Албанското икономическо пространство и интеграцията на Западните Балкани

По целия свят съществуват народи, разпръснати по различни земи. Населения, емигрирали отвъд пределите на своята родина. И земи, откъснати или дадени доброволно, от своята държава. Затова и днес сме свидетели на толкова много претенции от една или друга страна към земите и населението на съседната или пък на друга, далечна, държавна територия.

Не по-различен е случаят с понятието “Велика Албания”. На теория, това е концепция, според която съществуват земи извън пределите на Албания, които всъщност са част от самата държава и формират родината на албанския народ. Тези претенции са основани както на исторически събития, така и на настоящето. Основно засягат тезата за албански граждани, които се намират на територията на Косово, части от Сърбия (Прешево, Бояновац, Медвежа), територии в южната част на Черна гора, Северозападна Гърция и част от Западна Македония (Тетово, Струга). През годините албанското правителство предявява искания към всички тези територии, изкарвайки на дневен ред факта, че в тях живее голям брой албанско население и тези земи по право принадлежат на Албания.

Концепцията за “Велика Албания” се ражда още през Втората световна война, но идеята на обединение намира своите корени още през 1913 година с Лондонското мирно споразумение. През тази година приблизително половината от албанските територии и 40% от населението остават извън границите на новата държава, което от този момент нататък е считано от албанците като несправедливост от страна на Великите сили.

Това историческо уточнение е необходимо, за да пристъпим към основната ни тема, а именно - Албанското икономическо пространство, обхващащо територията на “Велика Албания”. Или по-скоро идеята за него. Реалистични ли са действията за създаването на такова или те са само прикритие за постигане на по-голямата цел - интеграция на албанците в региона и осъществяване на плана “Велика Албания”?

Албания има изградени търговски връзки със съседките си, като това е първата стъпка към създаването на едно общо икономическо пространство. За 2015 година Албания отделя 3% от износа си за Сърбия, 2,5% за Македония, 1,6% за Черна гора и 5,5% за Гърция. Вносът пък е както следва: 8% от Гърция, 4% от Сърбия, 1,6% от Македония. Цифрите не са големи и на фона на останалите търговски партньори на Албания, дори бледнеят, но те са важни за основата, на която стъпват икономическите връзки между западнобалканските страни. Освен това има и друго икономическо споразумение между централнобалканските страни, което действа от години - Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Ключовата му роля е, че намалява митническите такси в търговията между участващите страни. А членове на ЦЕФТА са именно Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Черна гора, както и Молдова. И петте държави, смятани за част от “Велика Албания”, са част от това споразумение и фактът, че в него са включени и други балкански държави, не пречи на Албания да работи по осъществяването на целите си под шапката на подобни съюзи.

Въпросът трябва ли балканските държави да пристъпят към интеграция на икономиките си вълнува региона от дълго време. Financial Observer дава актуален отговор на това питане, анализирайки ситуацията през последните години. Според изданието “Балканите трябва да завършат съществуващия митнически съюз чрез установяване на зона за свободна търговия, където стоките и трудът могат да бъдат придвижвани без бариери”. Към мисълта за подобно развитие на събитията довежда срещата на високо равнище, състояла се през месец март в Сараево. На нея лидерите на Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово и Македония обсъждат проект за по-нататъшна икономическа интеграция.

Какви обаче са плюсовете и минусите на подобен проект? Една от ползите несъмнено би била привличането на повече инвестиции в региона, вследствие от подобрената икономическа обстановка. Всъщност, според Financial Observer, “сръбските власти твърдят, че създаването на единен пазар, в който да участват 20 милиона души (вместо шест отделни пазара от между 2 и 6 милиона души), ще привлече повече инвестиции и същевременно ще създаде работни места за 80 000 души”. Именно тук се появява и втората полза от подобно икономическо начинание - откриване на работни места и намаляване на безработицата в региона.

Друг аспект от интеграцията, подчертава изданието, изобщо не е за подценяване. Знаем, че Европейският съюз от години лобира за създаване на икономически свързана зона на Балканите и в случай че тя стане реалност, то шансовете на страните от Западните Балканите за приближаване към Европейското семейство неимоверно ще се увеличат. Тук обаче е нужно да обърнем внимание и на противниците на тази идея, един от които е традиционният американски съперник Русия. Малко преди срещата на високо равнище в Сараево, Русия отправя обвинение към Запада, че подкрепя изграждането на ,,Велика Албания”. Руското външно министерство посочва външната намеса в нестабилния политически живот на Македония по това време като доказателство за намеренията на ЕС да подкрепи албанците по пътя им към интеграция. Наследничката на Съветския съюз обвинява европейските лидери, че оказват твърде голям натиск върху македонския президент, искайки от него да даде поста министър-председател на опозицията - Социалдемократите и техните етнически албански партньори. Официалното изявление на руското министерство по случая гласи следното: ,,Предприемани са опити, активно подкрепяни от лидерите на Европейския съюз и НАТО, които целят да накарат македонците да приемат “Албанската платформа”, проектирана в Тирана и илюстрираща картата на “Велика Албания”, която включва земи от съседните Черна гора, Сърбия, Македония и Гърция”. Факт е, че именно благодарение на намесата на западните сили президентът Иванов позволява създаването на нова коалиция, състояща се от македонската опозиция и албанските партии.

Става все по-ясно, че Албанското икономическо пространство трудно може да бъде считано за отделено от идеята за “Велика Албания” и редица държави виждат в проекта за икономическо обединение стремеж за интеграция по-скоро на албанците в региона, отколкото на отделните национални икономики. По този въпрос се произнася и лидерът на една от държавите, които несъмнено са против албанските стремежи за етническо обединение и традиционен партньор на Русия - Сърбия. През май 2017 година настоящият сръбски президент Александър Вучич реагира остро на изявление на бившия ръководител на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Косово - Уилям Уокър, който заяви, че има желание да помогне на албанците в Косово и Албания да се обединят. Според B92 Вучич споделя през руския Sputnik, че “навсякъде и на всяко едно равнище Сърбия ще представя това като неопровержимо доказателство, че целта на Уокър никога не е била защита на човешките права в Косово, а борба срещу Сърбия с цел създаване на “Велика Албания”.” Факт е, че неведнъж албанските лидери, сред които и министър-председателят Еди Рама, са се обявявали за обединение на Албания и Косово, в случай че и двете страни не бъдат приети в Европейския съюз. Подобни изказвания винаги биват изкарвани на дневен ред, когато стане въпрос за икономическото обединение на съседните западнобалкански държави.

И дори Сърбия да е срещу проекта “Велика Албания”, тя е една от най-отявлените привърженички на общото икономическо пространство и все пак успява да разграничи двете начинания, защото има нужда от второто. Според сръбския търговки министър ЦЕФТА е една от малкото ефективни регионални инициативи за сътрудничество, така че по-нататъшните действия към икономическа интеграция са добре дошли. Стига те да не засягат с нищо идеята за “Велика Албания”. Противник на идеята несъмнено е турският президент Реджеп Тайип Ердоган, което хвърля още по-тъмна сянка върху албанските перспективи.

Но нека се върнем към ползите от разискваното икономическо споразумение. Като плюс често бива посочвана възможността икономическото развитие да доведе до намаляване на социалното напрежение в региона. Проблемите на Албания относно разпръснатите етнически албански общности са само един детайл от тези социални проблеми. Тук се прокрадва идеята за нормализиране на ситуацията и евентуално смекчаване на албанските претенции посредством икономическите връзки.

Негативите, които могат да възникнат от икономическата интеграция, също не са за подценяване. Сред тях са очаквани проблеми като предстоящи фитосанитарни инспекции, транспортната документация, свободното движение на труд и така нататък. Сред препятствията пред инициативата е и настоящата битка за власт на Балканите и възможността проектът да се превърне в извинение за политически игри, смятат от Financial Observer. “Държави като Косово и Албания трудно биха пристъпили към интеграция само със Сърбия. Македония и Босна, от друга страна, днес са много крехки от политическа гледна точка, което би могло да ги принуди да използват който и да било проект за политически цели и по-конкретно - за запазването на политическите елити”, пишат от изданието.

Наистина, двустранни отношения между част от страните поотделно на практика не са възможни. Ако обаче те бъдат обвързани в икономическо споразумение, вероятно биха били по-склонни да си сътрудничат за общото благо.

И все пак през март 2017 година се оказва, че предложението за общ пазар, издигнато по време на споменатата среща в Сараево, не събира особена подкрепа в самите Косово и Албания. Дни след значимото събитие министър-председателят на Косово Иса Мустафа споделя своята липса на ентусиазъм относно идеята чрез пост във Фейсбук. “Не всички западнобалкански страни имат еднаква ползва от съвместната търговия. Не гледаме на това предложение с ентусиазъм… и не желаем предишни опити под нова опаковка”, пише тогава Мустафа. Според друго политическо лице от Косово - експертът по политиката на Европейския съюз Беса Шанини - дори ЦЕФТА не е достатъчно ефективно споразумение. В коментар за Pristina Insight тя посочва, че ЦЕФТА не носи нищо кой знае колко добро за страни като Косово, които не произвеждат много. Според Шанини идеята за интегриране на икономиките е просто друг малък проект, който да държи Западните Балкани заети, вместо да ги фокусира върху перспективите за присъединяване към ЕС.

В същото време неефективността на ЦЕФТА е използвана като аргумент и от Konfindustria - съюз на продукцията и индустриалните услуги в Албания. Според него под шапката на “свобоната търговия” се крият монополистите в региона и силните връзки между бизнеса и политиците. Как може да бъде създадено едно албанско икономическо пространство, когато то среща съпротива от бизнес средите в самата Албания?

Въпреки отпора и несигурната политика на балканските държави, Европейският съюз не спира да прави стъпки към осъществяването на желаната от него икономическа зона в Западните Балкани. На 14 юли 2017 година в Триест, Германия, беше проведена Среща на върха между шест страни от Западните Балкани и шест държави-членки на ЕС. А коментарът на Die Welt след събитието бе, че “Европейският съюз иска да създаде нова мини Югославия на Балканите”. В коментара на изданието се посочва още, че в момента Съюзът не може да приема нови членове и затова иска да създаде митнически съюз на Балканите, който да включва Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово, Черна гора и Македония (тоест всички държави, създадени с разпадането на Югославия) и евентуално Албания. Аргументът на ЕС е, че по този начин западнобалканските държави ще могат да се подготвят по-добре за присъединяването си към Европейското семейство. Дали обаче това условие ще бъде плюс за Черна гора, която вече е постигнала твърде много за приемането си в Съюза? За нея този проект може да се окаже загуба, тъй като нейният прогрес ще бъде дръпнат назад от останалите западнобалкански държави.

Истината е, че ЕС иска да се справи с проблемните области в тези държави, една от които е нарко трафикът, преди те да станат част от Съюза. Няма как обаче това да се случи, докато Западните Балкани са разглеждани като едно цяло. За интеграцията им в ЕС трябва да се мисли като за едно цяло, но съставено от отделни държави. Само когато страните и тяхното евентуално членство бъдат разгледани на индивидуално равнище, само тогава те могат да постигнат реален икономически растеж. Обвързването им за общата цел ще доведе до прогрес за едни, но крах за други.

Именно затова на икономическата интеграция в региона не трябва да се гледа като на стъпка за влизане в Европейския съюз. Нито трябва да бъде предприемана с цел осъществяване на плана за “Велика Албания”. Регионалното икономическо пространство би било успешна инициатива само ако зад него не стоят други интереси. А както виждаме, все още сме далеч от тази перспектива. В самите държави-участнички в проекта изобщо не преобладава единно мнение по въпроса възможна ли е икономическата интеграция и ще бъде ли тя полезна за всяка от тях. Затова засега тя остава по-скоро идеална мечта отколкото реална възможност.

 

Публикувано на 23 Февруари 2018 в 13:59 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Албанско икономическо пространство, Албания, Сърбия, Балкани

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас