Екологични мигранти

В човешката история винаги е съществувала миграция, главни причини за нея са влошаването и унищожаването на жизнената среда. Живеем в ерата на миграциите, въпреки че не всеки е свободен да мигрира и не винаги има право да живее редовно в друга страна. Мигрантите не са еднакви: за всяка юридическа категория има различни правила за влизане и престой, и преди всичко, различни права и степени на закрила. В тази ситуация няма ясно място за екологичните мигранти. Нарастващият брой хора, които са принудени да мигрират по екологични причини налага да мислим за юридическото признаване на екологичната миграция, но все още няма единодушно мнение относно дефиницията за нея. Временната миграция може да е преселване на хора поради внезапно бедствие - тайфун, ураган или земетресение. В такива случаи хората желаят да се върнат в родината си, за да възстановят пострадалата си среда (както често се случва в Бангладеш, например). В други случаи, когато бедствието настъпва бавно - наводнения, засушаване или опустиняване, и има дълготрайно влияние върху околната среда, населението може да се премести трайно (както е случая с Филипините).

Расизмът, ксенофобията и анти-имигрантските настроения са проблем в много държави. Мигрантите са лесна мишена на расистки и ксенофобски настроените политици, които ги обвиняват за социалните и икономическите проблеми в техните общности. „Мигрантофобията“ се превръща в сериозен проблем, който също така възпрепятства интеграцията и взаимното разбирателство и води до отчуждаване на и насилие срещу мигрантите в много европейски държави. В Европа се случват важни демографски промени със степени на многообразие, определяни от миграционните движения. Въпреки това, цялата общност трябва да уважава стандартите за правата на човека, а културните различия не могат да бъдат приети като извинение за нарушаване правата на други групи. Този подход гарантира максимум толерантност към индивидуалния избор и минимум толерантност към идеи, които могат да подронят самите основи на демократичното общество.

През 2017 г. 2,4 млн. имигранти са влезли в ЕС от държави извън Съюза, 22,3 млн. души (4,4 %) от живеещите в ЕС 512,4 милиона души към 1 януари 2018 г. са били граждани на държави извън ЕС. През 2017 г. държавите — членки на ЕС, са предоставили гражданство на почти 825 хиляди души.

Върховният комисариат на ООН за бежанците има нееднозначно отношение към екологичните бежанци. Той дълго разсъждава върху разширяване на своя мандат за помощ на екологичните бежанци, но в рамките на същата държава. Изследователи реагират, че подобен поход би довел до парадоксални резултати:

В този случай 780 000 бежанци от урагана Катрина биха имали право на помощ, но не и 14 милиона селяни от Бангладеш, които при хипотезата за покачване на водата би трябвало да потърсят убежище в Индия. Интересен пример за планирана екологична миграция е Тувалу – полинезейска островна държава в Тихия океан, заплашена от заливане поради бавното покачване нивото на водата. Миниатюрната държава от 11 000 жители и 26 км2 площ сключва договор за климатична имиграция с Нова Зеландия, която всяка година приема 75 нови тувалуанци. Според прогнозите, деветте атола на архипелага ще изчезнат до края на столетието.

Една от най-интересните – в политически и символен смисъл – е Нансеновота инициатива. Нансен е създателят на европейската политика за защита на бежанците и норвежкото правителство продължава тази негова кауза като своя приоритетна политика, като я адаптира към новите условия. През юни 2011 г. норвежкото правителство с подкрепата на швейцарското, както и на Върховния комисар за бежанците на ООН, формулират Нансеновите принципи. През октомври 2012 г. се лансира Нансеновата инициатива – междуправителствен консултативен процес за дефиниране защитата на бежанците при бедствия.

Множество изследвания целят намаляване на риска и подготовка на дългосрочни стратегии с цел избягване последствията от климатичните промени. Проблематиката е толкова нова, че резултатите често имат повече алармистки отколкото теоретичен характер.

Като илюстрация би могло да се посочи изследването на Университета на ООН в Бон, което през 2007 г. предвижда 50 милиона екологични бежанци до 2010 г. А  през 1951 г. е организирана Международна организация по миграция (МОМ) - водеща междуправителствена организация в сферата на миграцията. От 2016 г. МОМ е асоциирана Агенция на ООН по миграция. МОМ е посветена на принципа, че хуманната и регламентирана миграция е от полза на хората, търсещи ново начало и приемащото ги общество. Организацията предоставя услуги и консултации на правителства и мигранти.

Към настоящия момент организацията има  166 държави-членки, с други 8 държави, които заемат статут на наблюдатели, и повече от 400 офиса. МОМ е посветена на принципа, че хуманната и системна миграция облагодетелства мигрантите и обществото. Като водещата международна организация по миграция, МОМ работи със своите партньори в международната общност, за да:

  • Подпомогне за справянето с нарастващите оперативни предизвикателства на управлението на миграцият.
  • Придвижи напред разбирането на миграционните проблеми.
  • Окуражи социалното и икономическо развитие чрез миграция.
  • Спази човешкото достойнство и благосъстояние на мигрантите.

 

 

 

Публикувано на 24 Април 2020 в 13:43 часа от
Зерифка Хюсейн, IV курс, Международни отношения, УНСС


Ключови думи:Мигранти, екологични мигранти, временна миграция

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас