Хърватия и случаят „Агрокор“ – нови проблеми пред правителство

Влошеното състоянето на конгломерата „Агрокор“ (Agrokor) започва да се разкрива през 2017 г., достига своята кулминация през миналата пролет, но през последната няколко месеца нови скандали водят до напрежение сред управляващи и опозиция в Хърватия. Събитията ясно показват, че една такава „империя“, оцеляла и достигнала подобни мащаби през годините е пряко или косвено свързана с голяма част от властимащите в страната. Определеният от държавата 15-месечен срок за справяне с проблема изтича на 10.07.2018 г. Дотогава целият процес по уреждане на отношенията с всички кредитори на „Агрокор“, банки, доставчици и носители на облигации трябва да приключи.

Марица Видакович (Marica Vidakovic), представител на временния съвет на Агрокор съобщи (31.05.), че е посигнато споразумение с кредиторите, от което са доволни почти всички. Тя добави, че до срещата на съвета на кредиторите, която ще се проведе на 08.06., адвокатите трябва да са готови с официалната част от оформлението и изискванията на документите. След това споразумението ще бъде предвижено към Търговския съд. Коментирайки подробностите около сделката, Видакович потвърди, че е договорено плащане от 80 млн. евро от „граничния дълг“ (border debt - това са всички искания, постъпили преди кризисното управление да поеме компанията), като добави, че кредиторите очакват плащане на 10 млн. евро в най-близко бъдеще. Според Видакович кредиторите не могат да бъдат недоволни, въпреки, че са успели да съберат само част от своите вземания.

Фабрис Перуско (Fabris Perusko), изпълняващ длъжността кризисен управител на Агрокор, също потвърди (01.06.), че преговорите с кредитори вече са приключили и споразумение е постигнато. Той допълни, че в споразумението влиза и сделка с банките да оттеглят 65% от претенциите/исканията си. Така финансовите задължения на Агрокор няма да се повишат, тъй като руската „Сбербанк“ се отказва от някои искания за сметка на това е договорено извършването на замяна на 18% от акциите на „Меркатор“ (Mercator) за дял от Агрокор, компанията майка. Спорд Перуско три са били компаниите, които в някаква степен са възпрепяствали споразумението – „Аgram” (животозастрахователна компания), „Alca” (търговска компания) и „Adris“ (бизнес корпорация в сферата на туризма, недвижимите имоти и др.). Причината е, че те не са били представени от общ агент, а е трябвало да регистрират исковете си еднолично. Ден по-късно обаче Дубравко Гърдич (Dubravko Grdic) от името на „Agram“ изрази съгласие да приеме сделката, предложена от бъдещите собственици на „Агрокор“. По неофициални данни исканията на „Alca“ възлизат на 130 млн. хърватски куни. (около 17.6 млн. евро)

Правителството в Хърватия потвърди (25.05.) назначаването на нов заместник министър-председател - Томислав Толусич (Tomislav Tolusic, Хърватската демократична общност, ХДО - Hrvatska demokratska zajednica, HDZ),) и нов министър на икономиката - Дарко Хорват (Darko Horvat, ХДО). Неговата основна задача ще бъде да се заеме с търсене на решение за кризата „Агрокор“ (Agrokor). Дарко Ховрат е бивш министър на предприемачеството и труда по време на управлението на Тихомир Орешкович (януари – октомври 2016 г.) и по отношение на „Агрокор“ той не смята да се меси в работата на сегашните мениджърите, защото според него те знаят какво трябва да се направи и имат неговото доверие. Според Томислав Толусич (заемащ и поста министър на земеделието) кризата ще има благоприятен изход, преговорите с кредиторите ще са успешни, а компанията ще се преструктурира и ще намери своите нови собственици.

Изборът на нови министри се наложи след оставката (15.05.) на Мартина Далич (Martina Dalic) - министър на икономиката и заместник министър-председател. Тя беше принудена да напусне правителството след скандала (08.05.), който избухна, когато хърватската медия Index.hr разкри лична имейл кореспонденция между министърката и адвокати, и консултанти по изработването на закона „Агрокор“ (Lex Agrokor). При избора на новите министри ХДО получи подкрепа от своите коалиционни партньори, като те бяха избрани само с 77 гласа „за“ т.е. само с един глас повече от минимума за мнозинство.

Компанията „Крас“ (Kraš), произвеждаща захарни и сладкарски хранителни продукти, част от „Агрокор“, отхрвърли твърденията, че Мартина Далич по някакъв начин е можела чрез своята кореспонденция да издейства каквато и да е полза за „Крас“ или други компании. Това беше споменато от index.hr при разкриването на имейлите, а „Крас“ нарече обвиненията – инсинуации.

Скандалът около министър Далич усложни политическата обстановката, като накара всички партийни лидери да вземат отношение и отново да се заговори за вот на недоверие към правителството, искане на оставки и нови избори. Според Божо Петров (лидер на МОСТ) цялото правителство трябва да си подаде оставката, защото то няма бъдеще. Той заяви, че „не само Мартина Далич, а и всички министри, включително министър-председателя, трябва да си вървят.“ Лидерът на Социалдемократическата партия (СДП, Socijaldemokratska partija, SDP) Давор Бернардич също изрази отношение (17.05.) по темата с „Агрокор“ след изтичането на имейл кореспонденцията. Според него „Хърватия не бива да е затворник на един човек“, визирайки министър-председателя Пленкович, който трябва да подаде оставка и да свика нови избори, защото последните събития са достатъчно показателни за управлението в момента. И обяви, че напълно изключва възможността за коалиция с ХДО. От своя страна министър-председателят Андрей Пленкович обяви, че на срещата (28.05.) на Съвета за национална сигурност не е бил обсъждан скандалът с Hotmail.

Скандалът около министър Далич наподобява кризата в управление на Хърватия от март-юни 2017 г. когато искането за оставка на финасовия министър Здравко Марич доведе до разрив в отношенията между ХДО и МОСТ и уволнение на четирима министри. Тя отново беше провокирана от факта, че Марич е асоциран пряко с „Агрокор“, като бивш финансов директор на конгломерата до 2016 г., след което заема поста на финансов министър. Въпреки вотът на недоверие, оставка не последва, но МОСТ напусна коалицията, а министър-председателят намери съюзник в лицето на Хърватска народна партия – либерални демократи ( Hrvatska narodna stranka – Liberalni demokrati, HNS – LD), дългогодишен партньор на СДП.

С оглед сътресенията, които кризата с „Агрокор“ и последвалите скандали създават в управлението на Хърватия, трудните решения около бъдещето на „Агрокор“ е по-удобно да бъдат отлагани. Все пак споразумение вече е постигнато, но преструктурирането на компанията може да отнеме още дълго време, а бившият основател и собственик на „Агрокор“ Ивица Тодорич обяви, че ще заведе дело срещу така наречения „Lex Agrokor” и ще се „бори“, защото е жертва на политически манипулации и политическо преследване.

Спорд някои източници Ивица Тодорич е блестящ бизнесмен, според други престъпник, според трети просто късметлия. Истината е може би някъде по средата, защото дълго време той притежава най-влиятелния бизнес в Хърватия, чиито дял е изчисляван на 15% от БВП на страната. „Агрокор“ е работодател на 60 000 служители, половината работещи на територията на страната. Нищо обаче не е вечно и на 07.11.2017 г. е издадена европейска заповед за задържане на Ивица Тодорич. Въпреки, че беше арестуван в края на 2017 г., последва неговото освобобдаване срещу парична гаранция от 100 000 бритнаски лири. Фирмата, натрупала непосилни дългове на стойност приблизително 5.8 млрд. евро, заради свръхекспанзионистичните амбиции на Тодорич, се оказа меко казано в неизгодно положение, в следствие на което още през м. април 2017 г. от правителството на Хърватия беше изготвен план за „спасение“, който да не позволи фалит.

В своя абсолютен разцвет „Агрокор“ е консорциум от много компании в сферата на търговията на дребно, селскостопнаски, хранителни стоки и напитки. Корпоративни членове са „Jamnica“ – най-големият производител на минерална вода в страната, „Ledo“ – воеща фирма производител на сладолед, „Zvijezda“ – най-големият местен производител на олио, маргарин и майонеза, „PIK Vrbovec“ – най-голямата местна фирма за месо и др. Всички с доминиращ пазарен дял в своята сфера. Всички снабдяващи най-големите вериги супермаркети – „Konzum“ и „Mercator“, също част от конгломерата. Оказва се, че има много желаещи да поемат бизнеса на последните две компании. Президентът на турската „Suser Group“ коментира в интервю от 14.05.2018 г., че има 2 големи турски компании, готови да наддават за „Konzum“, който ще им отвори вратите към местния пазар. Руската банка „Сбербанк“ пък има интерес към дялове от „Mercator“ и също се опитва да се възползва от положението на компанията след кризата.

Историята всъщност започва много по-далеч във времето. Ивица Тодорич успешно се възползва от политическата обстановка пред 80-те и успява да закупи няколко държавни компании по време на ранната приватизация в Хърватия. Освен това е близък с тогавашния авторитарен президент Франьо Туджман, а по-късно създава и поддържа връзки в правителството и в съдебната система. Има немалко случаи, в които тези му връзки му помагат да развива и разширява бизнеса си. И въпреки слуховете и множеството съмнителни показни действия на Тодорич, той никога не е бил разследван. Куриозен и показателен е например случаят със замъка „Кулмерови двори“. Той е исторически паметник и не може да бъде използван за други цели, но Тодорич го купува и превръща в хотел, чиито единствени гости са семейството му. Друг безспорен факт е, че немалко членове на семейството му биват назначени на високи държавни позиции. Освен това „Агрокор“ е най-големият рекламодател в страната, което му позволява да има контрол и над пресата – до скандала почти няма негативни статии за Тодорич или бизнеса му. Дълги години „Агрокор“ се развива твърде безпроблемно, а възможностите пред Тодорич стават все по-необятни.

Възможностите му са необятни, но не и безкрайни и последните години не са така благоприятни за Тодорич. Още през 2003 г. „Агрокор“ получава нареждане от антимонополните служби да спре да се разширява. Проблемът е решен като директорът на съответната агенцията е отстранен само дни по-късно. Все пак твърде агресивният стремеж за развитие явно изиграва лоша шега и фирмата започва бавно, но сигурно да затъва в дългове. Най-големи кредитори на компанията са две руски банки, които отпускат съответно 1 млрд. евро от „Сбербанк“ и още 300 млн. евро от „VTB Bank“. Тъй като Русия няма особено политическо влияние в Хърватия (и Косово), каквото има в останалите страни от бивша Югославия (най-вече Сърбия, но и Черна Гора, Словения, Република Сръбска), тя се опитва да се намеси в сферата на икономиката на страната. Този факт сам по себе си е достатъчно обезпокоителен, но истинска паника се появява през м. февруари 2017 г., когато руският посланик Анвар Азимов в Загреб обяви, че Русия повече няма да дава заеми на „Агрокор“ заради финансовите й проблеми. Оттогава доверието в компанията спада, липсват кредитори и се появяват първите разрешения за претърсване. Въпреки че всичко това не се развива в кратък срок, шокът за хърватското общество сякаш идва изведнъж – изведнъж най-голямата компания се оказва пред фалит. Една от руските банки - „Сбербанк“ - предявява претенции като най-голям кредитор да получи контрол върху конпанията. По този начин тя щеше да получи контрол и върху немалка част от хърватската икономика и да се намеси рязко във вътрешнополитическите отношения на страната. Думите на руският посланик в Загреб – „много добре разбираме, че стабилността на „Агрокор“ означава също и стабилност на Хърватия“ са показателни. Все пак Хърватия избра да не дели пътя си с Русия и в следствие на всичко това през м. април 2017 г. управлението на компанията минава в ръцете на държавата, която трябва да я „спаси“.

Логично е да заключим, че щом „Агрокор“ е важна за икономиката и за целия държавен апарат на Хърватия след ерата на приватизацията, то правителството е длъжно да се намеси. Начинът, по който го прави обаче, повдига много въпросителни. През април 2017 г. е изготвен „Закон за извънредна процедура за управление на компании със систематично значение за Хърватия“. Той стана известен и с името „Lex Agrokor“, тъй като реално в страната единствено групата „Агрокор“ и електрическата компания HEP, отговарят на определението с „национално“ значение за Хърватия. Въпросният закон позволява фирма, която не може да обслужва дълговете си, да ги „завещае“ на държавата без да обяви фалит и да прекрати временно изплащането им. Неслучайно ден след като законът беше приет, Тодорич остави „Агрокор“ на държавата. Започват проверки, които разкриват не само огромния дълг на конгломерата, но и нарушения като нередовни финансови отчети и др.

Въпреки всичко според някои икономисти изход има и това е бързото преструктуриране. „Балонът трябва да бъде смален на всяка цена, разходите орязани, огромен брой магазини затворени, непродуктивните компании да бъдат продадени“ са само част от предлаганите мерки. По този начин може да се осигури спасение на „Агрокор“, която обаче ще остане със значително по-малки размери. Несъмнено някои компании ще трябва да затворят врати, ще има фалирали земеделци и загуби. Все пак по-голямата част ще оцелеят.

Случаят „Агрокор“, наричан вече „криза“, е показателен за това как прекалената експанзия и стремежът към влияние и позиции в бизнеса, може и се отразява и в политиката на една страна. Икономика и политика не са понятия съществуващи самостоятелно, те са винаги малко или много взаимозависими. Когато обаче взаимозависимостта стане прекалено голяма, всяко сътресение ще засегне и двете сфери. Съмнителното израстване на „Агрокор“ през годините несъмнено се случва в някаква степен с помощта на всяко едно правителството в Хърватия, което води до положението на страната днес.

Подобен тип корупционни практики и висок праг на толерантност от страна на обществото на дадена страна са може би дълбоко залегнали в народопсихологията на Балканите. А колкото и да не й се иска на Хърватия, тя също спада към балканските страни, което се потвърждава и от последните събития. Дали политиките, които страната ще приеме, ще са както ефикасни, така и ефективни за справяне с кризата „Агрокор“, ще видим във времето, защото подобни сериозни проблеми изискват дългосрочни планове, чиито резултати не са незабавни.

 

 

 

Публикувано на 24 Юни 2018 в 05:57 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Хърватия, Агрокор, Ивица Тодорич

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас