Централна Африка – прогнози за несигурност и конфликти през 2014

Тенденции, водещи до конфликт в региона:

  • Неефективност на управлението:

В сравнение със Северна Африка ефективността е значително по-ниска, като се очаква за 20 годишен период да се подобри, за да достигне стабилно ниво.

  • Предишни конфликти оставят след себе си значително ниво на нестабилност,  цикли на повтарящо се насилие и „лошо съседство“, което не позволява на вътрешноконтиненталните държави да сменят курса си и да напреднат.
  • Регионът има най-голямото „младо бреме“ в Африка – над 50 % от населението му са между 15-29 години.

Създава се схващането, че несигурността и конфликтите в региона се дължат основно на етническо напрежение и спорни граници, но в действителност от значение е да се изследва състоянието на всяка страна поотделно, тъй като причините за всяка са строго индивидуални и съобразени с нейните характеристики.
Катализаторите за несигурност и конфликти са многобройни, от непосредствените причини за случващите се събития до основни структурни причини в страната и в региона.

Някои от възможните фактори, които до една или друга степен оформят настоящето и бъдещето на региона са:
Ниво на бедност, социална и политическа нестабилност, демократичен дефицит, незавършен преход от автокрация към демокрация, ролята на въоръжените сили, „младо бреме“, пост-конфликтна среда, факторът на „лошото съседство“, качеството на управлението, влиянието на природните ресурси, спорове за граници, ислямски екстремизъм и бунтове, трафик на наркотици и малки въоръжени потоци.
В най-общ план за Централноафриканска република се очаква по-голяма намеса на Франция и Африканския съюз (АС), а за ДР Конго и Бурунди - увеличаване на напрежението, докато в република Конго се очаква наследственост на лидерството след около 30 години управление на 70-годишният президент.
Бурунди, като част от Централна Африка, е 10-тата по бедност страна в света според Представителството на ООН (ПРООН) , както и една от 5-те последни държави в световната класация по БВП на глава от населението. Поради вътрешно-контитенталния характер и изключително лошата си инфраструктура (една от петте на континента) страната има ограничена международна търговия. Не е случен и фактът, че Бурунди заема 20-то място в класацията за провалени държави на Фонда за мир. След опустошителната гражданска война (1993-2005) Бурунди е център на политически и етнически борби, като все още се опитва да се възстанови от войната. Въпреки че изборите през 2010 година трябваше да стабилизират страната, те се превърнаха в насилствен фарс.

Предвид наличието на гореспоменатите дестабилизиращи фактори, както из редиците на властта, така и в тези на опозицията, според доклада на агенцията OpenBriefingсе очертава следният сигурен сценарий за бъдещето на Бурунди:
Най-вероятно е президентът Нкурунзиза да обяви намерението си в средата на 2014 година да се кандидатира за трети мандат за президентските избори, насрочени за следващата година, което разбира се е в противовес на духа на споразуменията от Аруша. В отговор на това недоволни от решението му политици могат да изберат да направят своя партия или да се присъединят към опозицията. Очаква се Международната общност да оспори решението на Нкурунзиза, да изрази съжаление относно насилствените вълни, но да не предприеме активни мерки за справяне с възникналите проблеми.
В допълнение, предвид историческото и етническо сходство на Бурунди с Руанда, е много вероятно етническото напрежение в страната да продължи и да се наруши още повече баланса в политическата и социалната сфера, както това се случи в Руанда в годините след геноцида.

Друга държава от Централна Африка, Централноафриканската република е олицетворение на вътрешноконтинентална държава със „сложно съседство“. Споделя граници с 5 държави, от които 4 са преминали през гражданска война от независимостта си насам. За разлика от Бурунди, ЦАР заема 9-то място според Индекса на провалените държави за 2013 година и постоянно е в топ 20 през последното десетилетие. Говорят се 69 различни езици от 4,5 милионното й население. Освен това, ЦАР е една от най-неравнопоставените държави в света с коефициент на Джини 63. Страната има втората най-ниска продължителност на живота на планетата – 48 години. Факторите на несигурност в държавата след независимостта й през 1960 г. се коренят в постоянната намеса на Франция, Чад и Либия във вътрешните й дела чрез поставянето на корумпирани и авторитарни лидери, които не развиват държавата. Системните преврати и войната в периода 2004-2007 г. съставят среда, за която не е изненадващ и превратът през март 2013. След мирни преговори в Габон в страната е изпратена умиротворителна мисия, но с бавен прогрес. Хуманитарната криза и нарушаването на човешките права, включително сектантски екзекуции и създаването на деца войници са едни от водещите проблеми на страната.


Както при Бурунди и тук срещаме етнически сблъсъци, а също и религиозни между мюсюлмани и християни. Международната мисия, провеждана под управлението на ООН има за цел намаляването на това напрежение с участието на войски от Габон, Чад, Република Конго и Камерун. Франция също поставя свой войници в страната.
Основният сценарий за ЦАР е свързан с оставането на френските войници в страната, съпровождани от сили на АС и подкрепа от ЕС. Уговорката на временния министър Самба-Панза допринася за обединяването на актьорите, търсещи политическо уреждане на проблема. Тъй като следващите избори са през 2015 година, дори сблъсъците евентуално да спрат, международната общност трябва да се погрижи да стабилизира североизточната част на страната.

Източник на дестабилизация е и Демократична република Конго. Тя е на дъното, според Индекса на ООН за човешко развитие и има най-ниското БВП в целия свят, като е и от 10-те държави на дъното по икономическа свобода. Конфликтът от 1998 г. води до повече от 5,4 млн. жертви. ДР Конго обхваща 250 етнически и 214 лингвистични групи, от които само 10 % владеят официалният език – френски.
Множеството от конфликти са част от повтарящ се цикъл на насилие в ДР Конго. Основните са: борбата за власт в Киншаса, войната за пълномощник с Руанда и битката за контрол над природните ресурси в богатия на минерали югоизток – фактори, свързани помежду си като верижни събития. Несигурността в страната произтича от системната недоразвитост и корупция по времето, когато е господствал Мобуту Сесе Секо. Това е довело до слабо оборудвни и осигурени войски и загуба срещу Руанда по време на гражданската война. Тази ситуация създава практиката на въздигане на военачалниците на власт, с което въстаниците съумяват да се възползват от вакуума във властта, осъществявайки контрол над половината от мините в източна ДР Конго.
ДР Конго все още се възстановява от гражданската си война. Конфликтът в източната му част е много сериозен и ескалира от 2004 г., тъй като страната е фрагментирана и няма силно лидерство. Най-благоприятният сценарий е сегашният президент Кабила да остане непоколебим, като победата на миротворците от региона на южното африканско развиващо се общество показва нова регионална динамика. Руанда, Уганда и съюзници могат да гласуват за удължаване на мандата на интервенцията на ООН, за да облагородят Хуту въстаниците. На национално ниво продължително отлаганите избори в провинциите ще се проведат тази година, но отново е възможно те да бъдат отложени заради политическото напрежение. Президентът Кабила трябва да преосмисли бъдещето си на поста – дали да кандидатства за трети мандат.


Република Конго, от друга страна, има сравнително малко население, около 4,2 млн. (данни от 2012 г.) отново с повече от 60 говорими езика. Като високо урбанизирана страна тя концентрира населението в столицата Бразавил, в главния порт – Поент Ноар или в градове по линията, свързваща двете дестинации. Петролният сектор доминира икономиката, но международните инвестиции не са достатъчни и Конго е 181 от 185 според доклада на Световната банка, за създаване на бизнес.
Корените на несигурност в Конго също са етнически, както в страни като Руанда, Бурунди и ДР Конго от региона. Съществуват строги етнически граници, като основното население е концентрирано на юг и в столицата. Другият основен проблем на държавата е изключително високият демократичен дефицит в сравнение с цяла субсахарска Африка. Президентът Денис Сасу-Нгуесо е създател на марксистко-ленински еднопартиен модел в държавата в периода 1979-1992 г., като след края на Студената война е принуден да създаде многопартийна структура, класирайки се на трето място в изборите. След гражданската война през 1997-1999 г. той отново печели изборите при спорни обстоятелства, като главните политически сили се кооперират с него вместо да се явяват негови главни конкуренти за властта. Взимайки предвид огромната концентрация на изпълнителната власт в държавата, най-големият риск за конфликт ще бъде неговото напускане на властта. В икономически план в момента правителството е фокусирано върху достигане на дълбоките води в Поент Ноар в югоизточната част на страната.


Имайки предвид актуалната обстановка, основен сценарий за Конго е президентът да внесе реформа в конституцията за изборите през 2016 г. с цел да си осигури пореден 7 годишен мандат и така да осигури на сина си допълнително време да отрасне, за да го наследи. Това изисква неговото внимание и акумулиране на държавни ресурси, за да спечели опонентите и да минимизира съмнения сред общественото мнение.
В бившите африкански колониални държави като Руанда, Бурунди, Централноафриканската република и други, най-голямата трудност е постигането на политическа, социална и икономическа стабилност с цел ефективното функциониране на всички системи, както и ефективното осъществяване на прехода от автократична към демократична система.  Но не само последиците от експлоатацията на колониалните империи, а и неефективността в самостоятелното пост-колониално икономическо развитие на тези държави са причини за техният провал и неспособност да стъпят на стълбицата на благосъстоянието.

Публикувано на 30 Март 2014 в 11:27 часа от
Милена Петрова, спец. "Международни отношения" - УНСС


Ключови думи:Централна африка, прогнози 2014, конфликти

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас