Икономическата ситуация във Венецуела

Политическото напрежение, което е обхванало Венецуела се отразява и на икономическото състояние на страната, което към юли 2017 г.  е критично. Опитите на венецуелското правителство да наложи един по-авторитарен модел на управление през април 2017 г., доведоха до сблъсъци между протестиращи и органите на реда. Президентът Мадуро предприе промени с цел да създаде една система, която да му даде по-широки правомощия и власт, за сметка на намаляващите нива на демокрация. Тези постъпки доведоха до силна критика от страна на венецуелския народ и обвинения в  некомпетентност по отношение на управлението на държавата. Народно недоволство се изрази освен в бурни протести, словестни атаки и надписи с призиви за край на диктаторското управление, но и с групи протестиращи, които замеряха с камъни и други предмети правителствени сгради и органите на реда. Според редица медии Мадуро и правителството му не показват достатъчно респект към основните елементи на електоралната демокрация, което може да се приеме за една от основните предпоставки за възникването и развитието на сегашната криза обхванала Венецуела.

Обстановката допълнително се изостри и от проблемите в икономиката на страната, както и в сферата на сигурността. Венецуела има система за валутен контрол, която от много експерти се определя като безсмислена и неефективна и към този момент може да се определи за най- дисфункционалната икономика в Латинска Америка. До края на годината се очаква инфлацията да достигне до 1600%. Друг негативен факт за страната е, че тя се смята за втората държава в света с най-висока престъпност, с показатели от 91.8 на 100,000 души, а столицата Каракас е обявенa за най-опасния град в света.

Изглежда, че за момента няма решение на проблемите. За да се осигури властта на Мадуро, лидера на опозицията бе затворен, а на друг негов опонент му бе забранено да се кандидатира на изборите. Президентът и неговите поддръжници засега категорично отхвърлят призивите да се откажат от властта или да насрочат нови избори, с което ще се даде възможност на хората да изберат нов лидер. Въпрки това на проведените редовни общински избори на 10.12.2017 г. водената от Мадуро социалистическа партия успя да спечели 90 процента от кметствата в страната. Съмненията за изборни манипулации и измами остават, а населението продължава да живее в обстановка на несигурност и нищета. Управляващите са обвинявани, че предпочитат да видят страната си в разруха, отколкото те самите да отстъпят властта..

Има сериозен дефицит на демокрация във Венецуела и, към момента тя е демократична страна само на думи. Правителството продължава да налага своя диктаторски модел на управление, като действа доста неорганизирано и анархично, без ясна цел и визия за бъдещето.

На 29 март 2017 г. Върховния съд предприе действия да разпусне Народното събрание водено от опозицията. След серия от масови протести и митинги, както в страната, така и зад граница, съдът отмени това свое решение. И въпреки редица грешни действия,  Мадуро запазва позициите си и правото си, единствен да взема решения по въпросите свързани с петрола и сделките с него, без съгласието на Конгреса.

Един от противниците на режима на Мадуро е Луиза Ортега, венецуелски адвокат, която е генерален прокурор на Венецуела. Тя е назначена от Народното събрание  на 13 декември 2007 г. за периода 2008 - 2014 г, а през декември 2014 г. получава нов мандат до 2021 г. Надеждите на много от протестиращите са насочени към нея и някои от новите членове на кабинета на Мадуро, които да последват действията й и да се сложи край на сегашната власт. Една подобна група от политици би дала гласност на случващото се в страната и би могла да спечели доверието на гражданите. Тя би могла и да привлече допълнително подкрепа от съседните държави, които следят ситуацията във Венецуела и са наясно с неспазването на личните права и свободи.

Зад Мадуро обаче все още стоят страни като Еквадор, Боливия, Русия, които го защитават, заедно с режима му. Той все още контролира държавните институции, с изключение на Конгреса, който се държи от опозицията. В неговите ръце са органите на реда и съда. От три години насам действията на Върховния съд осигуряват безпрепятствено управление на Мадуро като отменят избори, блокират закони, очакващи одобрение от Конгреса и др. Този модел се очертава да се запази и в бъдеще.

Важно е да се отбележи, че силите на реда са сред основните поддръжници на Мадуро и безпрекословно следват неговите нареждания. Под техен контрол са доставките на стоки от първа необходимост, като основните хранителни продукти и вода. Това им дава голяма власт и някои от висшестоящите служители се възползват максимално от позициите си и забогатяват за сметка на обикновените хора. Ясно е, че тези служители ще подкрепят сегашния президент в опит да запазят статуквото и собствените си привилегии. Вероятно биха се съгласили на някаква промяна в администрацията, но само ако не се наложи да изгубят голяма част от властта си и не се стигне до подвеждането им под отговорност.

Венецуелската икономика досега претърпя сериозни свивания и кризата се усети най-вече от обикновенните граждани.. Инфлацията e на неконтролируеми равнища (720%), изяжда спестяванията на населението и правителството е неспособно да я овладее. В опити да се ограничи и подтисне протестното движение, хората получиха лесен достъп до жилища, минималната заплата бе повишена с 60% до 280 долара (това е 15- то повишение за периода 2013 - 2017 г.). Раздават се субсидии за храна на работниците. Хранителните продукти почти изцяло са внос и голяма част от магазините и супермаркетите са празни. Хлябът липсва на пазара, заради недостатъчното количество брашно, а водата от своя страна е станала по- скъпа от бензина.

Черния пазар се разраства непрекъснато и оказва силно влияние върху цените на основните стоки, които иначе са под засилен контрол от страна на правителството. По данни на Центъра за документация и социални анализи, на петчленно семейство са необходими около 1 милион боливара на месец, за да покрие основните си нужди, което включва храна и хигиенни консумативи, наем за жилище, здравни и образователни разходи и други основни услуги.

За сравнение, при управлението на Уго Чавес, цените на основните стоки и услуги са били по-ниски, но също така са били и под производителната им цена. Хората са сменяли често националната валута в долари, което е принудило тогавашния президент да ограничи достъпа до американския долар и да фиксира курса.

По информация на Ройтерс, кредитния рейтинг на Венецуела е понижен, като сега е на девет пункта под инвестиционното ниво или оценка ССС - според рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P).

Не се очаква скорошно излизане от кризата, а валутните девалвации и новите международни заеми допълнително тласкат страната към по- несигурно бъдеще.

Има сериозен недостиг на медикаменти по болниците, липса на електричество в тях, поради което  хората не могат да получат нужните медицински услуги. Международната общност все още не е предприела действия за справяне с кризата, която заплашва да се разрастне в хуманитарна такава, което само би влошило ситуацията в региона.

Заради корупцията и ниските цени на петрола, чуждестранните парични резерви в страната са намаляли под 10 млрд. долара, което се случва за първи път от 15 г., според данни на централната банка. За сравнение през 2009 г. те са били в размер на 43 млрд. долара. Тези цифри само засилват страховете, че Венецуела няма да успее през тази година да покрие дълговете си, а дългът на страната към момента е 7.2 млрд. долара.

Държавната нефтена компания PDVSA трябва да натрупа капитал и да направи обратни плащания в размер на 3.7 млрд. долара през четвъртото тримесечие. Страната зависи изключително много от петрола, а Венецуела притежава най - големите запаси от петрол в света (по данни за 2014 – 298 млрд. барела). Дълги години икономиката изцяло беше захранвана от петролните приходи, като голяма част от тях беше пренасочвана към социални програми, които днес са орязани, заради спада в петролните цени. Много икономисти в страната определят липсата на чуждестранни инвестиции като най-лошата част от нейната нова икономическа история.

Международния валутен фонд разкрива, че венецуелската икономика през 2016 г. има негативен растеж от - 8%, безработицата е 17% като се очаква да достигне 20% през тази година.

Срещу Венецуела са заведени множество съдебни искове от различни компании, към които има задължения, но също така е задлъжняла и към Русия, Китай и банката за развитие на Латинска Америка. Очаква се скоро и други финасови институции към, които страната има дълг за изплащане.да  обявят своите искания.

Публикувано на 15 Декември 2017 в 18:07 часа от
Герасим Иванов


Ключови думи:Венецуела, икономика, инфлация, черен пазар

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас