Бурунди – прогнози за несигурност и конфликти през 2014

Бурунди е 10-тата по бедност страна в света според ПРООН, както и една от 5-те последни държави в световната класация по БВП на глава от населението. Поради вътрешноконтитенталния характер и изключително лошата си инфраструктура (една от петте на континента) страната има ограничена международна търговия. Не е случен и фактът, че Бурунди заема 20-то място в класацията за провалени държави на Фонда за мир.


След опустошителната 10-годишна гражданска война (1993-2005) Бурунди е център на политически и етнически борби.
Въпреки че изборите през 2010 година трябваше да стабилизират страната, те се превърнаха в насилствен фарс. Основният проблем на Бурунди се състой в наличието на всеобхватна опозиция, която оспорва властта на управляващата в момента коалиция на Националния съвет за защита на демокрацията (НСЗД) и своето военно крило, с което печели гражданската война – Войски за защита на демокрацията (ВЗД).
Те са обвинявани във фалшифициране на изборите, след като през 2010 година печелят с 90 % от гласовете, а техният лидер, Пиер Нкурунзиза е преизбран за президент единодушно.

Периодът след изборите е белязан от затягане на властта на управляващата коалиция, което спира националното помирение и вреди на прогреса на мултипартийната демокрация в страната. Нещо повече, разстила се широка насилствена кампания срещу по-различно мислещи политици, водена от крилото на млади военни, част от управляващата НСЗД, известно с името „Имбонеракуре“. Извънсъдебните убийства попадат в доклад на Human Rights Watch, но парламентът го възприема като „Декларация за война“. Също така, неспособността на съдебната система да се справи с беззаконието през последните 6 години се отбелязва със загубата на 16 точки по Индекса на Ибрахим за върховенството на закона.


Ожесточената борба за властта нажежава обстановката и води до създаването на редица въстанически опозиционни групи, някои от които радикални, като например Фронтът на хората на Мурунди (ФХМ), който през 2012 навлиза в страната от ДР Конго и се сблъсква с националната армия на северозапад, както и друга въоръжена фракция, наречена ФНЛ-Убугабо-Буринхабва, която напада столицата Бухумбура.

През 2013 година друг проблем представлява и бившият лидер на ФНЛ, Руаса, който се опитва да върне водещата си позиция в радикалната групировка. За съжаление, проблеми идват и от законните управляващи, тъй като президентът Нкурунзиза се явява нарушител на споразуменията от Аруша. Те постановяват, че никой не трябва да служи като президент повече от два пъти, докато Нкурунзиза, опитвайки се да спечели и трети мандат, оправдава първия си такъв като нелегитимен, тъй като е бил парламентарно избран. За да утвърди позицията си, през октомври 2013 година той придвижва по тази точка реформа в конситуцията, което естетсвено не среща никаква съпротива от доминиращата партия.


Предвид наличието на гореспоменатите дестабилизиращи фактори, както из редиците на властта, така и в тези на опозицията, според доклада на агенцията Open Briefing се очертават няколко възможни сценария за бъдещето на Бурунди:


Най-вероятният е свързан с Нкурунзи и обявяването на неговото намерение в средата на 2014 година да се кандидатира за трети мандат в президентските избори, насрочени за следващата година, което разбира се е в противовес на духа на споразуменията от Аруша. В отговор на това недоволни от решението политици могат да изберат да направят своя партия или да се присъединят към опозицията. Очаква се Международната общност да оспори решението на Нкурунзиза, да изрази съжаление относно насилствените вълни, но да не предприема активни мерки за справяне с възникналите проблеми.


Правдоподобна алтернатива е президентът да реши да се откаже от трети мандат, но да не посочи наследник, което да доведе до конкуренция между втория вицепрезидент Гервайц Руфуикири, други министри и известни млади политици. Може да последва разделение в управляващата партия, засилващо се недоволство сред гражданското общество и зачестяващи сблъсъци сред въстанически групировки. Много е вероятно в този случай международната общност да номинира дипломатически представител, който да съблюдава изборите през 2015 година, за да предотврати избухването на конфликта. Африканският съюз също може да изпрати мироопазваща мисия под мандат на ООН, която да стабилизира страната.


Най-неблагоприятният вариант е  въстаническите групи от ДР Конго да навлязат в Бурунди и да дестабилизират страната. Друг неблагоприятен вариант е Руаса и съюзници да осъществят преврат, завземайки столицата, но проваляйки се срещу националната армия, което ще доведе страната до гражданска война. В този случай се очаква Международната общност да изпрати мироопазваща мисия, която евентуално да стабилизира страната, водейки я до нова серия от преговори в Аруша.


Предвид историческото и етническо сходство на Бурунди с Руанда, е много вероятно етническото напрежение в страната да продължи и да се наруши още повече балансът в политическата и социалната сфера, както това се случи в Руанда в годините след геноцида.
В бивши колониални държави като Руанда и Бурунди най-голямата трудност е постигането на политическа, социална и икономическа стабилност с цел ефективното функциониране на всички системи, както и ефективното осъществяване на прехода от автократична към демократична система.

 

Публикувано на 13 Март 2014 в 16:28 часа от
Милена Петрова, спец. "Международни отношения" - УНСС


Ключови думи:Бурунди, нестабилност, прогнози, конфликти

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас