Междукланова борба за политическо и икономическо влияние в Азербайджан

Клановият фактор в системата за държавно управление в постсъветското пространство е с дълбоки корени и има вече историческа давност. Още по времето на Сталин този фактор е бил широко използван в съветската национална и регионална политика. Чрез него „бащата на народите” е постигал значителни успехи в осигуряването на вътрешната стабилност не само в СССР, но и в страните от социалистическия лагер.

Към края на 60-те години на XX век, с идването на власт на Гейдар Алиев като Първи секретар на ЦК на КП на Азербайджанската ССР, значението на клановия фактор в структурата на политическото управление на страната рязко се увеличава, а след 1993 г., при повторното му завръщане вече като президент, за формирането на новия национален политически елит, Алиев взима за основа точно този принцип. Клановият фактор се разпростира не само в политическата, но и в икономическата структура на управление на страната.

Традицията не се променя и след 2003 г. при управлението на сина на Гейдар Алиев - Илхам Алиев, който остава верен на вече традиционния принцип на управление. След всеки т. нар. процес на „преизбиране на президента”, при формиране на състава на правителството, клановият фактор се приема за основа. Безусловно това помага на Алиев да съхрани властта и авторитарното управление в страната, въпреки че борбата за политическо влияние и материално богатство между клановете, формирани на основата най-вече на териториален принцип, създава и определени проблеми.

Основните кланове, между които понастоящем се разпределят политическата власт и икономическите ресурси на Република Азербайджан (РА) са:

  • Нахичевански клан;
  • Клан Пашаеви;
  • Кюрдски клан;
  • Еразки клан (принудително изселени азербайджанци от Ереван);
  • Бакинско-ширвански клан;
  • Карабахски клан;
  • Гразски клан (родени в Грузия известни азербайджански личности);
  • Религиозен клан.

Нахичеванският, Кюрдският и Еразкият клан се считат за традиционни и най-стари кланове. Бакинско-ширванският, Карабахският и Гразкият клан, в сегашния си вид се формират по-късно – в началото на втория период от управлението на Гейдар Алиев (след 1993 г.).

Процесът на формиране на клана Пашаеви също започва след 1993 г., но практически играе активна роля в борбата за надмощие след смъртта на Гейдар Алиев и след като Мехрибан Алиева става „първа лейди”. Кланът е семеен и за негов лидер се счита тъстът на президента и баща на Мехрибан Алиева Ариф Пашаев.

Нахичеванският клан е формиран от държавни служители, с произход от Автономна Република Нахичеван. Безусловният му глава е ръководителят на Президентската администрация академик Рамиз Мехтиев.

Лидери на Кюрдския клан са министърът на извънредните ситуации Камаледдин Гейдаров и началникът на личната охрана на президента генерал-полковник Бейлер Еюбов. Трудно е да се определи кой от тях е по-влиятелен, тъй като в случая не важи принципа „който е по-богат, той е по-силен”. В състава на клана влизат държавни служители с кюрдски произход.

В състава на Еразкия клан са високопоставени служители, родом от Армения. „Ераз” е съкращение на „Еревански азербайджанци”, които са били насилствено прогонени от Армения. Другото му разпространено наименование е клан на „Западните азербайджанци”. Вследствие на вътрешноклановите борби, понастоящем той няма общопризнат лидер, въпреки че към него се числят влиятелни държавни служители като председателя на Парламента Октай Асадов, министърът на данъчната политика Фазил Мамедов и министърът на икономиката Шахин Мустафаев. До настоящия момент начело на клана са били бившите министри на здравеопазването Али Инсанов и на образованието Мисир Марданов.

Бакинско-ширванският клан е съставен от чиновници, имащи родови корени от Баку и района на гр. Ширван. Сред обществото е известно, че е формиран по инициатива на Мехрибан Алиева и се ползва от поддръжката й. Тя упражнява пълен контрол над него, а много от назначените на отговорни държавни постове служители от структурата му са по нейна препоръка.

Карабахският клан в близкото минало е бил оглавяван от бившия Генерален прокурор на РА Елдар Гасанов. След освобождаването му от този пост и назначаването му за посланик в чужбина, кланът дълго време остава без авторитетен лидер. С назначаването на Джавид Гурбанов за ръководител на акционерното дружество (АД) „Азеройлсервис”, той вече се счита за най-големия авторитет в клана, въпреки че и Гасанов запазва определени позиции.

В състава на Гразкия клан влизат известни азербайджанци, родени в Грузия. Понастоящем няма изявен едноличен лидер. Като най-влиятелни в клана се считат Генералният прокурор на РА Закир Гаралов и министърът на финансите Самир Шарифов.

Религиозният клан има несменяем лидер – шейх-ул-ислям Аллахшукюр Пашазаде, председател на Управление на мюсюлманите в Кавказ от 1980 г. Той е етнически талиш, получил религиозното си образование в чужбина.

През двата периода на управление на Гейдар Алиев най-влиятелни са били Нахичеванският, Еразският и Кюрдският клан. Техни представители са съставяли политическия и бизнес елит в страната. След президентските избори през 2003 г., които печели Илхам Алиев, кланът „Западни азербайджанци” започва да губи позиции. След смъртта на Гейдар Алиев в състава на правителството на РА са направени повече от 20 промени, като 6 членове на Еразкия клан са сменени, а управленския елит се е увеличил с още 8 членове на Бакинско-ширванския клан. Понастоящем обаче се забелязва активизиране на политическите претенции на структурите на „Ераз”, като, вследствие на влошеното здравословно състояние на министър-председателя на РА Артур Расизаде, те претендират този пост да се заеме от техния член и министър на данъчната политика Фазил Мамедов.

Грузинските азербайджанци (Гразки клан) също имат претенции към премиерския пост, като лобират за назначаването на тази позиция на министъра на финансите Самир Шарифов или на председателя на Държавния комитет по стандартизация, метрология и патенти Рамиз Гасанов.

Позициите на Карабахския клан се стабилизират след назначаването на Джавид Гурбанов начело на АД „Азеройлсервис”. Постепенно той разширява икономическите си възможности. През последните години кръгът му на влияние нараства и в транспортния и банковия сектор.

Религиозният клан, начело с шейх Пашазаде утвърждава своята твърда позиция в религиозните структури. Главната му задача е да съхрани верността към семейство Алиеви, в замяна на което получава закрилата на специалните служби. Според някои сведения Пашазаде е бивш полковник от КГБ. Опитите да се разруши близостта между него и първото семейство засега са безуспешни. Политическото му дълголетие се обяснява с верността, която проявява през годините към властта и с редовното заплащане на установения паричен внос към Администрацията на президента за развитието на бизнеса си.

Безусловно, основната борба за политическо влияние и достъп до финансовите ресурси на страната се води между Нахичеванския клан и клана Пашаеви. На този етап те имат коалиционни партньори. По време на президентството на Илхам Алиев практически Нахичеванският и Кюрдският клан се обединяват и понастоящем се считат за един. Пашаеви, въпреки че имат всички възможности да контролират Бакинско-ширванския клан, нямат намерение да се обединяват с него, но се счита, че са партньори. Ариф Пашаев все още удържа лични позиции пред дъщеря си и зет си, но повече от това не може да постигне. По-голямото влияние в тази коалиция е на Мехрибан Алиева.

Въпреки че напоследък Бакинско-ширвански клан се разширява количествено, нефтения и други основни икономически сфери се намират под контрола на Нахичеванския клан.

Бакинско-ширванската и Пашаевска кланова коалиция контролира финансовата и банковата система на страната. Пашаеви заемат високи постове в академичните среди и са свързани с едрия бизнес в неенергийния сектор на икономиката – строителство, финанси, недвижимости, телекомуникации. В същото време Бакинско-ширванския клан се сдобива с назначения на свои кадри в органите за административно управление на регионите, в правозащитните органи, в органите на прокуратурата. Новоназначените сменят на тези постове основно хора с нахичевански произход и такива, имащи връзка с Кюрдския клан.

Още от 2008 г. в общественото пространство се разпространяват слухове за издигане на кандидатурата на Мехрибан Алиева за президент на РА. Те утихнаха след преизбирането на Илхам Алиев за трети мандат през 2013 г. След назначаването й обаче за Първи Вице-президент на страната (21 февруари 2017 г.), тези настроения отново се засилват и придобиват по-сериозен характер. Счита се, че възможното заемане на този пост е свързано и с предполагаеми проблеми от здравословен характер на 56 годишния президент Алиев. Алиева публично опровергава тези слухове, като обявява, че напълно подкрепя водената от съпруга си политика.

Характерът на междуклановата борба и развитието на последните политическите събития в страната показват, че намеренията за издигане на кандидатурата на първата лейди за президентския пост се възобновяват. От една страна, в управляващия елит и регионалните структури на държавно управление, влиянието на коалицията между Бакинско-ширванския и Пашаевия клан постепенно и уверено се засилва. От друга – авторитетът на Мехрибан Алиева постоянно расте. От 2008 г. тя е зам.-председател на управляващата партия „Нов Азербайджан”, т.е. получава официален политически статут, а година и половина до поредните президентски избори в РА получи важен държавен пост като Първи Вице-президент.

Постепенно балансът на силите в междуклановата борба се изменя в полза на Мехрибан Алиева, като главната причина за това е подкрепата й от страна на  Бакинско-ширванския клан и клана Пашаеви. Освен това, сред членовете на Еразкия клан има държавни служители с произход от Армения, но които са се родили в Баку и имат близки роднински връзки в столицата. Такъв е примерът с председателя на Парламента Огтай Асадов, чиито родители са родени в Армения. Той и други представители на този клан се считат за привърженици на Алиева. Предприетите в последно време от първата лейди стъпки за освобождаването от затвора на бившия министър на здравеопазването на РА (1993 – 2005 г.) Али Инсанов, който е роден в Армения и е един от най-известните лидери на Еразския клан, потвърждава тезата за установяване на близки отношения между този клан и Мехрибан Алиева. Инсанов е политически затворник (арестуван 2005 г., с присъда от 2007 г.), обвинен и осъден по време на първия президентски мандат на Илхам Алиев, и поради това има открити враждебни отношения с Нахичеванския клан.

Мехрибан Алиева има подкрепата и на завърналия се през 2012 г. от принудителна емиграция в Русия първи президент на РА Аяз Муталлибов. Тя е имала ключова роля за приемането на закона „За осигуряване на бившия президент на РА и членовете на семейството му”, според който бившите президенти придобиват имунитет срещу наказателни разследвания. Известен факт е, че Муталлибов е запазил своя авторитет в определени обществени кръгове и особено сред селското население в района на Баку и на Апшеронския полуостров.

При така очертаващата се подкрепа от клановете, имащи явни противоборства с Нахичеванския клан, на предстоящите през 2018 г. президентски избори в РА Мехрибан Алиева може да се окаже реална алтернатива за кандидат за президент от управляващата партия „Нов Азербайджан”. При евентуално заемане на поста от нея, междуклановата борба ще доведе до смяната на представителите на традиционните в управлението на страната Нахичевански и Кюрдски клан със сравнително младите и по-енергични привърженици на Бакинско-ширванския клан. Все още е рано да се прогнозира обаче дали това ще доведе до повишаване на жизнения стандарт и подобряване на политическата и икономическа ситуация в Азербайджан.            

 

                   

  

 

 

Публикувано на 3 Май 2017 в 09:26 часа от
Яшар Джафарли


Ключови думи:Азербайджан, кланове, Илхам Алиев, Мехрибан Алиева

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас