Етническите малцинства в Република Молдова

Съгласно данните на Националното статистическо бюро на Молдова численността на население на страната към 1 януари 2016 г. е 3 553,1 хил. души (без Приднестровието и района Бендер). Това  поставя държавата на 134 място в света по численност на населението. За да се определи коректно населението на Молдова, има значение и друг важен показател - това е количеството на молдовски граждани намиращи се постоянно извън  държавата. Според данни от преброяването от 2014 г. наслението, което живее в страната е 2 913 281, което означава че повече от 500 000 граждани постоянно или временно се намират зад граница по различни причини (работа, обучение и др).

В държавата има повече от 50 националности, като най-многочислени са молдовците – повече от 75%. След това са украйнците – 280 хил. души и руснаците – 200 хил. души. За страната държавен език е румънски, а руски и украйнски езици имат официален статут на територията на Република Приднестровие, като руският език е официален език и в Гагаузия. Необходимо е да се отбележи, че в резултат на преброяването на населението от 2014 г. повече от 70 % от жителите са обявили за роден език не румънски, а езика на националността – молдовски. Най-голяма концентрация на рускоговорящи има в Приднестровието (>20%), в столицата и в района Белць (10-20%) и повече от 5-10 % в няколко от северните, два от централните и няколко от южните райони.

Голям брой от представителите на етническите малцинства, които живеят в Молдова по своя манталитет и отношение към света са по-близки до молдовците, отколкото към представителите на своя етнос, живеещ в историческата национална държава-майка. В този анализ ще бъде обърнато внимание не на разпръснатите по цялата територия етнически малцинства, а на определени територии, в които има по-голяма концентрация на определено малцинство и в територия с особен статут.

АТО Гагаузия

Гагаузия се намира в южната част на Молдова и е автономно териториално образование в състава на държавата. Гагаузите са тюркски народ, който се преселва от Балканите и изповядва основно православна религия. Населението на Гагаузия  наброява 162 000 души, а столица на областта е Комрат. Този етнос е малко изследван и все още не е добре изучен, поради което е доста интересен и загадъчен. Въпреки че няма писменност, той е запазил в продължение на много векове своя език, самобитен културен стил и богато народно творчество.

Като самостоятелен етнос, гагаузите се формират през 13 век в регион на североизточна България, предимно на територия на Добруджа и Делиормана. След края на руско-турската война през 1812 г. към Русия е присъединена Бесарабия, а цар Александър I разрешева на всички православни християни да се преместят от Добруджа и да живеят на бесарабските територии. Събитията от 1917-1918 г. в Русия също са повлияли и на гагаузите от Буджак, като през януари 1918 г. е започнала работа по реализация на гагаузка автономия, обаче тя е била прекъсната от румънската окупация на Бесарабия. Намесата на съветската армия през 1944 г. спасява гагаузите от осъществяването на плановете на румънския маршал Антонеску за асимилиране и разселване на гагаузите. Автономия Гагаузия е узаконена през 1994 година от молдовския парламент.

Защо АТО Гагаузия е влиятелна единица на територията на Молдова? Първо, автономията предоставя възможността за вземане на самостоятелни решения по въпроси относно политическо, икономическо и културно развитие на областта и в интерес на цялото население. Второ, на територия на Гагаузия действат всички права и свободи, предвидени от Конституцията и законодателсвото на Р Молдова. Трето, в случай на промяна на статута на Молдова като независима държава, гагаузкият народ има право на самоопределяне.

Основен представителен орган на АТО Гагаузия е Народното събрание, което има законодателни права. Най-високопоставеното длъжностно лице на авономията е Башкан (т.е. Президент), като на него се подчиняват всички органи на публичната власт. Той се избира за срок от 4 години чрез пряко гласуване. Съществува и Изпълнителен комитет, който представлява съдебната власт в областта. В настоящия момент Президент на Гагаузия е Ирина Влах, която е избрана на 22 март 2015 г. През 2014 г. тя е била един от инициаторите на референдума на гагаузка територия по повод прсъединение на областта към Таможения (митнически) съюз. Резултатът от този референдум ясно показва, че повече от 98% населението поддържат връзките на страната с Русия.

Приднестровска Република – част от Молдова, част от Русия или  независима държава?

Целият конфликт започна с факта, че през 1988 година 66 молдовски писатели искат за държавен език на Молдова да бъде признат не руския език, а румънския и да бъде въведена латинска азбука. Това определено не се харесва на жителите от Тираспол, където 90% са рускоговорящи. В резултат започва противопоставяне между голяма Молдова и Приднестровието и се стига дори до въоръжен конфликт. Той избухва през 1991 година, когато пред вече независима Молдова се поставя въпросът за избор на национален език. През 1992 г. в Приднестровието пристига генерал Лебедь, който се среща със всички участници в конфликта и поставя ултиматум като заявява: „Ако чуя още един изстрел, то аз ще закусвам в Тираспол, ще обядвам в Кишинев, а ще вечерям в Букурещ“. Така пред страха, че Русия ще се намеси в конфликта, той е прекратен. Сега в Приднестровието се използват три държавни езика: руски, молдовски и украински, и ако в Молдва отдавна се използва латинска азбука, то тук молдовските думи се пишат на кирилица.

Съгласно Конституцията на ПМР (Приднестровска Молдовска Република) самата република е суверенна, независима, демократична правова държава. По организация и структура ПМР е пълноценна държава – има властово разделение (съдебна, изпълнителна и законодателна власт), има армия, знаме, герб, химн. Определена е като президентска република, столицата е град Тираспол, а от 11 декември 2016 г. президент на републиката е Вадим Николаевич Красносельский. Проруското направление на политиката на ПМР дори не се подлага под съмнение.

Тараклийския район – административен и културен център

В действителност Тараклия не е автономна като другите две образувания, обаче тя е територия с голяма концентрация на българското малцинство. Градът е едно от най-старите български населени места през 19 век на бесарабска територия и само за няколко години бързо се разраства, като има няколко миграционни вълни.

В съвременна Тараклия има 4 училища където се преподава български език, български колеж-лицей, читалище "Олимпий Панов", дворец на културата, професинален български ансамбъл за песни и танци, професионален български драматически театър. Тараклия е резултат от духовно-културно надграждане в продължение на две столетия и е база за национално и културно развитие на българите, като от района, така и от цялата Молодова. Към настоящия момент председател на района е Кирилл Ильич Татарлъ.

Тараклийските българи използват своята културно-етническа идентичност като средство за агрегация, обединение на политическите си интереси. Приднестровско население избра път на създаване на собствена система от ценности и собствена „държавна“ идентичност от над етнически характер. Гагаузите от друга страна са се сдобили с политически отстъпки, като са получили статут на автономно териториално образование. Политическите предпочитания на българите от Тараклия са близки с тези на гагаузите и имат проруски и проевропейски направления на развитие.

В настоящия момент най-важното за Тараклия е да запази статут на административна единица, тъй като ако този статут не бъде запазен, българските села ще се обединят, за да се предпазят от асимилация. Ключова роля за тараклийските българи играе определянето на България за собствена историческа родина. Тези взаимоотношения работят и в двете посоки, тъй като и България поддържа диаспората в района. Това ясно проличава когато българска диаспора преценява, че има нужда от висше българско образование в Тараклия. Тази идея е подкрепена на междудържавно равнище и води до създаването на Тараклийски държавен университет, който е главен център на запазване на културната идентичност в Тараклийския район.

Българският патронаж над Тараклия, за разлика от румънския над Молдова, няма политически подтекст, а по-скоро е само културно-етнически.

Белц

Историята на Белц датира от 1421 година. Този град често бива наричан Северна столица, като това е третият по големина град в Молдова, след Кишинев и Тираспол. 52% от населението на града са молдовци, въпреки това там повече се говори на руски език, а по-малко на молдовски. Този град е известен не само със старите архитектурни паметници, но и с голямата концентрация на роми. В града съществуват цели квартали и много често могат да се видят големи и богати къщи на ромски барони.

През 2016 година за  кмет на града е избран Ренато Усатъй, който е лидер на “Наша партия“. Покрай кандидатурата му за президентския пост се вдигна голям скандал, тъй като той е бил един от проруските кандидати и има подозрение за спонсиране от руската страна. Поради тази причина той е  принуден да се оттегли от предизборната надпревара.

От 1989 г. в Молдова действа закон за функционирането на езиците в страната, съгласно който руският език има статут на език за междунационално общуване. Обаче Кодекса на образованието от 2014 г. фактически причислява руския език към чуждестранните езици. Това още повече разделя и без това разделеното молдовско общество, като според специалиста по комуникациите Анастасия Примов, основният проблем е в деленето на свои и чужди. Генерално това разделение се определя от отношението на населението по три въпроса:

  • лингвистичната основа;
  • историческота минало;
  • и Приднестровския въпрос.

Молдовските граждани не могат ясно да отговорят тяхна ли е ПМР или не, чужди ли са им хората, които живеят там или не, по какъв начин и към кого ПМР трябва да се присъедини, дали да се откажат от нея?

Деление в обществото има и по  въпроса за малцинствата, тъй като пради своята обвързаност и сплотеност те стават „неудобни“. Това са гагаузи, украинци и други. Необходимо е да се отбележи, че гагузки език, който има статут на официален език наред с другите два в Гагаузия, по решение на ЮНЕСКО от 2010 г. е записан в списъка на изчезващите езици. Той се използва основно в по-малките селища, докато цялата административна документация се води на руски език. Дори гагаузите, които са се сдобили с автономия, за да запазят идентичността, езика и културата си, все повече отдават предпочитание на руски език.

Най-големият страх на националните малцинства (освен румънското) в страната е, че Молдова ще се присъедини към Румъния. Има много спорове по въпроса дали молдовците всъщност са румънци. В глобален мащаб няма чиста нация и може да се каже, че всички някога са имали нещо общо с други нации.

Защо на американците никой не им казва, че те са били част от англичаните, португалците или испанците и т. н. и че трябва да се присъединят към държавата-майка, която има по-дълга история?

Всяка една нация, която по каквито и да било причини се е откъснала от друга „по-стара“ нация, започва самостоятелно развитие. Тя попада под влияние и на другите нации, културно, генетически се променя и има собствени представи за развитие и за политически предпочитания. Тя вече не е същата, като в същото време и по-старата нация се променя. Те не се развиват заедно в една и съща посока, поради това колкото и да се говори за митологизация, фалшификация, измисляне на нова история, това е процес на развитие на обществото, естествен процес на еволюция и резултат на индивидуалност, както на отделния човек, така и на нацията.

Публикувано на 29 Декември 2017 в 11:20 часа от
Валерия Ясибаш


Ключови думи:Молдова, Приднестровска република, Гагаузия, Тараклия, етнически малцинства

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас