Хибридна война - руското влияние в Европа и САЩ

В днешния глобализиран свят, съпътстван от висок технологичен напредък, развитите държави постепенно загърбват класическите методи за упражняване на влияние помежду си. Все по-често в политическото, научното и медийното пространство се използват термини като „хибридна” и „информационна” война, които описват характера на новите инструменти, използвани за външнополитически цели. Скритото водене на война се утвърждава като основен подход в международните отношения, а свидетелство за това са приетите от Конгреса на САЩ в края на изминалата година закон за създаване на специална структура за борба с пропагандата и резолюцията на Европейския парламент срещу руската пропаганда.

Традиционното схващане на понятието хибридна война е свързано с информационни атаки, но всъщност то обхваща множество аспекти. Според една от дефинициите, предложена от Джак Макюън, хибридната война е „фокусирана активност на асиметрични военни действия, водени в три ясно определени посоки: сред населението на конфликтната зона; сред собственото население (т.нар. "домашен фронт"); международната общност.”  Тя се характеризира с използването на  конвенционални и партизански методи на водене на бойни действия и на неконвенционални средства, като намеса в информационната система на друга държава чрез упражняване на контрол в медийното пространство, финансиране на попагандни кампании и различни политически субекти за влияние в процеса на взимане на политически решения и прокарване на собствени интереси, всяване на паника чрез спекулиране, дезинформация или пускане на невярна информация сред обществото. Трябва да се спомене още и организирането на военни и паравоенни формирования, на които се предоставят необходимите средства за изпълнение на определени цели от голямо политическо значение. Добър пример за подобен подход е случващото се в две от най-горещите точки на конфликт в световен мащаб - Украйна и Сирия. Тъй като провеждането на конвенционална война може да има катастрофални последици за нападащата страна, то други недържавни формирования – партизани, терористични организации, революционери, сепаратисти – се използват като камуфлаж от страната, инициираща хибридната атака. В символ на хибридната война се превърнаха т.нар. „зелени човечета”, военни групировки без опознавателни знаци. 

Хибридната война не струва скъпо на агресора, а в същото време  може да ненесе големи щети, като дестабилизира противниковата страна. Тя не се обявява официално и не бива призната от регламентираните субекти в международните отношения, каквито са държавите, но  носи голям риск, който може да прерасне до заплаха за националната сигурност, за страната обект на агресия. Освен това е предпочитан инструмент във външната политика, защото обектът на ангресия много трудно може да докаже, че срещу него се води подривна дейност, а скритият характер на хибридните атаки не дава легално основание да се отвърне с твърда сила или да се потърси помощ от съюзнически държави. Така например няма как да бъде активиран чл.5 от устава на НАТО за колективна отбрана.

Един от основните проблеми, когато говорим за хибридни действия, е този за размитата граница между мира и войната. Използването на невоенни средства за упражняване на политическо влияние върху чужда държава например може да няма за цел да провокира военен конфликт.

Според бившия служебен министър на отбраната и анализатор в сферата на сигурността Тодор Тагарев, „въпросът е да не започнем да използваме твърде свободно термина война. Ако вземем частния случай с Русия, тя има своите интереси в ЕС и НАТО. Най-общо казано, идеята е да провокира разнобой в двете организации. Но да кажем, че прокарването на тези интереси означава война, би значело да изпаднем в параноя... Тогава, когато говорим за икономическо, финансово и политическо влияние, спонсориране на политически партии и политически инженеринг, който се прави от друга държава, аз бих избягвал термина война.” Именно на тези инструменти ще бъде обърнато по-голямо внимание в контекста на актуалната ситуация и отношенията между Русия, от една страна, и ЕС и САЩ, от друга.

През изминалата, 2016 година се случиха две ключови събития, които промениха значително международната обстановка - вотът за напускане на Великобритания от ЕС и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Наблюдава се тенденция на спад на доверието в демократичните институции и възход на десни популистки движения, което поставя на изпитание единството в ЕС, както и отношенията му със САЩ. От така създалите се обстоятелства се възползва Русия, чието влияние във вътрешната политика на определени държави все повече се засилва.

Още по време на президентската надпревара в Щатите, Русия беше обвинявана за намеса в предизборните кампании, повлиявайки на крайния резултат в полза на Тръмп. Разузнавателните служби на САЩ заключиха, че Русия е водила пропагандна кампания по време на изборите, разпространявайки неверни новини и информация, предимно чрез различни онлайн медии, интернет страници и социални мрежи. Според независими изследователи целта е уронване авторитета на Хилари Клинтън и подкопаване на общественото доверие в американската демокрация. Това повишава рейтинга на Тръмп, чиято платформа е базирана на популистки обещания за радикална промяна както във вътрешната, така и във външната политика на страната. Руската сложна пропагандна машина, включваща ботнет мрежи, платени медийни „тролове” и мрежа от уебсайтове и акаунти в социалните мрежи, разпростира влиянието си в интернет пространството, като очерта негативен образ на Клинтън, описвайки я като лидер, който би управлявал в полза на големите американски банкери и финансисти. Разпространяваха се и мнения за възможност за ескалиране на напрежението в международната система, както и за обтягане на отношенията между САЩ и Русия, което би довело до ядрена криза. „Хакването“ на правителствени компютри и разпространението на имейли, свързани с Клинтън и уронващи нейната репутация, се превърнаха в повод администрацията на Барак Обама да обвини Русия в намеса в президентските изборите. Зад това застанаха разузнавателните служби, както и сенатори и конгресмени от демократическата и републиканската партии. Няма начин да определим дали руското въздействие е имало решаваща роля при избирането на Тръмп за президент, но американски изследователи твърдят, че това е част от една по-обширна и ефективна стратегия, целяща да посее недоверие сред обществото в американските демокрация, институции и лидери.

Резултатите от събитията в САЩ са в унисон с руските геополитически интереси. Победата на Тръмп даде допълнителен тласък на популистки движения в Европа, скептично настроени към европейската интеграция, а традиционно добрите отношения между ЕС и САЩ са поставени на карта. Републиканецът приветства БРЕКЗИТ и изрази съмнение относно функциите на НАТО и ролята на отделните страни-членки в организацията, което подкопа взаимното доверие между западните съюзници, а това увеличава руското влияние.

Европа е разклатена от нестабилната ситуация на международната сцена. Кризите в Украйна, Близкия изток и Африка отприщиха огромни бежански потоци, а рискът от терористични нападения остава висок. Паралелно се наблюдава възход на десни и крайнодесни партии, чиято популистка реторика им печели голям брой привърженици сред населението. През тази година предстоят избори в страни от ключово значение за ЕС- Германия, Франция, Холндия и Италия. Изходът от тях може да се окаже определящ за бъдещото развитие на Европа, затова Европейският парламент предприе мерки за защита на страните от чужда намеса във вътрешнополитическия процес, приемайки резолюция срещу руската пропаганда. В нея се подчертава, че след анексирането на Крим през 2014г. руското правителство използва широк спектър от инструменти за дезинформация и разпространяване на послания и идеи, включително чрез псевдоновинарски агенции. Според резолюцията, основната цел на Кремъл е да навреди на отношенията между ЕС и САЩ, да дискредитира европейските институции и да всее страх и несигурност сред гражданите.

С развитието на глобализацията и технологиите се измени и начинът на водене на война. Класическият, конвенционален подход все повече отстъпва пред методите на хибридната война. Цената на „скритото” влияние не е висока, а в същото време може сериозно да отслаби ответната страна. Пропагандни кампании и финансиране на определени политически субекти за прокарване на чужди интереси са силно засегнати и в България. Колко силно е въздействието им, предстои да разберем на предстоящите парламентарни избори.

Публикувано на 12 Април 2017 в 17:36 часа от
Александър Нуцов


Ключови думи:Хибридна война, Русия, САЩ, ЕС

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас