и е против интересите на ИНА, както и на Хърватия като цяло. През същата година (2014 г.) компанията е изправена пред още едно неочаквано предизвикателство - унгарската МОЛ завежда дело срещу Хърватия с твърдението, че страната не е изпълнила задълженията си по основното споразумение за газовия бизнес и приложенията към него. По време на проведените изслушвания Хърватия представя аргументите си, като отрича да е извършила дискриминационни, произволни и непрозрачни действия, с които да е причинила щети на инвестицията на МОЛ. Хърватското правителство дори подчертава, че щетите са нанесени на хърватската държава, която е била засегната по-неблагоприятно от споразумения, сключени в резултат от корупционни сделки. В края на 2016 г. Хърватия губи арбитражния процес и е принудена да заплати 14,5 млн. евро разходи, присъдени от съда. Въпреки това МОЛ продължава арбитражна процедура пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID - International Centre for Settlement of Investment Disputes, Вашингтон), като унгарската компания има претенции за нанесени щети в размер на около 1 млрд. долара. Заседанията пред арбитражния съд са приключили (юли 2018 г.), но все още предстои да бъде взето репние, като за този процес това може да отнеме година или повече, предвид сложността му.

През 2015 г. ИНА е обект и на редица обвинения, отправени от еколозите в странта. Според различни природозащитни организации, подкрепени и от стотици граждани, проектът на ИНА за обявяване на търг за проучване залежите от петрол и природен газ в Адриатическо море е пагубен за природата и туризма в Хърватия. Противниците на идеята се страхуват от разушаването на морските брегове, както и на повече от 1000 острова, което несъмнено ще ощети туристическата индустрия и ще навреди на околната среда. Тогавашният министър на икономиката Иван Върдоляк се опитва да смекчи конфликта, като обявява, че през следващите 3-5 години от този проект, правителството очаква около 1 млрд. евро инвестиции, както и създаването на няколко хиляди нови работни места. Към 2015 г. Хърватия добива годишно около 600 000 тона петрол, задоволяващи около 20% от нуждите ѝ.

През 2016 г. друго хърватско правителство изправено пред корупционни скандали, свързани с дейността на ИНА е това водено от Томислав Карамарко. То просъществува до края на юни същата година, след като беше доказано, че лично министър-председателят е бил в тежък конфликт на интереси. Посредством своята ПР-компанията, неговата съпруга е получила над 60 000 евро за извършени консултантски услуги в енергийния сектор.

Хърватската нефтена компания ИНА освен чисто икономически фактор за страната и региона се явява и важна геополитическа цел за някои външни енергийни интереси. В края на 2017 г. председателят на руския Роснефт, Игор Сечин, съобщава че неговата компания разглежда опцията за финансово подпомагане на ИНА. От изявление (ноември 2017 г.) на бившия финансов министър на Хърватия, Славко Линич (Slavko Linić), става ясно че на подобни действия се гледа положително. Според него, най-доброто решение е Роснефт да изкупи дела на МОЛ в ИНА, тъй като руснаците не се интересуват от хърватския пазар, а от Средиземноморието като цяло. Твърди се, че техните интереси ще бъдат в съответствие с хърватските, тъй като ще дойдат със собствен петрол и газ и ще произвеждат деривативите си в Хърватия. На МОЛ се гледа като на враг, който завладява пазара и унищожава ИНА. Критичните коментари от страна на САЩ по повод евентуална руска намеса в енргийния пазар на Хърватия не закъсняват.

Основни остават споровете между Хърватия и Унгария свързани с ИНА. През декември 2018 г. за пръв път от седем години Виктор Орбан посети в Загреб. Една от темите на срещата е свързана с енергийната компания. Унгарският премиер заявява, че двете страни имат „добра воля“ да разрешат дългия спор за хърватската петролна компания ИНА и е време да възстановят „нормалните“ си отношения. Той добавя, че проблемът трябва да се третира не като междудържавен, а като проблем между компании. Според него Хърватия трябва да си „купи обратно“ ИНА, ако не се стигне до споразумение. Както Орбан, така и Пленкович смятат, че проблемът не трябва да засяга или да зависи от политиката, но фактите показват точно обратното. Пример за това е блокирането на кандидатурата на Хърватия за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от страна на Унгария. Въпреки това затопляне на отношенията между двете държави се наблюдаваше през септември 2018 г., когато 5 от 11-те евродепутати на Хърватия гласуваха срещу доклада, осъждащ Унгария и подкрепиха действията на Виктор Орбан.

Решението на правителство да промени 17-годишния Закон за приватизация на хърватската петролна компания ИНА, според опозицията означава, че компанията официално премината в унгарски ръце. Няма официални данни за такива стратегически решения, но съществуват индикации за такава възможност. Промяната на закона се случва в момент, когато Хърватия не е в добри отношения с МОЛ и е крайно необходимо нормализиране на политическите отношения с Унгария. За Хърватия е необходимо Унгария да премахне блокадата на членство й в ОИСР, както и да разчита на подкрепата на Унгария за членство в Шенген. Трябва да се отчита, че унгарските инвестиции играят и ключова роля в хърватския стратегически проект за отдаване под наем на терминали за втечнен природен газ. Един проект, за които САЩ открито настоява в желанието си да измести Русия като основен европейски доставчик на газ.

От продажбата на ИНА на унгарската МОЛ са минали повече от 15 години, но в този период събитията в и около хърватската петролна компания често предизвикват остри реакции във вътрешно-политическата сцена, както по икономически, така и по политически причини. Сегашната ситуация отново потвърждава значимостта на компанията за икономическия и енергиен потенциал на Хърватия.

Според управляващите промените се правят под предлог за хармонизиране с европейските закони, тъй като те не допускат специални права в предприятия, където един от съсобствениците е държава. Честа практика обаче е Европа да се ползва за алиби при неудобните решения. Опозицията твърди, че това нарушение е било факт в продължение на години и смята, че то може да бъде регулирано по други начини.

Въпреки не особено развномерното и постоянно развитие на ИНА през годините, както и множеството политически скандали, свързани с нея, команията е с доказано ключова икономическа и политическа роля за Хърватия. Нейното ефективно и ефикасно управление може да довече до значителни позитиви не само за страната, но и за региона като цяло.

Публикувано на 22 Април 2019 в 19:07 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:INA, MOL, петрол, Хърватия, Унгария, Русия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас