Гражданската война в Шри Ланка

Още преди постигането на независимост от Великобритания в Шри Ланка е имало ясни индикатори за латентен конфликт. Борбата между основните етнически етноси довежда до вътрешнодържавна война, продължила  почти (1983 - 2009 г.). Използването на нетрадиционни и неконвенционални методи за отбрана (или атака), допълнително усложняват обстановката. Трудно е да се изчисли броя на загиналите през всичките тези години. Сигурно е само, че за да се постигне мир е нужна не само военна победа, но и решаването на структурните причини за войната.

Причини за конфликта

Шри Ланка е островна държава в Южна Азия. Граничи с Индия на северозапад и с Малдивите на югозапад. Площта й е 65 610 кв. км., а населението наброява 21 300 000 души (преброяване от 2016 г). Обществото е силно фрагментирано. Отделните групи са обособени според етноса си и религиозните  различия. Етносът и религията в Шри Ланка са регионално обособени до голяма степен, което означава, че в различната част на страната преобладава определена група. Това се използва като мотив и оправдание на сепаратистките движения (Тигри за освобождение на Тамил Илам (ТОТИ) или Тамилските тигри) за създаване на собствена държава, което е и същността на самата гражданска война. В Северната провинция доминираща етническа и религиозна група са тамилските индуси. Източната провинция е етнически смесен район със значителен брой тамили, мюсюлмани и синхали. Броят на тамилите е малко по-голям от този на останалите там. Индийските тамили (потомци на работниците, доведени от Южна Индия през 19 в. да работят в плантациите с чай и кафе) са концентрирани в части от Централната провинция, провинците Ува и Сабрагамува. Синхалските будисти доминират във всички части на страната освен в Северната и Източната провинции. Голям брой мюсюлмани са концентрирани в Източната провинция, но като цяло са разпръснати из страната. В резултат от над 500 годишно европейско колониално присъствие и извършеното покръстване, християнското население се е обособило главно в крайбрежните райони, но има и малки групи в останалите райони. Малайците са концентрирани главно в и около град Коломбо и Западната провинция. 

Отношенията между синхали и тамили невинаги са били на противоборство. Те стават такива след етническото и културно обособяване на идентичностите през 9-ти и 12-ти век. Предпоставки за продължителен конфликт се появяват дълго преди неговото фактическо избухване, още преди обявяването на независимостта на Шри Ланка от Великобритания през 1948 г. Национализмът и стремежът за културна трансформация, власт и статус у синхалското население, което е предимно селско, води до сблъсък с англовъзпитаното – градско население. Основен двигател са елитите на двете фракции. Пример за борбата за политическа власт са Цейлонският граждански акт от 1948 г., който лишава един милион тамили от правото да гласуват и Индо-цейлонското споразумение от 1964 г., с което се репатрират 350,000 тамили в Индия. Така се намалява влиянието на тамилите в политическия живот.   

Друг повод за изостряне на отношенията е езикът. За надигащите се националистически движения непророционалните достъп до власт и представителство в гражданската администрация на тамилите се дължи до голяма степен на възможностите им за образование през колониалния период. Въпреки първоначалните опити да се постигне паритет в тамилския и синхалския език, когато става министър-председател през 1956 г. Бандаранайке, изпълнява предизборното си обещание да направи синхалския официален език (“Sinhalese Only Bill”). Това е един от методите да се възроди славата на древната синхалска цивилизация, докато се подтискат правата на тамилското население. Въпреки че  тамлиският език се признава за официален през 1987 г. (13-та поправка в конституцията), има голямо разминаване между официалното признаване и прилагането му.  

Друг лост, който има отражение върху разпределението на власт, политическа и икономическа, е образованието. В сравнение с другите етноси и религиозни групи културните норми на тамилите ценят образованието. Много от тамилите посещават училища с английски език, което е ключ към по-добро образование и по-добра работа през колониалния период. В комбинация с американските мисионерски дейности доминираната от тамилско население Северна провинция дава сравнително по-добри условия за изучаването на английски език и по-добра подготовка до университетско образование. В резултат на това се стига до доминиращо представителство на тамилите във висшето образование, професиите и администрацията, което не съответства пропорционално на техния брой в Шри Ланка.

Затова след независимостта една от целите на синхалите е да се ограничи тамилското присъствие в образованието и следователно в професиите и гражданската администрация. През 1971 г. се приема нова политика на „стандартизиране“, съгласно която броят на приетите в университет студенти според езика да е пропорционален на броя студенти, положили изпит на съответния език. Това означава, че тамилско говорящите кандидати трябва да получат много по-високи резултати от синхалско говорящите, за да бъдат приети да следват висше образование. За първи път суверенитетът на висшето образование като институция е нарушен чрез изполването на етноса като критерий.

Тези политики се отразяват не само на достъпа на тамилите до висшето образование, но и като цяло върху етническите отношения. През 1977 г. политиката за допускане според езика е премахната, но различни други методи са използвани (заслуги, районни квоти, непривилегировани районни квоти и др.), които продължават маргинализацията и дискриминацията спрямо тамилското население.

Промените в образованието се отразява върху бъдещата структура на образователните институции, тъй като преподавателите днес са продукт на реформираната образователна система. Учебниците също отразяват държавната политика, защото са писани, проверявани и издавани от държавата. Съответно в учебните помагала не се отразяват проблеми на мултикултурните взаимоотношения и проблемите между етносите в държавата. Основната цел на тези реформи е да се намали доминиращият брой тамилски чиновници в администрацията и на други високи постове. В частния сектор позициите на тамилите (особено с английски език) са сравнително незасегнати. Някои от водещите предприятия в страната са притежавани от тамили. Стратегията реално оказва ефект като броят на тамилите в тези сектори е значително занижен.

Територията на Шри Ланка, в която,  различните етноси са концентрирани в различни региони, също представлява конфликт на интереси. Северната централна провинция е област, в която са се намирали древни синхалски столици през исторически период известен като „Златната ера на синхалската цивилизация“. Тя е населявана главно с тамили, има специално социо-културно значение за синхалските будисти, но по-голяма опасност за интегритета на тамилското население е държавната политика към Северната и Източната провинции. След обявяването на независимост, една от важните цели на държавата е да разреши проблема с бедните селяни в гъстонаселените влажни области. Това означава дислоциране в Северната и Източната сухи провинции и където е по-малка гъстотата на населението. Тази политика наподобява опит за колонизиране и пресъздаване на славното синхалско минало. Минаването под директно държавно финансиране на напоителните системи в Северната и Източната провинции се тълкуват като пряка заплаха за тамилите чрез намаляване на техния брой. Ефектът от т.нар. „колонизаторски схеми“ се вижда в Източната провинция, където значително е променен демографският модел. От друга страна, претенциите на тамилите за североизточната част като родина противопоставят мюсюлманското население, което допълнително усложнява конфликта.

След несполучливите опити да постигнат по-голяма политическа автономност, за да обезпечат своята сигурност, тамилите вместо федерализъм започват да се борят за сепаратизъм. През 1977 г. Тамилския обединен освободителен фронт със своята платформа за пълно отделяне спечелва с голямо мнозинство изборите. Новият опит за децентрализация през 1980 – 1981 г. отново претърпява неуспех. През този период се наблюдава рязка промяна в политиката на тамилското общество – от посвещение на парламентарната демокрация (следвана от консервативните лидери) към открита въоражена борба (водени от части на тамилската младеж). През 1979 г. правителството Акт за предотвратяване на тероризма като временна мярка, но през 1982 г. то е поправено на постоянен закон.

Избухване на гражданската война

До началото на 80-те години на двадесети век етническият конфликт е ограничен главно до политическата арена. Наблюдателите определят насилието през 1983 г. като ескалация на конфликта и прерастването му в гражданска война. Загубата на надежда в демократичните политика и ненасилственото решаване на етническото съперничество, както и фрустрацията сред младите тамили довежда до организирането им във въоръжени групи. Първата такава група е на Тамилските тигри, по-късно известна като Тигри за освобождението на Тамил Илам (ТОТИ). От началото актовете на Тигрите включват обири на банки, убийства на отделни лица, които в някои случаи са тамили по етнос, тъй като са считани за предатели. По-късно през 80-те години се стига до кланета на мюсюлмани и синхали в спорните територии, както и извършването на бомбени атентати в доминирания от синхали юг. В края на 90-те години конфликтът еволюира в конвенционална война за завземане на територии.

Външни фактори

Близо една четвърт от населението на тамилите живее извън Шри Ланка. Основната част от диаспората е съсредоточена в Канада, Обединеното кралство и Индия. Част от тамилската диаспора доброволно подкрепя финансово Тигрите, друга част е принудена от терористичната организация чрез насилствени методи – заплахи, отвличания за откуп, всяване на страх и др. Според Държавния департамент на САЩ ТОТИ използват дарителски групи (напр. “Tamils Rehabilitation Organization”) с цел набиране на повече средства. Така тази военна група се оказва една от най-богатите в света. Според доклад от 2008 г. на Конгресната научноизследователска служба (Congressional Research Service) ТОТИ годишно са събирали по 200 – 300 милиона долара годишно.

Индия, която има етнически, религиозни, културни, исторически и близки географски връзки с Шри Ланка, оказва силно въздействие върху развитието на конфликта. През 70-те години на двадесети век външната разузнавателна служба на Индия - Крило за изследване и анализ (КИА, Research and Analysis Wing (RAW)), помага за въоражаването и обучаването на ТОТИ. След изострените терористични дейности през следващото десетилетие и връзките на ТОТИ със сепаратистката група в Тамил Наду (щат в Южна Индия) КИА оттегля подкрепата си. През 1987 г. Индия подписва пакт с Шри Ланка да изпрати мироопазващи сили на острова. Индийските миротворци не успяват да спрат конфликта и започват да воюват с ТОТИ. През 1990 г. индийските части са принудени да се оттеглят от острова. Извършени са терористични атентати срещу Р. Ганди (министър-председател на Индия при разполагането на мироопазващите сили) 1991 г. и президента на Шри Ланка през 1993 г. Въпреки насилието в региона и негативния му ефект върху икономическите отношения между Шри Ланка и Индия, търговията между двете държави продължава да расте. Индия е основният инвеститор на острова. Интересът на Индия да се реши проблемът в Шри Ланка не е само икономически. Индия има проблем, идентичен с този в Шри Ланка. След обявяването на независимостта на Индия, наред с други националистически и сепаратистки движения, част от тамилите в щата Тамил Наду декларират желанието си за отцепване (Антихинди движението изиграва основна роля в зараждането на тамилския национализъм в Индия). Позицията на Индия относно конфликта в Шри Ланка е, че за да се реши проблема, централното правителство трябва да делегира по-голяма автономия на провинциите.

Нарушение на човешките права

В хода на гражданската война и двете страни стигат до крайности, извършвайки военни престъпления и нарушавайки човешките права. Това привлича вниманието на много неправителствени организации (т. нар. “Watchdog groups”) като Амнести Интернешънъл (Amnesty International), Хюман Райтс Уоч (Human Rights Watch),  на ООН, Европейския съюз, както и води до промяната в ролята на САЩ. Тези страни определят развоя на конфликта, спирайки ресурсите на ТОТИ (финансирането от чужбина). Правозащитните организации съобщават за хиляди (250 хиляди само през началото на 2009 г.) цивилни принудени да напуснат домовете им, докато правителството се опитва да налага цензура, за да ограничи информацията до международната общност. Дори се стига и до убийствата на журналисти и правозащитници. Това довежда до преустановяване на военната помощ от САЩ през декември 2007 г. Нави Пилей (Navi Pillay), комисар на ООН по правата на човека, през 2009 г. обявява и двете страни във военни престъпления. Като през 2013 г. Пилей критикува правителството за нарастващата му авторитарност.    

Решаването на проблема не идва с края на гражданската война. Въпреки съкрушителния удар върху тамилите през 2008 г. и ограничаването на финансирането от чужбина, структурните причини за конфликта – маргинализация и дискриминация на етническа основа, остават нерешени. Въпреки това поуките от събитията в Шри Ланка могат да бъдат използвани за разрешаването на аналогични конфликти в други части на света, като териториалния конфликт между Израел  и Палестина, който е сходен с този между тамилите и синхалите в Шри Ланка.

Публикувано на 19 Октомври 2017 в 13:05 часа от
Христо Дормишев


Ключови думи:Шри Ланка, гражданска война, тамилски тигри

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас