Икономиката на Италия

Италия е силно развита индустриално-аграрна страна. По степен на икономическо развитие тя заема шесто място след САЩ, Япония, Германия, Великобритания и Франция. Италианската икономика също се характеризира с висок дял на държавната собственост. Държавата контролира нефтогазовата и нефтохимическата промишленост, транспорта, съобщенията, голяма част от производството на черната металургия, машиностроенето, кредитно-финансовите операции.

Между Севера и Юга са налице резки социално-икономически различия. Висок е делът на чуждите инвестиции в социалната сфера и в стопанството. Севера е силно индустриализиран и високо развит, докато Юга е с аграрен облик и висока безработица. Икономиката на страната е зависима от вноса на суровини и енергийни източници.  

Икономиката на Италия е третата по големина икономика в еврозоната. След световната финансова криза от 2008 г. страната се оказва в дълговременна рецесия, характеризираща се с ръст на външния дълг, увеличение на безработицата до рекордни нива, спад на производството и други активности.

През изминалата 2016 г. на глобалните пазари не им липсват рисковани неизвестни, а след референдума в Италия, страната добавя още една. След като италианските избиратели отхвърлят конституционните промени за по-ефикасна работа на правителството и по-лесно съживяване на затруднената икономика, се засилват тревогите, че италианските банки може да предизвикат криза не само в страната, но и в цялата еврозона. Те придават нова сила на безпокойствата за издръжливостта на еврото и за възможностите за една по-обхватна европейска икономическа интеграция. Италианските избиратели също така засилват усещането, че Европа е земя за разочароващ икономически растеж, политическа дисфункционалност и засилващ се популизъм.

От близо едно десетилетие 19-те страни в еврозоната залитат от една криза в друга, без ефикасно решение. Валута, която е създадена да обедини противниците от Втората световна война, вместо това поражда нови разделения – между кредитори и кредитополучатели, между Северна Европа и Средиземноморието.

Възстановяването на италианската икономика е в ход от три години насам. По данни на правителството БВП бележи ръст от 0.1% през 2014 г., в сравнениe с оценките за предните години, които показват спад с 0,4%. През 2015 г. италианската икономика отбелязва ръст с 0,7%, а през 2016 г. БВП се очаква да достигне 0,8%. Това възстановяване, макар и бавно, се приветства обнадеждаващо от италианска страна, тъй като идва след дълбока рецесия и се влияе от няколко неблагоприятни фактора във външно отношение. Като например значително намаляване на търговията с Русия, терористичните атаки в Европа и най-вече гласуването за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Независимо от това темпът на растеж на италианската икономика все още не е достигнал нивата преди кризата.

През първото тримесечие на 2016 г., промяната в БВП спрямо предходното тримесечие е с 0,3 на сто (1,4% на годишна база), преди да спадне до почти нула през второто тримесечие. По отношение на втората половина на 2016 г. италианската икономика бележи ръст средно с около 0,2% (на годишна база от 0,9%), което въз основа на тримесечни данни е с 0,8%. Според официалните прогнози реалния БВП в Италия през 2017 г. се очаква да нарасне с 1,0% или с 0,4%, поради това през следващите две години – 2018 и 2019 г. се предвижда ръст на икономиката от 1,2%. Прогнозата на международния валутен фонд обаче отчита спад на 0,3% за 2018 г., тя присъства и в програмата за стабилност. Прогнозата за 2019 г. е дори по-ниска – 0,2%.

 

От страна на предлагането, забавянето на растежа изглежда се дължи до голяма степен на по-ниска динамика на промишленото производство, докато дейността в сектора на услугите продължава да се развива с умерени темпове. При търсенето показателите също не са добри, наблюдава се спад в износа на стоки през първото тримесечие на 2016 г., а търсенето вътре в страната отслабва, както в потреблението, така и при инвестициите.

В средата на предходната година са налице нови рискове след „Brexit”, които повлиявяват на италианската икономика – политическите събития в Турция и новата вълна от тероризъм в Европа.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз може да повлияе на италианската икономика, преминавайки през четири основни етапа. На първо място финансова криза в комбинация с други дестабилизиращи фактори, като опасенията на пазарите за сриването на европейската банкова система. След това – несигурност по отношение на продължителността и изхода на Великобритания от Европейския съюз и ефектът от тази несигурност върху бизнеса и инвестициите. Третият етап е резкият спад на паунда спрямо еврото и потенциалното забавяне на вътрешното търсене във Великобритания на стоки от Европейския съюз, като в това число е и Италия. И на последно място – намаляване на потреблението в Италия и спад в производството.

Въпреки отношенията във външната среда, които непосредствено влияят на италианската икономика по един или друг начин, наблюденията показват, че пазарът на труда продължава да се подобрява през 2016 г., дори след загубата на данъчните стимули за нови постоянни договори. Според направените анализи, през второто тримесечие на 2016 г. се е увеличил броя на наетите с договор сезонни работници. Увеличението е с 0,8 на сто спрямо предходното тримесечие и с 1,7 на сто спрямо същия период година по-рано. Средният процент на растеж през първите шест месеца на 2016 г. в сравнение със същия период на 2015 г. е 1,4%. Проучвания показват, че през юли и август заетостта остава по същество непроменена от второто тримесечие, но все пак по-висока с 0,9% в сравнение с предходната година.

Хармонизирания индекс на потребителските цени се изчислява на 0,1% през 2016 г., след печалба от 0,2 на сто през 2014 г. и 0,1% през 2015 г. За 2017 г. е изчислено средногодишно повишение от 0,9%. Дефлаторът на БВП показва по-благоприятно развитие, със среден темп на растеж от 0,9% през 2014 г. и 0,6% през 2015 г. Увеличението през 2016 г. се очаква да достигне 1,0% (средното увеличение през първите шест месеца на 2016 г. е 1,4%). Според сценария на планиране дефлаторът ще нарасне с 1,0% през 2017 г., 1,9% през 2018 г. и 1,8% през 2019 г. Високият темп на растеж през последните две години се обяснява не само с изменението на цените на петрола и намаляване спада на производството, но също така и от предположения за фискалната политика.

От 2014 г. насам в Италия се харчат от 2 до 3 пъти повече от средните разходи за 2011 – 2013 г., годините преди кризата. Държавният дефицит през 2016 г. се е понижил до 2,4% от БВП от 2,6% през 2015 г. Тази тенденция се дължи на ефективността на новите данъчни методи, които са въведени в края на 2015 г. Последните промени направени в бюджета за 2017 г. целяха повишаване на бюджетния дефицит на Италия от 1,8% от БВП до 2,0% от БВП. През октомври 2016 г. правителството на Матео Ренци обаче поиска от парламента да разреши по-нататъшно увеличение на дефицита, което да е в размер до 0,4% от БВП, за да може страната да се справи с извънредните разходи, свързани с вълната от имигранти, последиците от неотдавнашните земетресения в Централна Италия и плановете за възстановяване на разрушените сгради и инфраструктурата в засегнатите региони, което не може да бъде отлагано, поради високата честота на земетресенията. На 12 октомври 2016 г. Парламентът разрешава допълнително фискално пространство от 0,3% от БВП, така бюджетният дефицит на Италия за 2017 г. се увеличи от 2,0% на 2,3% от БВП, което е в противоречие с политиките на Европейския съюз.

Европейската комисия заявява, че бюджетът нарушава фискалните права на ЕС, но отлага стъпки за коригиращи действия. Правилата на Европейския съюз изискват от страните да намаляват структурните си бюджетни дефицити, коригирани спрямо движенията на бизнес цикъла с поне 0,5% от БВП всяка година, докато не постигнат баланс или излишък. В бюджета на Италия увеличението на структурния дефицит е с 0,3 пункта.

С бюджета за 2017 г. се премахна и непопулярната държавна агенция за събиране на данъци, увеличиха се пенсиите и се предложи амнистия за укриващи данъци, ако те обявят средства, които по-рано са скрили от властите. Освен това се премахват лихвите и неустойките по неплатени глоби.

Що се отнася до периода 2018-2019 г. програмната рамка отбелязва значително намаляване на бюджетния дефицит (на 1,2% от БВП през 2018 г. и 0,2% през 2019 г.). Структурното салдо се очаква да се подобри, като достигне -0,7% от БВП през 2018 г. и до 0,2% през 2019 г., в резултат на постигането на средносрочната цел за Италия (бюджетен баланс в структурно отношение).

Поради драстичното увеличение на бежанците и търсещите убежище, италианското правителство поиска от Европейския съюз да признае изключителния икономически и финансов характер на това явление. Цялостното въздействие върху италианския бюджет по отношение на разходите за мигрантите, нетния външен дълг и без отчитане на всноските в бюджета на Европейския съюз, в момента се оценява на 2,6 милиарда долара за 2015 г. и 3,3 милиарда за 2016 г. Прогнозите за 2017 г. са 3,8 милиарда при постоянно основа, тоест при липса на ескалация на кризата. В това число са включени и разходите за посрещане, спасяване по море, разходи от здравен характер и тези за образование. По-специално към спасителните операции по море в допълнение са включени военните органи и средствата за пристанищните власти и финансовата полиция. Включват се и разходите за оказана помощ в Националния здравен институт и разходите за образование на мигрантите, които влизат за първи път в италианската училищна система. Като непреки разходи се оценява цялостната интеграция на имигрантите в икономическата и социална структура на страната, тъй като не са пряко свързани с управлението на „европейска граница“.

Общите разходи за мигрантите през 2017 г. ще бъдат между 0,22% и 0,24% от БВП  според изчисленията на експерти. Това е една консервативна оценка и в съпоставка с оценката, извършена от Международния валутен фонд, общите разходи за мигрантите са дори по-високи - до 0,24% от БВП през 2016 г. и се очаква да достигнат до 0,26% през 2017 г.

Позовавайки се на големият брой имигранти, които навлизат на територията на Италия през Средиземно море, правителството възнамерява да изготви извънреден план за сътрудничество с ключови държави от Африка относно произхода и директното преминаване на мигранти по море.

С оглед на направените наблюдения върху Европейските общи граници, Италия остава транзитна зона за бежанците и през изминалата година. Средиземно море продължава да бъде основен маршрут за нарастващите миграционни потоци. Поради географското си положение Италия е в челните редици за контрол на външните граници на Европейския съюз и за предоставяне на хуманитарна помощ на избягалите от войната. От 2014 г. насам в Италия по море пристигат повече от 150 000 души годишно. Това е три пъти повече от отчетените стойности през 2013 г., което значително хвърля тенденциите през последните две десетилетия, а също и на стойностите отчетени през 2011 г. и 2012 г. на фона на хуманитарната криза в Северна Африка.

От началото на спасителните операции в морето са спасени повече от 145 000 души. Непрестанният бежански поток оказва натиск върху територията на страната, изпитвайки възможността й за приемане на голям брой хора за кратък период от време, което все повече затруднява икономиката на Италия. Поради тази причина италианското правителство настоява за промени в механизма на Общата европейска система за убежище, както и за засилване на контрола по външните граници. Решенията на Европейския съюз, приети през юли и септемви 2015 г., отнасящи се за разпределение на бежанците между европейските страни остават неизпълнени през 2016 г. Планът предвиждаше до септември 2017 г. общо 160 000 мигранти да бъдат преместени от Гърция и Италия и да бъдат заселени в различни европейски страни. Това включва изселването на 40 000 бежанци от Италия в рамките на първата година и около 12 000 по-късно. В сравнение с тези прогнози едва 1345 кандидати за убежище са били преместени от Италия към други страни от Европейския съюз (което е около 3% от общия брой).

Системата за прием на бежанци в Италия се налага да се справи с показателното нарастване на посещаемостта – от 22 000 души през 2013 г. до 104  000 души през 2015 г., а броят им през изминалата година се изчислява на 165 000. Повечето от мигрантите са настанени във временни бежански лагери  и като част от мрежата за защита на търсещите убежище. Близо 20 000 са непълнолетните без придружител към септември 2016 г., цифра по-висока с 50 на сто от общия брой през същия месец година по-рано (повече от 12 000 души). Това поставя пред огромно предизвикателство страната по отношение на предоставянето на жилища, надзор и интегрирането в училищата. Молбите за получаване на убежище потвърждават тенденцията за нарастване от 2015 г., като в първите 8 месеца на изминалата 2016 г. възлизат на 72 000. Активизирани са пет горещи точки (Поцало, Порто Емпедокле, Трапани, Лампедуза, Таранто), на които се осъществява идентифициране на мигрантите в сътрудничество с представители на EASO, Frontex и Europol. В ход са процедури за изграждане на две нови горещи точки в Минео и Месина, също така се обмисля създаването на центрове за идентифициране на лицата без гражданство в Калабрия, Пулия и Сардиния.

През последните три години Италия предприема цялостна реформа за поддържане на високо ниво на бюджетната дисциплина. Намаляването на държавния дълг остава приоритет, като за тази цел правителството ще продължи политиката на приватизация и продажба на активи на недвижими имоти. Очаква се приходите от приватизацията тази година да бъдат по-малко от очакваното, поради несигурността на пазарите.

Основната цел на реформите е да се подобри ефективността на бюджетния процес. Реформите в публичната администрация вече са факт, те включват и изменения в областта на правосъдието. За да се насърчи конкуренцията и да се подобри бизнес средата, данъчната администрация се фокусира върху предотвратяването и борбата с укриването на данъци.

Растежът на икономиката се осъществява чрез стимулиране на инвестициите, както публични, така и частни. Продължава да бъде приоритет инжектирането на капитали в италианската производителствена система, за да се стимулира растежа на фирмите.

Що се отнася до банковата система, въведени са важни промени в управлението, включително реформа на Banche Popolari и Banche di Credito Cooperativo. Правителството също се намеси, за да улесни продажбата на необслужваните кредити. След реформата от миналата година във връзка с производството по несъстоятелност са въведени и по-нататъшни мерки за укрепване на гаранциите за кредиторите и подобряване на извънседебните процедури.

Специално внимание е обърнато през последните години на пазара на труда и образователната система. Мониторинг на ефекта от реформата при пазара на труда принуждава Правителството да предприеме някои допълнителни разпоредби на указите за прилагане на Закона за работа.

Междувременно с това, Правителството подновява усилията за справяне с бедността и неравенството. Националният план за справяне с бедността и неравенството се основава на два стълба: подкрепа за активно включване (SIA) и социални помощи (ASDI). Също така се стреми да засили мерките за повишаване на благосъстоянието на най-уязвимите възрастови групи.

Икономиката на Италия дава сигнали за подобряване през идните месеци. Италия вероятно ще запази сегашния си темп на растеж, за който финансовият министър Пиер Карло Падоан прогнозира да надмине официалните очаквания за 0,8 на сто през 2016 г. Възстановяването в производствения сектор се засилва, сочейки подобряване на покупателната сила на семействата и увеличаване на инвестициите. Промишленото производство е нараснало повече от очакваното през ноември – последния месец, за който има данни, което сочи, че икономическият растеж е продължил през последното тримесечие на миналата година. Между 2008 г. и 2014 г. промишленото производство на страната, тясно свързано с икономическия растеж се срива с около 25 процента, а миналата година година възстановява само малка част от загубеното.

Публикувано на 19 Октомври 2017 в 13:47 часа от
Екатерина Чивиева


Ключови думи:Италия, бюджет, икономика, бежанска криза, бежанци, икономически проблеми, финанси

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас